Политологът Антоний Гълъбов: Опитите за фалшива патриотарщина и поставяне на червени линии са извън европейската политика по отношение на Северна Македония

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Доц. Антоний Гълъбов, политолог, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: След двустранна консултативна среща при президента Румен Радев стана ясно, че България ще изготви национална позиция за членство на Северна Македония в Европейския съюз. А Северна Македония заяви, че приема препоръките на страната ни и очаква решението на откритите въпроси, както и подкрепата за Европейския съюз. Причината за ситуацията – общата ни история със Северна Македония. До какво може да доведе подобна реторика сред политическата общност у нас и в югозападната ни съседка? Темата коментираме с политолога доц. Антоний Гълъбов. Доц. Гълъбов, имаме ли ясна политика и отношение спрямо Северна Македония?

Антоний Гълъбов: Започваме да формираме такава. В същото време всичко това, което казахте във встъпителните ви думи, е точно така фактологически, съдържателно е доста изпразнено от съдържание. Първо, няма такъв формат на двустранна консултативна среща и не знам си какво. Второ, имаме форсиране на говорене, което няма особен смисъл в момента. Трето, напълно очевидно е, че България трябва да подготви такава позиция, най-малкото защото ако наистина Северна Македония получи покана за начало на водене на преговори, България е част от този процес. С други думи, до голяма степен сме в сферата на фалшивите новини, произведени повече с оглед на това президентската администрация да демонстрира инициатива, някои политически сили да демонстрират непоколебима решителност в защита на българския национален интерес. А ако трябва да говорим сериозно по тази тема, със сигурност историята не е на първо място. България не само призна първа съществуването на Македония, България има и продължава да не изпълнява докрай своя морален исторически дълг да бъде партньор, да бъде най-близкият субект до развитието на Македония. Достатъчно е да погледнем икономическия обмен, достатъчно е да погледнем образователната интеграция. Да се взрем в много по-важните неща, които определят в крайна сметка доколко имаме национална политика по отношение на развитието на Северна Македония.

Водещ: Казахте, че това, което съобщихме в началото, е изпразнено от съдържание, но доц. Гълъбов, такова е съдържанието, което ни предоставят родните политици – така го съобщаваме и на обществото без да манипулираме това.

Антоний Гълъбов: Разбира се.

Водещ: Казвате, че въпросът е много по-сериозен и се касае до политиката на двете страни.

Антоний Гълъбов: Точно така.

Водещ: Имаме едно обвързване на външнополитическите с вътрешнополитическите процеси на двете държави.

Антоний Гълъбов: То не винаги е добро. То не винаги е продуктивно, особено ако е правено конюнктурно. Ние се намираме в условие на предизборна кампания, и за съжаление, предизборните страсти на българските политици много пряко се проектираха върху тази тема. Нека да погледнем само един факт: само след подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония имахме видим ръст на инвестициите, имахме засилване, още по-голямо засилване на процесите на икономическо сближаване на териториално планиране от гледна точка на комуникационна достъпност. Но каква е българската държавна политика, след като цените на телефонните разговори с Македония продължават да бъдат ужасяващи? Говоренето за историята е много удобна популистка писта. Ние нямаме проблем с разбирането ни за история, ние нямаме проблем, който да не може да бъде решен от тази международна комисия, която е съставена от изключително сериозни учени. Да изведем на преден план съдържанието в учебниците по история в Северна Македония означава, че всъщност продължаваме да нямаме цялостен поглед върху развитието на ситуацията. За съжаление, този тон беше даден президента Радев, който по неизвестни причини смята, че може да формира някакъв тип разговор по тази тема. Не е случайно това, че президентът Радев успя почти напълно да обезсмисли формата на Консултативния съвет по национална сигурност. Точно за това вчера бяхме свидетели на тази странна консултативна среща, двустранна, тристранна и не знам още каква.

Водещ: Защо странна?

Антоний Гълъбов: Тъй като няма такъв формат, няма такова разбиране. Ако президентската администрация имаше необходимия капацитет, тя можеше да излезе с една цялостна концепция за това в каква посока трябва да се развиват международните отношения с Република Северна Македония, а не да изрази патетично твърдението, че България трябва да има национална позиция. Разбира се, че трябва да има национална позиция, но за тази цел трябва да е ясно в каква посока искаме да развиваме отношенията със Северна Македония. Ако оставаме на хоризонта на цар Самуил, това означава, че не знам в каква посока искаме да развиваме отношенията си с най-близката ни може би съседна страна.

Водещ: Държавният глава Румен Радев заяви, че трябва да бъдат начертани червени линии, но тези червени линии, според вас, може ли да светнат като червени лампички за България?

Антоний Гълъбов: Този стил на говорене е много удобен и от двете страни на границата. Между другото, академичните фигури от Северна Македония през последните 20 години използват тази практика. Какво означава червени линии? Какво означава червена линия при положение, че е абсолютно ясно, че Северна Македония трябва да премине през целия преговорен процес за присъединяване към Европейския съюз. Там няма червени линии, там има преговорни позиции, там трябва да е ясно на какви условия трябва да отговаря страната, за да стане член на Европейския съюз. И ние сме правили това, ние имаме опит в това отношение. Но никой не говори за това по какъв начин ние бихме могли да партнираме на Северна Македония в този процес, а си говорим за червени линии по отношение на Гоце Делчев и цар Самуил. Това е абсолютно несериозно. И за пореден път показва липсата на капацитет в президентската администрация, така че аз по-скоро бих предпочел сравнително бързо да забравим тази среща, отколкото да останем в нейния хоризонт.

Водещ: Не мисля обаче, че толкова бързо ще я забравим.

Антоний Гълъбов: Като отминат изборите тя ще затихне. Лошото е, отново казвам, че по много важни, много сериозни въпроси за развитието на целия регион и за мястото на България в това развитие, в момента си говорим предизборно и си говорим със зле прикрити амбиции за самоизтъкване.

Водещ: Допускате, че темата се използва у нас предизборно, доц. Гълъбов?

Антоний Гълъбов: Да. За мое голямо съжаление е така.

Водещ: От кого?

Антоний Гълъбов: Бяхме свидетели на някаква странна позиция на ВМРО, че щели да напуснат управлението, ако България подкрепи присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз безусловно. Никога и по никакъв начин не е ставало дума за безусловна подкрепа. Напротив, отново казвам, всяка страна, която се присъединява към Европейския съюз, отговаря на все повече и повече изисквания. Така че в това отношение изобщо не сме в хоризонта на реалния процес на европейска интеграция на Северна Македония.

Водещ: Можем ли да говорим за извличане на вътрешнополитически дивиденти от нечия страна?

Антоний Гълъбов: Зле планирани подобни усилия, да. За зле планирани подобни усилия можем да говорим. За съжаление това се чува, особено когато е направено по този помпозен начин, това моментално попада във външнополитическия обмен, подава сигнали, които ние дори не сме в състояние да разберем в каква посока ще бъдат интерпретирани. Но общото усещане е, че като че ли България има някакви резерви към Северна Македония, и че е готова едва ли не да прекъсва процеса на присъединяване на Северна Македония, което е пълен абсурд и работи срещу българските национални интереси.

Водещ: Доц. Гълъбов, защо казвате, че сега тепърва започваме да имаме политика към нашата съседка Северна Македония?

Антоний Гълъбов: Нека да кажем, че предишното правителството и сегашното имат принос в активирането на тези преговори. Разбира се, по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз това беше изведено като приоритет, това насърчи процеса. Добрата дипломатическа връзка с Гърция успя да придвижи този процес доста по-напред, включително със затварянето на спора за името на Македония. Така че едва последните години имаме активна политика в това отношение и не ми се иска да се върнем към онова безвремие, в което спорехме дали Гоце Делчев е македонец или българин. Това е абсолютно минало време, надявам се. Надявам се, че има достатъчно добре подготвени хора, които да знаят и да разбират, че бъдещето на Северна Македония е много важен въпрос и за бъдещето на България. Много важно е България да е активен, добронамерен, компетентен посредник и партньор на Северна Македония в този процес. Всеки опит от някаква фалшива патриотарщина някой да ми поставя червени линии е абсолютно несериозно, то е извън времето, в което живеем, и извън пространството на европейската политика.

Водещ: Но и премиерът Бойко Борисов се съгласи с това.

Антоний Гълъбов: Така е, защото той се опита да постигне някакъв по-разумен тон, да сниши малко амбициите за патриотарско великолепие, и в този смисъл получи веднага отговор от премиера Заев, че Северна Македония е готова да се съобрази с това, което притеснява България. Но аз изобщо не мога да разбера какво точно притеснява България, след като ние нямаме достатъчно цялостен поглед върху това как развитието на Северна Македония се отразява върху региона, как българските интереси се реализират в тази перспектива, по какъв начин се организират отношенията между Гърция и Северна Македония от една страна, между България и Северна Македония от друга. Защото този тристранен формат, който постигнахме, който беше много важен – България, Гърция и Северна Македония да си говорят заедно, той като че ли беше леко позабравен, което е лошо. Ние трябва да търсим възможност за много по-активна позиция в регионален план, и това предполага точно такива многостранни срещи, каквито премиерът Борисов организира вече няколко пъти, включително с участието на Сърбия, включително с участието на Румъния. Това са важни етапи в развитието на една цялостна политика, а не червени линии и Гоце Делчев.

Водещ: Заговори се за това, че страната ни може да предизвика дори правителствена криза в Скопие. Допускате ли, че това е възможно?

Антоний Гълъбов: Този неразумен начин на говорене, към който се придържат упорито български политици, най-малкото създава шум. Отново казвам, наблюдателите не могат да се ориентират в това какво казва София. Доловихме някакъв шум, някакво брожение, но нищо повече. Независимо, отново казвам, от помпозния стил, с което това беше обявено като резултат от тази среща, независимо от всичко това, вътре няма нито едно ясно послание, което да ориентира както външнополитическите наблюдатели, така и политиците в Северна Македония за това какви са приоритетите на България, върху какви критерии за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз България ще настоява. Тази липса на артикулация, тази липса на ясно формулиране на послания е обезпокоителна, защото България вече представлява фактор, България вече е интересен субект в регионален план и е много важно България да продължи да говори ясно и отчетливо, а не с клишетата на XIX век.

Водещ: Какво ще последва обаче, ако продължим с този тон и с тази реторика?

Антоний Гълъбов: Аз се надявам, че няма да продължим. Във всеки случай отново казвам, искрено се надявам, че Северна Македония ще получи покана за начало на водене на преговори, както и Албания. Това е нов етап. Ние имаме опит в това отношение, имаме административен опит, имаме експертен опит във воденето на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Много важно е България да отправи много ясна покана към Северна Македония за подкрепа именно в този процес, тъй като процесът както знаем е сложен, той изисква време, изисква реформи. Ние имаме опита с тези реформи, можем изнесем собствения си опит и да помогнем на Северна Македония. Това е нормалната дипломатическа и отговорна позиция. Всичко останало е просто шум.

Водещ: Доц. Гълъбов, какво означава за вас страната ни да има ясна позиция спрямо Северна Македония?

Антоний Гълъбов: На първо място аз смятам, че е много важно да заявим ясно, че е добре реформите в страната да бъдат много по-интензивни. Ние имаме опит с грешно провеждани реформи, ние знаем какви са щетите и каква е социалната цена на реформи, които не са завършени. Така че в това отношение общото послание на Европейския съюз към всяка страна, която започва на процес на предприсъединителни преговори, е именно в тази посока – да ускори реформите, да гарантира ясни и конкретни резултати от тях. Това е много важно за България, защото нашите транспортни инфраструктурни, икономически връзки със Северна Македония са много важни както за региона на Югозападна България, така и за цялата страна. Ние имаме пред себе си видимите белези на процес, който се развива, процес на сближаване, който се развива обаче без да е планиран, без да е резултат на наша промислена държавна политика. Ние имаме в студенти и от Северна Македония, има предприемачи от Северна Македония, които търсят реализация тук, в това отношение имаме сравнително по-малък, недостатъчен инвестиционен интерес от българските компании в Северна Македония. България не е дори сред първите 5 страни външни инвеститори в Северна Македония, което е обезпокоително. Имаме възможността да развиваме и в регионален, и в трансграничен аспект отношенията си, но вместо това, отново казвам, си говорим за учебниците по история и за това дали Самуил се пише Самуил или Самоил. Това е абсолютно непродуктивно и ни е време да излезем от тази рамка.

Водещ: И да влезем в коя?

Антоний Гълъбов: Да влезем в съвременната нормална регионална и международна политика на Европейския съюз. Това ние не можем да формулираме, представете си как би изглеждало това като изискване от България в учебника по история за 5-ти клас примерно в Северна Македония да пише определени неща. Нали разбирате колко нелепо е когато става дума за международни отношение, когато става дума за развитието на страна дълбоко исторически свързана с България, която търси своя път и има амбициите да постигне нещо повече. А ако се върнем назад в историята на българската образност, в образите на българската държавност, България и Македония винаги са били обрисувани като Македония винаги е била мислена като по-малката сестра на България. Това е естественото историческо мислене на българите за техните братя македонци. Ние в момента се движим в перспективата на някаква нисък хоризонт, много архаичен хоризонт, който няма нищо общо със съвременността.

Водещ: От разговора ни с вас, доц. Гълъбов, да разбираме ли, че темата силно се политизира и историята стои някъде просто встрани и е удобна, както вие казахте?

Антоний Гълъбов: Историята се употребява – това е най-лошото. Историята се употребява така, както се употребяваше в най-тежките години на отношенията ни с Македония, когато антибългарската пропаганда в Македония използваше именно историците и именно историческите дебати. Това е веднъж политизиране, и втори път злоупотреба с историческото минало на два народа, които са толкова близки.

Йоланда ПЕЛОВА