Антоний Тодоров, политолог: Отстраняването на Волен Сидеров от председателското място на ПГ „Обединени патриоти“ е закъсняло, но изненада и него, и БСП

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

Антоний Тодоров, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод новите председатели на парламентарната група на „Обединени патриоти“.

 

Водещ: Г-н Тодоров, лидерът на НФСБ Валери Симеонов каза, че партията му повече от 10 месеца не приема председателството на Волен Сидеров. Защо обаче сега той е отстранен от председателското място?

Антоний Тодоров: Аз мисля, че това е един процес, който продължава дори повече от 10 месеца. Конфликтът в „Обединени патриоти“ от време навреме избуява, и то най-вече конфликт между две от съставките му – НФСБ и „Атака“. Спомняме си как ВМРО и неговият лидер Красимир Каракачанов дори се изживяваше в ролята на миротворец, който да потуши напрежението между двете формации в тази малка коалиция. Мисля, че жестът, който беше направен с отстраняването на Волен Сидеров от председателското място на групата, по-скоро се забави, отколкото да се е случил сега поради някакви нови обстоятелства. Аз не виждам някакви особени нови обстоятелство. Разбира се, може да е страничен ефект на това, което ГЕРБ направиха като освободиха от г-н Цветан Цветанов – направиха го на едно Национално събрание и т.н., но не вярвам да е свързано с това. Коалицията се разтърсваше от вътрешни конфликти, те бяха видими и понякога бяха поприкривани с оглед оставането им във властта. Сега обаче наближават местни избори, струва ми се, че това е част от подготовката на тези партии за местните избори.

Водещ: Вие казахте, че коалицията се е разтърсвала от вътрешни конфликти, но като причина в публичното пространство за отстраняването на Волен Сидеров се каза- от „Атака“ не са присъствали на редовните ежеседмични заседания.

Антоний Тодоров: Да, това нещо беше изказано като причина. Винаги трябва да има някаква причина това да се изтъкне пред обществеността. Но неприсъствието на „Атака“ на редовните заседания, всъщност, говори за вече съществуващ конфликт, за нещо като дълбоко неразбирателство, за нетърпимост дори ако щете, непоносимост. Тази непоносимост се изразяваше и в други форми. Спомняме си преди години, когато едва ли не се беше стигнало до физическа саморазправа между двамата лидери на „Атака“ и НФСБ, което беше потушено със създаването на коалицията, едно такова единодействие, за да влязат в парламента и да запазят своите позиции във властта. Може би донякъде това е и резултат от европейските избори, на който освен ВМРО другите две политически формации, явили се самостоятелно, получиха доста ниски резултати. Разбира се, това са европейски избори и едва ли можем по тях да съдим за действителната електорална тежест на двете партии, но все пак резултатите бяха учудващо ниски за „Атака“ и НФСБ.

Водещ: Тази непоносимост ще доведе ли до напускането на „Атака“ на „Обединени патриоти“?

Антоний Тодоров: Според мен, този жест, този акт и промяната и дори на наименованието на парламентарната група – Волен Сидеров го отбеляза, че от името в скоби са отпаднали трите партии, остават само Обединени патриоти – и изглежда се върви към разпадане на коалицията. Само искам да дам няколко числа: „Обединени патриоти“ влязоха в парламента с 27 депутати, 7 от тях са от „Атака“. ГЕРБ имат 94 депутати. 27 и 94 прави точно 121, което осигурява едно минимално мнозинство, което винаги би могло да се пропука, ако някой отсъства или няма подкрепата например на „Воля“. Аз мисля, че ако Волен Сидеров бъде принуден или реши да напусне „Обединени патриоти“, което може би няма да стане до есента, мисля че има твърде силни причини да не се разпада тази група, Волен Сидеров иска да остана във властта и го заяви, че коалицията с ГЕРБ е важна, все пак съществува такъв риск. И ако „Атака“ напусне „Обединени патриоти“ и не подкрепи общата, голямата коалиция с ГЕРБ, това ще постави под въпрос голямата коалиция, и ГЕРБ ще трябва да търси друг партньор. Но Сидеров заяви своята лоялност към голямата коалиция, призовавайки някак си ГЕРБ да се намеси в този конфликт. Трудно ми е обаче да си представя как Бойко Борисов ще направи това.

Водещ:  Досега Бойко Борисов е заявявал, че няма да се намесва във тези взаимоотношенията.

Антоний Тодоров: Той има немалко проблеми в собствената си партия. Предполагам, че ще се опита в неговия стил да ги помири, може и да направи срещи с лидерите на трите партии, опитвайки се да намали напрежението между тях, за да не се стигне до разпадането на малката коалиция и излизането на „Атака“ от нея. Но възможно е и друг вариант, при който „Атака“ да излезе от малката коалиция, тогава обаче няма да има самостоятелна парламентарна група, защото със 7 депутати няма как да стане, но могат да останат като независими депутати, подкрепящи голямата коалиция.

Водещ: Ще се наложи ли ГЕРБ да търси друг партньор за мнозинство в парламента?

Антоний Тодоров: Мисля, че все едно ще се наложи, защото рискът е твърде голям. И най-вероятният, според мен, партньор на ГЕРБ в днешното Народно събрание е „Воля“ на Веселин Марешки, защото иначе не виждам възможност за открита коалиция с ДПС например, да не говорим за други варианти. Други варианти, според мен, няма да има.

Водещ: Силно ли е да кажем, че едва ли не се извърши едно узурпиране на властта в „Обединени патриоти“? Тя беше поета от представител на НФСБ и ВМРО, съответно Валентин Касабов, Искрен Веселинов? Или е прекалено силно понятието „узурпиране“?

Антоний Тодоров: Вижте, разпределението на позициите между трите партии в „Обединени патриоти“ беше решено още при решението им да влязат в коалиция с ГЕРБ в 44-то Народно събрание. Нека да припомня, двама от лидерите в коалицията Красимир Каракачанов и Валери Симеонов станаха вицепремиери, тоест, станаха част от правителството, Волен Сидеров не влезе в правителството, може би разумно, преценявайки, че това би изострило отношенията с основния европейски партньор на ГЕРБ – Европейската народна партия (ЕНП). Затова за Волен Сидеров остана поста председател на парламентарната група. Впоследствие си спомняме, Валери Симеонов подаде оставката като вицепремиер след едни изключително неприемливи изказвания и протести срещу него и сега е просто депутат. Красимир Каракачанов остана вицепремиер и министър на отбраната, и Волен Сидеров – председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Сега наистина стана така, че двете други партии като че ли узурпираха властта и го изместиха от председателския пост, но мисля, че това донякъде е логичното следствие от други неща, които се случиха преди това. Така че едновременно имаме конфликт между „Атака“ и НФСБ, но също и преразпределяне на позициите след оставката на Валери Симеонов от правителството.

Водещ: Можем ли да обобщим като кажем, че ситуацията около „Обединени патриоти“ предизвика една светкавична реакция вътре в коалицията, но никакви решения не са дадени на този етап?

Антоний Тодоров: Аз мисля, че до голяма степен за Волен Сидеров това е изненада. И затова засега не виждаме някакви други решения, освен взетите конкретно на това заседание. Сега, интересното е, че се случва непосредствено преди лятната ваканция на парламента, мисля че имат още 2 седмици работа депутатите, някак си може би в желанието новината да мине и отмени, да бъде преглътната. Не мисля, че Волен Сидеров ще преглътне такава новина, мисля, че конфликтът ще се задълбочи и следващите 2 седмици ще бъдат интензивни, евентуално ще има повече реакция, и особено след неговия апел в конфликта да се намеси Бойко Борисов.

Водещ: Волен Сидеров каза, че ще разговаря с премиера дали той се отказва от неговия подпис под коалиционното споразумение.

Антоний Тодоров: Да, Волен Сидеров заяви, че напротив, той държи на коалиционното споразумение, но призова другите две партии в „Обединени патриоти“ да направят същото. Само че те не са казали, че излизат от коалиционното споразумение. С други думи залогът конкретно не е голямата коалиция, а малката коалиция. Но Волен Сидеров се обръща към голямата коалиция, за да може да запази позициите в малката коалиция. Наистина, позициите на „Атака“ в малката коалиция не са много големи. Все пак от 27 депутати само 7 са от „Атака“, но все едно – от тях може да зависи мнозинството. Затова Волен Сидеров се опитва, според мен, да изиграе тази позиция на така да се каже нещо като „златен пръст“ или една малка група, от която зависи мнозинството, за да получи каквото иска.

Водещ: През тези две седмици БСП ще се възползва ли от ситуацията?

Антоний Тодоров: Мисля, че БСП са също изненадани, мисля, че БСП ще се възползва от ситуацията. Може да поиска вот на недоверие. Въпросът е, че този вот на недоверие изисква известна подготовка и известно развитие на конфликта в „Обединени патриоти“. Засега не съм много сигурен в успеха на един такъв вот на недоверие, ако бъде предложен в толкова кратко време, пък и чисто технически това не е възможно, но все едно, за да успее, ще трябва да има повече от половината депутати да гласуват в подкрепа на този вот. Засега не виждам обаче такова мнозинство.

Водещ: И още един въпрос защо сега – депутатът от БСП Кристиан Вигенин е предложен за поста зам.-председател на Народното събрание. Припомням, че БСП остана повече от година без представител в ръководството на Народното събрание. Виждаме ли някаква по-специална причина в тази номинация?

Антоний Тодоров: Това дори малко позакъсня. Това беше реакцията на БСП след отстраняването на Валери Жаблянов от поста зам.-председател на Народното събрание. БСП бойкотираше всъщност ръководството на парламента. Това обаче в един момент започна да става силно контрапродуктивно, а още по-контрапродуктивно беше и докато БСП беше пък извън парламента, защото това също според мен продължи твърде дълго, в момент, в който парламентът все пак обсъждаше и решаваше важни неща. Завръщането на БСП съвпадна с кризата в „Обединени патриоти“, но не виждам някаква специфична връзка в това.

Водещ: БСП и ДПС се оказаха от едната страна по въпроса за машинното гласуване. И двете партии са против. ГЕРБ са „за“ отмяната на машинното гласуване при определени избори. Ще измести ли темата за машинното гласуване важни дебати преди местните избори?

Антоний Тодоров: Все пак това машинно гласуване беше въведено с едни аргументи, които някак си забравихме. Забравихме с тази бърза отмяна на машинното гласуване за тези местни избори. Беше въведено най-вече с аргументите да се намалят манипулациите на изборите. Тоест, в машинното гласуване се виждаше инструмент за това изборите да бъдат по-честни. В навечерието на местните избори един такъв жест е направо скандален. Истината, според мен, е не толкова, че ГЕРБ например, които инициираха тази промяна, непременно някак си подготвят някакви мащабни манипулации, а че това е израз по-скоро на една управленска немощ. Тоест, твърде кратко е времето, за да могат да се справят управляващите с набавянето на нужното количество машини за гласуване. Разбира се, това че БСП и ДПС се оказаха на една страна в този спор е естествено. И двете партии официално или истински са опозиционни, и разбира се, смятам, че това не ги устройва. От друга страна, не само една-единствена партия е подозирана, че участва в манипулациите на изборите. Но все едно, машинното гласуване беше тема, която се дискутира отдавна, и някак си е не просто странно, но малко неприлично изведнъж насред пътя, след като все пак минаха едни избори, в които имаше 3 000 машини, да се направи крачка назад.

Елеонора ЧОЛАКОВА