Антон Кутев: Държавата и обществото трябва да започнат да финансират обществената функция на частните медии

снимка: pixabay.com

Антон Кутев, депутат от „БСП за България“ в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Депутатите възложиха на правителството в срок до 31-ви март да изготви план за развитието на медийната среда в България. Той трябва да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Решението е част от инициираните от БСП разисквания за политиките на правителството за гарантиране на свободата на словото. Дебатът започна във времето за парламентарен контрол с отговор на министъра на културата Боил Банов на въпрос, зададен от народния представител от БСП за България – Антон Кутев. Антон Кутев е наш гост. Господин Кутев, кое наложи свободата на словото да бъде разисквана в Народното събрание, та за нея правителството да трябва да изготвя план за развитието на медийната среда у нас?

Антон Кутев: Проблемът за свободата на словото е очевиден от доста години насам. Всички знаем, че според класацията на „Репортери без граници“ България, която преди 10 години беше на 56-то място, в момента се срина до 11-то. Имаме няколко ключови интервюта в световни медии. Освен всичко, което ние наблюдаваме вътре в България, освен скандалите, които видяхме с журналисти от националното радио, имаме примерно едно интервю от преди няколко седмици на бившия американски посланик в България пред „The Hill”, американско издание, в което той говори много ключови неща, за съжаление, много тъжни и тежки за България по отношение на свободата на словото и на медийната свобода. Имаме посещението на председателя на „Репортери без граница“ при премиера Борисов, където той излезе със същите констатации. Тоест според мен свободата на словото е проблем, който е очевиден за България в момента и няма кой друг всъщност да решава този проблем, освен правителството, защото това е властта в България.

Водещ: Удовлетворява ли ви насока на разискванията от деня? Искахте стратегия, получихте план. Какво очаквате, че ще стане накрая?

Антон Кутев: Истината е, че аз отдавна се опитвам, аз заедно с колегата Крум Зарков вече от година и половина работим по някакъв начин да вкараме този разговор и то да го вкараме по смислен начин, който да доведе до резултат. Не еднократно поставям по различни поводи през последната половин-една година въпроса и на парламентарен контрол, и по други начини. Факт е, че управляващите очевидно усещат проблема, защото те се опитаха да отговорят на това. Промениха стратегията с план, промениха срока да не е, както го искахме ние 1ви февруари, да бъде 1-ви април. Това са дребни неща, не е това проблемът. Важното е дали имаме общото желание да постигнем резултат. Честно казано, въпреки че то беше заявено това желание в парламента, тоест днес и министър на културата от името на правителството и Вежди Рашидов като председател на Комисията по култура и медии, и другите изказали се колеги от ГЕРБ, всички заявиха, че гледаме в една и съща посока. Аз съм убеден, че те имат желанието, защото голяма част от тях са свързани с медиите и са хора, които са работили в медии, те имат желанието по принцип да намерят решение. Друг е въпросът, дали решението, което ще търсим, е в една и съща посока, защото аз съм сигурен, че ние тук се разминаваме. Примерно, за мен е изключително важно, когато говорим за обществените медии, за мен е изключително важно този фонд „Радио и телевизия“, който го има в закона от 1998 г. да заработи. Защото в момента ние директно имаме договор всъщност между правителството и директора на националното радио и националната телевизия всяка година. В момента, в който почне да се обсъжда бюджета, те отиват на килимчето, сядат там и почват да се разбират „сега колко ще ви отпуснем“. И това е всяка година. Как тогава говорим при положение, че те са финансово зависими пряко от правителството, как говорим после за някаква независимост редакционна. Да не говорим, че примерно националната телевизия е с дълг от 70 млн. до момента, както твърди Емил Кошлуков като неин директор, а в същото време 70 млн. е цялата й субсидия. Тоест те са в перманентна зависимост от държавата. Как тогава очакваме по някакъв начин те да проявяват независимост. И много лесно си обясняваме, какво се случи тогава с директора на националното радио, когато започна да уволнява журналисти под нечий натиск, дето още не можем да разберем чий точно. Това е пряка връзка. И затова за мен има няколко важни неща. Едното е, че фонда „Радио и телевизия“ трябва да заработи. Второто е, че финансирането на обществените медии трябва да спре да бъде в зависимост от правителството и от министъра на финансите, а то трябва да стане автоматично. Ние предлагаме, внесохме законопроект, ние става дума БСП няколко депутата, внесохме законопроект, в който предлагаме да се фиксира някакъв процент от БВП и да се знае, че на толкова отговаря финансирането на обществените медии и на обществената функция на медиите. И да се знае, че всяка година то си нараства с БВП, но то не се определя от правителството. За да не може да влизат медии и власт в зависимости. Това за мен е изключително важно. Там има още други неща между другото, които засягат и частните медии. Ние предлагаме, защото аз примерно съм убеден, че частните медии имат не по-малка обществена функция. В смисъл на това, че ако една медия е частна, не означава, че тя няма отговорност към културата.

Водещ: Позволявам си да ви прекъсна, господин Кутев. Радиото, в което работя, работи като обществено радио с тази разлика, че не получава 60 млн. годишна субсидия.

Антон Кутев: За това става дума. Точно така е. Значи, когато става дума, аз се опитвам да формулирам обществената функция, за да може нашите слушатели да разберат, за какво говорим, защото може би са се замислили за това. Но това, примерно културата, детските предавания, българският език, защитата на българския език и творчеството – това са части от обществената функция. И това е функция на всички радиа и на всички медии по принцип. Само че когато на една частна медия ти й казваш: „Ти трябва да защитаваш и да правиш културни предавания“, тя казва: „Ами чакай сега, те не ми се изплащат. Ти как караш да правя нещо, от което аз губя“. И затова нашата теза е, че ние трябва да започнем, че държавата трябва да почне да финансира тази обществена функция на частните медии. Разбира се, това трябва  да става по определени правила, трябва да става прозрачно, трябва да става на конкурсен принцип, но това трябва да се случва. Затова ние сме предвидили първа крачка в този законопроект, в който всяко радио, което пуска над определен процент българска музика, тази българска музика се финансира през този фонд. Тоест, през държавата. Има едни определени пари, които се разпределят на радиата когато те пускат, там има и други изисквания – кога как да се пусне, колко процента от нея да е нова и т.н. – това са дребни неща, за които няма смисъл да задълбаваме. Но фактът е, че ние трябва да се обърнем към това, че държавата и обществото трябва да започнат да финансират обществената функция на частните медии. Защото обществените медии каквото и да си говорим, различните изследвания показват, че те имат между 5 и 7% дял от пазара, 95% имат частните медии. Тоест, ако ние не осигурим обществената функция през частните медии, ние губим огромната част от пазара.

Водещ: Г-н Кутев, ако задвижите Фонд „Радио и телевизия“ за БНР и БНТ, те ще могат ли да се финансират и от търговски реклами? И ако да, това няма ли да доведе до неравнопоставеност на медийния пазар?

Антон Кутев: Към момента те имат възможности да се финансират от търговски реклами, само че имат ограничения в обема на рекламата. Сега, тук много зависи какъв ще е обемът на финансирането. Ние сме предложили до момента в този закон един промил, който е малко по-голям от досегашния. Тоест, ние предвиждаме практически да бъде същото финансиране, каквото досега от държавата. Между другото много важно нещо тук е, че Фонд „Радио и телевизия“, който е записан в закона през 1998 година, той още не е заработил по единствената причина, че той предвижда, както е при BBC между другото, и това е по принцип добра практика, той да се пълни от такси. Това е прословутия данък „Телевизор“, който трябва да минава през електромер. И тъй като нито едно правителство до момента не посмя да въведе този данък, затова не работи фондът. Ние знаем, че това тепърва няма да стане, затова нашето предложение е фондът да се пълни както досега от бюджета. Тоест, същите пари, които досега валяха от бюджета към Националното радио и телевизия, да минават същите пари през фонда и той да го разпределя. Защото фондът ще има освен всичко друго и първо, възможността да финансира и частни медии, както казахме при определени правила, строго определени, но го има като възможност; и второ, той ще може да контролира целесъобразността на разходите в Националното радио и телевизията, което в момента не може да прави. В момента по сегашния закон Сметната палата и Държавен финансов контрол могат да контролират разходите само по законосъобразност – дали са направени добре процедурите, дали отговарят на Закона на счетоводството. Но те не могат да кажат, дали тези разходи там, 70 млн. лева, са изхарчени целесъобразно. Няма такъв контрол. И няма в момента нито една институция в държавата, която може да го направи. А това е функция именно на фонда. Тоест, ние считаме, че ако се въведе фондът, той ще бъде междинно ниво, което първо къса връзката между министъра и директора, но второ, той ще бъде допълнително звено на контрол, защото този фонд трябва да се отчита всяка година към СЕМ как е изхарчил парите и защо. Така че тук ние не променяме финансовата рамка засега. Ние предвиждаме същите пари, но вече през фонда, а предвиждаме засега същите по обем и време реклами. Ако можем да осигурим по-голямо финансиране, което изцяло да покрие разходите на Националното радио и телевизия, тогава има резон да се спрат рекламите. Между другото, това е схемата, която работи в BBC, и по принцип това е заложеното във философията на закона от 1998 година. Просто той не можа да заработи заради тези такси.

Водещ: Това би било и почтеното в крайна сметка. Защото частните медии работят със съвсем друг щат – щатът е изключително оптимизиран и свит, докато в държавните си позволяват разкош в тази посока.

Антон Кутев: Точно така. И всъщност това, че в момента аз не помня какъв процент, мисля че към 15%, който те имат право от времето рекламен бюджет и т.н. да събират Националното радио и телевизия, това всъщност е начин, по който законодателят през годините е прехвърлял част от финансирането, което по принцип трябва да прави обществото, върху пазара. Тоест, действително те по този начин отнемат част от пазара. И това е проблем, който си струва да бъде разсъждаван, и който, както ви казах, на повечето места е решен именно по този начин – през забрана на рекламата, но чрез достатъчно финансиране. Ако ние успеем сега, и ако този закон мине и ние успеем да осигурим достатъчното финансиране, аз съм абсолютно съгласен с това, че трябва да се спре след това рекламното финансиране на обществените медии.

Водещ: Г-н Кутев, а как може да бъде скъсана веригата власт-медии?

Антон Кутев: За обществените медии аз ви казах каква е връзката според мен, в смисъл, ние ако направим така, че те да не зависят, колко ще получат от решението на финансовия министър, а това е твърд процент от БВП, който си се полага по закон, и те знаят, че ще си го получат, това е много сериозна стъпка към скъсването на тази връзка, защото те спират да зависят вече от правителството. А друг е въпросът вече, какво правим с цензурата и автоцензурата. Защото за съжаление в голяма част от частните медии в България, включително го има за съжаление и в обществените медии, и в частните, ние имаме тежка цензура от страна на собствениците, които в голяма част от случаите имат политически или амбиции, или пристрастия, и това води съответно до изкривяване на информацията, която получаваме. Това е сериозният проблем. Но имайте предвид, че по принцип регулацията на частните медии е трудно нещо. Ние в този закон по-скоро се опитваме да го работим с частните медии не с регулация, а със стимулираме. Тоест, ние се опитваме да стимулираме обществената им функция през финансиране през държавата, а не да забраняваме или да регулираме, което би било според мен неприемливо и невъзможно, и недемократично в съвременния свят. Така че ние не претендираме, че с това, което предлагаме като законопроект, ще решим проблемите на свободата на словото, но сме напълно убедени, че няколкото мерки, които в общи линии аз ви изброих, са сериозна крачка към това. А тепърва, точно за това направихме дебата в петък в парламента, ние искаме да вкараме всички в дебата и да намерим допълнителните решения. Ние сме измислили 4-5 мерки, които със сигурност са в добра посока. Със сигурност има  още десетки мерки, които може да са добри, но те трябва да станат през диалога с медиите, и с гражданите. Защото трябва много да внимаваме да не допускаме в никакъв случай реално въздействие на политическата система върху медиите – това просто е недопустимо, и целта е точно обратната – да освободим медиите и да им дадем възможност да работят свободно, а не по някакъв начин да ги свръхрегламентираме, това би било недопустимо и абсолютно грешно.

Водещ: Г-н Кутев, ще разширите ли диалогът, като включите в него и граждани, за да се разбере, да се чуе, обществото от какви медии има нужда?

Антон Кутев: Задължително трябва да стане така. Вижте, тук въпросът е, до каква степен диалогът да не се използва по някой път не в полза на самите граждани. Защото откакто ние повдигнахме темата от преди няколко месеца активно говорим за нея, аз ви казах, че властта се усети, управляващите, че тази тема няма да им се размине, и те започнаха да предприемат мерки, които са общо взето фиктивни. Създадоха се едни работни групи към Министерство на културата и към Комисията по култура и медии в Народното събрание. Аз лично смятам, че на този етап тези групи нямат все още сериозното желание да решат проблема, те по-скоро бяха направени, за да мътят разговора докато мине бюджета. И по-нататък вече ще се водят едни заседания, едни спорове. Ще викаме: „Ама те не са се събрали“ и т.н. И това, според мен, има реалната опасност до нищо да не доведе – аз такива работни групи съм виждал много. Именно затова натисках в петък да се вземе решение, което да даде срок. Ние искахме срока да е 1 февруари, те казаха 1 април. Добре, 1 април, но да има срок, в който да знаем, че трябва да се излезе вече със законопроект готов. И ако не се излезе, да знаем, че тук някой злоупотребява. Това беше първото. Второто, с което се надявам да сме пришпорили процеса, беше това, че ние внесохме законопроект. Тоест, ние някакви базови принципи сме поставили и щем-не щем трябва да ги поставим на обсъждане. Като не сте готови вие със законопроекта, разглеждайте този, като измислите още хубави неща, дайте, ще ги обсъдим, но сега да приемем тези. Тоест, аз се отивам да използвам всички демократични процеси, парламентарни, с които да притисна управляващите, за да вкарат наистина този разговор. Защото иначе рискуваме под идеята: „Ми ние сега правим работни групи, вкарваме гражданите, вкарваме частните медии, вкарваме обществените тук сега всички заедно“ и това може да продължи с години. А за нас въпросът е хем да се проведе разговорът, да е достатъчно публичен, хем да се проведе в рамките на месец-два и да излезем с някакви решения. Защото сами разбираме, след година и 2-3 месеца приключва мандата на това правителство и този парламент. Най-късно тогава всичко това ще изпадне в безвластие и всички планове ще се отложат с половин, с една година за нов парламент, ново правителство, всичко ще се затлачи, нови идеи, нови хора. А на мен ми се иска това да го приключим най-късно до средата на следващата година, като излезем с конкретни, обосновани и договорени с гражданите и медиите мерки.

Водещ: Ще очакваме това да се случи. Стискаме ви палци. И живот и здраве сме готови да продължим тази дискусия.

Антон Кутев: Аз ви благодаря и за отразяването, защото вижте, вие сте проводникът, който може да направи връзката с гражданите. За мен е важно колкото може повече граждани и медии да въвлечем в този диалог, защото това ще гарантира качеството на неговия изход.

Водещ: Правим го, г-н Кутев, защото споделяме виждането, че борбата за свободата на словото, за коректната информираност на слушатели и зрители, борбата срещу фалшивите новини се състои в работата на авторитетни, силни, стабилни, независими и отговорни медии.

Антон Кутев: Точно така. Това е пътят всъщност.

Цоня Събчева