Антон Кутев: Искаме да мотивираме обществената функция на търговските радиа, не да я задължим

Антон Кутев, народен представител от „БСП за България“ в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: В парламентарната комисия по културата и медиите бе обсъден внесения от БСП проектозакон за медиите. За нас като търговско радио възниква въпрос от този закон: защо след като българска музика присъства в програмите на радиата, законопроектът предлага мерки за насърчаване на звученето й в ефира? Каква професионална логика го налага? На този, а и на други въпроси по проекта на социалистите поканих един от вносители му – депутатът Антон Кутев. Г-н Кутев, предлагате от замразения преди години и никога не заработил фонд „Радио и телевизия“, финансиран с бюджетни средства в рамките на определен промил от БВП, да се финансират държавните БНР и БНТ, а около 10% от средствата във фонда пък да са за излъчване на българска музика в радиата. Първият въпрос е – има ли шанс този фонд изобщо да заработи?

Антон Кутев: Вижте сега, това зависи от управляващите. Той през 1998 г. се появява в закона и от тогава всяка година с предходни и заключителни разпоредби на бюджета се отлага с една година влизането му в сила. По простата причина, че нито едно правителство досега не посмя да наложи  таксите, които всъщност са заложени във фонда, в резултат на което той не работи. Затова ние всъщност казваме, че очевидно след като вече толкова 20 години той не може да заработи, значи той в този си вид с тези такси, които са предвидени, няма да заработи. И казваме, че всъщност по-добре е той да се пълни както досега. Досега няма фонд, но бюджета финансира общественото радио и обществената телевизия директно. Има обаче няколко неща, които ние искаме да променим с това,  като има фонд. Тоест той е междинно звено между правителството и обществените медии, което има съществено значение първо за това, че като му сложим твърд процент от 1,5 промила, както сме заложили ние, оттук нататък директорите на националната радио и телевизия не зависят вече от решението на финансовия министър, колко пари ще им отпусне през годината. Което означава, че няма както сега два-три пъти годишно на срещи при финансовия министър те ходят да молят за пари, а той съответно им поставя условия. Ако не го прави финансовият министър, го прави министър-председателят или някой друг. Ама те като молят три пъти годишно за пари те са зависими вече от правителството, и те не могат да поддържат в такава степен независима политика на медиите, а те са обществени медии и това е важно. Така че ние използваме този фонд с идеята да направим обществените медии по-независими от властта, която и да е тази власт. Дали е Борисов или сме ние, който и да е на власт, той вече ще има по-малко възможности за въздействие да притиска обществените медии за политически цели.

Водещ: Господин Кутев, такава готова сума на тепсия поднесена всяка година нима не развращава? Не изкривява ли и отношението към качеството на радиопродукцията: те си знаят колегите, че ще си имат тези пари – правят, струват, добри, лоши, слуша ги, не слуша никой – няма абсолютно никакво значение; гледа ги, не гледа никой – още повече и затова те си имат сумата гласувана в закон и си работят без да му придирят особено. Няма ли това да е крайният резултат?

Антон Кутев: То в момента е същото на практика, с тази разлика, че ходят при финансовия министър и премиера. Най-добрият механизъм е заложен в сегашния бюджет, в сегашния закон между другото, както ви казах – през 1998-а г., защото това е механизмът, по който се финансира BBC. Там се казва, че щом те са обществени медии, те трябва да се финансират от обществени средства, което значи един вид данъкоплатеца да плаща за тях.

Водещ: Означава данъкоплатецът да гласува за тях плащайки. Искам да слушам и гледам – плащам. Не искам – не плащам. Това означава.

Антон Кутев: Точно така. Това е механизмът, който всъщност работи във Великобритания. В нас обаче както виждате, той не заработи по две причини. Първо, защото това е нов данък, който както ви казах, никой не смее да наложи. И второ, защото ако той все пак бъде наложен, той среща съпротивата на частните медии, които казват: „значи какво, сега   всички ще плащат данъци, че да изплащаме бюджета на обществените – на националното радио и националната телевизия, а другите какво правим? Другите оставаме на пазара и всъщност продължаваме да се борим за хляба, а тези работят на готово.“ Тези доводи винаги ще ги има. Но факт е, че те досега попречиха и аз знам и виждам, опитвал съм се, аз го поставям този въпрос от няколко години за фонд „Радио и телевизия“, няма как да се пробие. Имахме въпроси към финансовия министър още от миналата година. Той винаги казва – дайте предложение, ще помислим. Ама той общо взето няма никакво желание да търси решение на това, защото така им е по-удобно. И затова ние правим това предложение. Като не става с таксите, което принципно е най-доброто, но хората в България не го искат, прави или не това е друг въпрос, но те не го искат и то няма да заработи. Значи поне да го правим през бюджета, за да може да гарантираме по някакъв начин независимостта в по-голяма степен. Но тук между другото има нещо, което е по-важно в нашия законопроект. Ние поставяме въпроса за обществената функция на частните медии. Защото радио „Фокус“ също има обществена функция по принцип.

Водещ: То има много обществени предавания и ние в Радио „Фокус“ си работим като обществено радио, и друг път сме разговаряли с вас.

Антон Кутев: Точно така. И тук въпросът в цялата работа е, че тази обществена функция тя трябва да бъде по някакъв начин мотивирана. Във всички медии в България, не само в обществените. И от там идва това, което ние се опитваме сега да направим просто. Ние се опитваме поне по една тема, в този случай българската музика – да мотивираме обществената функция, не да ги задължим. Защото ако сега задължим, примерно вие си имате някакъв процент българска музика, да речем че примерно е 20, обаче ние идваме и ви казваме – не, оттук нататък ако нямате 30%, ще ви вземем лиценза. Това не е правилно, защото има информационни радио станции, има куп други, които не искат да правят това. Има Jazz FM примерно, които пускат джаз, от къде ще намерят 30% български джаз. Но въпроса е да стимулираме това предаване. Тоест по някакъв начин да стимулираме българската музика, защото тя е български език, защото това са български автори, това е българска култура и т.н. Това е по-важната част на нашия законопроект. Тоест да се опитаме да пробием в логиката, че обществената функция не е само и не се представлява само от обществените медии, които всички заедно заемат не повече от 7-8% от пазара. А останалите 92% имат обществена функция и държавата трябва да стимулира тази функция. Как ще ги стимулира? В днешно време има един начин да ги стимулира – като съответно им покрива загубите. Защото – защо едно радио, примерно вие сега сте си намерили вашите форми на обществена функция, обаче примерно детски предавания еди-кой си каза – чакай сега, никой не ми ги гледа детските предавания. Теб не ти ги гледа, ама те са необходими. Държавата трябва да си покрие загубите. Защото ти ще имаш загуби от определени културни предавания, от определени детски предавания, не са толкова гледаеми или слушаеми. Значи редно е държавата, ако иска да имаме културни граждани, ако иска да имаме информация по тези теми – редно е държавата да покрие тези загуби на частните медии, за да могат съответно те да ги пуснат в ефир. И по този начин да въздействаме и върху населението, и да имаме все по-образовани граждани в края на краищата.

Водещ: Господин Кутев, но защо това трябва да се прави чрез музиката? Давам пример с радиото, в което работя. Радио „Фокус“ излъчва всяка сутрин детска приказка, изпълнена от куклена актриса в 06.50 ч. Има патриотични предавания, емблемата на „Фокус“ – „За честта и славата на България“.  Има културни предавания, има предаване за духовността – „Светилник“. Защо трябва да бъдем подкрепени за музика, която де факто ние така или иначе излъчваме в програмата, а не бъдем подкрепени за продукцията, която правим? Това с музиката, извинете, но не е ли доста лобистки подход? Защото какво означава – давате през държавата и радиата пари на два монополиста?

Антон Кутев: Според мен не е лобистки. Вижте, аз го казах много пъти, винаги когато сме говорили по този закон ви казах, че моята идея е това, което ви казах – тоест обществената функция да бъде подкрепена в нейната цялост. Друг е въпросът обаче, че аз в момента особено като депутат от опозицията не мога да си позволя да вкарам толкова масов закон, който да предвиди цялата тази обществена функция. Той няма да мине. Защото това веднага, ето виждате само за музиката вкарахме и това въвежда изключително много разговори. Веднага почват да ни питат – а телевизиите защо не ги вкарате. А киното няма ли да влезе. А какво ще правим с детските приказки казвате вие. И всичкото това е така. Тоест моята идея беше, че ние искаме в момента да направим пробива. Защото досега в България обществена функция на медиите по никакъв начин не се стимулира. Нея я няма като изискване към медиите. И това, че примерно вие в радио „Фокус“ си имате определени предавания е прекрасно, но това общо взето е изключение. То не е масова практика в частните медии. Защото те гонят печалба. Хората казват: аз съм изхарчил еди колко си милиона тази година, аз трябва да си ги върна. Никой не може да каже нищо за това.

Водещ: А защо не поощрите изключенията, за да станат те правило?

Антон Кутев: Горе-долу ние това се опитваме да направим със законопроекта. Защото ние предвиждаме пари, които да бъдат в бюджета. В момента говорим за музика. Но пак ви казвам, че аз много бих се радвал, ако се приеме това догодина да го разширим и в другите области. Но всеки, който има примерно над 30% българска музика в ефира си, той съответно получава пари за това. Там разбира се има изискване част от тях да е нова, тоест не просто да имаш музика, а да продуцираш издаването, създаването на музика. И тогава вече той ще получи пари. Тоест ние по този начин точно това правим, ние построяваме изключенията. На практика това се получава. Минеш 30-те процента си работиш, никой не ти пречи да работиш, никой не те задължава да го правиш. Но ти казваме, че ти ако имаш над определен процент съдържание, подходящо обществено съдържание, всъщност държавата ти плаща част от разходите.

Водещ: Да, господин Кутев, тук има една тънка разлика, която обаче не специалистите не я долавят. Защото тези 30% музика, която вие настоявате да присъства в ефира, за тези проценти медиите трябва да плащат отчисления на два монополиста в България – „Профон“ и „Музикаутор“. Това са монополисти. И по този начин чрез добрите намерения да влезе българска музика и да подпомогнете българските медии, вие на практика, господин Кутев, гарантирате приходи за два монополиста – „Музикаутор“ и „Профон“.

Антон Кутев: Това е така. Но вижте, няма друг начин в сегашното законодателство. Аз между другото бях против, когато това ставаше и когато те ставаха монополисти и съм гласувал по съответния начин. Защото те преди една година имаше момент, в който се затвърди техния монополизъм. Но така или иначе вижте, няма как, всеки, който си плаща за потребление, той пак влиза в двата монополиста. Те просто стоят на пътя към авторите. И това, че всичко минава през тях, е въпрос на законодателство. Няма как да плащаш музика и по този начин да плащаш на автора, на певеца, на който и да е там, на аранжимент и така нататък без да минеш през двата монополиста. Такова е законодателството в България. Тоест ще спечелят ли, вие това ме питате, ако трябва да съм конкретен. Ще спечелят ли тези два монополиста, ако се приеме нашия закон?

Водещ: Ще спечелят. То е видно.

Антон Кутев: Ще спечелят, но заедно с тях ще спечелят и всички певци и автори, които всъщност стоят зад тях. Честно казано ние започнахме целия този законопроект по настояване и ако има лобизъм, ето това е лобизмът – по настояване на певците. При нас дойде една организация от български музиканти, които казаха: дайте да направим нещо. Защото в момента всъщност се права така, че радиата така или иначе плащат, музика се свири, само че като се свири 70% чужда музика, тези наши парички пак през същите монополисти отиват като отчисленията, само че не при българските автори, а при американските, английските и всички други, руските и т.н. Тяхната логика беше: дайте да намерим механизъм по-голяма част от тези пари да остават в България и да остава за българските творци, за хората, които работят тук, защото ние нямаме техния пазар. Ако ти пееш на английски и ако си един американски или английски автор, ти имаш огромен пазар, или руски. Ако си българин имаш един 6-милионен пазар. Този пазар сам по себе си не е рентабилен, затова те казаха: дайте да търсим начин да подпомогнем този измъчен пазар наш музикален, за да може българските музиканти да получават повече пари. Това беше причината, по която ние задвижихме този механизъм.

Водещ: Нали знаете, добрите намерения към къде водят, господин Кутев? Защото вижте сметката, колко е простичка. Вие искате да подкрепите обществената функция на радиата, аз ви давам пример с едно радио, което има в предаванията си повече от 45% културно-обществена, патриотична тематика. А вие не подкрепят тази тематика, а ни задължавате с песни, за които ние да плащаме отчисления на два монополиста. Какво ще спечели медия като нашата, грубо казано? С какво вие ни подкрепяте?

Антон Кутев: Ако така или иначе музикалното ви съдържание е над 30%, за което става въпрос…

Водещ: Винаги е така. Но разбирате ли, няма логика в това.

Антон Кутев: Питате ме с какво ви подкрепяме и директно ви казвам. Вие ще получите от държавата пари за това.

Водещ: Които ще ги внесем в „Музикаутор“ и „Профон“.

Антон Кутев: Вие не можете да пускате музика без да я плащате.

Водещ: Така е. Ама тези пари, които ще дойдат, те през нас отиват в двата монополиста. Има ли смисъл от такава обиколка?

Антон Кутев: А музиката, която в момента плащате, те къде отиват парите?

Водещ: Ние си имаме процентите по лицензия, ние си ги изпълняваме.

Антон Кутев: Да де, ама къде отиват?

Водещ: Отиват правата там. Но ние в тази музика, в тези проценти ние не пускаме само някаква регламентирана съвременна българска музика. Ние си имаме и наша.

Антон Кутев: Вижте, никой не иска да ви регламентира. В закона не се казва каква музика. Това може би даже е един от недостатъците на закона. Защото ние не можем да регламентираме дали ще пускате Панчо Владигеров или ще пускате Азис, или ще пускате Лили Иванов. Това е вашата политика, вашият музикален редактор решава какво да пускате. Разликата е, че ако до момента вие например имате от музиката 40% българска. Идеално. Значи разликата, ако не влезе нашия закон е, че вие тези 40% пак ги плащате на същите монополисти. Но сега ги плащате вие. Ако влезе нашия закон, който се стреми да мотивира участие на българската музика, голяма част от тези пари ще ви ги плаща държавата. Те ще отиват пак там, където и сега отиват вашите пари. Разликата обаче е, че част от тях ще ги плаща държавата, което ще ви мотивира. Ако нямате 40%, а сте само 20% – тогава да ги вдигнете. И да направите така, че вече българската музика да е повече. Това е цялата работа. Още повече, че монополистите, за които говорите – те са същите и за западната музика. Няма никаква разлика, дали ще пускате българска или английска музика. Правата са в едни и същи компании. Вие не можете да минете без тях, независимо дали нашия закон го има или го няма, и колкото музика пускате ,толкова права плащате, независимо от нашия проект.

Водещ: Да, но в тази музика ние може да пускаме и наша продуцирана музика. Тогава при това положение, когато си е въпрос на наши права, трябва ли да правим отчисление към монополистите? Ще има ли такъв регламент?

Антон Кутев: Не, няма такъв регламент. Законопроектът включително изисква да правите ваша музика. Той казва, че ако вие примерно отговаряте, за да отговорите на всички условия, за да може държавата да финансира музиката, която пускате, вие трябва единствено сега ще ви излъжа колко е процентът, но мисля че беше 20% от музиката трябва да бъде нова. Там има определение какво значи нова. Тоест ние се опитваме да ви мотивираме не само да пускате музика, а да плащате на изпълнители и на продуценти да създават нова музика. Защото, за да отговорите на всички условия, вие включително трябва да пускате новата музика, която е най-добре да си направите сами. Никаква разлика няма, на кого ще плащате. Ние ви плащаме за това, че вие пускате музиката. Това е.

Водещ: Един въпрос, господин Кутев, важно е да го изясним. Радио „Фокус“ възстанови прекрасни военни български маршове. Тези маршове влизат ли в тези проценти или ние непременно трябва да се договаряме с някакви продуценти?

Антон Кутев: Нищо подобно. Ние за продуценти в закона не говорим. Ние говорим за процент българска музика.

Водещ: Т.е. ние си излъчваме нашите маршове. Тези маршове ни се зачитат като част от българската музика?

Антон Кутев: Естествено. Безспорно. Аз затова ви казвам, ние се опитваме да стимулираме. Трябваше вие сами да си ги продуцирате. Защото вие като си продуцирате сами, не минавате през големите обединения, творческите обединения, които иначе ви събират парите.

Водещ: Защото първоначално като гледахме идеята, господин Кутев, съгласете се, че доста приличаше на тежък лобизъм. На много тежък лобизъм, който се насочва към два монополиста и няколко широкополи продуцентски компании.

Антон Кутев: Не. Това, което сме правили, цялата ни амбиция тръгна от авторите. Те бяха тези, които движиха нещата. Ние сме работили по този законопроект много дълго. Изговаряли сме го с авторите, изговаряли сме го с тези така наречени монополисти. Говорили сме и с шефове и редактори в радиата, включително и, лека му пръст и с вашия шеф Красимир Узунов.

Водещ: Тази тема много сме я обсъждали, когато той беше жив.

Антон Кутев: Точно така. Той  имаше идеята, това съм го говорил с него. Т.е. ние сме обсъждали, за да стигнем до този законопроект, ние сме говорили със стотици хора в бранша. И намерихме, според мен, със законопроекта, който за съжаление най-вероятно благодарение на ГЕРБ няма да мине, но ние намерихме среда, в която всички имат интерес от това. Защото и затова ние го направихме малък. Ние го направихме само за радиата. Не скочихме да го правим за телевизиите, не тръгнахме да го правим за киното. Нашата идея беше да пробваме, как ще работи този механизъм по отношение на българската музика в радиата. И ако той, защото аз съм сигурен, че би заработил, ако се приеме законът, ако той заработи, догодина вече ние можем да го разширим. Значи можем да добавим телевизиите, можем да добавим други обществени функции.

Водещ: Добавете предаванията като авторски продукции на медиите, на радиа или на телевизии, все едно, защото предаванията са тези, които носят обществените функции, не хранилката, господин Кутев, позволявам си да ви го кажа.

Антон Кутев: Добре, нямам нищо против. Но пак ви казвам, това ни беше целта. Целта в цялата тази работа беше да направим именно това. Но друг е въпросът, пак ви казвам, затова го вкарваме в малък обем. Ако заработи, ние ще видим дефектите. Ако се окаже, че има дефекти, които са непоправими, има и друго. Но аз не вярвам, защото много сме го мислили. Но ако заработи, тогава вече може да се отвори всичко това към всичко останало. Няма лошо. Позволява го законът. Ние не сме направили никакви ограничения. Засега в закона влиза, че 10% се разпределят от тези пари. Но те могат да станат без никакъв проблем и 15 и 20, стига да заработи тази работа и да знаем, че по този начин ние наистина осигуряваме обществената функция. Ако това постигнем, това е ужасно важно, защото вижте – за мен най-големият проблем е финансирането. Не стигат парите, безспорно. Като не стигат парите на медиите, те нямат друг начин, освен да започнат да ги търсят през държавата. Защото бизнесът е ясно. Каквото може да хване от рекламата, всеки го взима. Резервният вариант тук е държавата. Държавата обаче като ти стои отгоре и като ти редактира политиката, защото за съжаление аз виждам, че големите рекламодатели заедно с част от държавните институции, които там по фондове и еврофондове обхващат, те си имат своите изисквания. За мен е важно да намерим начин да разширим обема на парите в тази сфера, за да може медиите да са по-свободни. За да може те да не зависят. За да може да не са през цялото време на колене. Какво може да направи държавата? Две неща. Едното е да разшири пазара. Да направи икономиката да заработи, да се увеличат обемите на рекламодателите. Дай боже да го направи. Аз съм опозиция, за съжаление не мога да свърша много по този въпрос. И второто е да увеличиш самото държавно субсидиране, но без да даваш право на държавата да контролира съдържанието. Да осигуриш пари, които обаче да не помагат на държавата да прави цензура.

Водещ: Много важно е държавата да не прави цензура, обаче кой и как ще подбира заглавията, които трябва да влизат като музика? И предвиждате ли такова нещо?

Антон Кутев: Според нашия закон единственият, който подбира такива заглавия е музикалният директор или продуцент на радиото. Съответният редактор. Никаква намеса не предвиждаме. Затова се скарахме между другото с комисията на Вежди Рашидов, защото той през цялото време това задаваше въпроса: питам аз, аз искам да знам, аз искам да слушам Лили Иванова. Не, Вежди, не можеш да слушаш Лили Иванова. В смисъл това, какво ще слушаш, не е твоя работа и не може политиците да определяме, какво ще се слуша. Това е работа на медиите. Те ще си определят, какво ще се слуша. Ние ги мотивираме да е българско. Оттам нататък рискуваме, ето пак ви казвам, че има недостатъци, че това е възможно да доведе до повече чалга в ефира.

Водещ: Не само до повече чалга, а и до повече зависимост към отделни продуцентски къщи.

Антон Кутев: Най-вероятно. Но пак, ето вие сте намерили един от вариантите. Ето, вие казвате ние сами ще си продуцираме музиката.

Водещ:  Казах ви, ние си възстановихме български маршове. Плати си медията за тях, изпълниха ги. Тези маршове са писани преди 100 г. Но тази музика сега е възстановена и се изпълнява след 100 г. Как я броим – нова или стара?

Антон Кутев: Значи според закона, ако тя е записана през последните 5 г., мисля че беше, да не ви излъжа, но мисля че това записахме последно, тя се брои нова. Т.е. тя ви се брои в музиката, която  сте дали сега. Така че тя е нова музика и тя влиза, защото нали процент от музиката, която отчитате пред СЕМ в този случай трябва да е нова, т.е. тя ви се брои като нова и с това изпълнявате условията за финансиране.

Водещ: Аз много ви благодаря за тези разяснения, господин Кутев. Това е изключително важно, защото знаете в медиите, особено в частните медии, ние сме чувствителни към всякаква намеса, дори тя да се упражнява отвън и с добри намерения, в музикалното ни съдържание.

Антон Кутев: Да, аз съм абсолютно убеден в това и затова ви казах, че отхвърлихме, ние започнахме от идеите за квоти, каквито „Музикаутор“ примерно вчера лансираха.

Водещ:  Това е лобизъм.

Антон Кутев: Ние го отхвърлихме и затова казахме, че ние няма да ограничаваме, да налагаме. Ние искаме да мотивираме. Т.е. създаваме механизъм, който да мотивира. За да може който иска да може да се възползва от него, но да има интерес да вкарва българската музика, а единственият механизъм е финансов.

Водещ: Т.е. това не е задължителен механизъм, това е по желание – който иска може, който се впише в съответната категория влиза, който не – не, продължава да си работи така, както си работи? Така ли?

Антон Кутев: Точно така. Разбира се в случай, че се приеме законът, което за съжаление не съм съвсем убеден.

Водещ:  Не звучите оптимистично, защо?

Антон Кутев: След днешната комисия, в която видях гласуването в комисията и след като видях залозите, за съжаление тук става дума за политически въпрос. Т.е. фактът, че го внася БСП, води до куп абсолютно несъстоятелни доводи. Днес като слушах на Вежди Рашидов доводите, просто побеснявах на моменти, защото то беше несъстоятелно. Тя че материята е сложна, сложна е, но не вярвам Вежди Рашидов да е човекът, който не я е разбрал. Да не говоря конкретно за човека. Въпросът обаче е, доводите бяха несъстоятелни. Вие ми задавате въпроси, които са точни, които са смислени, които имат значение. И аз имам някакъв отговор. Сигурно нямам отговор на всички въпроси. Но ми се искаше този дебат и в комисията да мине със смислени въпроси. А в комисията ги нямаше смислените въпроси. Имаше едни ужасни доводи, как то не било ясно, какво ще стане и защо ще им даваме 10 милиона. От този тип реплики беше разговорът, който е абсурден. А тук между другото не става дума за 200 милиона, защото реалната сума, която предвиждаме през нашия законопроект е максимум до 10 милиона, които трябва да влязат българската музика, от които 5 милиона би трябвало да отидат в общественото радио.

Цоня Събчева