Антон Станков, адвокат: Ако се премахне съкратеното производство, ще се увеличат разноските на държавата, ще се натовари споразумението с прокуратурата

Антон Станков, адвокат, бивш министър на правосъдието в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със съкратеното съдебно производство обсъди Парламентарната правна комисия. До внасяне на законодателните промени се стигна след убийството на 7-годишната Криси от сливенското село Сотиря. Какви промени са нужни? Крият ли рискове предложените?

Водещ: Да отпадне възможността за съкратено съдебно следствие пир направени самопризнания при тежко престъпление, ли е най-сериозното предложение за промяна?

Антон Станков: Моля ви първо да отбележим терминологични бележки.

Водещ: Добре.

Антон Станков: Самопризнание означава признаване на фактите, които са изложени в обвинението, а не признаване на вина, което много се бърка в масовото коментиране на този въпрос. Тоест, лицето, което е обвинено, има възможност да признае фактите, защото един наказателен процес минава през доказателства, които установяват факти. Фактите вече обуславят вина или невиновност. При признаването на факти, изложени в обвинителния акт, също може да се пледира за невиновност. Много моля, публиката да го разбере. Така че, въпросът е много по-сложен и по-експертен.

Водещ: А в случая с тези промени за които говорим, отчита ли се тази разлика в разбирането?

Антон Станков: Да. Аз мисля, че в практиката от влизането на новия наказателно-процесуален кодекс от 2006 г., показва проблеми в тази част на процедурата и би могло да се направят корекции. Корекциите, които правителството предлага, на мен лично ми допадат, защото се предоставя на съда да прецени дали да намалява наказанието или не. В същото време, ако вземем едно моливче, едно тефтерче, имам дъщеря в 3-ти клас, тя може да я направи тази сметка, математическа проста сметка: колко струва едно наказателно съдебно производство, и колко се спестява, ако има съкратено съдебно следствие, и кой плаща всички работи, в крайна сметка? Тези, които плащаме данъци, нали? Не става дума за несправедливост, а става дума за един по-бърз начин едно лице да бъде евентуално признато за виновно и осъдено.

Водещ: Но се намеси и понятието „справедливост“, което някак си стоеше срещу правото за тези бързи производства.

Антон Станков: Действащият закон позволява, т.нар. червейче на кукичката – намаляване на наказанието с 1/3 и съответно редуциране в други аспекти. Какво печели държавата? Държавата печели това, че в едни кратки срокове има осъдени лица и имайте предвид, че когато веднъж си осъден, втори път в състояние на рецидив тези привилегии не могат да бъдат ползвани по този начин. Какво губи обществото? Обществото губи, естествено, усещането за справедливост, но ви казвам, че не е обяснено на хората какво точно означава съкратеното съдебно следствие. И моля за извинение, но хора, които даже не са прочели една книга на Гришам на тема право, художествена литература, изказват мнение по въпроса. Съжалявам. Това е много експертен въпрос.

Водещ: Има ли нужда от уточнение за това кое престъпление трябва да считаме за тежко? Защото се изказа и мнение, и идея за каталог с престъпления…

Антон Станков: Законът е много категоричен. Дефиницията за тежко престъпление е всяко едно, което се наказва с повече от 5 години лишаване от свобода. Но може би единият от подходите е да бъдат изключени определени глави от наказателния кодекс, като например престъпленията срещу личността и т.н., за съкратено следствие. Но цялостното му премахване ще бъде тотална грешка, ще води до забавено правосъдие, което според мен никой то нас не иска, защото тогава процесите се точат, свидетелите трябва да се явяват на заседанията, заседанията ще се отлагат, експертите трябва да се явяват, ще им се плащат, пък заседания ще се отлагат, съдебният състав ще си получава заплатите. Знаете ли колко е скъпо наказателното производство? Казвам ви, едно дете може да го сметне.

Водещ: В същото време министърът на правосъдието Данаил Кирилов каза, че не може да се забрани на подсъдимия да признае вина, като не се уточни за каква вина става дума.

Антон Станков: Да, това е негово право, като въпросът за вината е еднозначен. Той може да се признае за виновен, и това в съда винаги се отчита като смекчаващо отговорността, тоест наказанието обстоятелство. Но всяко дело е различно. Ако делата не бяха различни, вярвайте ми, вече щеше да има компютърен алгоритъм и  правосъдието щеше да бъде въпрос на компютърен процес.

Водещ: Останахме с впечатлението, че срещу признавайки вината си подсъдимият трябва да получи нещо и най-често, дано да казвам правилната терминология, смекчаващи вината обстоятелства. Няма ли някакво разминаване?

Антон Станков: Не. Те не са смекчаващи вината, а смекчаващи наказанието, по-ниско, по-редуцирано наказание. Но това лице вече се третира оттук нататък от държавата, като осъждано, носи последствията за рецидив и всички там други строгости на закона, не искам да чета лекции по право.

Водещ: Как тогава да разберем изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, който каза, че има две ценности, от които можем да избираме в тази ситуация – провеждане на наказателно производство в бързи срокове или чувство за справедливост.  Защо се получава това разминаване, защо трябва да избираме?

Антон Станков: Уважавам мнението на главния прокурор, но не виждам конфликт в това. Чувството за справедливост, накърнено ли е тогава когато по бързия начин имаме едно осъдено лице? Всеки би искал от пострадалите, от близките на жертвите, максимумът на наказанието, но повярвайте ми, тези неща са много, много сложни, и пак се връщам на това – поне една книга от Гришам да прочетат, камо ли да завършат право.

Водещ: Какви рискове крият тези промени? Вие споменахте някои то тях. Можем ли да ги обобщим?

Антон Станков: Рискове – ако тотално бъде отречено съкратеното производство, тогава ще се натовари другата процедура, предвидена в наказателно-процесуалния кодекс – това е споразумението с прокуратурата. Това е световна практика, и нашето съкратено наказателно производство всъщност, не е наш патент. Може би ще се появи по-голям корупционен натиск. За финансите ви казвах, много е важно. Това трябва да се смята. Това ще коства големи разноски на държавата. Скоро четох статия, че ВСС е поискал последните години всеки път по 10% увеличение на бюджета си. Ако това съкратено съдебно следствие отпадне като цяло, с тези разноски на съдебната власт, те трябва да поискат почти двойно увеличение. Това е фин механизъм, това не е работа за селски кмет. Моля за извинение.

Водещ: В същото време как може да кажем на близките на жертвите на такива престъпления, че става дума и за пари. Може би оттук идват тези желания за промяна?

Антон Станков: Ето, ще им го обясня лесно. Кой плаща данъците в държавата? От данъците къде отиват в съдебната власт? Аз разбирам възмущението и т.н., но примерно темата за смъртното наказание да я коментират хора, които една кокошка не са заклали в живота си, някак си не ми стои добре.

Водещ: Чухте ли популистки предложения?

Антон Станков: Да. Има такива, но ви казвам, че според мен предложението, което идва от МС, от Министерство на правосъдието, звучи доста разумно- съда да преценява. Според мен, може би, трябва да се сложат ограничения в главите в Наказателния кодекс, който може да бъде прилагано и който да си остане по сега действащия ред.

Водещ: Това е вашето мнение. В контекста на това и в Румъния тече промяна в законодателството. Имат нов закон за доживотен закон за педофили и изнасилвачи. Смятате ли, че тази присъда, ако се изразявам правилно, е прекалено голяма?

Антон Станков: Един политик, който уважавам много, Ангел Джамбазки, наскоро обяви идеята за химическа кастрация на изнасилвачи. Това също е много сериозен въпрос. Тук става дума за отговорността на държавата. В крайна сметка, освен наказание, държавата е ангажирана и с превъзпитание. Оттук си взимам повод да ви кажа, че само с промени в законите няма да си решим проблемите. По-скоро трябва да спрем промените в законите и да контролираме изпълнението им. Лично аз, ако имах някаква възможност, бих наложил някакъв мораториум по промените в законите и бих наложил един тотален вътрешен мониторинг как се спазват тези закони. Може би съм краен, съжалявам, но не съм популист. Аз съм човек, който се занимава с тези проблеми на държавно ниво и ви казвам, че интересът на гражданите трябва да бъде защитен, но и от финансовата страна.

Елеонора ЧОЛАКОВА