Антон Тодоров, ГЕРБ: Корнелия Нинова не даде отговор по важните въпроси – не каза как е закупила акциите в „Техноимпекс“ и проверявана ли е за това

Бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Акцент на нашето внимание е сделката с приватизацията на „Техноимпекс“. Поводът е доста сериозен, защото в тази приватизация е замесено името на председателя на БСП Корнелия Нинова, която на времето приватизира дружеството. Днес скандалът се подновява на нови обороти и въпросът е защо, след като председателят на БСП Корнелия Нинова твърди, че преди пет месеца е получила писмо от главния прокурор Сотир Цацаров за изрядна и без данни за престъпление приватизация на „Техноимпекс“, от ГЕРБ остават на позицията си, че показаните документи не са достатъчно свидетелство. Въпросът е към Антон Тодоров, който е и разследващ на сделката. Откъде идва разминаването? Защо г-жа Нинова твърди, че всичко е изрядно и цитира главния прокурор, а вие твърдите, че това не отговаря на истината?

Антон Тодоров: Разминаванията са в много посоки и ако има база за сравнение, тя трябва да бъде по отношение на това, че всяко нещо, което ние и в случая аз казвам, е документирано, докато при нея днес видяхме някакви камари от платежни, някакви неща, които тя нито обясни, нито свърза в стройна система. През цялото време лепеше етикети кой е лъжец и нито едно смислено доказателство не даде. 1/3 от нейната пресконференция всъщност се базираше на това, че ние сме излъгали, твърдейки, че не е имало проверки на самата сделка за приватизация на „Техноимпекс“. Ние не лъжем. Тя трябва да отправи своите обвинения към главния прокурор, тъй като ние се позоваваме на негов отговор към народния представител от ГЕРБ Десислава Атанасова, в който отговор той ясно, еднозначно и с личния си подпис удостоверява, че 18 години след случването на сделката не е проведена нито една проверка. Сега Корнелия Нинова твърди, че някой лъже, ама да не обвинява ГЕРБ. Нека да каже, да излезе ясно, смело и да каже: „Главният прокурор Сотир Цацаров излъга“. Аз ви казвам, че няма да го каже, защото знае, че по тази сделка е уязвима, но ако падне давността, тъй като забележете с какво завършва – надявам се, че имате това писмо на главния прокурор, което беше изпратено до нас – в него пише, че отдавна е минала давността по сделката. Т.е. ако не бъде свалена давността, пука й на Корнелия Нинова дали някой ще я разследва. Ами, то няма как да я разследва и тя може да си говори, каквото си иска. Това, което бих искал да кажа на вас и на вашите слушатели е, че документите, с които разполагам, са документи от Министерството на икономиката, документи от Агенцията за приватизация и те недвусмислено говорят, че Корнелия Нинова днес не даде нито един отговор, камо ли пък сериозен и документален, по важните въпроси. А те са: морално ли е, допустимо ли е лидер на социалистическа, социална партия да е участвал в най-неприемливата приватизация, която беше извършена в края на 90-те години – тъй наречената РМД, работническо-мениджърска приватизация, която е натоварена с толкова негативи и в главите на хората битува под наименованието „разбойническо-ментърджийска приватизация“. Нормално ли е да запишеш в договора, че купуваш дружеството за 700 000 долара и да го вземеш с една вноска, 10% – 70 000 долара, които са платени с две банкови преводи, без да знаем откъде са парите, и другите 630 000 по договора да са платени с компенсаторки? Г-жо Събчева, вие сте дългогодишен журналист, знаете каква аура имаше на несправедливост около плащането на сделки с компенсаторки. Защо имаше тази аура на несправедливост и защо БСП с право тогава роптаеше – говоря в края на 90-те години? Защото с компенсаторките държавният бюджет, публичните финанси не получаваха реални пари. Те получаваха едни хартийки, закупени на едни пазари за такива компенсаторни записи срещу 10-12 стотинки за стойност от 1 лев. Казано иначе, приватизацията чрез компенсаторки може да е отговаряла на тогавашния закон, който беше променен 1997 г., но тя е морално укорима, особено пък когато е извършвана от човек, който претендира да бъде лидер на опозицията и лидер на социално справедлива лява партия. Прощавайте, но в БСП това звучи скверно и според мен Корнелия Нинова трябва да отговаря на тези въпроси. Второто, на което трябва да отговори – тя не отговори на този документ, който вече два дни показвам. На 31 декември 1998 г., две седмици преди приватизацията на 13 януари 1999 г., подписването на договора за приватизация на „Техноимпекс“, в сметките на дружеството е имало над 1,8 милиона лева, от които 99% са били във валута, в задграничните бюра в западни банки, чуждестранни и в касите на тия дружества. Какво е станало с тези пари? Можем ли да разгърнем хипотезата, че част от тези пари са ползвани за заплащане на първоначалната вноска? Например, след като днес показах документи, а и вчера пред няколко агенции и телевизии, че някои от шефовете на тези бюра в Либия, в Мароко и в Хараре са оторизирали Корнелия Нинова – и разполагам с документите, с пълномощните, с които оторизират Корнелия Нинова да закупува акции, при учредяването на РМД-то от тяхно име. Най-богатите всъщност бюра на „Техноимпекс“, техните шефове оторизират Корнелия Нинова да купува акции от тяхно име. Защо не даде тя отговор на тези въпроси? И накрая, преди да приключа отговора на вашия въпрос, искам да кажа, че Корнелия Нинова каза абсолютна неистина – че със своя съпруг имат само един апартамент от 89 квадрата. Ако отворите личната й декларация, която я има на Сметната палата, ще видите, че в годината на приватизацията – 1999 г., тя и нейният съпруг купуват огромен апартамент-ателие, 125 квадрата. Освен това – огромен гараж, 23 квадрата, почти колкото гарсониера. Помните ония времена, 1998-1999 г. – бедни, сиромашки времена. Средната заплата беше под 100 лева. С какви пари купуват тия апартаменти и едновременно с това купуват и за десетки хиляди левове и акции в РМД-то?

Водещ: Стои въпросът, г-жа Нинова твърди, че тя е продала акциите си за състоянието на дружеството. А този, който ги е купил, не е ли разполагал с предисторията му?

Антон Тодоров: Продаването на акции тя го извършва 2005 г., когато става заместник-министър на Румен Овчаров в Тройната коалиция. Получава за тях 65 000 лева. Тук е мястото да кажа, че когато придобива първия пакет акции, тя е човекът в РМД-то с най-голям процент акции – 33% е таванът, който тогавашният закон позволяваше за едно лице да притежава като акции. Тя е взела максимума. След това с всяка година се увеличават с няколко хиляди акциите й. Първо са 1600 и нещо, след това стават 3000, след това 4600, след това стават 4950, 5500, докато 2005 г.  вече разполага със 7260 акции, или 48% от акциите на РМД-то, което притежава „Техноимпекс“. Сега вие ми кажете, не е ли редно да отговори на въпроса, при положение, че цената на една акция първоначално е била 10 лева, след това става 65 лева, тя да даде отговор с какви пари е купувала тези акции, струващи десетки хиляди левове. И в същото време купува апартаменти, гаражи, има банкови сметки с по 25 000 лева – пак цитирам нейната декларации. Изобщо, става дума за стотици хиляди левове, според декларацията й – това е нещо, което само сме видели и чули. Ами за плащането на обучението на нейния син? Те през това време не са ли живели, не са ли плащали битови сметки? Не се връзват нещата, разбирате ли? Единственото нещо, което е, е да падне давността и да започне едно мащабно разследване не само на тази сделка, а и на други. Но сделката за приватизация на „Техноимпекс“ е знакова сделка за РМД приватизация. Всичко, което ви казах до момента – разбира се, по радиото няма как да го покажем на слушателите, но всяко нещо, което казвам, е на базата на официални документи, събирани в продължение на две години, чрез Закона за достъп до обществена информация. На нито един от тези важни въпроси тя не отговори. Тя се подхилкваше, лепеше етикети кой лъже и кой не лъже, изплаши се да обвини главния прокурор в лъжа, приписа, че ние сме излъгали. Не, ние цитираме писмото на главния прокурор, че тя не е проверявана нито веднъж. Ние няма откъде да знаем дали е проверявана или не е проверявана. И да ви кажа честно, това е най-маловажното нещо. Като един лидер на лява партия, тя трябва да даде отговор била ли е честна приватизацията в РМД, била ли е справедлива приватизацията, при която подписваш договор да платиш 700 000, а плащаш само 70 000.

Водещ: Добре, а откъде г-жа Нинова е взела, тия 70 000 в онези години? Това бяха страшно много пари.

Антон Тодоров: Тези 70 000 ги плаща РМД-то, в което тя е основен акционер. Нека да изчистим и този въпрос. Тези 70 000 лева са платени през 1999 г. на два транша: единия път – 27 600, и втори път – 41 400. Това е платено в рамките на края на 1998, началото на 1999 г., когато се подписва договорът. Това са 10% от сумата по договора. Разполагам със справка на Министерство на икономиката, където ясно е записано, че тези пари са платени с банков превод. Откъде е тоя превод, откъде е произходът на парите –идея нямам.

Водещ: Да, за това щях да ви попитам. Те явно са държавни, те са на РМД-то, те са на „Техноимпекс“, но…

Антон Тодоров: Да, да, обаче аз ненапразно ви казах на кого тя има пълномощно. Дали пък примерно – изказвам хипотеза – дали не е възможно да са взети тия пари от пълните с милиони долари сметки на „Техноимпекс“, да са платени с тях евентуално и след това да са върнати, примерно когато се придобие дружеството? Не е ли възможно това? Сигурно е възможно. Казвам ви един възможен вариант, не твърдя, че е така, но ви казвам една посока на разсъждение и на разследване, ако се стигне до разследване. Но по-големият скандал е другият. 90% от парите, които Корнелия Нинова, като главен акционер на РМД-то, което приватизира „Техноимпекс“, поема с този договор, тя си слага подписа и обещава да плати 630 000 допълнителни долари, плюс тия 70 000 долара. От тези 630 000 долара не влиза нито цент в публичните пари. Всичко това е платено с компенсаторки. Разбирате, думата „платено“ е в кавички в случая. И другият голям скандал – когато погледнете документацията от Агенцията за приватизация, ще видите, че има два доклада на Аксиния Славчева, която е директор на Агенцията за следприватизационен контрол, в която тя е директор, пише в единия доклад, че нито една клауза от договора специално за инвестиции не е изпълнена. Т.е. поетите ангажименти за 700 000 долара допълнително за инвестиции в дружеството не е изпълнено изобщо, един долар не е платен пък за инвестиции. Отделно – третият скандал: договорът, който и без друго е много благоприятстващ РМД-то и г-жа Нинова, три пъти в рамките на 1999 г. е бил анексиран с анекси, които намаляват числовото изражение на ангажиментите по договора. Инвестиционната програма първо е 700 000, после намаляват на 600 000 и накрая пада на 300 000 долара, от които не плащат нито цент. Това е описано в документите на агенцията, която завежда дело срещу РМТ-то. И на първа инстанция РМД-то печели. Шеф на съдийския състав е Калоян Топалов – сещайте се, бившият шеф на Софийски градски съд. На втора инстанция Софийски градски съд ги осъжда 50 000 долара неустойка по договор за неизпълнение на инвестиционна програма и на трета инстанция Апелативен съд ги осъжда 2007 г., но Корнелия Нинова вече я няма в РМД-то. Тя е заместник-министър, продала си е акциите и както се казва, не й пука. Тя вече беше забъркана в друг скандал – знаете, с Вальо Топлото, „Фронтиер“ и други, СРС-та, благодаряха й за услуги и други такива неща.

Водещ: Г-н Тодоров, как е било възможно всичко това, както го описвате, въз основа на документите, с които разполагате? Как нито една институция не го е видяла, как не е станал голям  скандал от това? Как всичко това е било покрито?

Антон Тодоров: Бог ми е свидетел, че аз самият си задавам от две години тези въпроси, защото ако аз бях следовател или бях съдия и попаднат тези документи при мен, прощавайте, щях да ги осъдя на секундата, защото това е нещо страшно. Ето така хората ставаха богати, с такива сделки. Тази жена е, прощавайте, без никакво имущество в София 1997 г. И тук нека да кажа и това, че 1997 г. тя оглавява освен „Техноимпекс“, още едно външнотърговско дружество – „Техноимпортекспорт“, също с няколко милиона по сметките. Нейният съпруг на 5 декември същата 1997 г. оглавява трето външнотърговско дружество – „Минералимпекс“. И тези хора, от много бедни от врачанските села хора, стават за две години толкова богати, че си купуват огромен апартамент, за който тя днес отрече, че има такъв апартамент.

Водещ: Да, твърди, че има 89 квадрата апартамент.

Антон Тодоров: Ами, това е вторият. 89 квадрата е вторият, който е взет 2004 г., но в годината на сделката – 1999 г., тя купува 125 квадрата апартамент. Аз имам от имотния регистър извадка, датата, на която е сключен договорът, сумата, която е платена, гаражът от 23 квадрата към него. Това го е описала самата тя, собственоръчно, в своята декларация. Днес казва, че не било вярно. Е, с такъв човек какво правите?

Водещ: Как може да се свали давността? Защото, очевидно такава сделка не е единствена, но в конкретната, ситуация ми се струва, че това би бил най-чистият вариант и за БСП, и за г-жа Нинова – да се свали давността, да се разгледа цялата сделка, да се анализира и вече, ако има нарушения, за които вие твърдите, виновните да си понесат последствията, ако могат, разбира се.

Антон Тодоров: Аз твърдя, че има съмнителни документи. Тук трябва да работи и „Икономическа полиция“, и ДАНС, и прокуратура. Да, аз наистина много сделки съм разровил и извадил, такива са не една и две, но тази е знакова. Как може да стане? Като падне давността. Ето, аз съм напълно съгласен за това. И поради тази причина ГЕРБ предлагаме БСП с едно пръстче, златно, да се присъедини – дали ще бъде Корнелия Нинова, дали ще бъде Стефан Данаилов, дали ще бъде Драгомир Стойнев. Но когато разглеждаме тези промени, нека да падне давността и нека да не разбъркват тюрлю гювеч, да добавят към това да падала давността и за реституцията. По самото им поведение е видно, че са гузни, защото когато набъркаш толкова много възможни плоскости, на които да се търси отговорност чрез падане на давността, значи няма да бъде открита на нито една плоскост отговорност, защото се размива. Да, вярно, че има 5000 прокурори в България, но те няма да бъдат достатъчни да покрият всичко това. И освен това, на плоскостта на ревизиите в един момент БСП и в частност Корнелия Нинова търси да привлече на своя страна хора, които ще си кажат „Абе, дали няма да вземат да ме разследват и мен? Я по-добре аз да се изказвам и да заемам позиция да не пада тая давност“.

Водещ: Е, всички, които са замесени в такива неща, ще си го кажат. Няма какво да лицемерим, това е истината.

Антон Тодоров: Нали видяхте, че леви, и десни, и центристи скочиха срещу идеята за падане на давността. Тук ми давате възможност да добавя, че председателя на Учредителното събрание на РМД „Техноимпекс 98“, знаете ли кой е? Това е един много известен по това време юрист. Казва се Андрей Делчев – бивш началник на Правния отдел на Министерския съвет, баща на днешния лидер на Движение „България на гражданите“ Димитър Делчев, който силно роптае срещу идеята за ревизия на приватизацията. Същият Андрей Делчев след това 2002-2003 г. е адвокат по всички дела, които се водят от Агенцията за следприватизационен контрол срещу РМД „Техноимпекс 98“. В такива случаи мъдрият български народ казва „оплетени са като свински черва“, а мъдрите гърци в такива случаи какво са правили – разсичали са Гордиевия възел. Разсичане на Гордиевия възел на приватизацията, която беше извършена по един крайно несправедлив начин – ето това предлагаме ние.

Водещ: Добре. Обаче, г-н Тодоров, дали това ще се случи или ще бъде поредният пушек в небето?

Антон Тодоров: Ами, хайде да наблюдаваме, да видим кои хора ще бъдат „За“ и кои ще бъдат „против“. По действията им ще познаете кой е гузен и кой го е страх. Виждате, че Корнелия Нинова се е оплела като пате в кълчища. Тя просто не знае на кой свят е. Тя стигна до там да отрича собствената си имуществена декларация – днес това направи на тази пресконференция. Аз предлагам и днеска го предложих и на пресконференцията, която дадохме в централата на ГЕРБ – аз съм готов да направим кръгла маса. Час, два, три няма да стигнат. Идвам аз с всички документи, с които разполагам, сяда срещу мен Корнелия Нинова с нейните документи, всички медии там и започваме документ по документ, дата по дата, действие по действие, подпис по подпис, превод, пари, всичко – да видим докъде ще я докараме. Аз ще съм готов на подобно нещо, да видим дали и тя ще е.

Водещ: Няма да срещнете взаимност – съжалявам, че трябва да ви го кажа, но засега този разговор го оставяме на такъв етап, тъй като и радиовремето е ограничено. Със сигурност ще продължим разговора, защото начинът, по който определени хора са забогатели, начинът, по който е вървяло тяхното кариерно развитие, е прелюбопитен за съвременното общество.

Антон Тодоров: Така е, така е. Видяхте, че в последното изследване 80% от българските граждани искат ревизия на приватизацията. Наистина, там има толкова скандални неща. Аз съм проучил 70 от знаковите сделки в архива на Агенцията по приватизация. Нито един изследовател не е допускан и не е проявявал интерес, апропо – не че някаква особена чест ми е оказана. Проявих интерес, бях допуснат преди две години, проучил съм и съм архивирал и съм заснел в личния си архив 70 от най-знаковите сделки. Ако знаете какви неща има. Съжалявам, че ми беше прекъснато едно телевизионно предаване, където започнах да разбулвам част от тях, защото нещата са много скандални. Ето затова са бедни и една от причините – не само заради това, разбира се, защото тук трябва да кажем, че и масовата приватизация беше извършена по безобразен начин. Нора Ананиева, която беше един от тримата важни хора 90-те години в БСП, има едно култово интервю от преди години, в което казва: „Абе, какви червени куфарчета? Ние давахме цели предприятия..“

Цоня СЪБЧЕВА