Арман Бабикян: Българите все повече имат желание да живеят по друг начин и да изберат нещо добро, а не да избират между две злини

Арман Бабикян, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Как различните партии калкулират предизборна ефектите от корупционните скандали, въпросът е към политолога Арман Бабикян.

Арман Бабикян: Корупционните скандали може би трябва да дадат отговор на българското общество в каква среда живеем и какво е разстоянието и  дистанцията между политическата класа и тези, които я избират. Що се отнася до ефекта върху европейските избори, които предстоят, той може би няма да е толкова директен по простата причина, че темите, които засягат Европа, са малко по-различни, но във вътрешно политически план българските теми ще надделеят, а неминуемо корупцията е основна тема.

Водещ: А партиите биха ли могли да употребят тези скандали в свой интерес, в положителна и в отрицателна светлина, което наричам ефекта „Айкидо“? Силата се засилва към тях, те се отместват и я връщат към противника.

Арман Бабикян: Честно казано могат и неведнъж се е случвало това, но би било много жалко ако се случи точно това. Защото е важно ефектът да е в полза на гражданите, а не в полза на една или друга партия, която показва, че единият е крадлив, ама видите ли другият е още по-крадлив и затова трябва да се изберем по-малкото зло. Това вече ни се е случвало много пъти, смисъл от това няма. Тъй като българите все повече имат желание да живеят по друг начин и да изберат нещо добро, а не да избират между две злини.

Водещ: Между двете големи парии като че ли се надпреварват с обвиненията си във варианти и стилове на корупция, кой би бил печеливш от такава игра?

Арман Бабикян: Пак  казвам, печеливши би трябвало да бъдат българските граждани, защото вижте, хората вече изпитват абсолютно отвращение и безразличие, по-скоро от това дали ще бъдат крадени през левия или през десния джоб – все става дума за техните пари и в двата случая. Така че единственият по-траен ефект, койот постигнаха във времето по този начин, беше отвращението въобще от политиката, въобще от партиите, което е лошо, защото това е легитимният инструментариум, по който  се произвежда общественият процес и се легитимира управлението в една страна. Защото в момента, ако видим, че небето над София е замърсено с фини прахови частици, никой не намразва думата „небе“, но в момента повечето хора мразят думата „партия“ именно заради този стил на правене на политика.

Водещ: В корупционните скандали се забелязва нещо изключително любопитно, сякаш набедените в тях са представителна извадка от политическата класа. Като погледнем дори последният развихрил се „Апартаментгейт“ само тези, които бяха до този момент осветени с подадени или поискани оставки, са замесени или, както се казва, те са хванати, те трябва да оберат пешкира. А другите?

Арман Бабикян: Това е нормална тактика за минимизиране на щетите, което предприема Бойко Борисов, но истината е, че става дума за начин, по който се практикува в политиката. И той не е собственост, нито само на ГЕРБ, просто ГЕРБ са на власт в момента, а и на много от управлявалите партии през последните 30 години, но и за нещастие през последните 42. Точно тогава безимотните, но заслужили любовта на вожда партизани и активни борци, и кой ли не, получаваха за награда подобни благини. Днес е същото: получаваш тези възможности не защото си кадърен, работлив, умен, трудолюбив, а защото си верен на вожда или си в правилната партия, на правилната позиция, на правилното място. Това е деструктивно за целия обществен процес, както и за публичния морал.

Водещ: Какво се крие зад „Апартамент гейт“? Случайно ли беше предизвикана тази сага?

Арман Бабикян: Лично за мен няма абсолютно никакво значение, дали е случайно или умишлено. Влизането в разговора на тема – автентичен ли е записът, в който министър-председателят се обажда, за да спре митническа проверка и наистина ли той е решил, кой да е главен прокурор и т.н., знаете всички истории със записите. Винаги разговорът се изместваше натам: ама защо точно сега, защо точно в този момент, автентичен ли записът, ама нека да направим комисия. Разговорът никога не се насочваше натам, където е смисълът, какво е съдържанието на разговора. И днес се опитваме да си задаваме същите въпроси, което е типичен опит за отклоняване на вниманието. Въпросът не е точно  сега, а защо има възможност определена категория хора да имат различни възможности и различни права от други, без да са заслужили това по честен начин.

Водещ: Кой е предоставил на тази група хора въпросните права.

Арман Бабикян: Единственият принцип, по който се различават от мен и от вас е, че са на власт, а не са с някакви свръхестествени способности, заради които на тях продават квадратния метър два три пъти по-евтино. За да се изкриви пазарът в такава посока, очевидно има някакъв непазарен мотив, непазарните мотиви обикновено се наричат влияние, в другата хипотеза се наричат пране на пари.

Водещ: Защо политическите стандарти в България допускат този тип стоково-парични отношения?

Арман Бабикян: Защото ние избираме подобни хора, ние изпращаме такива хора на власт. Ние сме склонни да мълчим, ако случайно заплашат братовчедка ми с уволнение в държавната администрация, ние имаме хиляди случи на хора, които взимат по 50 лв., за да гласуват. Ние имаме  ниски стандарти на гражданско самочувствие и желанието да се оправи демокрацията и накрая всичко това се превръща в лоши услуги, лошо здравеопазване, лошо администриране, лошо отношение към хора с увреждания и каквото си искате още. Това сме си поръчали и това ни сервират.

Водещ: Много трудно можем да се ориентираме в една предизборна кампания, кой или от коя група или кои от кандидатите ще бъдат корумпирани, първоначално те сякаш изглеждат симпатично бедни или със симпатично скромни възможности или позабогатели тук-там от таланта си.

Арман Бабикян: Не съм убеден, че задаваме правилните въпроси. Въпросите за имотните състояния, здравния статус, семейния статус са важните въпроси във всяка демократична страна. Те не са цедка, но винаги се взимат под внимание. У нас например много рядко се виждат хора, които са добили състоянието си с почтен труд, обикновено това поражда завист, съответно слаб изборен резултат. Винаги сме готови да подкрепим някой, който е точно толкова беден, колкото всички останали и накрая оставаме изненадани, че той си тръгва от властта толкова богат.

Водещ: Това на сиромахомилски настроения ли се дължи?

Арман Бабикян: Именно, точно за това става дума. Просто трябва да прекратим тенденцията да се радваме на тези, които са бедни като нас, а да видим защо някой е станал богат заради способностите си, а не заради кражбите си и да се опитаме да поверим в ръцете на някого управлението на 6 милиона души, когато сме видели, че може да управлява поне 600.

Водещ: Г-н Бабикян, какъв изход очаквате от Консултативния съвет при президента? Той навременен ли е този съвет или и идеята за него се плъзга по плоскостта на предизборната лексика?

Арман Бабикян: Според мен не е в плоскостта на предизборната надпревара, най-вероятно ще бъде употребен от политическите сили, за да си разменят някой удар. Така или иначе размерът на корупцията, който може да засегне и националната сигурност и икономиката на страната, и репутацията въобще на националните институции вече представлява заплаха за цялото общество. И ако президентът достатъчно грамотно успее да проведе този диалог, мисля, че тази опасност ще бъде осъзната.

Водещ: А вие какъв ефект очаквате от този съвет в понеделник? Бихте ли прогнозирали, крайният резултат какъв би бил?

Арман Бабикян: Не мога да прогнозирам резултат, но ако в края на тези дискусии в понеделник чуете, че Цветанов казва нещо за президента, а пък някой друг му отвръща, значи резултатът е нулев.

Водещ: По последно изследване на социологическа агенция от тази седмица 13% е доверието в правителството, 8% е доверието в парламента. Какво говори това за държавността и парламентаризма у нас?

Арман Бабикян: Казва нещо много просто, властта се намира на съвсем различно място у нас, от мястото, на което се намират доверителите и хората живеят на друго място за разлика от властта. Това е изключително пагубно, защото при липса на доверие, олеква всяка институция, която би трябвало да внася респект, уважение и ред. Защо някой да не се продаде и корумпира, след като вижда, че тези над него, които трябва да служат за пример или обществен регулатор или сервитьор на услуги правят същото. Това е национален разврат.

Водещ: Защо този разврат е толкова заразителен, та се превръща едва ли не в национална оргия?

Арман Бабикян: Не знам дали е заразителен или представлява липса на изход за голяма част от население, което не е предпочело пътя на първите 2 милиона.

Водещ: Г-н Бабикян, допуснахте, че за евроизборите тези скандали с корупцията няма да повлияят, обаче дали няма да поднесат изненади?

Арман Бабикян: Зависи в каква посока ще се развият.

Водещ: В смисъл?

Арман Бабикян: Че всеки скандал с хора от властта винаги полепва по управляващата партия, независимо как се казва тя. Така че резултат може да има, факт е, че това влияе на авторитета на управляващата партия, но пък не повишава доверието във втората опозиционна партия и никой няма усещането, че тези две парти предлагат различен тип управление. Вероятно ще остави много хора по домовете си, а като ги остави по домовете, гласуват твърдите ведра.

Водещ: И твърдите ядра ще изберат съответно своите европейски представители, ще повторят парламентарната класация в момента?

Арман Бабикян: Да. Мързеливото ни публично съзнание има два избора – или да излезе на граждански бунт и протест, или да се направи на обидено и отвратено и да си остане вкъщи, а не да отиде до урните. Често предпочитан е вторият вариант, затова и никаква промяна няма в страната.

Водещ: А има ли алтернативи на първите две партии, които предлагат еднотипен политически продукт, макар и различно оцветен, според вас?

Арман Бабикян: След като има десетки проценти от хора, които отказват да пребивават по нечестен начин в България и да практикуват живота си по нечестен начин, значи алтернатива има. Ако вие сте честна или аз, значи има алтернатива.

Водещ: Самите партии, те вътре в своите ядра, в своите ръководства калкулират ли предизборно корупционните скандали или как?

Арман Бабикян: Е сигурно, остава да не го правят.

Очевидно в ГЕРБ се опитват да намалят щетите, а в БСП да се възползват – това е най-естественото нещо.

Водещ: Забелязва се мълчание от началото на „Апартаментгейт“ от ДПС – от Движението някак изпаднаха в тишина, защо?

Арман Бабикян: На ДПС това нито им вреди, нито им помага, те ще получат същия резултат, който и миналия път.

Водещ: Т.е. те са прагматици?

Арман Бабикян: Разбира се, освен това не знаят с кой ще са в коалиция в следващия тираж.

Водещ: ДПС са тръгнали към следващи тираж, към следващата власт и запазват благоразумно мълчание?

Арман Бабикян: Разбира се.

Водещ: Малките партии, „Патриотите“?

Арман Бабикян: „Патриотите“ дават всичко от себе си, за да се явят разделени. Така че ако продължават да дерзаят по тази позиция, може да се окаже, че няма никой от тях да влезе в ЕП. Не знам,  дали това ще предизвика страдание в Брюксел.

Водещ: Защо извън парламентарната опозиция, която би имала златен шанс за изява, не успява да го оползотвори?

Арман Бабикян: Защото както винаги е интелигентно саркастична към случващото се, но никога не успява да бъде благоразумно демократична, за да събере всички единомишленици на едно място. Докато егоизмът е по-модерен, отколкото демократичния принцип на единението, резултатите ще са едни и същи. След като две турски партии успяха да се обединят с кюрдската партия срещу Ердоган и имаха такъв политически манталитет и съзнание, представете си на какво ниво е българска извънпарламентарна десница, която не успява да го направи?

Водещ: Какво демократичното съзнание диктува да се направи днес?

Арман Бабикян: Сбирка на всички демократи на едно място, независимо дали са от центъра, левицата или десницата. В дефицит е демокрацията, а не цветовете на различните политически течения.

Водещ: Коя би била обединителната фигура на такава сбирка, защото определено за всяка група трябва лидер?

Арман Бабикян: Не, не, това не мога да го отгатна.

Водещ: Това е темата, по която ние от много отдавна говорим, чака се нещо, във въздуха е, но не може да се материализира. Защо? Липса на енергия, измореност, износване на обществото, дефицит на интелект?

Арман Бабикян: Обществото е същото, каквото е било, въпросът е на смелост на обществото и нетърпимост към подобни практики. Ако някой има желание да живее в робство и 500 години няма да му стигнат.

Цоня Събчева