Асен Христов, служител на ДГС – Провадия: Край Варна има много красиви места, които малцина познават

Снимка - Североизточно държавно предприятие

Асен Христов, служител в мобилна група към Държавното горско стопанство в Провадиа, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Христов, заедно с Вашите колеги сте изградили параклис в красивата местност „Калето“, разкажете повече за Вашата инициатива.

Асен Христов: Да, аз работя в Държавното горско стопанство в Провадия вече над 25 години. Обиколил съм целия район, почти няма място, което да не съм посетил. Така избрах едно от най-удачните места за направата параклис.

Фокус: А къде е то?

Асен Христов: Параклисът се намира в землището на село Венчан. Местността се казва „Калето“. Там има една много голяма могила със скален венец. Навремето там е имало древно селище с крепости. Но сега е безлюдно. До там имаше един обрасъл път, който ние изчистихме догоре. От дълги години съм имал идея да направя нещо подобно, но не бях намерил подходящо място. Но „Калето“ край Венчан е много красива местност, и когато човек се качи горе, се зарежда с енергия. Местните хора имат поверие, че там има някакви мистични свойства. Мястото е доста високо, около 300 метра е надморската височина. Трябва човек да го посети, за да усети природата и красотата.

Фокус: Колко време отнема да се стигне от селото до параклиса?

Асен Христов: С кола, от центъра на селото се завива надясно покрай кметството, после се продължава само напред. Излиза се извън населеното място. Няма как да се обърка, защото пътят е един. С автомобил се стига за около десетина минути. Има обозначителна табела. От нея има около десетина минути път пеш. Почистено е догоре, да няма дървета и храсти. Много хора могат да посетят вече мястото за туризъм и разходка. Хем да съчетаят някаква разходка в природата, хем да посетят мястото.

Фокус: Наистина около Варна трябват повече такива места за разходка. Като че ли нямаме толкова пригодени обекти за подобен вид туризъм?

Асен Христов: Да, доколкото знам, на територията на нашето горско стопанство има един параклис „Св. Георги“. Той е в землището на село Петров дол. До там се стига само пеш. Доста хора го посещават. Но няма направени много такива параклиси. Докато, на други места из България, има много направени. Като съм бил на планина например, съм посещавал такива свети места, каквито хората създават. Затова от дълги години имах идея да направим нещо подобно и тук.

Фокус: А защо избрахте да наречете параклиса на „Калето“ на името на Свети Архангел Гавраил?

Асен Христов: Доста четох за имената на светците. Имаше много, на които можеше да се кръсти параклисът. По принцип архангелите са по-висшестоящи от ангелите. Но специално Свети Архангел Гавраил е най-близо до Господ. Ако вярващият отправи молитви към него, думите му най-бързо ще стигнат до Бог. А малко хора знаят, че това е християнски параклис, но при мюсюлманите Архангел Гавраил също се почита. В тяхната религия той е известен като Джавраил. Не само християни, но и мюсюлмани могат да посещават този параклис.

Фокус: А Вие вярващ ли сте?

Асен Христов: Да, може да се каже. Почитам религията. Християнството е опора и съхранява българщината. А това място, което избрахме – пещерата за параклиса, може би навремето е била някаква църковна обител, тъй като е разположена така, че входът да е на Запад, а иконостасът на Изток. Може би навремето също да се е използвала за такова нещо.

Фокус: А правени ли са археологически проучвания досега в тази местност?

Асен Христов: Да, както Ви споменах, навремето е било селище. Има много керамика намерена, но специално съм чел за това кале, че задълбочени проучвания не са правени. Интересен факт е, че докато почиствахме вътрешността на пещерата, намерихме останки от човек – челюст. Аз я изпратих в Сектор „Антропология“ на Природонаучния музей в София. Учените определиха горе-долу възрастта. Възможно е тези останки да са завлечени от хищник навремето. Може би са на 500 – 600 години. А по самия венец на скалата има издълбани гробници по стените. Има дупки, както такива има и на провадийското кале в местността „Табиите“. Идентични са с тях. Така, който отиде да посети параклиса, може да види и тези гробници. Може и да са тракийски. Няма нищо в тях, но самото издълбаване на скалата. Виждат се входове, личи си как са имали вратички, как са били затваряни с камъни. И малко хора са ходили там, малко го знаят, защото то не е обозначено това кале в нито един пътеводител за туристи или археологически проучвания.

Фокус: Може би Ваша ще е заслугата мястото да стане по-популярно сега.

Асен Христов: И аз на това се надявам, защото в България има много места, подобни на това, които са отдалечени, няма пътища, заличени са. А трябва да се знаят.

Фокус: А какво направихте на самото място на параклиса? Поставили сте метален кръст, почистили сте. Вътре в пещерата има ли нещо?

Асен Христов: В самия параклис има поставени икони според изискванията на Църквата. Има определен брой икони, които по канон задължително трябва да присъстват. Обособено е място за палене на свещи. Има и информационна табела за мястото. Поставихме масичка с пейка, на които да си почиват посетителите. Направихме и дървена стълба, защото като се минава там, има един скален венец. Тя е за улеснение на туристите, за да стигат по-лесно до параклиса. Беше осветен от Отец Александър. Поканихме и гости, колегите дойдоха. Мястото се освети.

Фокус: А не се ли притеснявате от това, че може някой да увреди направеното от Вас?

Асен Христов: Отне ни четири – пет месеца, от пролетта. Аз с още двама колеги го правихме – Атанас Иванов и Деян Неделчев. Тримата сме ходили и сме градили, с лични средства. Не сме се молили на никого. Докато го правехме, някой се опита да го руши, но то това е до културата на хората. То е грехота да се разваля нещо подобно, което е правено с много труд и желание. Живот и здраве, решили сме догодина, пак тримата да направим една чешма, да я осветим, както си му е редът. Ще я направим на такова място, където минават хора, за да може да се използва от пътници и от туристи.

Фокус: Освен с направата на параклиса, Вие се занимавате и с други неща. Направилите сте музей в сградата на Вашето горско стопанство, разкажете за него.

Асен Христов: Имаме голяма трофейна зала, с доста голяма площ. Аз донаправих още витрини с осветление. В тях съм изложил експозиция с минерали и фосили, които са лична моя колекция. Повечето са от нашия регион. Има и от страната. Всичко е надписано, датирано, с латински наименования. Хората с възторг разглеждат, защото не предполагат, че може да има такива експонати от нашия район. Водят и ученици. Входът е безплатен. Само трябва да ми се обади този, който иска да разгледа и да обясня. Всеки може да заповяда да разгледа.

Фокус: Кой е най-интересният експонат в тази Ваша експозиция? Къде сте откривали тези неща? При обходите на горските територии ли?

Асен Христов: Да, има доста интересни неща. За мен по-ценни са тези, които са откривани в нашия район. Наскоро открих челюст на праисторически кон, който е населявал нашите земи преди около 10 000 – 12 000 години. Тези коне са изчезнали като вид. За всичко се допитвам до експерти. Но сбирката се обогатява с всеки изминал ден. Понякога обикалям, защото тук целият район е богат на вкаменелости, стига човек да знае къде да ги търси. Ние сме горски, отиваме на такива места, които се знаят от много малко хора, защото са недостъпни.

Диана СТОЕВА