Ася Николова, директор на НМ „Христо Ботев“ – Калофер: Нека по-често да си спомняме това, което Ботев е казал, че „само който е свободен, само той може да се нарече истински човек“

снимката е предоставена от Община Пловдив

Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България” по Радио „Фокус”- Пловдив.

Фокус: Какво се пази в Националния музей „Христо Ботев“, свързано с националния ни герой и има ли нови сведения, представени от изследователите на неговия живот и творчеството?
Ася Николова: За съжаление, 170 години след рождението на Христо Ботев музеят, пазещ най-ценното от Христо Ботев като веществено доказателство за живота и дейността му, не се е обогатил с нови експонати. От живота на Ботев са останали само четири предмета, които се пазят в неговия музей. Това са джобният му часовник и личните му читалищни принадлежности. А документалното наследство, завещано от Ботев, се пази в Националната библиотека в София, по-точно в трезорите на Българската народна банка. В последните години открити нови факти за живота, за дейността, за творчеството не са намерени. Всичките тези години, обаче, в последните 10-15 години се проявяват нездрави интереси не винаги. Мога да кажа, че това са изцяло професионални изследвания за отделни етапи от живота на Ботев и най-вече за неговата смърт, като доста често се спекулира с това, че са останали спомените само на двама от свидетелите на Ботевата смърт, тъй като само те са оцелели след разгрома на четата. Професионалните историци не гледаме с добро око на това, че някой интерпретира липсващите данни, защото за да се докаже една теория, дори и в историята, са необходими документи, факти, които за съжаление за момента липсват. Но това не ни позволява да интерпертираме, както на нас ни харесва или както на нас ни е удобно определени исторически събития.
Фокус: Може ли пак да повторим за нашите слушатели кои са основните тези, които се прокрадват в творчеството на Ботев?
Ася Николова: В неговото творчество – не само в гениалната му поезия, но най-вече в блестящите журналистически творби на Ботев, са отразени всички тези идеи на поколението българи, което работи за политическото освобождение на България. Четейки и днес тези безценни произведения, дори и неговите писма, виждаме, че те са част от цялостния поглед на Ботев за това как трябва да се работи за благото на целия народ. Безценно до днес остава, мисля че и днес важи до голяма степен, част от писмото му до приятелят му Пеев, в което той пише, че вече се е нагледал на това как големи хора вършат дребни неща, а пък някои са се покачили на гигантски кокили в стремежа си да докоснат слънцето. Нещото, на което винаги Ботев е разчитал, това е да се работи за народното дело. Затова и в последното си писмо до приятелите си той пише „Работете, братя, работете! Сега е времето да покажем своя патриотизъм.“ Така че и до днес тези думи на Ботев важат със същата сила, с каквато са били и тогава.
Фокус: Какво отражение дава върху живота и делата на Ботев неговата фамилия?
Ася Николова: В епохата, в която се ражда, живее и формира Ботев не можем с лека ръка да пренебрегнем семейната среда. Ботев се ражда, както пише Захари Стоянов, от „чисти българи и православни“ – това е точният цитат,  на знаменателна дата, на Рождество Христово, на 25 декември. Затова получава и името Христо, името на спасителя. Неговият баща е един от най-известните за времето си учители и затова Ботев го нарича „по-горен от баща”, защото той му дава знанието, отваря очите му за новото. Ботьо Петков, макар и малко позабравен в сянката на титана Ботев, е един от българските учители, които работят за създаването на самостоятелна българска църква, за новобългарско образование. Той има едни изследвания за българската граматика. Например, много малко хора знаят, с изключение на професионалистите, че Ботьо Петков е радетел за установяването на пълния член в българския език, който толкова ни пречи и до ден днешен, за тези, които не могат да го употребяват правилно – на тях, естествено им пречи. Този български учител е бил и преводач, издател. Учебникът му за „Кратката всеобща биография“ се е ползвал дълги години след Освобождението. Ето в такава среда се ражда Ботев. Майка му е грамотна жена, но тя пък го закърмя с другото – безкрайната любов към всичко българско. Тя е пеела и е знаела над 300 народни песни. Тя всъщност е стълбът на семейството, защото преживява смъртта на съпруга си, на осем от децата си и на любимата си внучка – дъщерята на Христо Ботев и въпреки това, когато Захари Стоянов отива при нея, за да запише спомените й за Ботев, само успява да каже „Ей такава българка грях би било да не роди Ботев“. В семейството се раждат освен Ботев, още осем деца. Интересна е съдбата и на братята му. Най-дълго живее Кирил. Стига до чин генерал лейтенант. Той е участник и в Ботевата чета. Съден е на процеса в Русе и тъй като тогава е малолетен са го осъдили само на 15 години строг тъмничен затвор. След това лежи в заточение. Но след Освобождението поема по пътя на военната кариера и това е човекът, който дарява за вечни времена дворното пространство, на което в последствие се изгражда комплексът на нашия национален музей. Затова е поставена и специална паметна плоча в негова чест. Това е и човекът, който оставя много спомени за Ботев, разкази за това каква е съдбата на семейството. Другият брат на Ботев – Стефан е първият директор на Пловдивската областна библиотека, но и той умира много млад. А най-малкият Ботев  брат –Боян, който всички, които са познавали казват, че най-много е приличал на Ботев. Той пък умира на 19 години на позициите при Сливница, като доброволец в Сръбско-българската война и посмъртно му е присъден чин портопей юнкер. Брат му Кирил даже не успява да го завари жив на войнишките позиции. Ранен е с щит – 17 рани има и умира млад, само на 19 години. За съжаление това е съдбата на семейство Ботеви. Но именно това е спойката, която може би е помогнала на Ботев, за да напише всички тези свои гениални произведения. Защото в творбите на Ботев по-често се срещат думите „братя“, „баща“, „майка“, „бащино огнище“, отколкото думите „борба“, „кръв“. Това е силата на Ботевата поезия, според мен.
Фокус: Има ли днес живи наследници на Ботев?
Ася Николова: Не. След смъртта на неговата дъщеря Иванка, Ботев не оставя преки наследници. Има наследник на фамилията на семейството Ботеви – правнукът на генерал Кирил Ботев, но това е наследник на фамилия Ботеви, а не на Христо Ботев. След смъртта на Иванка Ботева, няма останали кръвни наследници на Ботев. И съдбата на Иванка също не е много добра, макар че тя е само на един месец, когато Ботев заминава с четата и последните думи към Венета са били „Пази Иванка“. Иванка Ботева не е познавала баща си, но през целия си съзнателен живот тя се е стремяла с чест и достойнство да носи неговото име. Завършва социални науки в Жанева. Завръщайки се в България става учителка. За съжаление и тя умира много млада – на 30 години. С нея умира и детето, което е носила. Така че, Ботев не оставя кръвни наследници.
Фокус: Какво очаквате от годината на Ботев? Очаквате ли някакви придобивки за музея? Може би ще има форуми, които ще разкрият нещо неизвестно засега.
Ася Николова: От 2018 г., която е годината на Ботев, защото честваме 170-годишнина от неговото рождение, очаквам българите по-често да си спомним какво ни е завещал той. За музея – какво може да си пожелае един директор на музей – да има много посетители, които да идват със съзнанието, че влизат в един храм на българщината, защото без Ботев, без Левски, без Каравелов, без Раковски сега нямаше да има нашата свободна България. Това са хората, които определят националните ни приоритети още в епохата на българското Възраждане. Действително през тази година ще има научни прояви, но за мен по-важно е това народът ни да разбере, че тези хора са създали нашата нация и трябва по-честичко да си спомнят техните завети и най-вече това, което Ботев още тогава е казал, че „само, който е свободен, само той може да се нарече истински човек в истинския смисъл на думата.“
Цветана ТОНЧЕВА