Ася Николова, Национален музей „Христо Ботев” – Калофер: Патриотизмът не е самоцел, а знание, ако познаваме миналото си, можем да градим по-добро бъдеще

Директорът на Националния музея „Христо Ботев” в Калофер Ася Николова в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Госпожо Николова, кога е открит Националният музей „Христо Ботев“, колко години вече съществува и увеличава ли се интересът на посетителите към него?

Ася Николова: В историята на създаването на музея има няколко етапа. На 2 юни преди 75 години, на 2 юни 1944 година, възстановената къща, в която най-дълго е живял Ботев и семейството му, официално е открита като музей. В нея са експонирани за съжаление малко останали вещи от семейството – чекръкът на майката на Ботев – баба Иванка, и нейната шевна машина. За съжаление по време на Руско-турската освободителна война на 26 юли 1877 година градът е напълно унищожен. Всичко, което е останало като спомен, като веществен материал за семейството на Ботев е унищожено в пожарищата. Затова през 1926 година се открива и първият знак за това, че Ботев е роден в Калофер. Направена е една невероятно красива градина, като година преди това братът на Христо Ботев – ген. Кирил Ботев, подарява за вечни времена дворното място, в което се е намирала къщата. И така от 2 юни 1944 година започва дейността на музей „Христо Ботев“. По-късно, през 1973 година, е открита и новата експозиционна зала, в която са изложени единствените запазени лични вещи на Христо Ботев – неговият джобен часовник и личните му писалищни принадлежности. През 2000-та година със специално постановление на Министерски съвет е присъдено новото звание на музея – Държавен културен институт с национално значение. Така че историята на музея е дълга. От отварянето на вратите на музея като такъв никога не са затваряни и посетителите са може би населението на две държави. Няма българин, който в различен етап от живота си да не е влизал в къщата на Ботев и в неговия музей. Затова и ние смятаме, че най-големият храм, съграден в памет на Ботев, на неговия живот и дело, е неговият музей.

Фокус: Традиционно всяка година отбелязвате 2 юни. Как премина денят при вас днес?

Ася Николова: 2 юни – Денят на Ботев и загиналите за свободата на България е един от може би най-тъжните дни в нашата история. Това е ден, в който отдаваме почит на всички, които са дали живота си, за да бъде свободна днес България. Калофер събира в този ден всички почитатели и поклонници на делото на Ботев и на великите българи. Тържествата започнаха традиционно с изнасяне от залата на музея на знамето на Ботевата чета, което със специален военен ритуал се включва в митинга поклонение. На паметника на Христо Ботев бяха поднесени цветя и венци като почит и уважение към делото на великия гениален поет и войвода Христо Ботев. А тържествата продължават с концерт на една канадска група, която свири български фолклор. Така може би ще добием представа, че историята ни, че това, което ние сме оставили като следа в световната съкровищница, никога няма да загуби своето място и българската идентичност е определена и намира своите поклонници в съвремието.

Фокус: Споменахте, че в националния музей се пазят единствените всъщност запазени лични вещи на Ботев – джобен часовник и други принадлежности. Може ли да ни разкажете повече подробности за тези лични вещи, които се пазят при вас?

Ася Николова: Да, за съжаление от 28-годишния живот на Ботев са останали само четири предмета. Това е личният му джобен часовник, който той получава от баща си, когато за втори път напуска България, този път завинаги, и заминава, както самият той пише, за „черна чужбина“, за да отдаде живота и делото си на свободата. Този часовник е подарен от неговия баща и е запазен от наследниците на Иван Драсов, те го предават на Института „Ботев – Левски“, след това той идва в нашия музей. Личните писалищни принадлежности на Ботев са комплект, който включва една мастилница от синьо стъкло, една поставка за перодръжки във формата на подкова и попивателна. Те са запазени от майката на Христо Ботев – баба Иванка, по-късно са предадени на нейния племенник, който ги дарява на музея през 1975 година и така те стават част от безценните експонати, които нашият музей има честта, задължението и безкрайната отговорност да пази и показва на многобройните ни посетители.

Фокус: И може би в един такъв тъжен, казахте, ден, какви са вашите наблюдения – младите обръщат ли внимание все повече на историята, на миналото ни? Връща ли се отново патриотизмът сред тях?

Ася Николова: Патриотизмът не е самоцел, патриотизмът е знание, защото ако познаваме миналото си, можем да градим по-добро бъдеще. Защото народ, който не знае историята си, няма как да върви напред. За наше удоволствие музеят на Ботев никога не е оставал без посетители. Най-многобройни са естествено младите хора – учениците на България, които посещават музея като част от учебната им програма. Но на нас ни се иска, когато те пристъпят прага на този храм на българщината, наистина да почувстват, че това е свято място и посещението да е повод за научаване на нещо повече, за това самите те да търсят повече знания, за да разберат, че историята на нашата родина е изпълнена с величави събития, с героични събития, с многобройни герои, които безкористно са отдавали живота си за това днес България да бъде свободна, да се гордеем се с това, че сме един народ, запазил в годините както езика, така и вярата си, и най-вече да имат стремежа да вървят напред със самочувствието на хора, които наистина са оставили нещо след себе си. И това ни го завещават всички наши предци. Защото те са работили точно за това – да я има България и най-вече тя да бъде България на младите, на тези непокорни духове, които търсят, отворили са очите и сърцата си за бъдещето и от тях зависи в каква страна ще живеят и как ще пазят спомена за предците си.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА