Ас. Д-р Евгени Нешкински, МУ – Варна: Синдромът на компютърното зрение е все по-чест проблем, не само в чужбина, а и у нас

Д-р Евгени Нешкински, офталмолог от Катедра по очни болести и зрителни науки в Медицински университет – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Д-р Нешкински, какви са най-честите проблеми, с които пациентите посещават кабинета Ви?

Д-р Евгени Нешкински: Здравейте, проблемите са най-разнообразни, от умора в очите и отклонения в рефракцията, през възпалителни заболявания до тежки състояния, застрашаващи трайно зрението на пациентите.

Фокус: Има ли определена възрастова група, която е податлива на проблеми с очите?

Д-р Евгени Нешкински: Всяка възрастова група може да има определени оплаквания, като най-честите заболявания при деца и възрастни са различни. С напредване на възрастта рискът от определени заболявания нараства, като това налага по- чести прегледи и скрининг за определени заболявания.

Фокус: Може ли да обясните някои от симптомите, при които задължително човек трябва да посети очен лекар? Например зачервяване, дискомфорт, сенки и други?

Д-р Евгени Нешкински: Най-честото оплакване, което води пациентите при нас е намаленото зрение.  Причините за това могат да варират от нужда от оптична корекция, до органични тежки заболявания на окото. Оплаквания като зачервяване, секреция и плуващи мътнини  често притесняват хората и налагат преглед. Драматични състояния като рязка загуба на зрение или отпадане на част от зрителното поле, силна болка в окото и травматични увреждания налагат спешна намеса от наша страна.

Фокус: Според Вас българина обръща ли внимание на зрението си или чака да се появи някакъв сериозен проблем преди да посети лекар?

Д-р Евгени Нешкински: За жалост не само в офталмологията, а и в почти всяка сфера на медицината в България лекарите се сблъскват с дългогодишни здравословни проблеми, тъй като българинът по една или друга причина често отлага посещението при специалист. В световен мащаб се набляга на профилактичните прегледи и скрининга за дадени заболявания, като това води до ранно откриване на заболяванията и по-добри резултати от лечението.

Фокус: Какво значение имат честите прегледи на очите? Кога и колко често препоръчвате да се правят те?

Д-р Евгени Нешкински: Честите прегледи са в основата на превенцията на някои заболявания свързани с трайно намаляване на зрението. Грешен е подходът „ако не ми мине ще отида на лекар“ тъй като отлагането често намалява шансовете ни за успех. При възрастните без оплаквания и липса на системни заболявания е удачно профилкатични прегледи да се правят веднъж на една-две години. При рискови групи, напр. пациенти с диабет и хипертония, контролът трябва да бъде ежегоден при липса на очни увреждания, като тези интервали се скъсяват при засягане на очите от заболяването. Правило е, че колкото по-увредено е едно око, толкова по-чести трябва да са посещенията при специалист.

Фокус: До колко често заболяването е генетично или причинени от външни фактори?

Д-р Евгени Нешкински: Всяко заболяване има определена причина, като често генетичната предпоставка се засилва и от определени фактори на средата. Макар да не сме в състояние да въздействаме на нашия генетичен фонд, то чрез подобряване на средата в която живеем може да се избегнат някои заболявания.

Фокус: Например, при децата може да остане незабелязан даден проблем. Четох преди време, че в Нова Зеландия правят прегледи на децата след раждане и след това на около 4 годишна възраст отново като тези прегледи са задължителни. В България съществува ли такава процедура?

Д-р Евгени Нешкински: Прегледите, които провеждаме при деца са на една, три, пет и седем години. Разбира се , ако родителите забележат даден проблем, като сълзене на окото, кривене на едното или двете очи или нещо друго, което ги притеснява, трябва да потърсят помощ от офталмолог. Дори малки отклонения в рефракцията, които не са лекувани до 7-8 годишна възраст  могат да бъдат причина за развитието на амблиопия ( т.н. мързеливо око ), което да намали зрителната острота за цял живот.

Фокус: Какво ще посъветвате родителите, относно зрението на децата им? Трябва ли да ограничат тяхното време на компютъра? Колко често трябва да ги водят на преглед?

Д-р Евгени Нешкински: В дигиталната сфера в която живеем няма как децата да бъдат изолирани от компютри, телефони и таблети. Все пак е желателно родителите да контролират времето прекарано пред компютъра, за да се избегне зрителна умора.

Фокус: Ако може да се обърнем към някои проблеми, свързани с използването на технологии като компютри, телефони и таблети и как те могат да се отразят на зрението ни? Четох за Сидром на компютърното зрение, описан в някои чужди медии. Доктор от лондонска клиника обясни, че при използването на компютър ние мигаме по-рядко, което води до сухота на очите? Запознат ли сте с този проблем?

Д-р Евгени Нешкински: Синдромът на компютърното зрение е все по-чест проблем, не само на в чужбина , а и у нас. При продължителна работа може да се усети напрежение, главоболие, замъгляване на зрението и сухота в очите. Това най-често се дължи на високата яркост на екрана, силния контраст, отблясъците от монитора и изкуствените цветове, с които нашето око не е адаптирано да работи. Често дори малка нужда от оптична корекция и нищожен астигматизъм могат да имат драматичен ефект при продължителна работа на компютър.

Фокус: Какви съвети за предпазване може да дадете на хората, чиято работа е свързана с компютърни екрани?

Д-р Евгени Нешкински: На първо място това е точната оптична корекция дори и на малките рефракционни отклонения и астигматизма. Редовните почивки от екрана на всеки час по 10-15 минути са от голяма полза, като почивката от монитора не бива да бъде прекарана на смартфона или таблета, например. Не на последно място са изкуствените сълзи при нужда, по възможност без консерванти, тъй като при работа на компютър ние се концентрираме върху екрана, мигателните движения стават по-редки и непълни и това може да доведе до чувство за сухота в окото и дискомфорт. Фактори, които също имат значение са  височината на монитора ( горният му край трябва да е на нивото на очите, а останалата част по-ниско), разстоянието до него, ъгълът под който се гледа, фоновото осветление, изкуственото осветление и редица други.

Фокус: Препоръчвате ли използването на някакъв вид капки?

Д-р Евгени Нешкински: Могат да бъдат използвани изкуствени сълзи, гелове и други средства за овлажняване. Желателно е избягването на т.н. капки за „ избистряне на очите“ тъй като често при прекратяване на употребата им се получава обратен ефект. Безконтролното използване на антибиотични, нестроидни и обезболяващи капки без лекарско предписание е напълно противопоказно.

Фокус: Ако може да кажете накратко какви са проблеми на зрението, свързани с възрастта? Например съм чувала, че най-рязко се променя то след 40 годишна възраст?

Д-р Евгени Нешкински: С възрастта се наблюдават  някои промени в нашето зрение, като след 40-45-годишна възраст на първо място това е нуждата от очила за четене и работа на близо. Това не е болестен процес, а физиологично намаляване на акомодацията (способността за фокусиране наблизо . С отлагане на прегледа оплакванията стават все по-изявени, докато не се стигне до пълна неспособност за четене наблизо. С напредване на възрастта се увеличава честотата и на заболявания като катаракта (т.н. „перде на окото“), глаукома и редица други. При специализиран очен  преглед се прави оглед на предния и заден сегмент на окото, измерва се очното наляхане и тези заболявания могат да бъдат установени в начален стадий. Ето защо с напредване на възрастта е желателно регулярното посещение при офталмолог.

Бояна АТАНАСОВА