Атанаска Нанева, писател: България има много велики и безсмъртни герои, но само Ботев може да бъде определен и като гениален

Снимка: Национален музей "Христо Ботев" гр. Калофер

 

Атанаска Нанева, писател и автор на книгата „Ботевата чета“ в интервю за предаването „Без Ботев няма България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Гостуваме в Карлово на писателката Атанаска Нанева, автор на книгата „Ботевата чета“. „Ботевата чета“, обаче, е една от поредицата исторически романи, посветени на Възраждането. И за това ще говорим с г-жа Нанева. Като начало, разбира се, и на нея няма как да не й зададем въпроса защо е важно да говорим за Ботев през цялата година, а не само в дните на празненствата за неговото рождение и на неговата гибел. Добър ден, г-жо Нанева.

Атанаска Нанева: Добър ден. Най-напред искам да ви поздравя за мотото на предаването – „Без Ботев няма България“. Поздравления за това.

Водещ: Защо е важно да говорим за Ботев през цялата година?

Атанаска Нанева: Както казах, Ботев не е личност, която понякога изплува в нашите представи. Ботев е в сърцето на всеки един българин. С него сме закърмени, него посещаваме поне два пъти годишно, неговите песни пеем, неговият лик виждаме във всеки един град. И най-важното – неговите думи носим в сърцето си. То няма дете, още нетръгнало на училище, което да не знае неговите стихове и да не пее неговите песни. И затова още веднъж поздравявам за това мото – „Без Ботев няма България“.

Водещ: Но и без България няма Ботев.

Атанаска Нанева: Така е.

Водещ: Уникален исторически герой е. Няма друг на Балканите и няма и такъв в Европа.

Атанаска Нанева: Неслучайно, аз много пъти съм казвала – не подценявам никой от нашите национални герои. Велики, безсмъртни, всякакви определения има, но само пред Ботев слагаме името „гениален“. Той наистина е гениален – и в творчество, и в дело, публицистика, стихове. Няма дума, казана от него, която да не е актуална и днес, която да не може да се подпише всеки един честен българин под нея.

Водещ: Г-жо Нанева, вие сте писател и ще го разберете. Всяко предаване започвам с откъс от негова публицистика, от негов фейлетон. И не можете да си представите колко е актуално. Все едно, че е написано за конкретен човек, живеещ днес. Конкретни процеси – уродливи и на съвременната действителност. И понякога се питам за 170 години нищо ли не се е променило?

Атанаска Нанева: Точно това е гениалното. Като че ли не. Ще кажа една негова фраза, която звучи малко обидно днес: „Свестните у нас считат за луди“. Много малко останаха лудите. Това е най-лошото. И аз се радвам, че вие обърнахте внимание точно на публицистиката. Ако ние стиховете ги познаваме широкият кръг читатели, българи, деца дори знаят неговите стихове, малко четем, малко знаем Ботевата публицистика, а там е гениалното у него. Както вие казахте преди малко – толкова актуална. Това е присъщо само на гения.

Водещ: Тук ще ви кажа и още нещо защо започвам с неговата публицистика. Не само защото сте права – малко я четем или почти не, но и защото от Министерството на образованието свалиха от учебниците за гимназиите неговата публицистика, което е кощунство, защото това е генетичният ни код. Кой се уплаши от Ботев?

Атанаска Нанева: Уплашиха се тези, които не искат да черпят от идеите на Ботев. Започваме да се вторачвам в нещо, което е много дребно. Търсим жълтините в биографията на Ботев. Не можем ли да стигнем до него, да се доближим до него, ние всячески се стремим да го дърпаме надолу – в ниското, в тъмното, в черното. Затова Ботев не е удобен. Левски е по-удобният, защото няма такива остри думи. Освен че той е велик и безсмъртен, но той няма тази остра сатира, която да плаши днес. Може би затова не е удобен Ботев – за неговите огнени слова, които плашат.

Водещ: Да. И защото би могъл да бъде един лош пример за подражание.

Атанаска Нанева: Да.

Водещ: Българинът е човек на думите.

Атанаска Нанева: Да. А Ботев, гениалното у него е и това, трети път повтарям трети път думата „гениално“ – съчетава думи и дела и то по един невероятен начин със своята смърт. Това е Ботев. Истината е в Ботев.

Водещ: И което е още една плесница за съвремието ни.

Атанаска Нанева: Абсолютно.

Водещ: Защото понякога, както се казва жаргонно, „го докарваме на думи“, но делата са тези, които ни издават. Или обратно – тръгваме за делата, но думите прикриваме.

Атанаска Нанева: Нещо повече. Ние се опитваме да го очерним. Опитаха се някои, не бих казала колеги, защото ми е обидно, аз съм историк, да кажа колеги, да нарекат Ботев „терорист“. А това, което прави Ботев със завземането на кораба „Радецки“ е една гениална идея. Тя не е негова. Три опита преди него са правени – два в Италия и един в Гърция, но по такъв гениален начин никой не е успял да осъществи тази идея. И неслучайно един от неговите четници казва: „За такова велико дело трябваше велик човек, какъвто беше Ботев“ . Така че Ботев не е терорист, а е велик. Велик, а не терорист.

Водещ: Именно чрез кораба „Радецки“ – превземането му и използването му за стигане на българския бряг Ботев го използва, го взима като символ, за да възвести на Европа за събудена България.

Атанаска Нанева: Всяка негова крачка, всяка негова дума е премерена. Неслучайно той изпраща тази телеграма до френски вестник и до  посолството на Белгия в Букурещ. И не пише за себе си някакво друго определение, а пише, че 200 души български юнаци, предвождани от Христо Ботев, забележете, журналист, редактор на в. „Знаме“, орган на Революционна партия. Всяка една дума предварително е премислена. И всъщност тези телеграми дават началото на излизането на Ботевата чета, така да се каже, по широкия свят и отзвука, който получава.

Водещ: Замислих се колко колеги могат да напишат днес, да се подпишат журналист, редактор.

Атанаска Нанева: Журналисти. Аз уважавам много вашата професия без нея не бихме били така отворени към света, но понякога се дразня, когато с най-добри чувства журналисти се опитват да налагат свое мнение по исторически факти, което не бива да става, защото ние всички обичаме нашата история, но преди да кажем някакъв исторически факт, трябва да сме сигурни какво говорим. Като гледам някои предавания, аз се хващам за главата. Небивалици, обаче те се налагат. И както казва един ваш колега, когато спорих с него защо се говорят такива неща, той каза: „Ама, моля ви г-жо, интересно е  да има дебат, шум да се вдига“. Този шум е мръсен- отгоре с пяна, с мръсна пяна. И не бива, без да знаем конкретно нещо, да се опитваме да прекрачваме към биографията на Ботев с най-невероятни измислици. Достатъчно велики неща е направил той да споменаваме тях, а не някои дребнавости, при това измислени.

Водещ: Затова ли подходихте и написахте книгата „Ботевата чета“?

Атанаска Нанева: Да. Именно затова. Между другото не знам на кое издание сте попаднали. Това е петото издание, което направих тази година с помощта на Община Карлово, за което благодаря. Втори път преиздават тази книга, което говори, че ясно нашите млади съграждани имат интерес към тази тема. Тази книга реших да напиша много, много отдавна, работейки в Музея на Ботев. Идвайки в музея, много от посетителите с най-добри чувства питат за факти от живота и биографията на Ботев, но много идват с една предварителна създадена представа. Като чух какви неща се говорят, при това казани „аз го четох еди-къде си, аз го видях еди-къде си“. Аз съм историк и държа на всеки един факт. Преди мен са писали велики учени за Ботевата чета. Като започнем – Бурмов, Унджиев, Михаил Димитров, Николай Жечев, Стефан Каракостов. Да не ги изброявам, но това са много силни академични личности. Малко са хората, които ще отидат в библиотеката и ще разгърнат стари издания да четат подробности и документални факти. И затова реших в едно популярно четиво, исторически достоверно, най-наситено с емоция, защото не може да се пише за Ботев без емоции, аз реших да направя това четиво, като започна от създаването на четата, завърша с гибелта на войводата, съденето на Ботеви четници. Между другото много малко се коментира фактът, че за първи път във възрожденските истории Ботевите четници са съдени официално от съд в Русе и в София. Официално се искат смъртни присъди, но благодарение на един блестящ българин, за който знаем много малко – Илия Цанов – тези смъртни присъди се довеждат само до две, което е един безспорен успех на дипломацията. Така че всички тези факти, пак казвам – аз не съм открила нищо ново, но трябваше да ги съберем, за да може един ученик, който е 5 или 6 клас, да чете и да му бъде интересно, да не е наситено само със сухи факти. Това беше моята идея.

Водещ: Знаете, че подвигът на Ботевата чета някак си в битието може би защото, не може, малки сме, дребни сме, не можем да стигнем до този подвиг, не можем да стигнем до него и принизяваме до финала на Ботев с нелепия въпрос българин ли уби Ботев, четник ли го уби, овчар ли го уби.

Атанаска Нанева: Винаги се дразня адски много от този въпрос, но понеже предполагам ме слушат хиляди хора, искам да си кажа думата като историк. Смъртта на Ботев е казана много точно веднага след Освобождението. Това е факт. Във Враца има съдебен процес. На този процес се съдят черкези Вие знаете, нашите слушатели знаят, че Ботевата чета е преследвана главно от черкези и редовна турска войска. Ботев е нарочно мерен от черкези, казва син на един от черкезите, който го убива. Това е черкезинът Джамболет. Тъй като малко по-късно той самият бива убит от Георги Апостолов, черкезите, които са съдени, на съда заявяват: „Да, нарочно беше мерен с неговата блестяща униформа. Тя се виждаше от далече и късно привечер на 20 май (тоест на 1 юни по нов стил) той беше улучен“. Това е черкезка тактика – да се убие предводителят, след което четата вече губи този дух, който има. И аз завинаги цитирам една мисъл на Обретенов, който безкрайно много уважавам и се възмущавам, когато чувам най-нелепи приказки по негова адрес. Когато той е  с другите членове на щаба, настигат четата и се чудят как да кажат и се чудят как да кажат на момчетата, че няма войвода вече. Питата момчетата: „Къде е войводата?“. Обретенов се замисля малко и казва една гениална мисъл, много проста, но колко е велика и днес: „Той отиде напред и ние вървим след него. Той е винаги напред и ние вървим след него“. Това може да бъде и днес нашето мото – „Ботев е напред и ние вървим след него“. Надявам се отговорих на въпроса.

Водещ: О, да. Вие живеете в Карлово и във вашите книги се насочвате към времето на българското Възраждане в Карловския край.

Атанаска Нанева: Аз живея в Карлово, но бях 18 години директор на Музея на Ботев и оттам получих това желание и стремеж да пиша по тази тема.

Водещ: Да, затова щях да ви попитам- на какво се дължи вашият избор на обстоятелството, че живеете в Карлово.

Атанаска Нанева: Да. 18 години бях директор на Музея на Ботев в Калофер и тъй като първата ми книга беше за неговия баща – за Ботьо Петков, а там попаднах на нещо много интересно. Когато Ботевата чета вече загива в България и получава вече отзвук в чужбина, един френски вестник пише, че войводата е син на писател, защото ние за даскал Ботьо Петков много малко знаем. Той е невероятен публицист. Ако сравним неговата публицистика с тази на Ботев, ще видим страшна прилика. Така че започнах оттам – бащата, сина. После за майката, после за дъщерята. И така се получиха вече 14 книги все на тази тема – Българско Възраждане, което е моята тясна специалност.

Водещ: Много ви благодаря за това, че ни гостувахте сега. Надявам се и на нови срещи, защото вие имате много какво да разкажете.

Атанаска Нанева: За мен беше удоволствие.

Водещ: Ще изберем и по-конкретни теми и събития. За мен беше огромно удоволствие, защото малцина днес усещат по този начин с душата си Ботев и могат да го изразят толкова красиво, както вие го направихте.

Атанаска Нанева: Благодаря ви. Дерзайте вие журналистите да не замръква величието и славата и на България,  и на Ботев.

Водещ: Ботев ни отпраща много предупреждения. Ние трябва да го отчетем.

Атанаска Нанева: Да се обръщаме по-често към него.

Цоня СЪБЧЕВА