Атанас Атанасов, историк: Актът за независимостта на България не се случва случайно и не се случва толкова скоро след Освобождението

За обявяването на независимостта на България Радио „Фокус“-Бургас разговаря с Атанас Атанасов, историк и председател на общинския комитет „Васил Левски“-Айтос.

Фокус:  Г-н Атанасов, как се случва актът на независимостта на България?

Атанас Атанасов: Актът за независимостта на България не се случва случайно и не се случва толкова скоро след Освобождението на България, ако приеме 3 март 1878 година с подписания Санстефански мирен договор за такова освобождение. Всички знаем от историята, че той е последван от Берлинския конгрес, който разкъсва държавата ни. И с това положение не може да се примири нито правителството, нито народът, защото има една песен, в която се пее „Ако някой рече България, че е мала, има още 8 дяла, за да бъде цяла…“. И така Фердинанд натоварва демократическата партия, водена от Гешов, да подготви този акт за обявяване на независимостта на България. Тъй като, ако маркираме датите 3 март 1878 година, след това  Съединението от 6 септември 1885 година, 30 години след освобождението на България, султанът продължава да бъде суверен на т.нар. свободна България. Това я поставя в неравноправни отношения между другите европейски държави. Така поставената задача, се подготвя съвсем умишлено в дипломатически план. В Турция нашият пратеник, посланик не е поканен, това е формален случай, който е използван умело от нашето правителство, на тържеството, обидено нашето правителство отзовава на 15 септември своя посланик , след това, използвайки стачката на транспортните работници в Южна България , които обслужват т.нар. железопътни линии на източната компания в Южна България, заменят стачкуващите с войска и фактически те завладяват тези линии, които се считат за собственост на Турция. Турция, естествено, реагира. И тогава, на 22 септември 1908 година, Фердинанд във Велико Търново обявява със своя ферман, както се казва, цитирам дословно „ Провъзгласявам Съединението на 6 септември 1885 година България за независимо българско царство“. Следват дипломатически битки с Високата порта. Турция иска обезщетение от 125 милиона франка, България не е съгласна, тя няма и възможност да ги плати, тогава Русия помага , като заявява на Турция, че й опрощава задълженията от т.нар. Руско-турска освободителна война и България се задължава в срок от 75 години да изплати 82 милиона франка на Русия, а Турция иска от България 125 милиона франка. Това е фактическото развитие на събития. Турция признава независимостта на България на тази цена, след което и Великите сили го признават. Искам да кажа, че 3 март е освобождение, но ние продължаваме да сме васал. Съединението съединява двете части на България, но още колко други остават. Идва 22 септември и Фердинанд- хубав или лош -обявява жадувана от народа ни независимост и това му дава прави наистина да се нареди на равни нуга с другите европейски народи. За съжаление, аз си мисля, че България никога не е била независима, както и днес тя не е независима.

Фокус: Какъв е отзвукът от това събитие в чужбина? Как се възприема този акт?

Атанас Атанасов: Различните велики сили имат различно отношение към акта за независимост, който е обявен. Най- много сме подкрепени от Русия, а и предварително в дипломатическите си отношения България и Австро-Унгария работят по тази тема. Фактът, че след като България обявява независимостта си и Австро-Унгария веднага анексира Босна и Херциговина и ги прави свои, говори, че тя има подкрепа и на Австро-Унгария. При свършения факт, с подкрепата на Австро-Унгария и Русия като велики сили, другите са принудени да я признаят и след като самата Турция признава акта на независимостта, получила тази цена, България вече може да се счита за независима от Турция държава. Приключва темата с Берлинския конгрес. След като е обявен актът за независимостта на България в Търново, Фердинанд получава титлата „цар“.Щом като получава тази титлата от българския народ и от българското правителство, това означава, че вече не сме княжество, а сме царство. Това е друг статут, на по-високо ниво.

Фокус: Променя ли се политическата обстановка на Балканите?

Атанас Атанасов: Ако се променя, то се променя в такава посока, че всъщност България от 1908 година , обявявайки своята независимост, тя тръгва по пътя на подготовката на т.нар. Балканска война от 1912 година. Само четири години ни делят от тази дата. Ще последва и Втора балканска война, Междусъюзническа, но ние не я виждаме. Ние виждаме Балканската война, която трябва да помогне на тези 8 дяла, за които говорих, да бъдат присъединени, защото Македония далеч не е присъединена към България, както и до днес, но това е друга тема. Така че на Балканите се създават условия и както в Балканския съюз, имам предвид него и България, и Сърбия, и Черна гора сключат този договор срещу Турция и започва т.нар. Балканска война. Нещата в този период помагат за укрепването на съюза между тези балкански държави.

Фокус: Как ще опишете дейността на цар Фердинанд след независимостта на България?

 Атанас Атанасов: Заслугата е на Фердинанд и затова българският народ работи и мечтае при всички превратности на съдбата и историческото време, което изтича след освобождението от 3 март до 1908 година, за обединение на България. Това е националният идеал. Не случайно Русия, която знае, че Санстефанският мирен договор няма да бъде признат, но той става като национална политика, национална мечта, нещо, което трябва да бъде преследвано, защото в Санстефанския мирен договор наистина са обхванати всички земи, където живеят и са населени с българи. Само че Берлинският конгрес казва нещо друго и затова народът продължава да работи, затова идва Съединението, затова идва и 1908 година- обявяване акта за независимостта, но дотук не е приключило обединението на българските земи. И понеже народът желае това и правителството работи за това, защото още живее духът на патриотизма , т.нар. период на възраждането, някакъв идеализъм и то голям, все още Фердинанд просто поставя най-отгоре и начело, виждайки въжделения на своя народ, те пък са в съзвучие с неговата мечта и бих казал грандомания,  да бъде най-великият. Просто тук се обединяват усилията и дори бих казал се следва течението и по този начин Фердинанд обслужва интересите на народа ни, обслужвайки и своите интереси, мечтаейки да влезе на бял кон в Цариград. Знаем как завършват тези мечти, които водят до първата национална катастрофа. Да, той работи и защитава българските интереси. Друг е въпросът, че стремежът му да осъществи тези интереси, не е подготвен достатъчно добре дипломатически за осъществяването на този „поход“ и затова, когато пламва и Втората балканска война т.нар. Междусъюзническа България се оказва в изолация поради според мен неговата недалновидна политика. Когато се подготвя т.нар. Балкански съюз, къде е бил той според мен, та дори и нашата дипломация? Но той е вече цар и трябва всичко да предвиди. А в отношенията с другите балкански народи Сърбия, Гърция и Черна гора имаме договор, който фиксира коя държава кои земи ще получи, но остават неуточнени територии, които след края на войната при победа ще се разпределят между държавите. Македония става точката на разрива между тези балкански народи, защото има неуточнени земи. И когато зациклят нещата, влезли със своите войски, не дават и дума да се продума, че тези земи могат да се делят наново. България е заета на фронта най-вече към Цариград в Тракия, а в неуточнените земи влизат Сърбия и Гърция и не ги отстъпват и той обявява война и всъщност завършваме с националната катастрофа. Русия, която е трябвало да бъде арбитър след освобождението, всъщност не може да изиграе своята роля и това е голям удар за недалновидната политика, която води Фердинанд.

Фокус: Независими ли са българите днес?

Атанас Атанасов: Не. Категорично ще го кажа. Писателят Симеон Радев добре е изяснил това. Стефан Стамболов казва и някои други видни дейци политически заявяват на руските освободители в лицето на техните представители в България по това време „Вие добре ни освободихте от Турция. От вас кой ще ни освободи?“ И всеки миг става страшно да четеш книгата му, когато виждаш, че дори и една Англия използва акта на съединението ,за да отстрани руското влияние и тя да се намеси в България, тя защитава акта на Съединение. А Русия прави какво ли не, за да осуети този толкова справедлив акт, възприет толкова възторжено от българския народ. Всеки гони своите интереси и това няма да учуди никого, защото Британия е записала в своя парламент „Британия няма вечни приятели. Има вечни интереси“. Нормално е да бъде и за Русия така. Спомням си думите на Апостола, който казва ‚Ако ние сами не можем да се освободим, този ,който дойде да ни освободи, няма да бъде за черните ни очи. Това ще бъде смяната на едно робство с друго“. По едно историческо стечение на обстоятелствата ние не можахме да се освободим сами. Освободиха ни други- братя, но други. Робството  не позволява да водиш самостоятелна политика и да отстояваш интересите си, както трябва.  Всеки миг, когато искаш да наложиш своите интереси пряко на някои от великите сили, автоматически те забравят каква е държавата демократична или друга, пишейки ти се на приятел, застава срещу своите интереси, защото са накърнени нейните. Не искам да омаловажавам това, което направи Русия за свободата на България, но друга е темата истинска ли е тази свобода и колко е пълна. И когато препрочитам книгата ми се плаче, че освободителката може да ни причинява подобни беди и безредици след детронирането на княза. Буквално буни народа срещу правителството на Стамболов- размирици. Това ли можеш да очакваш от своя освободител? Това се случва, защото интересите им диктуват така. И ето го въпроса сега-независими ли сме днес? Според мен сме свободни, но не и независими. Няма турски или руски войски, туткаме има американски. Ние сме пак членове на някакъв друг съюз, но колко са свободни нашите президент, министър-председател и Народно събрание да вземат своите решения, не съм убеден. Срамно е да се води такава остра политика срещу Русия. За съжаление, стана така, че когато започнахме да строим нова, свободна България, ние нямахме възможност да я построим със здрави основи, правилно да я построим, защото интересите на другите държави, диктуваха друго. Единият иска тя да бъде силна, другият има интерес тя да е слаба. В точно такова положение сме се намирали, намираме се и сега, защото не можахме да се освободим сами.

Мария РУСЕВА