Атанас Костадинов: Някъде в държавата истината, яснотата или цялостната картинка по сделката с ЧЕЗ я има, само че не се споделя публично

Атанас Костадинов, народен представител от БСП, член на парламентарната комисия по енергетика, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: По предложение на БСП народните представители решиха да се създаде Временна анкетна комисия, която в продължение на месец да установи фактите и обстоятелствата по сделката на пазарджишката „Инерком“ за активите на  чешката ЧЕЗ в България. ГЕРБ допълни комисията да се занимава и с приватизацията на електроразпределителните дружества през 2004 година. На какви въпроси ще търсят депутатите отговор? Питаме Атанас Костадинов, народен представител от БСП, член на парламентарната комисия по енергетика. Г-н Костадинов, защо предложихте създаването на Временна анкетна комисия?

Атанас Костадинов: Причините са две. Първо – че в скандала, който се разраства, вероятно ще остане като спомен за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, за съжаление. Второ, че този скандал завоюва вече и измерения извън България. Нещо повече, той връща към времето на действия и на правителството на Борисов, и на НДСВ, които трябва да бъдат анализирани.

Водещ: Предвиждате ли работата на тази комисия да бъде повече от месец?

Атанас Костадинов: Ако времето не стигне, има в Правилника на Народното събрание механизъм, по който да се увеличи нейната дейност. Смятам, че около месец е достатъчно, за да се свърши това, което трябва, но както и по примера за анализирането на водата в Хасково с радиоактивно замърсяване беше удължена анкетната комисия, така и тази може да бъде удължена. Но кое би наложило това удължение? Аз искам да ви предложа по-различен дискурс, по-различен поглед. Ще взема повод от думите на Томаш Плескач – един от ръководителите на ЧЕЗ. ЧЕЗ е дружество, което по моя информация им капитализация над 10 милиарда евро, 70% е държавно. В негова водеща статия от миналата седмица той много точно описва какво се е случило с ЧЕЗ в България. Той казва: „В България ЧЕЗ е враг номер едно“. След 2013 година те са били основните „обвиняеми“ от премиера Борисов за падането на властта. Имайте предвид, че от 2014 година до момента ЧЕЗ е в процедура на отнемане на лиценза, без да има въобще произнасяне. Плескач казва: „Ние все още не знаем, в каква ситуация се намираме“. Тоест представете си в каква среда е работила тази компания. Разбира се, българската държава има и доста забележки по тяхната дейност по изпълнението на договора. Но така или иначе в така създадената среда, при която те са били набедени, пише Плескач, че са предизвикали падане на правителството на Борисов, е създадена абсурдна за нормалните пазарни, демократични условия работа. На тази основа, представете си, кой би пожелал да инвестира, кой стратегически инвеститор би дошъл да закупи такова стратегическо предприятие. И така се появява никому неизвестна българска фирма, която, обаче за съжаление, към настоящия етап, защото аз участвах и в двете заседания – и в закритото, и в основното – води към Каймановите и Бахамските острови като структура на финансиране, което за нас е абсурд.

Водещ: Резултатите от работата на комисията как ще се впишат в обявеното от президента Румен Радев свикване на Консултативния съвет по национална сигурност след 15 април?

Атанас Костадинов: Това желание на президента аз го разбирам в контекста на това, което искаме и ние. Все пак цялата истина за казуса да излезе на бял свят, защото все пак тази сделка е пример за изключително безпринципно и безпардонно отношение на управляващите по важни за националната сигурност въпроси. Имайте предвид, че съществува и друг въпрос. Ние имаме да решаваме вече много задачи. Има арбитражно дело в Международния арбитражен съд. ЧЕЗ е завела иск за 600 милиона евро срещу България. Подобно са направили и дружествата ЕНРГО-ПРО и ЕВН. Тоест имало е умишлени действия на българското правителство в нарушение на, примерно да кажем, на правилата на Световната търговска организация. Сега в тази ситуация, в този момент, когато се сключва сделка за продажба на активите на ЧЕЗ и България върви към арбитражно дело, кой ще поеме отговорността за това, което се е случвало, ако България бъде осъдена по тези искове, които на трите дружества наближават 1 милиард евро. Искаме да видим, чия е отговорността. Втората отговорност е, освен конкретната ситуация с ЧЕЗ и Гинка Върбакова, наистина колегите от ГЕРБ предложиха да се разследва и да се види, да се анализира раздържавяването от 2004 година. А раздържавяването от 2012 година? Остатъчният дял от 33 %? Това също няма да го подминем. Виждате, че все повече стават въпросите, които се нуждаят от отговор и, колкото повече се задълбочаваме, толкова повече неща трябва да се извадят на светло.

Водещ: Ще съумеете ли да съберете информацията по тези въпроси?

Атанас Костадинов: Аз се надявам. Поне по информация и доклада, който представиха службите – и Държавна агенция „Национална сигурност“, и Държавна агенция „Разузнаване“ – те периодично са информирали премиера за подобни развития с това, което е в тяхната компетентност, което на мен ми говори, че някъде в държавата истината, яснотата или цялостната картинка я има, само че тя не се споделя публично. Изключително притеснителен е ходът на цялата сделка. Пак казвам, защото ние имаме абсолютно различно виждане по въпроса. В този смисъл знаете, че внесохме с още трима колеги в КЕВР питане. Ние виждаме и в чл. 23 на Закона за енергетиката, и чл. 92 на Наредба № 3 възможности още сега КЕВР да се произнесе превантивно отговаря ли на изискванията потенциалният купувач на активите на ЧЕЗ за такъв, може ли да осъществява дейността? Имаме стойност на активите над 10 %, при което и по действащото законодателство когато се прехвърлят или се продават, трябва да има предварително съгласие и уведомление. Това са редица въпроси, по които искаме КЕВР да отговори. Също така, подобно на Обединените патриоти, обмисляме такива промени в регулацията на КЕВР, които по аналогия на Закона за кредитните институции и Кодекса за социално осигуряване да имат дискреционна власт по отношение на лицензирането. И осигурителните фондове, и финансовите институции подлежат на такъв режим. Странно защо на КЕВР не са дадени такива правомощия, за да се произнася предварително по същността на сделката. Така че тази комисия, която беше одобрена, която ще бъде оглавена от Жельо Бойчев, е второто действие в тази посока, което предприемаме след писмото ни до КЕВР. Ние изчакваме отговора и ще видим какво ще ни отговори КЕВР. Но ви казвам отново, искам дебело да подчертая, че все повече стават фактите, в които ясно се вижда, че историята е започнала доста по-отдавна, доста преди днешния ден – и с поведението на първия кабинет на Борисов по отношение на енергоразпределителите и на ЧЕЗ специално, и със завеждането на арбитражни дела и това, което България вероятно ще плати вследствие на това непазарно отношение, и с решението на ЧЕЗ да се освободи от активите и накрая с появата на едно дружество, което по никакъв начин не може да докаже опит. Самият факт, че ще се генерира дълг, Върбакова ясно каза, че тя смята да генерира ресурс, произходът му не го коментирам, той, живот и здраве, ще стане ясно, след като заложи акциите на дружеството. Поставихме въпрос – добре, вие ще заложите акциите на дружеството, това ви е единствената възможност. А откъде ще съберете инвестиционните разходи, за да изпълните инвестиционната програма? По наша оценка те са на стойност над 1 милиард лева, за да работи дружеството, тъй като в договора, и в Закона за енергетика, и в условията на лицензията дружеството ЧЕЗ-България има много ясни инвестиционни задачи, за които трябват още 500 милиона. Освен това, кой ще плаща и ще отговаря, ако бъдем осъдени в Арбитражния съд? Това са поне 3-4 въпроса, които сега излязоха от последните 10 дни, които продължават да разплитат това кълбо от недоразумения.

Водещ: „Инерком“ официално уведоми Комисията за защита на конкуренцията за сделката с ЧЕЗ и този ход се смята за знак, че за момента финализирането й се подготвя в сегашния вид без участието на държавата. Министър Петкова вече заяви, че правителството няма да проверява финансирането на сделката, това обяви и главният прокурор. Въпросът е, не нараства ли по този начин рискът от евентуалното пране на пари от офшорни зони и попадането на енергоразпределението в ръцете на скрити собственици?

Атанас Костадинов: Повече от съгласен съм с това, което казвате, тъй като едно е да имаш ясен стратегически инвеститор срещу себе си с доказан опит и с доказан ресурс и финансиране, а друго е да имаш скромна фирма с 10 000 лева капитал, която поне от това, което засекрети премиерът в деловодството на Народното събрание ясно се вижда, че ако Гинка Върбакова участват в цялостната сделка и то с някакви собствени средства, ако казвам, то това е в размер на 3-4 %. Всичко друго води към Бахами, Каймани и да не коментирам още към къде. Тоест риска на това, което казвате, предприятие, което генерира 1 милиард и 900 милиона годишен оборот, което обслужва над 2,5 милиона човека и въпреки че не е част от стратегическата инфраструктура като част от  мрежата за ниско разпределение, по същество неговите дейности имат отношение към националната сигурност, рисковете са огромни и някой много сериозно иска да ни вкара в беля. Не беше никакъв вариант, виждам, че това се и отдалечава, по никакъв начин нямаше да се съгласим държавата в този формат да става алиби на „Инерком“ и на Гинка Върбакова и да участва заедно с нея в раздържавяването на активите. Тя няма да стане партньор българската държава, тя ще стане съучастник. Нека да се спре сделката, нека да се рестартира, нека да има ясен стратегически инвеститор или да се приеме нашата теза, че държавата има място да вземе водещи позиции в тези дейности като енергорзапределение, газоразпределение, естествени монополи, комунални дейности. Тоест да възвръщаме държавата като контрол в тези сектори по аналогия и на Гърция, ако щете, и на Испания, и на Белгия и на Франция. Това е така. Самите ЧЕЗ са държавно дружество.

Водещ: Г-н Костадинов, как ще стане развалянето на сделката, ако г-жа Върбакова намери необходимите 320 милиона евро и в Прага ЧЕЗ подпише договора за продажба?

Атанас Костадинов: Ние твърдим с писмото си до КЕВР, че при всички налични обстоятелства, дори без да се променя в момента законът, КЕВР може да се самосезира за това, което се случва, поне по няколко алинеи на чл. 23 от Закона за енергетиката и чл. 92 от Наредбата № 3, въпреки че Иван Иванов – председателят на КЕВР – твърди, че не чете така закона. Ако това не е достатъчно, може да подкрепим предложението на Обединени патриоти или пък да го оптимизираме, да направим по-фини настройки така, че с промяна в законодателството да стане ясно, че такъв тип купувачи на такава инфраструктура със стратегическо значение не могат да бъдат допуснати. Това е механизмът, чрез  който според нас и според мен, може да се внесе малко разум в цялата ситуация. Иначе, знаете, че този документ в деловодството, който беше вложен, чешкият премиер Бабиш отрече на следващия ден, че го е изпращал. След това го насочиха към заместник-министъра на финансите. Той също отрече, че е изпращал нещо. Живеем в пълен абсурд, искам да ви кажа. На 28 миналия месец министър Караниколов задължи председателя на Надзорния съвет на Българската банка за развитие да покаже какъв документ е издал на „Инерком“ и на Гинка Върбакова. До момента не сме го видели този документ. Той първоначално твърдеше, че няма отношение по сделката. Впоследствие стана ясно, че е издал писмо.

Водещ: Кака ще процедира комисията? Ще представи ли пред Консултативния съвет резултатите от работата си или ще го направи след това? Защото извинете, но съществуват съмнения,  че чрез тази комисия може да се отклони вниманието и от работата на Консултативния съвет или да се раздвоят усилията и да се размие ситуацията?

Атанас Костадинов: Аз се надявам искрено, тъй като решение за временната комисия мина с абсолютно мнозинство в залата, аз се надявам, казвам за пореден път, това да не се случва. Много често до момента парламентът върши или почиства това, което, айде да го кажа по-грубо, правителството е оплескало. В този смисъл се надявам наистина тази комисия да бъде полезна за Консултативния съвет при президента и да даде яснота. Разбирате ли, че някои стои зад тази сделка очевидно, за да издава Българската банка за развитие такова писмо, за да ни казват службите, че пишат доклади и информират премиера, а той казва, че нищо не знае, за да не идва в Народното събрание да го изслушаме, отклонява присъствието, тук има нещо. Който и да стои зад тази сделка, разберете, че за всички – и за България е по-добре да има яснота, да се спре този процес. Иначе, аз го казах и на г-жа Върбакова в зала – дай Боже да има повече такива български фирми, г-жо Върбакова, но да застанат ясно и открито с лицето си. В цялата тази структура на и финансиране, която виждаме, вие парадоксално сте най-светлата фирма и най-ясната за нас.

Водещ: Защото нищо друго не е ясно.

Атанас Костадинов: Точно така. Това е парадоксът. Парадоксът е, че вие засега, ако изобщо участвате с ваши пари в размер на 3-4 %. Всичко друго изглежда драматично.

Водещ: Този случай, освен всички други, има и деморализиращ ефект. Защо му е на човек да учи, да защитава магистратури, да прави научни разработки, като може да намери политическа подкрепа и покровители, чрез които да стане мултимилиардер?

Атанас Костадинов: Много сте права. Въпросът, обаче, е още по-дълбок. Освен деморализиращо, това е и възпроизводство на един модел, че може години наред да присвояваш средства, условно казано да крадеш, да отклоняваш и съвсем пред очите на цяла България да намериш начин да ги сложиш в една офшорка и да се подиграеш с цялата държава. Това освен деморализиращ или ефект на отчаянието към нормалния, обикновения човек дава и един хранителен модел на действия, който толерира неща, което мога да ги сравня само с това, което се е случвало в началото на 90-те години в България – активи за стотици милиарди са раздържавени за няколко милиарда. За мен тази сделка или да не я наричаме сделка, този казус „ЧЕЗ-Гинка Върбакова“ е второто голямо събитие, за съжаление негативно, в новата Българска икономическа история след изчезването на активи за стотици милиарди, раздържавени за няколко милиарда.

Водещ: Ще се разплете ли този случай?

Атанас Костадинов: Аз се надявам и ще положа усилия, защото го дължим и на нас самите и на абсолютно всички – не само на днешния ден, а и на утрешния. Това е абсурд, това не може да бъде европейска държава, не може да бъде нормална държава. Ако нещата останат на това ниво, ние се подиграваме не само с настоящето, но и с бъдещето на цялата държава.

Цоня Събчева