Бисера Борисова, психолог: Анорексията е много опасна и доста често се стига до фатален изход при заболелите

Бисера Борисова, психолог, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин, относно анорексията

 

Фокус: Г-жо Борисова, анорексията е определяна като психологическа болест. Какви са нейните психологически белези? Какви могат да бъдат причините, които да предизвикат тази болест?

Бисера Борисова: Анорексия нервоза е психологическо разтройство, но и вид хранително разтройство. Това е състояние, което преминава извън някакви граници на подлагане на диети, с един „здравословен“ стремеж да изглеждаме добре и да бъдем здрави в нормални телесни граници. Има много фактори, които влияят, но точната причина за появата на анорексия все още в научните среди не е открита. Прави впечатление това, че от анорексия страдат предимно хора от развитото общество, тоест там където социалните и семейните фактори са доста значими. Наблюдава се един стремеж към това да изглеждаме добре, да се справяме добре, да бъдем добре приети в обществото. Друг психологически фактор е ниската самооценка у лицето, което е предразположено да развие анорексия – ниското самочувствие. Има един стремеж към перфекционизъм – всичко да е както трябва, да изглежда блестящо, да се стигне до много високи постижения в работата и в личния живот, или пък в училище, тъй като е много важно да се каже, че анорексията засяга още от ранна детска възраст. Дори вече се случва при 11-годишни момичета да се наблюдават изменения в тази посока. Също така един от психологическите фактори е развиване на зависимост към членовете от семейството, особено към майката, или пък напротив – отхвърляне и пълно отричане. Това е един проблем, който е свързан с търсене на идентичността. Неслучайно анорексията най-често започва в периода около половото съзряване – 13-16-годишна възраст. Също психологически фактор могат да бъдат и определени комуникационни проблеми, тоест липса на достатъчно комуникативност и възможност да се общува спокойно с околните. Оформя се една тенденция, че по принцип хората, които страдат от анорексия са доста отстъпчиви, плахи и по-затворени в себе си и от там трудно влизат в контакт с една по-агресивна среда, което също се счита за причина за това разтройство.

Фокус: Какви са симптомите, които близките могат да забележат и трябва ли да се потърси помощ от психолог, когато е на лице тази болест?

Бисера Борисова: При всички случаи, колкото по-рано, толкова по-добре, тъй като анорексията е много опасна и доста често се стига до фатален изход, така че колкото по-скоро се забележат признаците и се потърси помощ, тъй като там се работи вече и с медикаментозно лечение, психотерапия и друг вид специалисти според усложненията, така че непременно и много бързо трябва да се действа след забелязване на заболяването. Разбира се, в началото е достатъчна само консултация с психолог и след това да се прецени как да се действа, когато е в по-ранна фаза разтройството. По принцип трудно се диагностицира анорексия. Близките на човека, който страда от тази болест трябва да бъдат доста наблюдателни и да го познават добре. Трябва да се наблюдават промените в начин на хранене, няма как да не се забележи един стремеж към това да се яде все по-малко, да се избягват висококалорични храни, които всъщност са доста важни като хранителен състав за тялото. Наблюдава се един страх да не се надебелее – непрекъснато следене на теглото, непрекъснато желание да се яде все по-малко и дори, когато вече е близо до критични граници, хората, които страдат от анорексия отхвърлят тялото си и формите си, сякаш се виждат дебели все още, а нямат реална представа за това какво всъщност се случва с тялото им. Много е силен стремежът да се контролира теглото и то все по-надолу и по-надолу. Забелязва се промяна по отношение на това, че могат да станат по-раздразнителни. Анорексичното разтройство може да бъде съпътствано с други натрапливи идеи, мили и ритуали, които се появяват – с повишена тревожност и депресилитет. Също така сънят се променя неминуемо, тъй като вече и тялото започва да страда от недохранване. Знаете, че всичко е свързано, така че един неспокоен сън е достатъчен факт, който води до обща умора. Това също са признаци, които могат да бъдат забелязани. Доста често хората, които страдат от това разтройство се натоварват с прекалено много спорт, с по-тежко натоварване и повече часове във фитнес залите или други видове активност. Изключително важно е да се наблюдават ритуалите, които са свързани с храненето. Някои от тях избират да ядат само плодове и зеленчуци, съпътствано с прием на по-голямо количество течност, или някакви други ритуали, които са по отношение на храненето – може например буквално да сяда и да избутва храната от чинията, за да яде колкото се може по-малко, дори има и случаи, в които прехвърлят в чинията на някой друг собствената си храна. Има и случаи, в които тайно изхвърлят храната си, без никой да разбере. Много е характерен и един стремеж да хранят околните с колко се може по-калорична храна, сякаш искат този товар да бъде снет от раменете им и д бъде прехвърлен върху някой друг.

Фокус: Можем ли да кажем, че през последните години се наблюдава увеличение на болните от анорексия и падане на възрастовата граница на заболяемост?

Бисера Борисова: Да, определено може да се каже. От няколко години се говори и за нов вид хранително разтройство – орторексия, което е пак едно вманиачаване по здравословните храни. Знаете колко много се говори за пакетираните храни, е-тата и така, което всъщност е добро знание, но пък всяко вманиачаване не е добре. Преди се считаше, че това е чисто женско хранително разтройство, но сега и доста момчета са в тази тинейджърска възраст и започват да страдат от това разтройство.

Фокус: Можем ли да кажем, че се е увеличил броят на заболелите в Благоевградска област?

Бисера Борисова: В интерес на истината аз не се занимавам с точната статистика, но тъй като общата тенденция е такава, би следвало и тук в Благоевградска област да има увеличение в това отношение. Масово е залитането по спорт, намалено храна, липса на хранене, слаби фигури, така че според мен е възможно и тук да има увеличение.

За анорексия се говори, когато заболелите минат една критична фаза. Вече се говори за проблеми със сърдечно-съдовата система, ендокринната, проблеми със стомашно-чревният тракт, с черния дроб и т.н. Семействата в началото се опитват да решат проблема като карат детето си да яде, но това няма как да стане, тъй като все пак това си е болестно състояние.

Натали СТЕФАНОВА