Бисера Борисова, психолог: Съвременното ни общество поизостави принципите за морал и етика, което доведе до увеличаване нивата на агресия и проявата на насилие  

Снимка: Pixabay.com

Психологът Бисера Борисова, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Борисова, през последните седмици станахме свидетели на нови случаи на проявена агресия върху деца и животни. Това е проблем, който сме дискутирали и преди, но към момента изглежда не се е изчерпал. Защо?

Бисера Борисова: Темата, свързана с агресията и насилието продължава да вълнува обществото, защото все още сме свидетели на подобни прояви. Като цяло агресия е имало винаги, но проблемът е, че тя се увеличава – и между хора, и по отношение на по-слаби същества, каквито са животните. Световната статистика показва тенденция за увеличаване на агресивното поведение в хората, което може да бъде причинено от някакъв социален фактор или отклонение на психично ниво. Според мен, опасното е, че не винаги тази агресия е предизвикана от външен фактор. Какво имам предвид? Например някой проявява агресия спрямо Вас и съответно Вие му отвръщате, за да се защитите. В този случай, агресията, която Вие проявите е защитна, за разлика от този, който Ви напада. Неговите нива на агресия са значително по-високи,  защото той е инициатора на случката. В тази връзка опасност е, че в много от случаите агресорите изпитват вътрешно удоволствие от това, което правят.

Фокус: А какво кара хората да изпитват нуждата да проявяват агресия? Къде се корени проблемът – в обществото, в информационното изобилие, в социалните фактори или има нещо друго?

Бисера Борисова: Като психолог смятам, че проблемът е вътрешно-личностен. Тоест, когато човек не е склонен да прояви агресия, той може по един дипломатичен начин да се измъкне, дори когато е попаднал в ситуация, която би могла да го предизвика. Но пък има хора, които по този начин изявяват себе си. Те си мислят, че са героите, че по този начин ще блеснат пред приятелите си, без значение от възрастта, и ще покажат някакви качества на по-силния -„Виждаш ли аз съм по-силен, аз мога да направя това с теб“. При всички положения за мен лично, като психолог това говори за един дълбок вътрешен конфликт, малоценност и комплекси, които се опитват да бъдат компенсирани с проява на груба агресия.

Фокус: Всъщност колко вида агресия съществуват?

Бисера Борисова: Агресията може да бъде вербална и невербална. Вербална агресия е когато не посягаме на човек, но започваме да го обиждаме и унижаваме с думи. Невербалната агресия пък се изразява в причиняването на физическо насилие. Важно е да отбележим, че и двете са могат да бъдат еднакво опасни – дали ще нараним някой психически или физически няма разлика, защото и в двата случаи говорим за проявена агресия. Тук е мястото да споменем и за един трети вид агресия, за който сме говорили и друг път, а именно – полезната. Тя всъщност е състояние, което е обратно на депресията и помага да излезем от едно потиснато състояние, в което всеки един от нас може да влезе. Този вид агресия се проявява вътре в нас и е насочена към самите нас. Тоест даден човек си казва „Аз мога да се справя“, което го мотивира да се занимава с неща, които са ползотворни, както за личността, така и за обществото, за семейството и близките, за приятелите. Точно това „извикване на вътрешната сила“ спада към така наречената полезна агресия.

Фокус: В тази връзка какъв е Вашият съвет към нашите слушатели и читатели, които в даден момент са изпитали  нуждата да проявят агресия – било то положителна или отрицателна?

Бисера Борисова: За проявата на положителна агресия ще кажа, че това е нещо хубаво, но е важно да насочим този вид енергия към практикуването на даден вид хоби или спорт. Това ще ни помогне да излезем от подтиснатото състояние, в което се намираме. Ще ни накара да се чувстваме удовлетворени. По отношение отрицателната агресия, то там ситуацията е много по-сложна, защото справянето с нея изисква методи, които да не ни карат да се проявяваме насилствено. Тук отново е хубаво да насочим енергията си към спорт, хоби или повече срещи с приятели, с които да разговаряме по различни теми. Целта е чрез приятни занимания да се отпуснем и разтоварим от събраното напрежение.  Задължително е да ограничим употребата на вещества, които стимулират нервната система – алкохол, наркотици и други подобни. Идеята на всичко е да намерим начин да бъдем балансирани в поведението си, а не агресивни. Но ако не можем сами да се справим с проблема, то ще е необходимо да потърсим помощ от специалист. Той, на база конкретиката в нашия случай, ще ни насочи към методи за справяне с проблема. Това, което искам да кажа е, че нещата, които подтикват агресия са различни за различните хора, затова и методите за справянето с нея са различни.

Фокус: А какво може да направи общество, за да помогне на тези хора? Как може да не сме провокатори на агресия?

Бисера Борисова: Просто трябва да бъдем толерантни, да разговаряме, да се изслушваме, да чуваме какво ни казва другия, какво послание ни изпраща. Също така трябва „да поддаваме ръка“ на агресорите, защото в много от случаите те всъщност са провокирани да се държат така – било то от проблеми в личен или професионален план. Разбира се, това не ги оправдава, но реално тези неща провокират агресия. Смятам, че когато човек срещне разбиране и подкрепа от социалния си кръг, то той ще се успокои и няма да изпитва необходимостта да прояви агресия към другиго. За съжаление самата аз често ставам свидетел на агресия и то дори само като се разхождам по улицата. Много често виждам и чувам какви реплики и обиди си разменят хората, как грубо се държат един с друг. Всичко това е много страшно. Моят призив към всички е да бъдем по-добри, да бъдем хора и да се подкрепяме. Но си мисля, че това зависи от начина, по който сме възпитани, от ценностите, които имаме и от средата, в която живеем. Лошото е, че нашето общество поизостави принципите за морал и етика и то най-вече в последните години. Къде е решението? Само да се оплакване? Какъв е смисъла? Много по-често може да чуеш да се говори за пари, отколкото за извършени добрини. Къде останаха човешките взаимоотношения? Една простичка дума „човещина“ – къде е?

Ливия НИНОВА