Боби Бобев: Злоупотребява се с информациите за  терор срещу сръбското население в Косово, такъв няма защото в северните райони на страната е КЕЙФОР

Боби Бобев, бивш посланик на България в Косово и Албания, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: В деня на Свети Дух е националният празник на Македония. Навършва се година от подписването на Преспанския договор, а другата седмица Европейският съвет може да обсъжда, дали Северна Македония и Албания ще получат дата за начало на преговорите за членство. Съществува обаче интрига, която събуди и разбуни духовете от последните месеци – заедно или разделени ще продължат Албания и Македония по пътя на това членство. Поканих за анализ бившия посланик на България в Косово и Албания Боби Бобев. Най-напред каква е вероятността следващата седмица Европейският съвет да вземе решение Северна Македония и Албания да получат дата за членство?

Боби Бобев: Според мен нищожна. Аз мисля, че още утре с произнасяне на становище на министрите на външните работи ще свърши и ще стане ясно, че това е нереализуемо и най-вероятно за есента ще бъдат отложени тези решения за фиксиране на дата имам предвид. Това, което вие казахте, дали ще вървят заедно, дали ще бъдат разделение – по начало винаги Европейският съвет е давал индивидуални оценки на отделните страни, въпреки че винаги се е получавало така, че все някак си са вървели в група. Най-ясният пример за нас е този с двойката България – Румъния. Преди това имаше голяма група, която влезе в ЕС. всъщност единствено може би през 2013 година Хърватия влезе самостоятелно, но така или иначе по принцип оценките са индивидуални. И аз мисля, че не би било добре за европерспективата на Западните Балкани тези две близки до нас страни, близки в географския смисъл имам предвид, да бъдат разделяни, въпреки че някакъв вид основание за това има, особено с оглед на обстановката в Албания през последните месеци.

Водещ: Посланик Бобев, защо се различава тонът на Еврокомисията и на западните лидери преди и след референдума за смяната на името? Преди референдума, на който трябваше да се реши дали Македония да стане Република Северна Македония всички говореха, че решението на избирателите се обвързва с евроинтеграцията на страната. Тонът днес обаче е различен и не е окуражаващ – доста дистанциран и с много препоръки.

Боби Бобев: Наистина е така, защото се създаде едно усещане, че едва ли не, ако се реши спорът между Гърция и Македония и се уточни новото име, имам предвид Северна Македония разбира се, това ще бъде решаващата крачка напред. Оказа се обаче, че някои страни са доста скептични не само по отношение на Албания, но и по отношение на Македония. По начало знаете позицията на Франция, която има много резерви по отношение разширяването на ЕС, особено в региона на Западните Балкани, преди да са решени вътрешните проблеми на Съюза. Скептична е Германия, традиционно скептична е Холандия, която счита, че именно от Западните Балкани е този наплив към нея от имигранти и на хора, които вършат престъпления на нейна територия. Така или иначе знаем, че подобни решения трябва да се вземат с  пълен консенсус и това съвсем очевидно няма да се случи сега.

Водещ: Това няма ли да отложи евроинтеграцията на Западните Балкани във  времето?

Боби Бобев: Никой не е фиксирал точни срокове. Вие си спомняте, че когато България лансира темата за Западните Балкани по време на своето председателство на Съвета на ЕС, ставаше дума, подметнато е, че първите страни, които вече са започнали преговорния процес, и тоест изпреварват останалите от региона на Западните Балкани – това са Черна гора и Сърбия, и че за тях може би има някакъв шанс към 2025 година да станат пълноправни членове на ЕС с всички условности, че процесът е дълъг, че процесът може да крие изненади и усложнения и че това не е фиксиран срок -2025 година, а напротив, казва се като една първа възможна хипотетична дата за решаване на проблема. Днес някъде срещнах една информация, че Зоран Заев – министър-председателят на Северна Македония, е казал дали ще бъде 2025, дали ще бъде 203, ние не бързаме, трябва да бъдем подготвени и така нататък. Самите лидери в Западните Балкани според мен са наясно, че това не може да бъде бърз процес. Има още много неща, които трябва да се свършат. В подобен дух говори в последните дни премиерът на Албания Еди Рама. Така че те са наясно, но разбира се ще има едно разочарование, ако не бъде фиксирана дата – нещо, което, отново казвам, според мен не може да се случи сега в настоящия момент.

Водещ: Доколко имат основание коментарите, че е възможна федерализация на Македония, ако продължи до ЕС без Албания, и те идват от македонски албанци?

Боби Бобев: Да, това е старата тема за създаването на Велика Албания. Албанците, имам предвид албанците и в държавата Албания, и в Косово, и в Македония, в Северна Македония – всички те от време на време използват фалшивото на така наречената Велика Албания с цел да ускорят своята евроинтеграция, да ускорят своя напредък по този път, защото албанците безусловно са най-проинтеграционната нация в района на Западните Балкани. От време на време се размахва това плашило. Един вид, простичко казано“ интегрирайте ни по-бързо, защото иначе ще стане страшно, ние ще започнем да се обединяваме и така нататък. Това е, аз мисля, че това не може да бъде реализирано и то нееднократно е казвано и на социално равнище, въпреки че от време на време в това отношение се отличава президентът на Косово Хашим Тачи. Той използва точно това плашило, за което аз говоря, за да напомня на Брюксел, че е необходимо, когато са изпълнени едни условия, страната да върви напред по интеграционния път.

Водещ: Посланик Бобев, какво ще се случи с двете държави – със Северна Македония и Албания, при забавянето на евроинтеграционния процес? Виждаме, че в Северна Македония предстои ремонт на кабинета, в Албания напрежението се засилва.

Боби Бобев: Казусите са различни. В Северна Македония действително се очакваше ВМРО-ДПМНЕ да се опита да атакува, ако не се стигне до фиксиране на дата за начало на преговорите между Брюксел и Скопие, което очевидно ще бъде така. То няма да се случи сега и вероятно ще бъде отложено във времето. И премиерът Зоран Заев вече заговори за това: „Ние тази година ще получим такава дата за начало на преговорите“. Тоест имаме една крачка назад, ще има вероятно и ремонт на кабинета, но изглежда, че Заев и неговият Социалдемократически съюз на Македония нямат желание да отиват на предсрочни избори. Докато в Албания нещата са доста сложни във вътрешнополитически смисъл, но това не трябва да ни изненадва, защото  аз като човек, занимавал се толкова години и изследователно, и с практическа дипломатическа дейност с Албания и албанците, смея да твърдя, че една от най-характерните черти на прехода в Албания, продължаващ вече почти 30 години, една от най-характерните черти е яростното вътрешнополитическо противопоставяне, каквото никъде другаде на Балканите няма такова яростно противопоставяне. Там една криза, започнала като политическа,  постепенно прерасна в институционална, за да видим тук в последните десетина дни как тя се превръща в конституционална криза, защото Албания сякаш се намира в момента в един омагьосан кръг на противопоставяне между институции, опити за тълкуване на конституцията в отсъствие на конституционен съд и така нататък.

Водещ: Коя е ябълката на раздора?

Боби Бобев: Ябълката на раздора в конкретния случай и ако говорим единствено за Албания, разбира се,  ябълката на раздора това е желанието на т.нар. Обединена опозиция, която се формира, дори се институционализира под някаква форма, желанието на т.нар. Обединена опозиция да се стигне до предсрочни парламентарни избори при абсолютно  задължителното от нейна страна условие преди това това правителство да бъде отстранено и един временен преходен кабинет да подготви и проведе нови избори. Обвиненията, това е много интересно от албанските реалности, че там обвиненията на опозицията спрямо управляващите, независимо от това кои са управляващи, кои са опозиция, общо взето, са сходни и еднотипни. Но така или иначе наистина в редовете на това правителство на Еди Рама, което е на власт, Еди Рама е министър-председател вече повече от две години след последните избори през 2017 г. Имаше няколко такива кризи, имаше съмнения за връзки с организирана престъпност, двама вътрешни министри по подозрения в подобни връзки подадоха оставките си, двама вътрешни министри от кабинета на Еди Рама. Като капак дойде и на 5 юни тази публикация, широко известна във в. „Билд“, която привеждаше и доказателствен материал за това как мафията манипулира изборите в Албания. Подобни твърдения съвпадат с твърденията на Обединената опозиция и ще видим накъде ще бъдат отведени нещата. В момента изглежда, че действието, което предприе президентът Илир Мета, един човек с уникална политическа биография, действието, което той предприе, е необоримо. Той отложи изборите от 30 юни и в момента води консултации за насрочване на нова дата на местните избори в Албания. А дали те няма да бъдат избори две в едно, заедно с предсрочни парламентарни избори, това предстои да видим.

Водещ: Посланик Бобев, лесно ли ще бъде отстранена от властта фигура като Еди Рама? При положение, че той е възприеман като партньор от САЩ и ЕС.

Боби Бобев: Има едно много интересно явление в албанските политически реалности, там е правило без изключение. Двете основни политически партии, разбира се,  в повечето случаи не, ами във всички случаи в коалиционни формули, управляват по два мандата. Сега е втори мандат на Еди Рама. Ако се спази традицията, пак подчертах, това е правило без изключения от 1990 г. насам. Две години Демократическа партия, две години Социалистическа, два мандата Демократическа партия, два мандата Социалистическа и т.н. Това е втори мандат на Социалистическата партия и ако се спази традицията, тя трябва да загуби следващите избори. Еди Рама е човек, чийто авторитет нееднократно е накърняван, но въпреки вие сте права, като казвате, че той в една или в друга степен е приеман и в Брюксел, и във Вашингтон. Ще трябва да почакаме и да видим какво ще каже негово величество избирателят при едни нови избори.

Водещ: Как се отразяват събитията в Албания върху ситуацията в Косово и другата криза в Западните  Балкани Косово- Сърбия?

Боби Бобев: Вижте, за никого не трябва да е изненада, че Албания, независимо кой я управлява, подкрепя Косово. Там има едни много стари обвързаности. Като казвам стари, имам предвид вече повече от 20 години. Близките контакти на покойния косовски президент Рогова със Сали Бериша и Демократическата партия и много близкото сътрудничество на Албанската социалистическа партия с Армията за освобождение на Косово, която по-късно се нарои в няколко политически формации, които и днес управляват страната. Имам предвид Демократическата партия на Косово, имам предвид Алианса за бъдещото на Косово и т.н. Тези обвързаности, тази близка връзка, например днешна на Хашим Тачи с Еди Рама е повече от очевидна, повече от очевидна. Така че това има своето значение. Колкото до взаимоотношенията между Прищина и Белград, там нещата са до такава степен блокирани и това е другият омагьосан кръг, в който се въртят, че и тук трябва да изчакаме и да видим дали на 1 юли въобще ще има среща в Париж и ще доведе ли тя до някакви нови конкретни предложение. Целта на всички в края на краищата е да се отпуши диалогът и да могат отново двете страни да седнат на масата за преговори. Но и там се получава този омагьосан кръг. Едните казват ние няма да разговаряме, докато не се премахнат 100-процентните мита. Другите казват ще премахнем митата, когато признаете Косово за независима държава. Така че да се надяваме, че ще се намери някаква формула, поели са инициатива Германия и Франция, а със съдействието на все още действащата ЕК дано да може да се отвори диалогът. Защото в края на краищата стигането до някакво окончателно споразумение между Сърбия и Косово, колкото и далеч да изглежда, колкото и хипотетично да изглежда то в момента, ще има много голямо значение за мира и стабилността в целия регион.

Водещ: А има ли вероятност от въоръжен конфликт при положение, че Сърбия предупреди, че ще разположи войските си в Косово, ако терорът срещу сръбското население там продължи, има се предвид Косовска Митровица?

Боби Бобев: Аз мисля, че се злоупотребява малко с този терор срещу сръбското население. В края на краищата основната сила, която пребивава в северните райони на Косово, е КЕЙФОР, който по Резолюция 1244 трябва да осигурява за всички косовски граждани стабилност и мирен живот. В края на краищата как биха могли сръбските сили да се разположат в Северно Косово, когато там се намира КЕЙФОР? Сърбия ще воюва с НАТО ли? Просто това изглежда от време на време като хвърлени в пространството такива кьор-фишеци, както казва народът, за да се създава усещане за изключително голямо напрежение. Такова има, дума да не става. Нашият регион е зареден с напрежение, взаимоотношенията по оста Прищина – Белград са заредени с напрежение, но аз искрено се надявам, че до някакви по-сериозни сблъсъци не може да се стигне.

Водещ: Какво е поведението на Великите сили? През последните месеци сякаш те изглеждат дистанцирани, не се намесват толкова явно. Имам предвид и САЩ, и ЕС, а до известна степен и Русия.

Боби Бобев: Значи, Русия имам чувството, че се държи по-предпазливо отпреди. ЕС е твърде зает със себе си в последните месеци, за да може да обръща сериозно внимание. От Вашингтон от време на време пристигат такива противоречиви сигнали. Но така или иначе и трите лагера, които вие споменахте, и Брюксел, и Москва, и Вашингтон, общо взето, насърчават да се седне на масата за преговори и всички са заявили, че ако двете страни стигнат до някакво споразумение между тях, удовлетворяващо и Белград, и Прищина, то ще бъде прието и от останалите.

Цоня Събчева