Боби Лазаров, Съюз на слепите: Придвижването в пространството е най- големият проблем на хората със зрителни проблеми

Боби Лазаров председател на Съюза на слепите за Благоевградска и Кюстендилска области в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Колко са хората, които членуват в регионалните организации на слепите в Благоевград и Кюстендил?

Боби Лазаров: 670 човека са картотекирани в Съюза на слепите в Благоевградска и Кюстендилска области. Имаме териториални структури в шест града- Петрич, Гоце Делчев, Разлог, Благоевград, Дупница и Кюстендил. Всеки, който има телково решение и е освидетелстван по зрение от 71 до 100, може да дойде при нас и да стане член. Организацията ни е на близо 100 години, а клубовете ни във всички градове работят активно. Призовавам такива хора да не се притесняват, че идвайки при нас ще имат някакъв проблем, а напротив- ще имат само полза. Доста сме активни и ги приканвам да ни посетят. Ние им предлагаме доста разнообразни дейности, като се съобразяваме с тяхното желание. Изрично подчертавам, че организацията ни е доброволна и всеки е добре дошъл при нас.

Фокус: Кои са основните проблеми на членовете?

Боби Лазаров: Придвижването в пространството е най- големия проблем на хората със зрителни проблеми. Тук включваме както в градска среда, така и непозната. Това е основният проблем. Имаме нужда от доброволци, които да помагат на слепите- да ги заведат до магазина, до парка, до културна институция или да ги придружат до различни форуми в страната, на които ние участваме. Това са основните проблеми, които изпитвам аз като председател на структурата. Програмите за личен и социален асистент са ограничени. Има една специфика при срещата с незрящите, но ние разполагаме с различни брошури. Можем да обучим човек как може да помогне на незрящ. Друг проблем е трудовата реализация. Интегрираният човек е работещият човек. Държавата започна да отпуска повече средства и по субсидираната заетост имаме назначени над десет човека. До този момент не е имало толкова хора назначени на работа. Самите програми са вече две години и има опции за увеличаване. Това дава възможност стандарта на човека с увреждане да се повиши. По този начин той е полезен на себе си и се чувства по- пълноценен. Все пак има още доста неща, които могат да бъдат направени. Хората с увреждания трябва да бъдат активни и да доказват какво могат да работят, а не само да искат. Има редица курсове за преквалификация и там трябва да сме активни.

Фокус: Каква част от незрящите ползват куче- водач?

Боби Лазаров: За област Благоевград знам двама души, които имат куче- водач, а за област Кюстендил само един.

Фокус: Защо толкова малко хора могат да ползват тази услуга?

Боби Лазаров: Благодарение на Фондация „Очи на четири лапи“ такова куче в България се получава за символична сума от 1 лев. Ако човек иска да закупи такова куче от чужбина, то струва около 10 000 долара. Преди да ползваш такова куче, трябва да преминеш през няколко стъпки. Първо трябва да бъдеш обучен да се движиш с бял бастун, тъй като кучето не го заменя.

Фокус: Как може да бъдем полезни на човек, който се придвижва с бял бастун?

Боби Лазаров: Първо трябва попитаме човека дали се нужда от помощ. При положителен отговор зрящият човек трябва да върви преди незрящия. Никога не трябва да се блъска незрящия отзад зад гърба и да го насочват за посоката на движение. Само ако той се докосва му е достатъчно. Всеки ако направи днес една добрина, а ако може и няколко, а помежду си се държим по- добре като хора- ще бъдем полезни не само на себе си, а и на обществото.

Лора КАЛЧЕВА