Борислав Динчев, историк: Историята на 14-ти пехотен македонски полк е част от златните страници на българската бойна слава

Историкът Борислав Дичев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод бойният празник на 14-ти пехотен македонски полк, който отбелязваме днес. 

Фокус: 14-ти пехотен македонски полк е формиран в Радомир през януари 1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 13-ти пехотен рилски полк. Според тогавашната военна политика, за изходна база на национално-освободителното движение на македонските българи са определени Кюстендилско и Дупнишко, където се засилва и военното присъствие, а нуждата от изграждането на войскова единица е била належаща. Какво друго стои в основата на това да бъде създаден полка?

Борислав Динчев: Самият полк е създаден, за да се засили, както и вие казахте, военното присъствие в Югозападна България и по-специално района на Дупнишко. Вие много точно споменахте, че се взимат две дружи от 13-ти пехотен Рилски полк. Нека само спомена, че това е бившият Струмски полк, който е взел участие в детронацията на княз Александър Батенберг. След това полкът е разформирован, бойното му знаме е изгорено. Случват се и други репресии в тези бурни времена. По-късно той е възстановен като 13-ти пехотен рилски полк. Тези две дружини слагат началото на 14-ти пехотен македонски полк с гарнизон в Радомир и щаб в София. Нека да спомена, че основаването на този полк, както и неговото изграждане се дължат на майор, по-късно генерал-лейтенант Абаджиев, който е известен военен деец. В Радомир той престоява до 1904 година. В края на 1903 година се стига до нов по-висок етап в организацията на военното дело в Югозападна България със създаването на Седма пехотна рилска дивизия. Тогава тя включва в състава си 22-ри Тракийски полк с гарнизон в Самоков, 26-ти пехотен пернишки полк с гарнизон в Радомир, 13-ти пехотен рилски полк с гарнизон в Кюстендил и 14-ти пехотен македонски полк, който от 1904 година е на гарнизон в Дупница. Полкът, при влизането си и настаняването си в град Дупница е посрещнат на същия мост в северозападния край на града, където през 1878 година са посрещнати руските войски от отряда на майор Орлински. Там, на същото място става тържественото посрещане на войните от 14-ти пехотен македонски полк. Във връзка с историята на полка ми се иска да спомена имената на няколко изследователи, които оставиха за поколенията, за науката много ценни изследвания. На първо място ще спомена видния краевед, изследовател и историк от бившия педагогически институт в Дупница Иван Хаджийски. В своята монография „Здравеопазването в Дупница през XX век“ той посвети специално място на военната болница, която е създадена по същото време при влизането на полка в Дупница. Виждате, че всъщност няколко са събитията, които са свързани с това разгръщане на военното строителство и военните сили в Югозападна България. Нека тук спомена още една книга на Боян Ненов, който написа своята кратка история за 14-ти пехотен македонски полк, но тя е огромна по съдържание. Искам също да спомена името на изследователя от Дупница – бившия запасни офицер Тихомир Меджидиев. Има и други изследователи, които „хвърлиха светлина“ върху славната история на този полк, част от славната Седма рилска дивизия.

Фокус:  14-ти пехотен Македонски полк участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Преди да си поговорим за тази част от неговото минало, то кажете ни какво обаче се случва с полка между самите войни?

Борислав Динчев: Тъй като в началото на нашият разговор стана дума за значението на военното строителство – изграждането на военни структури на българската армия в Югозападна България, то с присъствието на полка се гарантира сигурността на нашата граница с Османската империя. Освен това военните единици играят особено важна роля за военното обучение на младото поколения и за неговото патриотично възпитание. Друга много важна, съществена част от дейността на 14-ти пехотен македонски полк, който е под благотворното влияние на командира на Седма пехотна рилска дивизия, който от 1909 година е ген. Георги Тодоров, брат на изтъкнатия български учен – Александър Теодоров Балан. Една от големите заслуги на войниците от полка е, че построяват горните и долните казарми, военната болница, военният клуб. Виждате, че освен военната дейност, в град Дупница се извършва и мащабно военно строителство.

Фокус: Полкът е дал много известни военни дейци на България. Според Вас кои от тях е особено важно да споменем?

Борислав Динчев: В различните периоди много видни военни дейци са дали своя принос в развитието на полка, водели са го под бойните знамена по бойните полета за обединението на българския народ. Нека започнем с генерал-лейтенант Абаджиев, след това е генерал Никола Недев. Нека не забравяме генерал Велизар Лазаров. В по-ново време трябва да споменем, че от полка излизат видни военачалници дори през втората половина на XX век, достигнали генералски звания и високи длъжности – генерал Кирил Граменов, участвал в Отечествената война; офицер Захари Илиев, който става заместник-началник на генералния щаб на Българската народна армия; офицера Любомир Василев, който по-късно заема длъжността командир на 1-ва армия в София. Ето такива са кадрите, които са израсли в този полк.

Фокус: Може би сред войниците има и други значими личности, на които за съжаление не знаем имената?

Борислав Динчев: Точно така. Пропуснах да кажа, че е задължително да споменем имената на командирите на полка, които са го водили през войните като Тодор Комсиев, полк. Динов, Емануил Ангелов и прочие. Това всъщност са имената на главните дейци, свързани с полка.

Фокус: Да насочим вниманието си и към ролята на полка във войните за национално обединение. Каква е била неговата роля в Балканската война от 1912 година?

Борислав Динчев: По време на войната полкът е в непосредствена близост до границата с Османската империя. В състава на Седма рилска дивизия първата му задача е да прикрие развръщането на два резервни полка, които водят началото си от 22-ри и 14-ти полк. Това са 49-ти и 50-ти пехотни полкове, които се съсредоточават в района на Кочериново и рилската река при Бараково от където тръгва освобождението на Горна Джумая, днес Благоевград. 14-ти пехотен македонски полк, с разположението си в близките села до границата прикрива развръщането на тези полкове, а след това се изнася в района на Черната скала със задача в първия ден на войната да бъде завладяно Царево село, което е днешния град Делчево в Р Северна Македония. В последвалото развитие на военните действия, полкът участва в освобождението на градовете Пехчево, Кочани. На 21 октомври, заедно с 14-ти пехотен сръбски полк освобождават Струмица. След което полкът се насочва към Кукуш. С лявото си крило по време на настъплението, полкът съдейства за изтласкването на османските войски от Кресненското дефиле. Това е бойният път до първата фаза на Балканската война. Достигаме Солун. Заедно с частите на Седма рилска дивизия. Няколко часа по-рано турският военен комендант на Солун предава града на гръцките части срещу солиден подкуп. Големи са разногласията и голяма е съпротивата на гърците, когато българските войски предявяват законното си право за военно присъствие в Солун. Там се получават недоразумения, които да заплашвали да прераснат във въоръжен конфликт. Гръцкият престолонаследник изпраща една оскърбителна телеграма до командира на Седма рилска дивизия, в която където завоалирано, къде директно към нас се прави предложение да насочим войските си там, където е необходимо, тъй като градът вече е предаден на гръцката войска, която дори се е разположила. Генерал Георги Тодоров и всички офицерски чинове са възмутени. На това нахалство отговарят, че ако е необходимо ще влязат в града със сила. Така или иначе въпроса се урежда между двете главния командвания и макар неохотно, частите на 14-ти полк и на Седма дивизия са допуснати в Солун. По-късно там е оставена само 3-те дружина на майор, бъдещия генерал Велизар Лазаров, който между двете световни войни е бил председател на българският олимпийски комитет. Неохотно, със скърцане със зъби, гърците едвам понасят българското военно присъствие в Солун. Създават се всякакви пречки на българското население, духовниците и военните при носенето на гарнизонната служба. Тези отношение продължават до началото на Междусъюзническата война. Искам да кажа,  че и две дружини от полка по това време са разположени в градовете Серес и Лагадина, поради  тази договорка в Солун да остане само 1 дружина. Периода до началото на Междусъюзническата война, както знаете е изпълнен с множество провокации от страна на гърци и сърби. Те успяват в този период да си отпочинат, да попълнят своите армии, докато българските войници се бият при Одрин, при Чаталджа и Булаир.

Фокус: Какво тогава се случва по време на самата Междусъюзническа война?

Борислав Динчев: Междусъюзническата война започва на 16 срещу 17 юни. За съжаление цар Фердинанд и част от военното ръководство дават така желаният повод на гърци и сърби, които с пресни сили се нахвърлят върху България. Военните действия от наша страна започват в 04.00 часа вечерта. Нека не забравяме, че по това време в Солун има около 2 000 от така наречените критски гръцки жандармеристи и 1 гръцка дивизия. На командира на 3-та дружина е поставен ултиматум да се предаде оръжието и цялото имущество, след което те ще бъдат изпратени зад гръцките позиции, което означава тотално погазване честта на българската армия. Е, направена е все пак една уговорка, че сабите на българските офицери ще бъдат запазени, дружината не открива огън срещу гърците, не ги предизвиква и не може да се съгласи на това унижение – да остави своето оръжие. Чуждестранните консули, въпреки своите обещания да не се стига до кръвопролитие, остават безучастни. Гърците се нахвърлят се нахвърлят върху нашата дружина с всички възможни средства, от своя страна нашите войници оказват съпротива героично. На 16 и 17 юни нейните казарми са превърнати в развалини. Пострадва и българското население. Разправата е ужасна. Оцелелите са измъкнати от развалините, натоварени на гръцки кораби и закарани на печалния остров, чието име в превод означава „Три рога“. Там много от тях умират от глад, болести и издевателства. Нека добавя също, че в този период на кораб са били натоварени и редица българи от Солун – духовни и културни лица. Сред тях е и обичаният от всички архимандрит Евлоги, които заедно с други хора е хвърлен завързан с въжета във водите на Егейско море. Така завършва този срамен епизод, в който гърците се опитват да печелят евтина слава, но въпреки това българският войник запазва своята чест. Тук е момента да споменем, че 17 юни по стар стил, както ми обърна внимание и главен асистент Иван Хаджийски, е обявен за празник на полка. По новият стил празникът е на 30 юни. За да довърша разказа по отношение участието на полка в Междусъюзническата война, то е редно да кажа, че неговата дейност всъщност съставлява и част от епопеята при Калиманци – втората българска Шипка. Той е разположен в района на Жлетово и с дясното си крило е при частите на ВМОРО, участвайки в отбиването на атаките срещу Седма рилска дивизия. Знаете, че боевете при Калиманци са били ключови за бъдещето на България, защото гърци и сърби са искали да диктуват условията на мира в София. Там дружини от полка отбраняват известната Баня чука. Нека само спомена, че срещу Седма рилска дивизия, а значи и срещу бойните дружини на полка настъпват силите на четири сръбски и една черногорска  дивизия. За чест на българското оръжие на Калиманското плато се разбиват сръбско-черногорските пристъпи. И още един интересен епизод – българското командване се притеснявало от евентуален пробив на превъзхождащите гръцки и сръбски сили към градовете Кюстендил, Горна Джумая и Дупница и оттам да се общо настъпление чрез съединение с настъпващите от към Кресненската клисура гръцки войски към София. Затова се предлага Седма рилска дивизия и 14-ти пехотен македонски полк да бъдат изведени в района на Диканите, близо до Радомир. След съвещание с командния съставя и разговори с войниците, командването, от името на войниците и и офицерите, отказва да напусне родните си огнища, отказва да допусне погазването на родния край от нашественик и заявява, че ще се бие на старата българска граница до последния човек, до последната капка кръв.

Фокус: 14-ти пехотен Македонски полк взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия. Какво трябва да знаем за този период от неговата история и какво прави полкът до избухването на Втората световна война?

Борислав Динчев: В тази връзка ми позволете да спомена и една друга прекрасна книга, която е дело на офицер, участник в 14-ти пехотен македонски полк Васил Шарков. Той описва действията на полка по един особено покъртителен и обстоен начин. Та по това време, при намесата на България в Първата световна война, полкът се намира на гарнизон в град Горна Джумая, днес Благоевград. На една част от полка е поставена специална задача в навечерието на бойните действия, които започват на 1 октомври. Тази част от полка е трябвало да прекъсне железопътната линия Солун – Гевгели – Скопие – Ниш – Белград по която сръбската армия се е снабдявала с оръжия от Съглашението. Освен това е трябвало да не се допуска предвижване на англо-френските войски демаркирали в Солун след краха на Дарданелската операция. По различни причини – разминаване на групите, недоставяне на време на взривните материали, мостът, който е бил обект на разрушаване не е разрушен, но в същото време трябва да отбележа, че Съглашенското командване веднага разбира за значението на този район от бойните действия. Нека отбележим също, че още на 1 октомври 14-ти пехотен македонски полк е първият, който влиза в бойни действия с англо-френските войски. Това става в 17.00 часа вечерта. Бойните действия се развиват срещу превъзходен противник – три френски полка. Особено знаменателни ще останат боевете, които продължават близо 2 месеца в района на височините на връх Голаш. При боевете върхът няколкократно е превземан от едната и от другата страна. Там загиват много войници и офицери, между които ми се иска да спомена смелият командир на дружина – майор Минчев. Така или иначе англо-френските войски са спрени на един по-горен етап, но главната задача е изпълнена. Не е допуснато съединяване на англо-френските и гръцките войски. На 26 срещу 27 юни с вик „На нож“ връх Голаш е превзет  от 14-ти полк с помощта и на привлечения като подкрепление 44-ти полк. До края на 1915 година следва настъпление на 14-ти пехотен македонски полк към Баландово, Раброво, Деделийско, село Фурка и се излиза на гръцката граница. Част от полка участва и в други знаменателни сражения, които решават изхода на войната за освобождението на Македония през 1915 година. Така например „Овечеполската операция“ окончателно проваля плановете за обединяване на англо-френските и сръбските войски. Нека тук спомена отново, че 1-ва дружина с командир бъдещия командир на полка майор Динов участва отново в боевете на Калиманските войски за изтласкването на сръбските войски оттам и премахване заплахата за българската граница. В периода, когато българските войски стигат гръцката граница по нареждане на германската армия не се позволява на българската армия да пресече границата и да изгони окончателно от Гърция настъпващите от към Солун англо-френски войски. Германското командване се надява, че Гърция ще застане на страната на Германия, тъй като гръцкия крал Константин е зет на кайзер Вилхелм II. Това обаче се оказват празни надежди. Така или иначе българската армия е възпрепятствана окончателно „да изхвърли в морето“, да изгни от Балканския полуостров англо-френските войски. В началото на 1916 година вече следва нов период в бойните действия. Седма рилска дивизия от района на долината на Вардар и Струмешница е прехвърлена през рупелското дефиле за навлизане на територията на Гърция. Това се налага, защото през 1916 година замисълът на англо-френското командване е чрез масирано настъпление към градовете Серес и Демирхисар да се проникне в рупелското дефиле през долините на река Струма и от там да се настъпи към вътрешността на страната. Лявото крило пък е трябвало през Петрич и долината на река Струмешница да излезе в тил на позицията на Първа българска армия. Замисълът е бил огромен, стратегически и поради тази причина се е наложило да се противодейства на тези англо-френски намерения. Нека не забравяме, че в началото на 1916 година Гърция все още има статут на условно казано „неутрална страна“, макар че на нейна територия има англо-френски войски, които не са интернирани от гръцкото правителство по различни причини. Затова по споразумение с гръцкото правителство се разрешава навлизането на Седма рилска дивизия и малобройни германски подразделения в посока през рупелското дефиле на юг. На някои места гръцки въоръжени части оказват въоръжен отпор, но така или иначе той бързо е преодолян, за да се стигне до това, че през лятото на 1916 година имаме сериозен сблъсък с англо-френските сили. 14-ти пехотен македонски полк участва при превземането на град Демирхисар, заедно с 22-ри пехотен тракийски полк. През август е превзето село Ерникьой, което през 1916 – 1917 година става обект на наистина ожесточени сражения. Превзема с 54-ти полк град Серес. Следват знаменитите боеве при Горно и Долно Караджово, и Орляк при което са убити около 304 души от полка, участвали в тези сражения. Към края на лятото на 1916 година и началото на есента английските и френските атаки са отбити и се установява една линия на позиционна война. Това се отнася към периода 1916. През 1917 година започва нов етап от четиримесечни боеве, които траят от месец май до юли. Тогава отново е направен опит от англо-френските сили отново да влязат в пределите на България, като пак обект на тези действия е известното село Ерникьой. Трябва да кажа, че войниците от Седма рилска дивизия, в това число и 14-ти пехотен македонски полк са подложени на двадесет дневен непрестане артилерийски обстрел. В крайна смета желязната съпротива на нашите войници спират и отказват окончателно от всякакви опити англо-френските сили за по нататъшно напредване. На 15 юли 1917 година англо-френските атаки са окончателно спрени и се преминава към една устойчива, позиционна отбрана. Тук се намесва и един друг враг – многобройните жилещи комари в блатистите места. Затова в края на 1917 година заради зачестили случаи на малария, полкът е изтеглен малко по на север. Така ги заварва и началото на 1918 година. В началото на тази трагична и съдбоносна за България година, 14-ти пехотен македонски полк е прехвърлен в долината на река Вардар като резерв на главното българско командване в района на линията Гевгели – Яребична. Там той изчаква така неречените „печални доброполски събития“, когато между 15-ти и 16-ти септември в боеве фронтовата линия на 2-ра и 3-та пехотни балкански дивизии е пробита и се образува една широка пробойна в българската отбрана през която нахлуват англо-френски и сръбски сили. По това време 14-ти полк се намира в района на село Милетково и на него е дадена заповед бързо да се придвижи към мястото на пробива, за да окаже помощ на отстъпващите части на 2-ра и 3-та пехотни балкански дивизии. Води усилен бой при село Конопище на 18 септември 1918 година, около Кожух планина на 21 септември като прикрива и левия фланг  на 5-та дивизия, както и пътищата към старите предели на България. В крайна сметка, в тези дни, когато се налага поради катастрофалното развитие на събитията на нашия фронт, полкът да се изтегли към старите предели, към старата българска граница. В периода между 25 и 28 септември полкът води боеве при Бигла планина, но в крайна сметка се спира на линията при Царево село. Там 14-ти пехотен македонски полк пръв започва от българската армия боевете с англо-френските войски и последен ги приключва на 29 септември, когато за заварва вестта за сключването на примирие в Солун. Отбраната е  била изключително трудна. Не е имало възможност да се изкопаят окопи, поради което войниците са натрупали грамади от камъни, за да спрат напредването на вражеските войски. След примирието полкът се изтегля в град Горна Джумая. Нека отбележим и кървавата дан, която дава този полк през Първата световна война – 578 души от Дупница, Кюстендил и други райони на България. Те пренесоха своя дан през жертвения олтар на Отечеството.

Фокус: А какво се случва с полка в периода между двете световни войни?

Борислав Динчев: Трябва да кажа, че чрез постановленията на Ньойския диктат от 1919 година на България са оставени три пехотни дивизии и една кавалерийска, като съответно полковете са редуцирани до размерите на дружина, а пък дивизиите до размерите на полк. Полкът вече се нарича 14-та пехотна македонска дружина и отново се връща на гарнизон в град Дупница. Там престоява до 1928 година, играейки огромна роля в обществения и културния живот в града. В тази връзка ми се иска да спомена известния капел майстор Георги Коларов, който е бил душата на военната духова музика. Това положение продължава до знаменателната 1928 година – важна за българската армия. Тогава, благодарение на генерал Иван Вълков, скрито заедно с българското командване се установява дивизионната организация. Скрито полкът отново е в четири дружинен състав, но продължава да се нарича като дружина до 1938 година, когато е подписано Солунското споразумение, с което се премахват ограниченията върху размерите на българската войска и нейното въоръжение. През 1928 година полкът е върнат в Горна Джумая и нека спомена, че той се намира в една изключителна обществено-политическа ситуация. Всеизвестно е, че до 1934 година държавната власт има частичен, дори загубен суверенитет върху територията на Пиринския край. В тази сложна ситуация полкът е извършвал своята дейност. Трябвало е скрито да се подпомагат и прехвърляния на четници през границата на ВМОРО с оръжие. В общи линии ситуацията е била много сложна, с оглед и на македонските братоубийства.  В Горна Джумая, както и в други градове също не са били рядкост. Такава е ситуацията то преврата на 19 май 1934 година. Много дейци на полка са членове на военна съюз и вземат участие в смяната на властта. Правителството на Кимон Георгиев въстава. Тогава  е разоръжаването на четите на ВМОРО. Дейността на организацията е забранена. Освен това има факти, които сочат, че полкът не е бил безразличен и към ставащите събития в началото на Втората световна война. Тук трябва да се спомене и участието на някои офицери в Соболевата акция – събиране на подписи в подкрепа на предложението на Аркади Соболев за сключване на пакт между България и Съветския съюз през 1940 година. Така 1941 година заварва полкът – период, в който предстоят нови изпитания пред България.

Фокус: В тази връзка нека насочим вниманието си и към Втората световна война. Как участва в нея полкът?

Борислав Динчев: Когато се подготвя навлизане на германските войски от към Румъния, полкът е изпратен за прикритие на югозападната част на западната граница от връх Тумба до село Петрово. След бързия разгром на Гърция и Югославия полкът е изпратен на гарнизон в град Струмица за българско военно присъствие в Македония. Полкът остава там до месец юни 1942 година. По-късно той е включен в състава на 1-ви окупационен корпус на българската армия в Сърбия, която замества германските дивизии, необходими на германското командване за източни фронт. Полкът е изпратен в района на град Прокопле. Там престоява до април 1943 година. Там дава жертви при стълкновения с нелегални сили, а вероятно взема участие и в сблъсъци с партизаните на Тито, както и с националистическите чети на генерал Дража Михайлович. На 5 април 1944 година полкът е изпратен на полуостров Халкидики в село Неа Триглия. Там има многобройни свидетелства за толерантно отношение от страна на полкът към гръцкото население. В Гърция по това време е върлувал страшен глад, но полкът е помагал на гладуващи гръцки семейства, на гръцки деца. Така го заварват септемврийските събития, които са много сложни и изпълнени с голямо напрежение. От 2 септември правителството на Константин Моравиев и респективно военният министър генерал Маринов дава нареждане полкът, както и други български военни части да започнат изтегляне към рупелското дефиле. Била е голяма опасността от сблъсъци между гръцките партизански части от една страна, както и изтеглящи се германски войски, въпреки че все още не сме обявили война на Германия, а въоръжени стълкновения вече не липсват. За кратко в Серес е установена отечественофронтова власт с помощта на пристигнали партизански части и дейци от района на Горна Джумая, но те не просъществува дълго, защото там вече се установява гръцката власт и нашите части се изтеглят към старата българска граница. До 29 септември 14-ти пехотен полк е в град Петрич, където извършва подготовка за бъдещите бойни действия.  Нека не забравяме, че на 8 и 9 септември ние два пъти обявяваме война на Германия. През месец октомври полкът отбранява, от вероятно германско нахлуване, държавната граница от Огражден планина до долината на река Струмешница. Междувременно в Горна Джумая се развиват събития, които имат пряко отношение върху дейността на полка. Там при подготовката на полка се намесват и сложните отношение между частите на македонската народноосвободителна войска или така наречените партизански отряди и българското командване. Знаете отстъпките, които са правени на македонското съпротивително движение и на македонското поделение на югославската комунистическа партия още от началото на 1941 година. Въоръжената съпротива в Македония преминава под ръководството на югославската компартия. Там е изпратен големият титов съратник и македонист – Темпо, който заедно с генерал Апостолски, пристигат в град Горна Джумая в края на септември, а след още едно посещение се прави искане за разформироване на 14-ти македонски полк  и частите му да се влеят в така наречената македонската народоосвободителна бригада „Яне Сандански“. Настъпват наистина сериозни изпитания в доверието между двете страни. Благодарение на решителната намеса на генерал Борис Копчев – всякакво искане на двамата македонски емисар е отклонено. Нарежда се да се постави строга охрана на складовете с оръжие, боеприпаси и така нататък и да не се допусне никакъв опит за разформироване на полка. Нека да отбележа още един момент в тези септемврийски дни. Тогава се формират първите гвардейски части. Целта е била да се усили масово политическата работа във връзка с подготовката на лични състав на армията във войната с Германия, да се подчертае необходимостта от участието на българската армия в заключителната фаза на Втората световна война и съответно да се засили контрола върху армията и стария команден кадър. Така или иначе се формират две гвардейски бригади, които също вземат участие в бойните действия, включени в състава на 14-ти пехотен македонски полк. Резултат от напрегнатите отношение между македонската народноосвободителна войска и българската войска е формирането и на македонско военно комендантство в Благоевград. Това само по себе си  говори за характера на отношенията, които са имали своето развитие в периода 1945 – 1947 година. В края на месец октомври полкът започва бойни действия в струмишко-брегалнишката операция, която цели да не допусне организирано изтегляне на частите на германските войски на Балканите по долината на река Вардар. Имайте предвид, че германското командване е искало с едно бързо прехвърляне по долината на Вардар и българска Морава да ги включи в бойните действия в стара Сърбия срещу настъпващите части на червената армия. С бойните си действия българската армия и части от Седма рилска дивизия и 14-ти пехотен македонски полк този замисъл на германското командване е разтроен. Германските части са принудени да отстъпят от труднопроходимите планински местности, където са атакувани от части на гръцките, албанските, македонските и югославските партизани. По този начин 14-ти пехотен македонски полк дава своя принос в освобождението на Македония, на западните Балкани от германско военно присъствие. Освобождава град Струмица и с това приключва месец октомври. В началото на ноември приключва и участието на полка в първата фаза на Втората световна война, поради което полкът се прибира на мирновременен гарнизон в град Горна Джумая. Бидейки на този постоянен гарнизон в Горна Джумая в началото на 50-те години се извършва една реорганизация на структурата  на българската армия и 14-ти пехотен македонски полк е преместен на гарнизон в град Симитли, като част от състава на 3-та планинско стрелкова дивизия. Оттам израстват и бъдещите командири на българската армия, за които ви споменах. Там военното си обучение продължават редица младежи от региона. Полкът взима голямо участие в обществения живот на града, участва в благоустройството. Знаете, че в това време се участваше и в селскостопански бригади. Освен военната подготовка и патриотичното възпитание, полкът участваше и в решаването на редица обществени въпроси в град Симитли. Така е до 2001 година, когато след новата реорганизация полкът е разформирован, а бойното му знаме е предадено за съхранение в Националния военноисторически музей.

Фокус: За финал на нашия разговор – ако трябва с едно, две изречения да обобщите  историята на 14-ти полк и неговото значение, то какви биха били те?

Борислав Динчев: Полкът е част от българската бойна слава. Той написва златни страници в нашата история, участвайки в съдбоносни сражения, в които съдбата на България е висяла на косъм. Това са боевете при Калиманци, отбраната на старата държана граница при връх Голаш, участието в освобождението на македонските градове, участието в боевете в егейска Македония и други. Полкът и неговата бойна история съставляват златните страници на българската бойна слава и са величав пример пред поколенията за саможертвата на всички, които Отечеството бе призовало – да осъществят идела за обединение на целокупния български народ. Поклон пред онези, които дадоха живота си за българския народ и независимостта на България.

Фокус: Наистина… поклон!

Ливия НИНОВА