Борислав Мутафчийски, Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“: Танцът е език, който ти позволява да разбереш душевността на изпълнителя

Снимка: Пирински танцов ансамбъл "Вихрен"

Борислав Мутафчийски, хореограф на Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Мутафчийски, труден ли бе пътя, който извървяхте с младите танцьори, за да достигне Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ нивото, което имам в момента?

Борислав Мутафчийски: Пътят ни беше труден, защото времената, в които живеем са трудни, когато искаш да се занимаваш с изкуство. Сега живеем в един много глобален свят, в един свят, който според мен е безкрайно комерсиален. Въпреки всичко в последните години наблюдаваме възраждане по отношение интересът към българския фолклор. Нашият състав всъщност бе създаден точно в този период. Освен това ние сме най-младият ансамбъл в Благоевград, което също правеше нещата трудни. Въпреки това вече четири години показваме и се доказваме, че има млади хора, които наистина искат да се занимават с това изкуство и то на едно малко по-високо художествено ниво. Не просто като хоби. Мисията на всички ръководители в състава, но и на всички изпълнители е  да съхраняваме и да представяме нашия фолклор по един начин, които да бъде достатъчно достъпен, да бъде разбран от обществеността, но също да остане във времето, да бъде с образователен характер.

Фокус: Какви цели сте си поставили за настоящата учебна година?

Борислав Мутафчийски: Учебната година започнахме много успешно с няколко големи концерта, с международния фестивал „Малешево пее и танцува“ и Международен фестивал в Кюстендил. Най-голямото събитие за изминалия сезон бе участието ни във Фолклорната танцова панорама в София. След кратка почивка, около коледно – новогодишните празници, от януари започваме отново усилена подготовка. Предстои ни да се явим на конкурса за Голямата танцова награда на София. Това е може би най-големият конкурс в сферата на българския танц в страната. Отварям една скоба, за да кажа, че ние вече сме носители на голяма награда от този конкурс. Можем да се похвалим и с това, че през септември 2020 година на състава ни му предстои едно голямо пътуване в Пекин, Китай. Не мога да не подчертая, че миналата година бе изключително успешна за нас. Много ползотворна, много пътувахме в чужбина. Направихме уникален концерт в Скопие. Ние сме от малкото състави, имащи възможността да танцуват на най-голямата сцена на Македония – Македонската опера и балет. Там играхме по повод Деня на хората в неравностойно положение. Бяхме единственият състав, поканен от чужбина. Децата се представиха на много високо художествено ниво. След това веднага заваляха покани за участия в други държави, но за съжаление не можем да отидем навсякъде. Все пак пътуванията са свързани с пари и на родителите им е доста трудно. Тук е мястото да им благодаря, че имат желанието и помагат на състава. Така те позволяват на децата да се развиват в сферата на танцовото изкуство. Освен това посетихме Одеса, Украйна, където участвахме в събор, посветен на 25-та годишнина на културното дружество на българите в Украйна. По-късно бяхме на много успешно турне в Русия, а децата имам възможността да видят един от най-големите градове в света – Москва. Ходихме също в Казан, където бяхме посрещнати изключително професионално. Мисля, че публиката, но и всички ние останахме много доволни. Благодарение на това, ние сме първият български състав, който взима „Лауреат“ I-ва степен на танцовата академия в Русия. Това е нещо, което е като нашият съюз на музикалните и танцови дейци.

Фокус: Прави впечатление, че децата влизат с удоволствие във Вашата танцова зала и за час – два те не използват дори телефоните си. В тази връзка как успявате да ги накарате да се фокусират само и единствено върху танцовото изкуство?

Борислав Мутафчийски: Отговорът на този въпрос е много сложен и доста дълъг. Няма какво да се заблуждаваме – младежите, които идват в залата също изпитват голяма потребност да използват мобилните си телефони или друг вид съвременни средства за комуникация. Светът, в който живее е такъв. Глобализацията и то при младото поколение наистина е взела превес. Процесът, който притича в залата е двустранен. Тоест, за да се получи това откъсване от ежедневието и да ги потопя в магията на танца и на фолклора, то се изисква желание и от тяхна страна. В общи линии е трудно да обясня как точно се случва всичко, защото то става някак си съвсем естествено. Може би ми помага това, че на възраст съм по-близо до тяхното поколение, разбирам ги и успяваме да комуникираме много успешно. В същото време държа на това да им дисциплина в залата и съм способен да им се скарам по начин, по който дори по-възрастните преподаватели не биха могли. Отношенията ми с децата мога да определя като магия и симбиоза. С всички танцьори сме си близки, като дори съм им казвал, че искам да знам всичко за тях, тоест да се чувстват спокойни и да ми споделят всичко, което имат нужда. Било то техни любовни трепети, финансови проблеми, семейни проблеми. Идеята е ако можем заедно да ги разрешим, защото като цяло целта на един ансамбъл е да възпитава в колективизъм. За мен е важно децата да се научат да разчитат на човека до себе си, на групата, в която са, защото това е особено важно за танците. Тук вече аз нямам заслуга, такава има фолклорната магия, която ги кара да бъдат хванати ръка за ръка, за пояс, за колан и каквото и да се случва да не се пускат, да бъдат колектив. Само така те ще постигнат целта. Ако се разпокъсат няма да има този ефект. И те го осъзнават, което смятам, че е моя заслуга. Най-удовлетворяващо е когато в края на нашето представяме публиката започне да ръкопляска. Това и децата, и аз разбираме, че сме си свършили работата.

Фокус: Магия ли е танца?

Борислав Мутафчийски: За мен това е най-голямата магия. Танцът е средството за комуникация между всички народи. Танцът е език, който ти позволява да разбереш душевността на изпълнителя. Аз не лежа на някакви такива лаври, че българския танц е единствения и неповторим. Ние може да го казваме, същото правят и сърбите, в Гърция пък са на мнение, че техните танци са единствени и неповторими. Но всеки изпълнител сам за себе си е неповторим. Когато излизаме на сцена с ансамбъла ние го правим, за да оставим частица от себе си, но и за да съхраним българският фолклор. Не е моя приказката, че три са нещата, които са ни съхранили като народ – българският език, вярата и фолклора. Дано младото поколение наистина осъзнае това, защото имаме ли ги тези три неща, то народът и нацията ни ще пребъдат и ще вървим напред с  ценности така, както трябва да се върви. Сега малко са се поизкривили нещата, но в същото време не са до там заминали, че да няма обратен ефект, да не се възвърнат.

Ливия НИНОВА