Борислав Петрунов, Български културен институт в Берлин: Догодина България ще участва в Лайпцигския панаир на книгата след дългогодишно прекъсване

Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в Берлин, в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Петранов, каква е историята на Българския културен институт в Берлин?

Борислав Петранов: Той се създава през 60-те години в тогавашната ГДР. ГДР имаше културен център в България, който съществува до края на 1991 година. И това е било на разменни начала. Българският културен център тогава е съществувал тук в Берлин, а културният център на ГДР имаше свое място в София, на сегашната улица „Васил Левски“. Това е улицата, която е между площад „Славейков“ и Народния театър. Но този културен център си го спомням много добре, тъй като съм възпитаник на Немската гимназия в Ловеч. Ние си взимахме нашите учебници оттам, а и книги. Това е била задачата и на Българския културен център в Берлин, тук е имало разпространение на много български книги, на български плочи. Въобще имало е едни доста активни отношения между двете страни. По-късно, след промяната и след обединението на Германия, този културен център на ГДР беше закрит и съответно по този начин е обезсмислена спогодбата, тъй като вече ГДР не е съществувала, трябвало е да се обмисли и да се сложи наново отношенията по отношение на културните центрове, на културните институти. И през 1996 година, тази спогодба влиза от 1997 година, се сключва спогодба между България и ФРГ за създаването на реципрочни начала на Българския културен институт в Берлин. Според тази спогодба съществува Гьоте-институт в България. Разбира се, Българският културен институт не е преставал да съществува и не е преставал своята дейност. Както знаете, културните институти са към Министерство на културата и през цялото това време Министерството на културата е поддържал Българския културен институт в Берлин. Негови директори са били много известни имена. Едно от най-известното име е на Виктор Пасков, който два пъти е директор на културния институт в по-ново време. Единият път е от 1995 до 1998 година и след това отново от 2001 година до 2004-та. Културният институт, според това каква е била концепцията на директорите, при всеки един период е имал своите връхни точки в развитието на българо-германските културни отношения. Аз смятам, че нашата задача е не само да представяме българската култура в Берлин, а да я представяме и в различните федерални провинции. Това е една доста амбициозна задача, свързана и с много средства, но засега намирам подкрепа за развитието на тези мои идеи от Министерство на културата.

Водещ: Вие всъщност сте нов директор на Българския културен институт в Берлин. Можем да кажем, че вече измина една година от назначаването Ви. Каква е визията Ви, има ли някаква нова тенденция в работата на културния институт, която Вие създавате или се стремите да създавате и да вървите в тази посока?

Борислав Петранов: Точно една година мина от моето назначаване. И аз спазвам своята концепция, с която спечелих конкурса. Това, което мога да кажа, че за една година се случи, е, че сменихме абсолютно визията на нашите рекламни материали. Бях вписал в концепцията си развитието на един джаз клуб, който правим тук в културния институт. Оказа се, че има много посещаемост, много интерес към него. Опитваме се да заложим на професионалистите. Като традиция вече се очертава преди Коледа и преди Великден да представяме български икони. Преди Великден тази година наши гости бяха художници от Българското иконописно сдружение. Сега откриваме изложба икони на българската художничка Соня Русков. Иначе много добре работим с варненската Градска художествена галерия. Започнахме годината с една прекрасна изложба, посветена на Борис Георгиев, с негови картини, която по-късно беше представена и в Елванген. Подкрепяме много инициативи, например работим добре с едно българско културно дружество в Хановер, те имат много интересни инициативи. Опитваме се да работим с тези активни културни дружества, в които има и българско участие, в различните федерални провинции на Германия. Два големи концерта, които направихме съвместно с посолството. Трябва да отбележа един прекрасен концерт на Камерен оркестър на Софийска филхармония, който беше по повод 140 години българо-германски дипломатически отношения, високо оценен от нашите гости. Това беше в присъствието на двамата външни министри – на вицепремиера госпожа Екатерина Захариева и на германския министър на външните работи господин Хайко Маас. Важно през годината беше и събитието – фотографска изложба, представяща къщата на Борис Христов в Рим, която беше съпроводена с един изключителен концерт на наши оперни дарования. Концертът продължи повече от два часа. Публиката каза, че това е културно събитие от висока проба, което те са имали щастието да съпреживеят. Документален филм пък за къщата музей „Борис Христов“ в София. Така че опитваме се да представяме пред немската публика не само съвременните достижения на българската култура, а какво богатство сме имали в миналото.

Водещ: А някакви акценти за следващата година? Какви ще бъдат приоритетите ви?

Борислав Петранов: Два акцента имаме в първите шест месеца догодина, които са много важни. България, след дългогодишно прекъсване, ще участва отново на Панаира на книгата в Лайпциг. Българският културен институт в Берлин се състои от двама човека – аз и колежката Искра Траянова, която е един от водещите ни специалисти в областта на изобразителното изкуство, дългогодишен експерт в Националната галерия в София. Така че ние двамата ще дадем всичко от себе си, нашите усилия ще бъдат насочени към това България да се представи отново много успешно в Лайпцигския панаир на книгата. Друг един голям проект, който ще провеждаме заедно с посолството и който е в подготовка, е проектът с инсталация на български пейки с българските букви, които през месец май да бъдат инсталирани на брега на река Шпрее и това да бъде поздрава на България към Германия по повод нейното председателство на Европейския съюз.

Водещ: Вие казахте, че се опитвате да пренесете българското изкуство и извън Берлин, в останалите райони на Германия, как се приема от хората и какво всъщност най-много ги впечатлява?

Борислав Петранов: Да. Бих могъл да кажа, че всъщност това, от което публиката тук много се впечатлява, са българските музиканти, българските оперни гласове. Имаме много български музиканти, които участват в оркестрите и на Берлинска филхармония. България, искат или не искат, много от нашите сънародници, които са постигнали много в чужбина и са станали известни имена, това, че те произхождат от България, свързва позитивно нашата държава. Те правят една скрита реклама със своето присъствие на държавата ни. И това е много хубаво. Аз изключително се радвам на една такава скрита реклама, защото показва на местната общественост, не говоря само за Германия, а там, където има известни и успели българи, че ние сме един много талантлив народ.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА