Борислав Цеков: България не трябва да плаща цената за интеграцията на Македония в Европейския съюз

Борислав Цеков, автор и вносител на действащия Закон за вероизповеданията, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Българската православна църква тържествено отбеляза 1000 години от учредяването на Охридската  архиепископия. По-рано православната ни църква отказа да изпрати свои представители на тържествата в Охрид на 28 май, а реши да отбележи датата самостоятелно. Това предизвика остра реакция в някои среди и дори протести пред Синодалната палата. В патриаршеското послание църквата определи реакцията като незаслужени упреци и обвинения.

Г-н Цеков, далновидно и мъдро ли беше решението на Българската православна църква да не изпрати свои представители в края на месец май за общо отбелязване на 1000-годишнината на Охридската архиепископия?

Борислав Цеков: Категорично то беше далновидно и мъдро, защото отговаря на историческата истина и защото защитава не само историята на Българската православна църква, но и националната ни история. Всички канонични, юридически, исторически извори от времето на падането на българската държава под византийско владичество и император Василий Втори Българоубиец 1020-1025 година говорят еднозначно, че Охридската архиепископия е продължението на понижената в ранг Българска патриаршия след заличаването на независимостта и суверенитета на средновековната българска държава. И когато една църковна организация, една църковна йерархия, каквато е македонската, създадена след Втората световна война в духа на коминтерновските тенденции за измисляне на македонска нация, македонски етнос, език и т.н., изведнъж претендира, че е правоприемник, носител не само на историческото минало, но и на канонично-правните измерения на българската Охридска архиепископия, създадена в периода 1020-1025 година с три грамоти на византийския император, това няма как да бъде прието равнодушно или отминато поради някакви конюнктурни политически съображения. И затова решението на Светия синод беше наистина много точно. То защити както националните интереси, така и истината.

Водещ: Какво щеше да означава, господин Цеков, ако Българската православна църква беше приела тази покана от страна на Македония и изпратеше свои представители за отбелязване на годишнината там? Какво послание щеше да изпрати този акт?

Борислав Цеков: Това щеше да означава нито повече, нито по-малко от фактическо признаване на претенцията на македонската църква, че именно тя е правоприемник, исторически, каноничен, на Охридската архиепископия и че тя не е българска по характер, а е била македонска, независимо от това, че както всички добре знаем, нито македонска държава, нито македонска народност е съществувала в онова време. Но знаете, тази фалшива действителност, изграждана от апологетите на македонизма през годините, докъде е довела.

Водещ: Тоест ние щяхме да отидем на гости, където официално да кажем – да, това е вашата църква – Охридската архиепископия?

Борислав Цеков: Да. И да се откажем от няколко века българска църковна история, български светини, от български църковни деятели и т.н. Колкото и да е грубо подобно сравнение, но бих го сравнил само с национално предателство от типа на предаването на костите на Гоце Делчев, каквото някога властите на социалистическия режим направиха, или това да признаем измишльотините, че цар Самуил не е български цар, или че Климент Охридски не е българин, а македонец, и т.н.

Водещ: Знаете, че мнозина упрекнаха българската църква за този отказ с аргумента, че пропуска една изключителна възможност да стане църква-майка на македонската. Има ли връзка между двете?

Борислав Цеков: Не бих се съгласил с това, че мнозина. Това е една група хора, твърде малочислена, част от тях некриеща връзки, съгласуваност на действията си със службите и държавните органи на друга държава – бившата югославска република Македония, които се опитаха по един доста агресивен начин да упражняват натиск, в това число и политически, върху Българската православна църква. Самото твърдение, че Българската православна църква трябвало да поеме протегнатата ръка, както те се изразяваха, и да се самообяви за църква-майка, щеше да има пагубни последствия за нашата църква от гледище на нейното канонично положение във Вселенската православна църква. Защото, без да влизаме в канонични подробности, но църква-майка на една отделила се църковна йерархия, може да е и е единствено църковната юрисдикция, от която тя се отделя. Българската православна църква никога не е имала юрисдикция върху македонската църква, създадена след 1945 година, тъй като томосът, с който е възстановена Българската патриаршия, преди това вдигната схизмата, ясно очертава диоцеза на нашата църква, а то е държавата България. По същия начин очертава диоцеза и на сръбската църква. И след всички исторически превратности, включително на базата на установените след Втората световна война международни реалности, Македония е била част от Федеративна република Югославия, а оттам и тяхната територия в диоцеза на сръбската църква. Единствено сръбската църква е църква-майка на македонската и от нея те трябва да търсят признание първо, за да могат след това всички останали поместни православни  църкви, в това число нашата, да дадат, ако преценят, своето признание за автокефален статут. Това е единственият и неотклонно спазван вече две хилядолетия каноничен ред за придобиване на автокефалия.

Водещ: Македонската църква поиска Вселенският патриарх да я признае като Македонска православна църква – Охридска архиепископия. Възможно ли е това да се случи извън съгласието на Българската православна църква?

Борислав Цеков: Тук сезирам доста обезпокоителни тенденции в последно време с активното участие на най-високо равнище на гръцката държава, на гръцките държавни власти в лицето на премиера Алексис Ципрас, на външния министър Куциас, както и на македонските държавни власти, които тикат процеса по признаване на македонската църква в ръцете на Вселенската патриаршия. А в православното канонично право от десетилетия е налице един обединен отпор на всички поместни православни църкви срещу появяващите се периодично претенции на Вселенския патриарх, че има едва ли не някаква власт над останалите – нещо, което е изключено от православието. Вселенският патриарх, Константинополският патриарх е само пръв по чест, той няма никаква административна и канонична власт извън пределите на диоцеза на Константинополската патриаршия. Но това, което е опасното, е, че според официалните изявления на гръцките власти, на 31 май имаше питане в гръцкия парламент от лидера на опозицията Мицотакис към премиера Ципрас по този повод, и премиерът Ципрас обяви в отговор на питането, че македонската църква се била отказвала от думата „македонска“ в нейното наименование, остава само Охридска архиепископия, което за гръцката страна било приемливо. То сигурно е приемливо, но за българската страна би било изключително тежко посегателство върху нашата национални идентичност, първо и второ, върху Българската православна църква. И затова се надявам да няма намеса от държавните власти на Гърция и Македония в този църковен въпрос. Той няма да бъде оставен без адекватна, премерена дипломатическа реакция и на българските власти, тъй като тези процеси наистина засягат България по един недопустим начин.

Водещ: Разминаването по отношение на отбелязването на 1000-годишнината на Охридската архиепископия, прекъсва ли  диалогът между двете църкви, който беше възстановен последните няколко месеца? Отказва ли се България от тази си роля да бъде посредник в уреждането на каноничния статут на македонската църква?

Борислав Цеков: Светият синод на Българската православна църква не е единственото решение по този въпрос. Да осъществи църковна дипломация и по каноничен ред да се застъпи за изясняване на статута на македонската църква е единственото, което всички останали църкви, в това число и Константинополската патриаршия, могат да направят при положение, че по този въпрос няма съгласие от църквата майка на македонската църква, а тя е Сръбската православна църква. Ако цената на този диалог, който се очаква и разбира се по принцип би трябвало да се приветства, от гледище на македонската църква е бил нашата църква да наруши по един недопустим начин каноните, да се превърне в един инструмент за преследване на политически и държавни цели, аз мисля, че ние нямаме нужда от такъв диалог – нито като общество, нито като държава, нито като църква. Ние имаме нужда от диалог с представители в Скопие, държавни, църковни, които не ограбват българската история, които нямат претенции към нашите национални светини, личности, и т.н., за да можем да говорим, както се казва, нормално. И аз в един по-общ порядък поставям този въпрос. Аз не мисля, че България трябва да плаща цената за интеграцията на Македония в Европейския съюз с признаване на всички македонски претенции, фалшиви претенции, към българската история и към българската държавност.

Водещ: В синодалното послание, което беше разпространено, се каза, че фактите от българската история не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Тази принципна позиция на Българската православна църква как оттук нататък ще повлияе на диалога?

Борислав Цеков: Годишнина от Охридската архиепископия е тъжна, защото бележи  края на българската държава, която е заличена като независима държава и понижаването на нашата църковност от Патриаршията в архиепископия. Но заедно с това бих подчертал, че нашата църква, сигурен съм в това и го очаквам, както винаги ще постъпи държано, но категорично. С интерес ще проследим по-нататъшните демарши на нашия Свети синод, включително по отношение на Константинополската патриаршия, чийто претенции за власт, каквато не й се полага, не трябва да бъдат удовлетворявани. Като казвам  Константинополската патриаршия, чухме Негово светейшество Вартоломей, че Константинополската патриаршия била църква-майка на всички църкви на Балканите. Това по принцип е така, но това се отнася за всички църкви на Балканите с изключение на тези, които са създадени в диоцеза на автокефални църкви. Македонската църква е създадена в диоцеза на Сръбската православна църква, и в този смисъл Вселенската патриаршия не може да е нейна църква-майка. Очевидно вселенският патриарх се опитва да говори за Охридската архиепископия, тъй като действително нейна църква-майка е Константинопол, така че да има основание на собствена глава, както се казва, да признае автокефалията на Македонската църква. Тя може да бъде призната от него като църква-майка, само ако потвърдят, че Македонската църква е приемник на Българската охридска архиепископия – нещо, което би било грубо изопачаване и фалшификация на история и посегателства върху България и Българската православна църква. Пак казвам, това ще получи сдържан, но категоричен отпор, както от страна на нашата църква, така и от страната на нашата църковна общественост.

Водещ: Поставя ли тази тема някакви рискове от посегателства върху Българската правослвна църква?

Борислав Цеков: Не, категорично не мисля, че има  основания, защото претенциите на константинополския патриарх да властва над останалите православни църкви са в изолация от целия православен свят. Нито една поместна православна църква не признава тези претенции. Това е стар, както споменах одеве, каноничен спор, но каноните на църквата са категорични, че константинополския патриарх има власт само в рамките на своя диоцез, а не въобще върху вселенското православие. Така че по този въпрос Константинопол е в изолация, а Българската православна църква с нищо до този момент не е нарушила църковните канони. Тя щеше да ги е нарушила, ако беше постъпила неканонично и недалновидно, както се опитваше тази шепа хора, част от тях нямащи нищо общо с православието и християнството, да я тикат самочинно да се обвява за църква-майка на схизматичната Македонска църква, създадена от Коминтерна.

Водещ: Въпреки този не особено добър тон през последните няколко седмици, Българската православна църква в своето синодално послание изрази отново готовност да направи всичко по силите си и да подаде ръка на православната църква в Македония. Как коментирате това?

Борислав Цеков: Разбира се, че позицията е такава, и тя по дефиниция трябва да е такава. Това е братолюбивата християнска позиция да се помогне, да бъдем в общение, но по каноничен ред, и така както повеляват правилата на Светата православна църква. Защото всяко отклонение от тях влече след себе си други отклонения, по-големи често пъти, и оттам насетне пътят към ада е постлан с добри намерения.

Водещ: От всичко, което казахме, оставам с усещането, че би било много жалко, ако по някакъв начин църковните въпроси станат залог на политически интереси.

Борислав Цеков: Категорично има такива податки. Гръцката и македонска държавна намеса по този въпрос буди сериозно безпокойство. И се надявам, че и българската държава няма да си затвори очите, а ще защити националния интерес.

Водещ: Необходима ли политическа намеса от страна на България в диалога между българската и македонска църква?

Борислав Цеков: Категорично не. Държавата не бива, не само защото е конституционно забранено, но и защото държавата не може да решава вътрешните канонични въпроси на църквата. Между другото, чест прави на министър-председателя г-н Борисов, че за разлика от гръцкия и македонския си колега, до момента не е проявил никакви политически аспирации да се намесва или пък да диктува едва ли не начина, по който се решава този въпрос. Когато аз казвам, че трябва да има реакция на българската държава, то е само доколкото гръцката държава и македонската държава в момента се месят, и българската държава трябва да реагира спрямо тази намеса, а не да се намесва политически в суверенните решения на автономната Българската православна църква, чиято отделеност от държавата е гарантирана по Конституция.

Росица АНГЕЛОВА