Борислав Цеков: Българската държава трябва да продължи с реакции към Турция

Приетият  Закон за вероизповеданията предизвика дипломатическо напрежение между България и Турция. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви на митинг пред изселници от България, че промените в българския закон са били насочени срещу мюсюлманската общност, срещу всички видове основни права и свободи, затова Турция е била принудена да се намеси, след което България променила закона. София отправи дипломатически демарш към турската страна.  В предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ разговаряме по темата с Борислав Цеков, доктор по конституционно право и автор на приетия 2002 година Закон за вероизповеданията

 

 Водещ: Г-н Цеков, как коментирате възникналото напрежение между България и Турция заради промените в Закона за вероизповеданията?

Борислав Цеков: Доколкото съм запознат с процеса на приемане на тези поправки, с перипетиите и полемиките, свързани с тях, да се говори за подобно вмешателство на Турция е несъстоятелно. Но това, което е факт, публичните изявления на турския външен министър е по-скоро израз на едно неуважение към България. Това са категорично неприемливи и унизителни за България изявления. И мисля че до момента реакцията на българското правителство е правилна, но не е достатъчна – беше извикан посланикът, научаваме, че министър-председателят Борисов пък е разговарял в чужбина с турския вицепрезидент часове наред. Но оттам очевидно, от турска страна, продължава това увъртане и отказ да се поднесе някаква форма на извинение – било извадено извън контекста и т.н., което показва, че българската държава трябва да продължи със своите реакции. Аз например бих предложил България да отзове за консултации нашия посланик от Анкара. Това е стандартен подход в ситуация на изострени отношения между две държави. А какво по-изострящо, освен подобни унизителни изявление от страна на турски държавни ръководители може да има за България? Това е един османски манталитет, който трябва веднъж завинаги да бъде изкоренен, защото Османската империя е в историята и ще си остане там.

Водещ: Имало ли е опити през годините за използването на религията за политически цели?

Борислав Цеков: Без съмнение, и това беше фракцията на Лютви Местан и ДОСТ, които по един открит начин на извънредните парламентарни избори 2017 година използваха ислямската религия за политически и предизборни цели. Джамии бяха превърнати едва ли не в предизборни щабове на тази фракция, раздаваха имами предизборни материали и т.н. Това, между другото, беше и непосредственият повод тогава президентът на републиката Румен Радев да изведе необходимостта от промяна в модела на финансиране на вероизповеданията и стриктни законови гаранции срещу използването на религията, в частност на исляма, за политически и партийни цели. Нещо, което беше решено като единна държавна позиция и на Консултативния съвет по национална сигурност през май 2017 година и се материализира, макар и с редица проблемни моменти в тези промени, които в края на миналата година бяха приети в Закона за вероизповеданията.

Водещ: Лидерът на НФСБ Валери Симеонов каза, че текстовете, с които се позволява финансирането на вероизповеданията отвън, са национално предателство.

Борислав Цеков: Аз също споделям и подкрепям пълната забрана на финансиране на вероизповеданията от чужбина, от чужди държави по-точно. Разбира се, трябва като се решава този проблем да се държи сметка и за това, че вероизповеданията са една много разнородна и като устройство, и като традиции територия, различни вероизповедания, например Католическата църква няма как да не бъде финансирана от чужда държава, защото самият Ватикан е чужда държава, и има такива модели и подходи в Западна Европа как да се ограничат финансиранията от чужди държави, без това да засяга някои особености на отделни вероизповедания. У нас обаче беше решен доста, бих казал дори, некомпетентно този въпрос, поставяйки под общ знаменател всички вероизповедания, а сега с пълната отмяна на тази забрана наистина може да се говори, че това е един от най-сериозните удари по българската национална сигурност, които се нанасят в това направление, защото светът вече е друг и отношенията са други. Радикалният ислям е реалност, ескалацията на тероризма е още по-грозна реалност, и държави, които не вземат мерки срещу това, са слаби държави. Аз не искам нашата държава да е слаба държава.

Водещ: Поражда ли напрежението между Турция и България необходимостта от свикването на Консултативния съвет по национална сигурност?

Борислав Цеков: Това е изцяло в преценката на президента. Разбира се, че партиите могат да предлагат, но аз мисля, че в случая е много по-важно да се съсредоточим върху 2 обстоятелства. Първото е необходимостта от една още по-категорична реакция на българското правителство спрямо Турция. Турция и турското ръководство не могат да се държат като попечители, настойници на България. България отдавна не е васал на Турция. И ако Ердоган си въобразява, че това може да бъде така, мисля че е сбъркал епохата. И като говорим за действията от страна на българското правителството, освен споменатото отзоваване за консултации на нашия посланик от Анкара, аз смятам, че България, която дотук в духа на добросъседството и приятелството подкрепя всички инициативи, свързани с Турция в европейските институции, трябва да вземе една много по-сдържана позиция и да отказва подкрепа, защото добросъседството не е раболепие. Добросъседството не означава, че една държава, каквато е Турция, може да диктува и да унижава една държава-членка на Европейския съюз, каквато е България. А заедно с това трябва много ясно да се каже, че това отношение, което демонстрира турската държава, не е в интерес на българските турци. Те са лоялна част от българската гражданска нация. Тяхната родина е България, а не Турция. Естествено, те имат своите положителни роднински, ако щете, отношения с турската държава, но тяхната татковина е Република България, а не Република Турция. Турците в Турция винаги ще гледат към Анадола, а българските турци винаги ще гледат към Европа, и те са част от нашата нация. И подобни ходове от страна на Ердоган за разединяване на българската нация трябва да бъдат осъдени по най-категоричен начин.

Водещ: Има ли, г-н Цеков, законови механизми, чрез които все пак може да се осигури прозрачност на чуждестранното финансиране?

Борислав Цеков: Има, разбира се. Въвели са ги и в Холандия, и в Австрия, и в други европейски държави. И то е свързано с подаване на текуща информация пред съответен държавен орган – у нас това би могло да е Дирекция по вероизповеданията, за получени дарения от чуждестранни граждани и чуждестранни организации, и чужди държави над определен размер. Аз обаче отново подчертавам, че когато става дума за чужди държави, общото правило трябва да е забрана за такова финансиране с някои изключение, като например католиците, маронитите и някои други изповедания. Но когато става дума за дарения от чуждестранни физически и юридически лица, минималното, което може да се направи, и то е доста ефективно, между другото, информиране текущо на Дирекцията по вероизповеданията, и когато се засече нещо съмнително, вече си има органи, служби, финансови разузнавания и т.н., които могат да организират необходимата държавна реакция за защита на националната сигурност, териториалната цялост и единството на българската нация.

Водещ: През годините в страната ни е имало не един и два спора, свързани с регистрацията на различни вероизповедания. В този смисъл, има ли ясни критерии кога дадено вероизповедание нарушава националната сигурност?

Борислав Цеков: В това отношение има много ясна международна практика, има достатъчно подробни съображения и на българския Конституционен съд. Основанията за нарушаване на националната сигурност са свързани преди всичко с насяване на разделение и вражда в обществото, застрашаване на териториалната цялост, на държавното единство, и разбира се вече в своите по-крайни, бих казал криминални аспекти, свързани с подготовка или провокиране към терористични действия.

Водещ: Финансирането отвън път ли е към пробив в националната сигурност?

Борислав Цеков: Дори и да не е, е нещо, което вреди на българската държава, вреди на българските вероизповедания. Не е възможно и недопустимо турската държава да хазяйничи, да са разпорежда в България и с българските вероизповедания. Пак казвам, Турция да си гледа Анадола, българските турци са хора, които са лоялна част от гражданската нация в България и са част от Европа.

Водещ: БСП поискаха президентът да наложи вето върху Закона за вероизповеданията заради целия този дебат и напрежение – вашата позиция?

Борислав Цеков: Разбира се, че подобни скандални, арогантни бих казал, действия от една съседна държава са легитимен повод за дебати в парламента. Това е националният политически форум, който включително трябва, ако се прецени, да даде своя отговор на това откровено словесно посегателство върху достойнството на България, което направи турският външен министър. И искам да кажа, че тези изявления се вписват в един по-широк контекст. Ние чухме съвсем наскоро, пак така в условията на турската предизборна кампания, изявления на Ердоган, който щял да възстановява джамията в историческата „Св. София“ в Константинопол, наричан днес Истанбул. Това би било откровено поругаване на тази историческа за християните светиня, заедно с това пълно отричане на наследството на Кемал Ататюрк, който е взел едно мъдро и компромисно решение, с оглед на историческите реалности „Св. София“ да бъде един общодостъпен исторически паметник, който не се дава на никое вероизповедание. Сега, ако бъде превръщан отново в джамия, това е все едно джамията „Ал Акса“ в Йерусалим да бъде превърната в християнски храм – разбирате какво тежко посегателство върху едно вероизповедание. И тези изявления на Ердоган не са никак случайни, и България трябва да бъде много категорична. Никакъв български интерес не позволяла да склоняваме глави пред Турция. Както се казва, достатъчно е България да затвори южната граница, за да нанесе сериозни щети на Турция – целият турски бизнес, турските ТИР-ове, гастарбайтери минават през „Капитан Андреево“. Така че България съвсем не е беззащитна. И заедно с това не бива да забравяме, че опитите на Ердоган да се противопоставя на САЩ и на президента Тръмп са обречени опити. Турция е това, което е днес – икономически и военно силна държава не защото е много силна и много мъдра държава, а заради безусловната подкрепа, в това число икономическа и мащабна на САЩ. Така че България, бидейки член на Европейския съюз, съвсем не трябва да се държи като васална държава на самозабравили се османистки апологети, защото пак казвам, Османската империя е на бунището на историята и ще остане завинаги там. Ердоган ще си отиде, но България и Турция ще останат, и трябва да имат нормални и взаимоуважителни отношения.

Водещ: Има ли логика в думите на Валери Симеонов, че и с тази провокация, Турция проверява жизнеността на инстинкта ни за самосъхранение като държава?

Борислав Цеков: Ами това е стандартен подход – когато имаш една агресивна, арогантна сила или персона срещу себе си, той ще стигне до том в попълзновението, докъдето му позволиш. Затова казвам, че българската държава трябва да се отнесе още по-категорично. И нямаме никаква причина да раболепничим пред Турция. Нито „Турски поток“, нито каквото и да било, нито заплахи с имигрантски вълни. Пак казвам, ако трябва ще затворим границата. От това ще претърпи щета главно Турция – икономическа тежка, социална щета, ако си говорим с езика на силата, с какъвто се опитва да говори Ердоган. България не е беззащитна и трябва да защити достойнството си. В момента България е унизена от самозабравилата се администрация в Анкара.

Росица АНГЕЛОВА