Борислав Цеков, Институт за модерна политика: Предлаганите промени в Закона за хазарта са конституционно недопустими

Снимка: Личен архив

Борислав Цеков, доктор по конституционно право и основател на Института за модерна политика, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Законопроектът за промени в Закона за хазарта вече е внесен в деловодството на парламента. Валери Симеонов получи подкрепата от министрите на спорта и финансите, и от премиера. Проектът предвижда в тази сфера да има държавен монопол и лотарийните игри да се организират само от Тотализатора. Какво всъщност означават предлаганите в Закона за хазарта промени?

Д-р Борислав Цеков: Преди въобще даже да се говори по същество за съдържанието на този законопроект, трябва да се постави въпросът дали е допустим такъв законопроект, дали той е съобразен с Конституцията. Когато прегледаме текста на проекта, предложен от  „Обединени патриоти“, той е свързан единствено и само с въвеждането на държавен монопол, а в Конституцията – чл. 18, ал. 4 са категорични, че държавен монопол може да се въвежда със закон само за изрично и изчерпателно изброените в тази конституционна разпоредба икономически дейности. Нито лотариите, нито хазартът като цяло са включени там. Конституционният съд има трайна практика, тълкувателна при решения от 1993, от 1995, от 2000 година, с които всестранно е изяснил съдържанието на тази разпоредба. И по него няма и никога не е имало нито спорове, нито неясноти както в правната доктрина, така и в законодателната практика. Парламентът не може да въвежда монопол по своя преценка върху икономически дейности извън тези пет на брой, посочени в чл. 18, ал. 4. А те са: жп транспорта, пощи и далекосъобщения, използването на ядрената енергия, производство на оръжия, взривни вещества, биологично силно действащи вещества. И неслучайно през годините опити като този, на който сме свидетели сега, от тази или онази партия, или от това или онова правителство да поставят въпрос за монополизиране на дадена дейност в страната са били бързо преодолявани. Като например 1993 година имаше идея на тогавашното правителство да въведе държавен монопол върху производството и на тютюневи изделия. Естествено това бързо отпадна. По-късно по искане на някои вероизповедания се обсъждаха и идеи за въвеждане на църковен монопол върху производството на свещи, на икони, на църковна утвар. Естествено и това отпадна. Така че аз се надявам, след като тази така внезапна законодателна инициатива бъде огледана внимателно, този въпрос ще се постави и ще бъде решен така, както изисква Конституцията. Парламентът няма право да приема подобен закон. Решенията на Конституционния съд са задължителни за народните представители, всичко останало вече би бил един произвол и едно грубо погазване на върховенството на Конституцията, каквото не се е случвало в България досега и се надявам, че няма да се случи след един трезв и внимателен анализ.

Водещ: Конституцията казвате е ясна по отношение на готвените промени. А целта им каква е? Има ли данни какви ще бъдат социалните, фискални ефекти, какво печели и какво губи държавата от подобно нещо и има ли нужда изобщо от това?

Д-р Борислав Цеков: Според мен категорично няма нужда, защото практиката на различните държави от Европейския съюз, която е разнородна – всяка държава има право да уреди правния режим на лотариите по своя преценка, няма единно хармонизирано европейско право, но практиките на държавите от Европейския съюз сочи, че там, където са преценили през годините, че е необходимо да се въведе държавен или частен монопол върху лотариите, това е било свързано единствено и само с намаляване на дейността. Такива са и изискванията на Съда в Люксембург – не може, както се чува тук от наши министри, да се казва: „Ние ще въведем монопол върху лотарията, за да увеличим приходите в спорта“. Съдът в Люксембург категорично е отхвърлил подобни цели за въвеждане на монопол. Може да се въведе само, за да се съкрати дейността, да се намали нейният мащаб и в никакъв случай, казва Съдът в Люксембург, не е легитимна цел на една държава да въвежда монопол върху хазарта, за да увеличи бюджетните си приходи. Тоест, дори според нашата Конституцията да беше възможно да се приеме такъв законопроект като предложения, той би влязъл в противоречие с европейските норми и много лесно би бил оспорен пред Съда в Люксембург и би довел до съответни санкции срещу държавата ни. Но отново дебело подчертавам, че е излишно да се говори дори за европейските практики, защото нашата страна е предопределила правния режим на лотариите с Конституцията – не може да има монопол. Нашата Конституция е изградена върху принципа на свободната пазарна икономика, на свободната конкуренцията и изключения от този принцип са допустими само в случаите, които посочих по чл. 18, ал. 4. И тук няма никакво значение кой какво отношение има към лотариите, към хазарта въобще, към въпросите около приходите и т.н., просто защото най-важният предварителният въпрос – конституционно допустим ли е такъв законопроект е решен изрично в чл. 18, ал. 4 – не, не е допустим.

Водещ: Говорейки за Европейския съюз, имате ли данни какво показват информациите по отношение на игралната индустрия в страната, в Европейския съюз, и как това би могло да се отрази на бюджета? Изключвам недопустимостта на Конституцията по отношение на тази промени.

Д-р Борислав Цеков: Данните, които се изнасят ежегодно от държавните органи, от Държавната комисия по хазарта, сочат, че през последните години има едно постепенно увеличаване на приходите в държавния бюджет от страна на операторите на частните лотарии и въобще като цяло на хазарта. Това е обща тенденция в Европа, във всички държави, най-вече благодарение на онлайн игрите се увеличава мащабът на тази дейност, съответно приходите в бюджета. И това има различни оценки и гледни точки доколко и докъде би могло да бъде полезно за едно общество. Тенденцията очевидно е към разрастване на възможностите за различни такива развлечения. А целта на държавата би следвало да бъде да въвежда ясни и строги регулации и заедно с това да не позволява онова, което се нарича „твърд хазарт“, тоест казина, игрални зали и т.н., да стават прекалено достъпни, особено за подрастващото поколение. Рязка граница трябва да се слага и навсякъде слага между твърдия хазарт и лотарийните игри. Лотарийните игри са считани за едно масово забавление и рядко се отнасят към понятието „хазарт“ в смисъла на зависимост, на социални последствия и т.н. Лотарии съществуват откакто свят светува. Китайската стена е построена със средства от лотария. Половината импозантни сгради на Европа през вековете са строени с набиране на средства чрез лотарийни игри. Така че това са неща, които трябва да се имат предвид в дебатите и да не се смесват понятията „хазарт“ в неговия същински вид – казина, игрални зали и т.н., и лотарията, каквато съществуваше дори и по времето на социализма, както всички помним, защото е нещо полезно, което е едно достъпно забавление за всеки. Заедно с това генерира съществени приходи в бюджета, които вече държавата трябва да използва целенасочено. И тук въпросът е какво прави държавата с приходите – защо не ги дава за спорт, а потъват в общия кюп на държавния бюджет.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА