Борислав Цеков, Институт за модерна политика: Преувеличава се значението на въпроса за т.нар. разследване на главния прокурор

Снимка: Личен архив

С промени в Наказателно-процесуалния кодекс управляващите създадоха нова фигура в съдебната система – независим прокурор. Решението бе взето на извънредното заседание в събота. Основната задача на независимия прокурор ще е да разследва обвинител номер едно в държавата. Мандатът му ще бъде 7 години и няма да е подчинен на главния прокурор на България. Съдебната реформа, която се наложи на правителството да направи, е, за да се изпълнят препоръките на Венецианската комисия. В сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ темата коментираме с Борислав Цеков, доктор по Конституционно право и създател на Института за модерна политика

Водещ: Механизмът за разследване на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища няма да е ефективен за прокуратурата и е проблемен за независимостта на съда. Това констатира Венецианската комисия, органът на конституционните експерти на Съвета на Европа, в становището по законопроекта на правосъдния министър Данаил Кирилов. Отговаря ли новата съдебна позиция „независим прокурор“ на препоръките на комисията?

Борислав Цеков: Аз бих предложил да видим първо какъв е реалният проблем и след това да коментираме комисията, защото Венецианската комисия е един уважаван консултативен орган, но съвсем не означава, че нейните мнения имат характера на  някаква божествена истина, която ние безкритично и безропотно трябва  да изпълняваме. Има много примери, в които становищата на Венецианската комисия са били отхвърляни от държавите, в това число и от България. И по Закона за изповеданията например, и за Истанбулската конвенция, и т.н. Така че да видим какъв е реалният проблем. Защото на мен ми се струва, че се преувеличава значението на този въпрос за т.нар. разследване на главния прокурор. Защо? Защото се създава едно впечатление, че едва ли не става дума за някакъв всекидневен контрол върху рутинната работа на прокуратурата и за създаване на някакво звено, което да контролира главния прокурор. А няма такова нещо. Става дума и това са и предложенията на Венецианската комисия, и делото “Колеви срещу България“ пред Съда в Страсбург, където за първи път беше изведен този процедурен  недостатък в българското процесуално законодателство, а именно, че в хипотеза, при която има достатъчно данни, че един главен прокурор, който и да е той, е извършил престъпление, тоест убил е, откраднал е, нанесъл е телесна повреда, извършил е корупционно престъпление и т.н., трябва  да има прокурор, който да не е йерархически подчинен на главния прокурор, за да го разследва. Сами разбирате, че става дума за една изключително рядка хипотеза – извършване на престъпление от главния прокурор. Поколения наред може да не се случи, теоретична възможност. Да, важно е да имаме и такава процедура, която да гарантира, че ще има независимо разследване без процедурни възможности от страна на главния прокурор да въздейства върху това разследване, но това съвсем няма нищо общо с всекидневната работа на прокуратурата и пак подчертавам е напълно вероятно да не се случи десетилетия наред. И в този смисъл е добре това, което се предлага, да бъде оторизиран един прокурор от ВСС и по-конкретно от прокурорската колегия, при това с едно квалифицирано мнозинство, че ако някога в живота днес или в следващите десетилетия възникне тази изключително рядка в практиката хипотеза, този независим прокурор ще може да разследва. Това не означава, че трябва  да създаваме орган, който да стои и да чака, а може и никога да не дочака, да има такива данни, за да започне да работи. Добре е такъв прокурор, както е замислено и в този проект, да си върши както се казва рутинната, другата работа и ако някога хипотетично възникне такава ситуация с главния прокурор, да може да изпълни тази функция. Нищо повече. Превръщането на този въпрос в централния въпрос едва ли не на съдебната реформа според  мен е едно преувеличение и по-скоро някои хора се опитват по този начин едва ли не да отворят въпроса за промени в Конституцията. И тук искам две думи, вие споменахте във вашия въпрос за твърдение, че има противоконституционност. Аз не споделям подобно становище, че има противоконституционност в модела, който предлага сега този законопроект. Защото е напълно възможно между двете четения да се включи една изрична разпоредба в НПК, според която методическото ръководство на главния прокурор се изключва върху дейността на независимия прокурор тогава, когато срещу главния прокурор е започнало разследване. И това ще бъде в пълно съответствие с принципа на справедливия съдебен процес и на правовата държава, които са конституционни принципи.

Водещ:  Добре, тогава, д-р Цеков, какво наложи извънредното заседание в събота, на което тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс да бъдат приети? Обществото ли го наложи?

Борислав Цеков:  Според  мен тук става дума по-скоро за политически съображения. Защото с една такава стъпка министър-председателят от една страна снема или се опитва да снеме от българския политически дневен ред тази тема, която пак казвам е преувеличена – става дума за един частен случай, който е изключително рядък и може и никога да не се случи, главният прокурор да извърши престъпление. Ние сме имали много главни прокурори, да сме чули да са извършвали през ден престъпления? Не. Така че политически съображения. Заедно с това си мисля, че по този начин правителството и мнозинството в парламента ще се опитат да предотвратят или поне да отнемат основния мотив, който беше изтъкнат от президента на Републиката да започне дискусии по промени в Конституцията, свързани с този въпрос за разследване на прокуратурата и въобще със статута на прокуратурата.

Водещ: Венецианската комисия говори за еволюция на политическата култура у нас. Какво е нивото на тази политическа култура, за да се говори за необходимост от еволюция?

Борислав Цеков:  Вижте, във всяка държава от Съвета на Европа има различни традиции, различно ниво, ако щете, на политическа култура. Аз затова подчертавам, че с цялото уважение към Венецианската комисия, всеки един знае през годините те са свършили много полезна работа, много интересни сравнително-правни анализи, но заедно с това и много неща, които са били опровергани от практиката или са били отхвърлени от различни държави. Но всеки от тези членове, уважавани членове на Венецианската комисия, е представител, излъчен от някоя от държавите. Идва със своите идеологически възгледи, политически пристрастия, национални принадлежности. И ние трябва  да имаме предвид, когато разглеждаме тези въпрос, да обосноваваме позиция, която е адекватна на българските реалности. Ето давам пример защо според  мен е неприемливо предложението на Венецианската комисия от тази възможност за независимо разследване да бъдат изключени председателите на двете върховни съдилища. Те казват, Венецианската комисия казва, че такава възможност би поставила под въпрос независимостта на съдилищата. Това е голословно твърдение, няма нито един аргумент в негова полза. Защото истината е, че в момента председателите на двете върховни съдилища могат да бъдат разследвани от прокуратурата на различни нива, ако има извършено престъпление, данни за извършено престъпление, ако са налични. Това посяга ли на независимостта на съда? Не. Как така независимият прокурор изведнъж, ако той може да разследва, това ще посегне на независимостта на съда? И заедно с това нека да отчитаме българската специфика. И тук вече съм в определена степен съгласен с Венецианската комисия относно политическата култура, у нас има доста наслагвания от тоталитарния период, свързани със съда и с разследванията и заедно с това има изключително високо обществено недоверие към съдебната власт, в това число и към съда и към съдиите. И не е ли по-добре тогава да имаме еднакъв аршин и за главния прокурор, и за председателите на двете върховни съдилища, защото сега председателите на двете върховни съдилища могат да бъдат разследвани при хипотеза, че са извършили престъпления от прокурори от по-ниските нива, но няма ли това да създава повече съмнение, че някъде там тежестта на председателя на един върховен съд упражнява въздействие върху този, така да се каже, редови прокурор и не е ли по-добре едни разследвания също да бъдат изнесени на най-високото йерархично ниво при гарантиране на независимостта на разследването, за да бъдат, ако щете, под светлината на обществените прожектори. Така че има какво да се дискутира. Но видно и от предложенията, които се правят в НПК, има начин тази процедура да се въведе и заедно с това да бъде снета от дневния ред, защото, пак подчертавам, тя не засяга нито всекидневната работа на прокуратурата, нито дейността на съдебната власт като цяло. А засяга една изключително рядко срещана в практиката хипотетична, теоретична възможност. Нека да я снемем най-после от дневния ред и да видим реалните проблеми.

Водещ: А няма ли да се окаже правосъдната ни система с двама главни прокурори – единият независим, другият оперативен ръководител, ако тези промени бъдат приети?

Борислав Цеков: Не, вижте, така както са предвидени, тук не става дума за някакъв прокурор, който да е над главния прокурор или го контролира. За никакъв контрол не става дума. Става дума за оторизиране на определен прокурор с вота на ВСС или на две трети на прокурорската колегия, ако хипотетично някога в живота на следващите поколения или днес главният прокурор е извършил престъпление, има достатъчно данни, че е извършил престъпление, този прокурор, независим така наречен, да може да извършва разследване на това престъпление, без да бъде йерархически подчинен на главния прокурор. Това не означава, че този независим прокурор ще стои и ще чака някога, в неясното бъдеще дали подобно нещо ще се случи. Той ще си върши рутинната друга прокурорска работа, която няма нищо общо с разследването на главния прокурор. И по тази рутинна работа той ще бъде естествено под методическото ръководство на главния прокурор. Но пак подчертавам, че ако се случи някога да има данни за извършено престъпление, то тогава ще влезе в сила тази възможност, тази процедура и този независим прокурор ще извърши разследването. Никакъв контрол върху главния прокурор, никакъв втори главен прокурор и т.н. Защото пак подчертавам, може никога оттук нататък да не влезе в действие тази процедура. Тъй като ние сме имали много главни прокурори, някой да си спомня през ден, през два едва ли не някой от тях да е извършвал престъпление, да бъдем реалисти и да видим реалния проблем. Защото всичко останало потъва в едно политическо говорене, по инерция някои експерти започват да си говорят за контрол, контрол, контрол. Не става дума за никакъв контрол върху главния прокурор и не може да става дума. Става дума за една рядка в практиката и досега нереализирана у нас хипотеза.

Водещ: Няколко пъти споменавате реалния проблем в прокуратурата.

Борислав Цеков:  Не, аз говоря за реалните проблеми в съдебната власт въобще, те не са само в прокуратурата, те са и в съда. Даже аз съм един от тези, които системно през годините възразявам на опитите да се говори само за ефективността в работата на прокуратурата, а да се покрива с една омерта на мълчанието и да скачат като ужилени, когато се заговори за проблемите в съда, за зависимостите на съдиите, за съдии, които копи-пействат написани в адвокатски кантори решения, за корупционни практики в съдилищата. Нека говорим за цялата съдебна власт. А по политически съображения се съсредоточава едно внимание единствено и само върху прокуратурата. Да, де, ама прокуратурата на пуска Полфрийман, прокуратурата не пуска всякакви хора, уличени в престъпления, тежки. Съдът ги пуска. Така че съдебната власт има много и сериозни проблеми, свързани с ефективност, с ако щете, гаранции за независимост от гледище на корупционни практики, зависимост от корпоративни интереси и т.н. И по тези неща е направено много през годините. Но нека да оценяваме реално състоянието. А въпросът дали някога в живота главният прокурор би извършил престъпление и кой би го разследвал, е важен, но сами разбирате, че това съвсем не е въпросът на въпросите и съвсем не е нещо, което засяга всекидневната работа на прокуратура, съд и следствие, която засяга българските граждани и бизнеса.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА