Борислав Цеков, преподавател по църковно право: Темата за т.н. „секти“ е чувствителна материя и държавата не може да определя чия религия е правилна и чия не

 Борислав Цеков, преподавател по църковно право в интервю на сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод навършването на 1150 години от смъртта на св. Константин Кирил Философ, защитник на православната вяра срещу влиянието на ересите и сектите. Едно от събитията е първата международна конференция за защита на вярата, организирана с благословението на Негово светейшество Патриарх Неофит и Софийската метрополия. Колко наболял е проблемът с разпространяването на сектите у нас?

Водещ: Г-н Цеков, поправете ме, ако греша, но това е първото сериозно разискване от страна на Църквата по въпроса за сектите, така ли е?

Борислав Цеков:  Мисля, че може да се каже така. Но в Църквата тази тема периодично се е обсъждала на различни форуми и това никога не е била тема, която да е оставала скрита за вниманието на българските архиереи.

Водещ: Проблемът незначителен ли e или е подценяван във времето?

Борислав Цеков: Проблем има, целият въпрос е, че с т.нар. секти би трябвало да се подхожда много внимателно от гледище на правото и от гледище на държавата. Всяко вероизповедание, в това число и Българската православна църква, има не само правото, но и своя дълг да възпитава у вярващите едно разбиране за рисковете и опасностите, които крият някои религиозни култове, които отклоняват от традиционните вероизповедни практики. Но от гледище на държавата въпросът е много по-деликатен. Тъй като и конституционно, и от гледище на действащите международноправни актове, държавата не може да се набърква силово в свободата на съвестта, в правото на вероизповедание на всеки гражданин. И тъкмо заради това, за да се гарантира тази ненамеса, но заедно с това да се създадат предпазни гаранции, тогава когато една религиозна секта уврежда значителни обществени интереси, в международната практика, в Европейската конвенция по правата на човека, а и в нашата Конституция са въведени няколко основания, на които може да почива една мярка срещу тези религиозни секти и култове. И тези основания са на първо място заплаха за националната сигурност, когато една религиозна секта например проповядва териториално разделение, сепаратизъм или пък насилствено завземане на властта, подмяна на конституционния строй по пътя на бунта и метежа. Второ важно основание е заплахата за общественото здраве. Когато проповядват практики, които накърняват по съществен начин човешкото здраве, създават заплаха например от епидемии, или пък забраняват, ето както имаше преди време проблем в едно такова малко вероизповедание- забрани за кръвопреливане, за даряване на кръв и т.н. Това са чувствителни теми, по които има богата практика и на Европейския съд по правата на човека, а и българският Закон за вероизповеданията съдържа  редица гаранции и конкретни административни мерки, които държавата може да взема. Разбира се,  правоприлагащите органи да бъдат на мястото си тогава, когато има реален проблем.

Водещ:  Вие казахте, че трябва да се подхожда много внимателно по темата. Да тръгнем от това дали има ясна формулировка, включително юридическа, какво представлява една секта. Казахте доста сериозни неща, които могат да нарушат, но те едва ли действат толкова твърдо, по-скоро по-префинено действат в общественото пространство.

Борислав Цеков:  Никъде по света няма избистрена юридическа формулировка на понятието „секти“, заложена в закон. Тъкмо защото, както и вие казвате, това е много чувствителна материя и държавата не може да определя чия религия е правилна и чия не е. Държавата може да обяви онези обществени интереси, които тя защитава, включително с цената на забрана на определени религиозни практики или пък религиозни организации. И това са тези, които споменах, обществен ред, национална сигурност, обществено здраве. Но стриктна дефиниция, която да отграничи религиозните деноминации от сектите, от правна гледна точка е на практика невъзможно. И в крайна сметка дори и да бъде създадена някаква, пак подчертавам, това го няма в никоя демократична държава, но дори  и някъде да бъде създадена, тя ще породи повече проблеми, отколкото да реши някакви съществуващи напрежения в обществото.

Водещ:  Според организаторите акцентът на тази международна конференция, която започва утре, ще бъде поставен на превенцията на младите хора от „гибелното влияние на сектите и новите култове“. Колко наболял е проблемът според вас?

Борислав Цеков:  Трудно ми е да говоря за мащабите на такъв проблем. Това е въпрос на възглед и на мироглед. Вероятно от гледище на Българската православна църква има редица проблеми с нахлуващи в страната ни нетрадиционни изповедания. Някои от тях биха могли да бъдат вероятно определени и като секти. Но в това отношение, отново казвам, държавата трябва да бъде много внимателна. А ролята именно и на Българската православна църква е в тази възпитателна функция. Вярващите в съответното вероизповедание трябва да бъдат духовно обгрижвани, така че да не се поддават на подобни религиозни увлечения, залитания в секти и т.н. Това е голямата роля на Църквата и тя е именно роля на Църквата, в която държавата не би следвало да се намесва извън критериите, за които говорих.

Водещ:  Църквата ли ще бъде първият орган или първата институция, която ще реагира, за да се определи, че има някакво нарушение, включително и правно, от определено, включително и нетрадиционно вероизповедание?

Борислав Цеков: Вижте, действащият Закон за вероизповеданията съдържа една доста разгърната система от административни мерки. Възможно е тази система да бъде задвижена по сигнал на всеки един гражданин и на прокуратурата и оттук нататък по съдебен ред, когато има такъв сигнал и се потвърдят като основателни данните в него, законът предвижда наказания и административни санкции, които започват от най-меките, например изземване на определена религиозна литература, която нарушава Конституцията и международноправни критерии, преминава през временно ограничаване на дейността на съответната религиозна група, или организация, и стига и до най-тежката мярка – забрана и заличаване на регистрацията на съответното вероизповедание.

Водещ: В България имало ли е случай за временно ограничаване на дейността на вероизповедание?

Борислав Цеков:  На мен не ми е известен такъв случай.

Водещ: Предполагам и че няма случай в които да бъдат изгонени от страната?

Борислав Цеков: Имаше дълги години проблем с регистрацията на Свидетели на Йехова, но в крайна сметка той беше преодолян и те са, доколкото знам, към днешна дата регистрирани в страната.

Водещ: Доколкото ви разбирам, според вас няма на този етап някаква опасност?  В публичното пространство се заговори за действащи около 40 секти, което разбирам от вас, няма как точно да се докаже.

Борислав Цеков:  Не казвам, че няма опасност, има опасност, но тя не е от естество, че да изисква държавна намеса. Тя е опасност например от гледище на БПЦ или на другите големи деноминации и тук тяхна е задачата да активизират своята духовна дейност пред обществото, за да спасяват, така да се каже, душите на онези, които залитат в такъв тип религиозни практики. Но докато тези секти и практики, религиозни култове не нарушават Конституцията, не нарушават международното право, те имат своето право на съществуване и държавата по никакъв начин не може да им го отнеме. Що се отнася до това дали те се харесват, или не се харесват на едно или друго вероизповедание, това е част от свободата на съвестта и никой не може да определя и да бърка в душите на хората и да им казва в какво да вярват и в какво да не вярват. И затова държавата трябва да съблюдава само онова, което пази общия интерес. А това са националната сигурност, здравето и общественият ред. Оттам насетне Църквата е в дълг, така да се каже, да просвещава българските граждани и да ги привлича в лоното на Православната църква. Разбира се,  държавата в това отношение би могла и го прави много често, да съдейства с едно подчертаване на статуса на БПЦ като религиозно вероизповедание, което е крепител на устоите на българската нация през вековете, и с всички знаци, включително държавните ритуали, с цялостното отношение и подпомагане, включително вече с мащабно финансово подпомагане на Църквата, да съдейства за тази просветителска роля на Църквата. Но ако Църквата определя дадени организации като секти, това е, така да се каже, религиозното отношение и дефиниция, което в никакъв случай не може да бъде тъждествено, не може да съвпада с позицията на една държава и с юридическата оценка на тази тема, за които споменахме, че се основават на съвсем  други критерии.

Водещ:  Вие споменахте, че Православната църква е в дълг и че трябва да активизира своята дейност. С тази международна конференция, която не е толкова публично известно събитие и няма да присъстват граждани, едва ли ще се изнесе кой знае колко информация в публичното пространство. Как Православната църква според вас трябва да стигне, да кажем, до младите хора, които са най-уязвими?

Борислав Цеков: Проблемът е много комплексен, защото сама по себе си Църквата е, така да се каже, едва третата част от една верига, в която трябва последователно да протича възпитанието на децата. Първата е семейството, ако там не се възпитава уважение към Православната църква, към традицията и т.н., Църквата не може да го замени. Втората брънка е училището и едва на трето място идва Църквата. Когато тази верига е разкъсана, се получава днешното състояние на бездуховност в обществото, на ширещ се атеизъм, на непознаване на православната вяра и т.н. Така че Църквата не бива да бъде оставяна самотна в това усилие, защото Църквата не може да влезе силово в семейството и да бърка в душите на хората, ако те самите не се отворят към Църквата и не я потърсят. Това е проблем въобще на обществото. А иначе в общ план Църквата, разбира се, че може да бъде по-активна, едни хубави форуми като споменатата конференция да не протичат по един толкова камерен, затворен начин, да получават повече разгласа, да привличат повече реални авторитетни интелектуалци извън Църквата, да не се затварят само в религиозната общност. Ако, разбира се,  целта на тези форуми е да имат обществено влияе и въздействие. Ако те са нещо като вътрешни форуми, тогава е оправдано подобно затваряне и камерно участие само на тесния кръг хора, които свързани с всекидневието на институцията на БПЦ.

Елеонора ЧОЛАКОВА