Борис Гърнев, ветеран: Най-яркият ми спомен от Втората световна война е битката при Драва, когато загубих най-добрия си приятел

95-годишният ветеран Борис Гърнев, в интервю за Радио „Фокус“ Пловдив. разказва спомените си за Втората световна война и затова как се е променил живота му след приключването на сраженията. Борис Гърнев е роден през 1922 година в село Илинден. Израснал в семейство на орачи, на 22 години заминава на фронта. През 1944 година, след сраженията край село Пчиня (Македония), е удостоен с орден „За храброст“ II степен.

 

Фокус: Г-н Гърнев, на колко години Ви завари началото на войната и къде се сражавахте?
Борис Гърнев: Бях на 22 години и войната ме завари на браздата. Бях млад орач, оставих копралята и на 20 октомври 1944 г. заминах за фронта. Участвах във военните действия в района на село Пчиня (Македония). Нашата батарея беше отклонена от 11-та дивизия и предадена на 2-ра пловдивска дивизия. Боевете продължиха три дни, от 9-ти до 11-ти ноември. В с.Пчиня получих орден „За храброст“ II степен. На14 ноември 1944 г превзехме и Скопие. Обещаха ни, че ще се върнем в България, но това не се случи, тъй като по решение на правителството на Кимон Георгиев се наложи да продължим към Берлин.
Фокус: Можете ли да споделите най-яркия си спомен от военните действия?
Борис Гърнев: На 14 януари 1945 година стигнахме до едно от селата край река Драва. Там водихме два месеца позиционна война и така до 5 март. На 5-ти срещу 6-ти март беше най-ужасната, нощ защото немците направиха пробив при Драва, в района на 3-та Балканска дивизия. Нашата 11-та дивизия беше от десния фланг на 3-та Балканска дивизия, съдействахме им с огнева артилерийска мощ, но не успяхме, те пробиха, навлязоха на 15 км в нашата територия. Застрашен беше тила на нашата армия. Най-ожесточените боеве бяха на 12-ти и 13-ти март, когато загина най-добрият ми приятел Андрей Титоманов, командир на автоматично отделение и след това вече изтласкахме немците отвъд Драва. Командир Владимир Стойчев награди всички носители на орден за храброст с 20-дневен отпуск. Най-запомнящите дати от военните действия през Втората световна война за мен са падането на Берлин – 2-ри май и капитулацията на немците на 8-ми май.
Фокус: Какво се случи с вас след края на войната?
Борис Гърнев: Участвах в Парада на победата в Белград на 14 юни, когато ни поздрави Йосип Тито. Само пет дни по-късно, на 19-ти присъствах и в парада на победата в София. Аз пак грабнах оралото, а хората от нашето село Илинден ме направиха кмет. Първият секретар на Благоевград Борис Вапцаров (брат на Никола Вапцаров) ни събра в Благоевград  да ни подготви. Няма да забравя никога думите му: „Трябва да четете и да пишете. Когато прочетете 200 страници, трябва да ги резюмирате в две“.
Фокус: Как ви промениха събитията след края на войната ?
Борис Гърнев: Обезателно ме промениха. Щях да си остана орач, ако не ме беше посъветвал какво да правя Борис Вапцаров. Удостоен бях с голямо доверие. След кмет станах секретар на Околийския комитет на комсомола в Неврокоп (Гоце Делчев). Няколко години по-късно бях изпратен като офицер в БА и така до 1963, когато се пенсионирах.
Фокус: Помага ли държавата на своите ветерани?
Борис Гърнев: Нямам претенции. От малкото се задоволявам. Ветераните имаме много привилегии. Не мога да бъда неблагодарен, напротив.
Кристиян ГАРОВ