Борис Попиванов, политолог: Местните избори ще бъдат в условията на най-голямата позната ни досега зависимост на общините от изпълнителната власт

Снимка: Фондация "Фридрих Еберт"

 

 Борис Попиванов, политолог за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод започналите номинации на партиите за местните избори. Ще има ли проблеми при подредбата на кандидатите на партиите, коя е успешната формула, имат ли партиите достатъчно силни и разпознаваеми кандидати?

Водещ: Г-н Попиванов, последният ни разговор с вас беше за подредбата на евролистите. Сега да поговорим за кандидатите за местните избори. Започна номинирането. Ясни ли са критериите на партиите за тези кандидати? Като че ли най-добре артикулирани бяха критериите на ДПС за евроизборите. Преди местните избори имат ли партиите ясно заявени такива критерии?

Борис Попиванов: Повечето партии вече имат своите критерии за излъчване на кандидати, както за кметове, така и за общински съветници. Както винаги въпросът е дали самите кандидати ще съответстват на критериите, по които ги издигат, защото на твърде много места по страната е твърде трудно да се намери подходящ кандидат, отговарящ на всички критерии. Както винаги, въпросът е дали все пак може да бъде избираем, да събере необходимият ресурс не просто на обществена подкрепа, но и на финансова по места. Не бива да забравяме, че партиите в България в момента се намират в едно нелеко, едно почти кризисно състояние, като големите са обхванати от различни сътресения, които допълнително затрудняват способността им да водят една стабилна, целенасочена, премерена предизборна кампания. Това  допълнително може да се усложни, ако бъдат окончателно приети промените в субсидията за самите партии от страна на държавата. И заедно с това кризисно състояние на партиите – то е според мен едната страна на медала – другата страна на медала, която трябва да отчитаме, когато говорим за местни избори е, че тези избори, които ще провем са в условията на най-голямата позната ни досега зависимост на общините от централната власт в България и по-конкретно от изпълнителната власт, от правителството. Всички знаем измеренията на тази зависимост. Устойчиво нараства и продължава да расте делът на държавните субсидии при формирането на бюджетите на общините – тоест на директната финансова зависимост. Положението с финансовите корекции при усвояването на европейски средства, на европейски фондове – тези пари, които общините често пъти сами не могат да намерят и за които разчитат на държавата и то в условията на неясно бъдещо европейско финансиране в следващия програмен период. Друг фактор е трагичното състояние на редица сектори на общинската инфраструктура, най-вече и най-ярко, и най-запомнящо се за хората е общинското здравеопазване. Знаем колко общински болници са в много тежко състояние в момента. И продължава, макар и не в такива големи размери, тази тенденция много общини в България да бъдат в състояние на практически фалит и да не могат да изпълняват своите присъщи дейности, ако не получават допълнително финансиране. Всичко това дава огромни възможности на държавата да влияе върху местната власт и тук въпросът е, не кой ще бъде избран от населението за кмет, за общински съветник, и така нататък, а до каква степен той ще може успешно да комуникира с централната власт, за да осигури необходимото благосъстояние на жителите на общината, за да може да осигури функционирането на общината. Затова има риск, при това състояние на партиите и при това състояние на зависимост на общините, местните избори дори да се изродят в битка за благоразположението на правителството.

Водещ: В тази връзка: махането на някои стари лица от кметските постове и визия за нови – това ли ще бъде успешната формула за тези местни избори на фона на цялата тази криза, която вие очертахте?

Борис Попиванов:  Старите лица, разбира се, омръзват. Ние имаме кметове, и то на големи общини, с по няколко мандата зад гърба си. Няколко мандата винаги водят и до умора, и до недоволство, и до несъгласие в самите населени места, но не е това единственият въпрос, който предлага по-успешната формула за участие и най-вече управление в местната власт. Въпросът е до каква степен би могъл да се удължи съществуващият по места баланс между политически сили, бизнес фактори и различни важни среди, който баланс при нови лица, при нови конфигурации би бил нарушен и би му трябвало време, за да може да бъде възстановен в предишния обем. Затова най-големите проблеми биха идвали от това до каква степен кандидатите на отделните политически сили или независими кандидати – както пак ще виждаме в големи количества –  ще успеят да убедят водещите фактори в съответната община, че ще намерят език с тях, че ще удържат положението по начините, по които досега е било, повече или по-малко, удобно за всички, които са в елита на общината.

Водещ: Започна ревизия по места на градските организации. Вчера БСП даде пример – изпълнителното бюро свали политическото си доверие от председателя във Варна. Очакват ли се още такива стъпки от ръководствата на различните партии и кое може да оправдае такива действия?

Борис Попиванов:  Със сигурност се очакват, и не само в БСП – разбира се, и в ГЕРБ се очакват и ние вече имаме достатъчно индикации от управляващата партия в тази посока. Това са промени, които вероятно са нормални в условията на предизборни ситуации. Те отчитат и досегашните резултати, които са постигнати, а също така и нарастващите стремежи за проява на свобода от страна на отделни структури, които не се подчиняват до такава степен на Центъра и имат самостоятелен поглед върху нещата. Това е един процес, който без съмнение ще продължава, защото, отново казвам, е свързан с кризата в самите политическите партии, и то видима в трите най-големи – в ГЕБР, в БСП и ДПС. И трите имат съществен проблем при намирането на оптимален баланс във взаимоотношенията между своите централни ръководства и своите местни структури и своите кметове. При ГЕРБ този проблем не се виждаше досега, но след оставката на главния организатор на партията Цветан Цветанов възниква въпросът до каква степен местните структури показват необходимата лоялност към лидера Бойко Борисов и до каква степен са склонни да работят в новата ситуация. При ДПС се вижда една тенденция към стесняване на електоралната база и към не толкова убедително представяне, което води до минималистичната цел, която те си поставиха на тези избори – да запазят своето присъствие в местната власт, не толкова да го разширяват. А при БСП това е съвсем разбираемо и нормално, защото те тръгват от най-ниската изходна точка, която са имали в течение на целия преход от липсата на дори един областен център, ръководен от червен кмет, съответно необходимостта да се премине към много по-радикални промени, за да се преодолее ситуацията, която е обхванала местната власт, една от най-силните крепости по принцип на социалистическата партия.

Водещ: Етичната комисия на ГЕРБ ще успее ли да отсее добрите кандидатури?

Борис Попиванов:  Аз не знам все още как ще заработи самата Етична комисия, защото има най-различни варианти как ще се развие. Тя би могла наистина да изпълни началното си намерени да минимизира щетите от възможни подозрения в незаконно забогатяване, в различни свои волни действия и да дисциплинира по някакъв начин разпасалия се местен елит на ГЕРБ. Но би могло да се превърне в център на боричкания, за раздаване на сенчесто вътрешно правосъдие и да изпълни противоположната на първоначалния си замисъл мисия. Но времето е сравнително малко и ние буквално за няколко седмици ще разберем това отсяване до каква степен е стигнало и до колко това ще бъде просто инструмент за отстраняване на неудобните сред герберската номенклатура или просто начин за по-добри кандидати, за постигане на по-ясни и по-точни критерии за най-добрите възможни номинации в местната власт.

Водещ: И относно номинациите – имат ли партиите, поне ГЕРБ и БСП, а и след това можем да поговорим и за малките, достатъчно силни, разпознаваеми кандидати за местните избори?

Борис Попиванов: Нямам, разбира се, поглед върху цялата страна. Със сигурност в много общини такива кандидати са налице и те вече са известни на публиката. Но в редица населени места, особено в големите общини, че до етап, който е 3-4 месеца преди местните избори, все още не се знаят със сигурност кои ще са кандидатите на основните сили, а това само по себе си показва, че безспорни кандидати няма, че много е вероятно за редица от тях да научим в последния момент, в момента преди регистрацията. Това е един допълнителен индикатор за кризата в партиите, но индикатори за трудното сработване на самите местни структури, които във вътрешни битки и противоречия не са в състояние да стигнат до един общ авторитет, до фигура, на която всички вярват и която смятат, че безспорно би била най-удачната кандидатура. Затова просто ще трябва да се съобразят с процедурата и да стигнат до един компромис, най-вероятно с цената на тежки преговори с партийните централи в София.

Водещ: Възможно ли е неиздигането на кандидатурите просто да е търсен ефект за последния момент?

Борис Попиванов: В някои случаи, сигурно, но моето впечатление по-скоро е друго – че твърди, безспорни кандидатури на много места просто няма и ще се търси най-малкият общ знаменател във фигурите, които в най-малка степен предизвикват недоволства, несъгласия и съмнения. Виждали сме го и на предишни местни избори, виждаме го и сега. Пък и не бива да забравяме, че в много случаи, под знамето на търсене на по-широка обществена подкрепа ще се прибягва до независими кандидати с инициативни комитети, което е форма на допълнителни договаряния с други местни политически сили, с местен бизнес и  т.н., а това забавя и усложнява процеса до последния момент, просто защото все още по места отделните важни фактори не са напълно сигурни кой им предлага най-добрата оферта, най-доброто предложение, за да се присъединят в последния момент към него.

Водещ: Казахте независими кандидатури – Мая Манолова се закани, че ако я ядосат, ще се кандидатира за кметза столицата като независим представител. Надпреварата за София ще бъде много интересна. Това ли ще бъде най-интересната битка?

Борис Попиванов: Едва ли само, но естествено София винаги е интересна и София в момента е мястото, което след 30 години управление на десницата, има шанс – това не означава, че има някакви гаранции, но има шанс дясната доминация да бъде отхвърлена на тези избори, но това е въпрос на много точно преценена кампания, на много голяма яснота по въпроса дали ще се намери оптималната фигура – Мая Манолова или друг, и по какъв начин тя ще успее да привлече недоволни от управлението на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, или ще внесе допълнителни вътрешни разделения, каквито също са възможни на този етап. Истината е, че в София се чувства голямо изхабяване на управлението на ГЕРБ. То не носи вдъхновение, то носи постоянни недоволства и несъгласия, но от това не следва, че непременно ще падне. Изисква много работа и голяма концентрация на воля, и не само софийска, но и национална кампания. Тоест една много точна преценка от страна на ръководството на БСП, за която още не знаем дали са способни да направят.

Водещ: Вие казахте, че има голяма зависимост на общините от държавата. На предишните местни избори кметове са избирали села с над 150 жители. Да припомним на нашите слушатели, че след промяната на Изборния кодекс през 2016 година, пряк избор на кмет за кметство ще имат населени места с над 350 жители, тоест около 3000 населени места няма да имат кметове. Това ще повлияе ли на качеството на управлението им?

Борис Попиванов: Въпросът има две страни. Първото е, че в много малки населени места очевидно, че няма достатъчен най-вече административен капацитет за сформиране на самостоятелно управление, със самостоятелно действащи механизми, и в такъв случай е трудно да разчитаме на качество на местното управление на тези места. От друга, това засилва отново централизацията, именно това, което на думи се опитваме на избягваме, концентрирането на ресурси и възможности в ръцете на големите кметове, на кметовете на общини, и им дава много по-големи възможности за въздействие, включително и независима роля от общинските съвети. Тоест медалът отново има две страни, но посоката е една и тя е на продължаващата централизация за сметка на местните интереси и местните проблеми на хората.

Водещ: Започна процедурата за избор на главен прокурор. Тази процедура може ли да повлияе по някакъв начин на местните избори? Изборът на главен прокурор е малко преди местните избори.

Борис Попиванов:  Много е важно към какъв тип кампания ще се ориентират политическите сили. Дали тази кампания ще бъде изцяло фокусирана върху местните, локални кампании, или ще се търси някаква обща национална кампания с национални послания и с някаква национална концепция и идея. Колкото по-национална е тази кампания, толкова повече ще й влияят съответните национални събития, какъвто е безспорно изборът на главен прокурор. Не съм сигурен до колко изборът на главен прокурор сам по себе си и в този момент ще повлияе върху нагласите за мастния вот, но не бих изключил не толкова главния прокурор, но прокуратурата  като цяло да бъде един доста важен фактор при отсяването на кандидати и при провеждането на самата кампания, защото, известно е, че мнозина от участващите в надпреварата, и на предишни избори е било така, сега вероятно и повече, има от какво да се притесняват и  въздействието върху тях би могло да бъде упражнявано по всякакви начини, включително и чрез прокуратурата.

Елеонора ЧОЛАКОВА