Борис Попиванов, политолог: Призивите за идейно обединение между политическите сили са рядко изпълними у нас

 

Борис Попиванов, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод окончателната подредба на евролистата на БСП и представената от  ГЕРБ политическата платформа за европейските избори.

  Водещ: Кое е по-голямата новина: че лидерът на ПЕС Сергей Станишев за малко да остане извън евролистата или че шефът на кабинета на президента Румен Радев – Румен Христов е в нея?

Борис Попиванов:  След като Сергей Станишев е в листата, това че за малко е можел да остане едва ли може да бъде новина, разбира се. Новината е по-скоро, че се получи една листа, която не беше точно съобразно с предварителните очаквания и нагласи, която беше предмет на много ожесточена, както всички разбраха – повече от 9-часова дискусия в Националния съвет на БСП, и една листа, която в крайна сметка с начина си на съставяне и гласуване показа демократичен рефлекс на БСП, така че различните интереси, идейни течения, представители на различни направления в БСП да намерят своето място в нея, както и да намерят своето място в цялата линия на партията оттук нататък към европейските избори.

Водещ: Четвъртото мястото за шефа на кабинета на президента не е ли рисков ход на БСП и възможността да я свързват с намеса на президента в нейните дела?

Борис Попиванов: Президентът беше излъчен от БСП, макар и като независим кандидат с инициативен комитет, беше подкрепен от партията, и така или иначе партията е свързвана с президента още от самия избор на Румен Радев вече повече от 2 години. Така че тук едва ли ще има някаква особена новина за българската общественост. А и опонентите на БСП от ГЕРБ и лично премиерът Борисов постоянно напомнят това – няма как да го забравим. С номинацията на Иво Христов, на шефа на кабинета на президента се дава, според мен, един сигнал от страна на президента, че той продължава да разглежда себе си като основна фигура, която се противопоставя, която е алтернатива на стила на управление, въведен от ГЕРБ, и дава един определен жест към основната опозиционна сила в България – прави един жест към нея, за да покаже, че насърчава поведение, което отхвърля методите и стила на управление на голямата партия в България, на ГЕРБ.

Водещ: Казахте, че не е новина, че Сергей Станишев за малко да остане извън евролистата – той е на 5-о място, има ли вероятност да не бъде избран и да не влезе в Европейския парламент, което би създало някакъв един вид прецедент и звучи странно лидер на европейска партия да не е част от Европейския парламент?

Борис Попиванов: Изборите са риск. Ние знаем, че никога резултатите не са предопределени, никога не можеш да знаеш колко точно евродепутата ще получи след тези избори, а и на всичко отгоре не знаеш кой с какви преференции би могъл да се изкачи по-нагоре по стълбите на листата. Така че в никакъв случай няма гарантирани, може би с изключение на първите 2-3 места в тази листа. С това обаче резултатите от самото гласуване показаха едно почти пълно изравняване на силите. Вторият в листата, и то избран пряко от членовете на Националния съвет, има едва 2 гласа повече от Сергей Станишев. Така че става дума за едни почти изравнени сили между втория и шестия, така че имаме едно доста солидно мнозинство за челото на листата, за тези, които са извън водача, избран на предишния пленум, и извън г-н Иво Христов, който като гражданска квота имаше своето място отделно от това гласуване на листата на пленума на БСП. Така че рискът безспорно е налице, но от друга страна имаше и риск Сергей Станишев изобщо да не бъде част от тази листа – този риск той успя да преодолее. Струва ми се, че когато даден политик има много силно и ясно желание и воля да постигне нещо понеже знае за какво му е необходимо, по-често успява. И вчерашният пленум показа това.

Водещ: Преди гласуването и включването на Сергей Станишев в листата, той получи подкрепа от изненадващо място – премиерът Борисов каза, че неговото невключване, както беше обявено първоначално, показва, че БСП нямат нищо общо с европейските социалисти. Можеше ли лидерът на левицата да си позволи това на фона на конфронтациите в Европейския парламент?

Борис Попиванов: Европейският парламент е място на все по-ожесточаващ се сблъсък, и ние това го виждаме на финала на мандата на отиващия си вече Европейски парламент. По всички индикации следващият Парламент ще бъде още по-конфронтационен, още по-ожесточен като сблъсъци и вероятно по-фрагментиран от настоящия. И очертаването на граници между отделните европейски партии ще бъде още по-ясно, и търсенето на коалиции ще бъде още по-трудно. Така че всеки един от евродепутатите предполагам си дава сметка за удвоената тежест на задачата, която стои пред него или пред нея. Сергей Станишев също. В крайна сметка, част от политическата игра в България е опонентите да си правят подобни закачки. Бойко Борисов неведнъж, и друг път се е опитвал да създава определени интриги у социалистите, като публично подкрепя един кандидат и съответно критикува ръководството, че е против него, за да може да разделя и владее. И струва ми се в БСП вече свикнаха.

Водещ: Да си поговорим за старите лица в евролистата – досегашните евродепутати: Петър Курумбашев, Георги Пирински, Момчил Неков остават извън подредбата. Това трябва ли да се приема като един вид атестация за тяхната работа?

Борис Попиванов: Атестацията вече беше дадена на досегашните евродепутати, като се приемаше техният отчет за 5-годишната им дейност. И тази атестация беше изцяло положителна. Не е речено, че всеки от тях ще влезе в сегашната листа, и ние това го виждаме и при други партии в момента, които си правят своя подбор. От друга страна пък вярно, че имаше очаквания за по-сериозна, за по-широка приемственост в листата на БСП, но очевидно както ръководството в лицето на Корнелия Нинова, така и т.нар. „вътрешнопартийна опозиция“ в БСП търсят обновление, и то търсят новото начало и се опитват да дадат нов тласък, нов заряд на своята листа. И като че ли по-скоро успяват засега.

Водещ: Сергей Станишев вижда тенденция в превръщането на БСП във вождистка партия, поне така се изказа, след като имаше опасения, че той няма да попадне в евролистата, което Корнелия Нинова контрира на края на многочасовото заседание. Реално тя каза, че го опровергава, имайки предвид дългия дебат за това кой да влиза в евролистата.  Тези престрелки правят ли видими напреженията и разделението в левицата?

Борис Попиванов: В никой случай те не са от вчера. Това напрежение, тези престрелки и вътрешни разделения, те я съпътстват през последните години, даже вземат доста видима част от политическия живот на БСП, че и от неговото разбира се медийно отразяване. Вчерашният пленум според мен беше пример за демократични изненади при съставянето на една листа, защото всички забелязахме, че повечето медии още когато научиха предложенията на Изпълнителното бюро за листа, обявиха, че това са кандидатите на БСП за евродепутати. Тоест, приеха, че решението на ръководството е последно и ролята на Националния съвет е само да го утвърди с гласуване, и се оказаха в крайна сметка изненадани от крайния резултат. В цялото това напрежение, което беше вчера, струва ми се, че представителите на Националния съвет се държаха достатъчно отговорно. Две политически грешки бяха допуснати по мое мнение: едната беше от Сергей Станишев, другата от Корнелия Нинова, едната в началото, другата в края на този пленум. Г-н Станишев не трябваше да казва, че с тази листа се прави подарък на ГЕРБ, защото в крайна сметка в нея той искаше да влезе, а пък Корнелия Нинова не трябваше да казва според мен, че не тя, а Националният съвет ще носи отговорност за резултатите оттук нататък. В крайна сметка работата на лидера е да носи отговорност, даже когато не е напълно съгласна с тези решения, а работата на кандидата за висока позиция е да се съобрази с контекста, средата, в която е поставен с другите участниците, с които се явява на един или друг избор. Но нека да го отдадем на емоциите от такъв силно напрегнат ден. Кампанията навлиза в решителната фаза на една тежка изборна година с поне два избора, и струва ми се, че емоционалната страна на въпроса и изнервността във всички партии, не само в БСП, ще растат. Въпросът е докъде ще могат да бъдат удържани.

Водещ: Да, но политиците трябва да са устойчиви на едно такова напрежение.

Борис Попиванов: Струва ми се, че след драмите около състава на листите ще има постигане на равновесие и стабилност, и обичайното единство в търсене на резултата ще надделее. Защото вие виждате, че и двете страни във вчерашния дебат имат интерес от силно представяне на БСП: Корнелия Нинова, защото тя трябва да доказва своя имидж на победител, който води БСП независимо от всичко към успехи, а Сергей Станишев трябва да доказва, че неговото присъствие дава допълнителен стимул и тласък, и че по-скоро носи гласове, отколкото да отнема. Така че целта е обща, колкото и интересите и идейните разминавания да съществуват.

Водещ: Сергей Станишев каза, че подредба преди гласуването е подарък за ГЕРБ, а новата подредба ще бъде ли подарък за ГЕРБ? Как оценявате вие?

Борис Попиванов: Трудно ми е да каже такова нещо, защото тя отразява в крайна сметка, както волята на Националния съвет, не просто на Изпълнителното бюро, така и различни фигури, които имат различна тежест в обществото, различна тежест в партията и несъвпадащи напълно като профил идейно-политически ориентации. В този смисъл те са максимално отворени към доста по-широки публики. Засега това е, като че ли най-доброто, което БСП може да предложи, и вече остава избирателят да прецени до каква степен партията в този си вид е в състояние да защити социалния образ и европейския образ, който тя трябва да има, и който трябва да наложи, с който иска да победи във вота на 26 май.

Водещ: ГЕРБ представи политическата си платформа за европейските избори. Водачът на листата Мария Габриел призова за меморандум между всички политически сили, върху които да се гради обща платформа за представянето на България в Европейския парламент. Изпълним ли е този призив?

Борис Попиванов: В България за съжаление рядко подобни призиви са изпълними, защото почти всяка от политическите сили винаги има съмнението, че другата по този начин търси да вземе инициативата, търси да се представи в по-благоприятна позиция. И така е вече 30 години. Още от призива да се подпишат под декларация партиите за честни и демократични избори преди Великото Народно събрание през 1990 година, та и досега и периодично са отправяни такива призиви, и все нямат особен ефект. Остава всяка от партиите да работи сама на това поле и да доказва, че спазва принципите, които предлага на другите.

Водещ: Какви послания вие чухте на представянето на политическата платформа на ГЕРБ?

Борис Попиванов: На първо място като че ли изтъкването на значението на европейските пари за България, на европейски фондове, на различните програми, на това, че всъщност се разкриват нови и нови големи възможности, което беше изтъквано в различни сектори от кандидатите на ГЕРБ за евродепутати. Макар че естествено винаги виси въпросът защо тези възможности, които и досега са съществували, не са били използвани максимално когато партията е била на власт. Но така или иначе насоката бяха европейските пари. Тази листа на ГЕРБ по начина, по който се представяше платформата, изглеждаше почти като второ правителство, в който всеки кандидат има определен ресор – от фалшивите новини на Мария Габриел до парите, свързани със земеделието, които също бяха от отделен кандидат обяснени. Основната политическа цел беше заявена съвсем ясно: да бъдем заедно с Европейската народна партия (ЕНП), че нямаме никакви различия с нея и ще бъдем част от нейния отбор оттук нататък в Европейския съюз. Това те заявиха достатъчно ясно, че това очертава полето на тяхното единство на ГЕРБ. И те с това струва ми се дават своята добавена стойност – от тях винаги това се е очаквало да бъдат лоялни и предани на ЕНП и да дават онези гласове, които са необходими да дойдат от България за десните в Европа.

Водещ: В политическото пространство като че ли така и не започна разговор за европейските политики. Очаквате ли преди изборите това все пак да се случи? Темата за циганите може ли да бъде включена в една такава идея за европейските политики?

Борис Попиванов: Много трудно за съжаление. И ми се струва, че както това не се случи и в кампании на предишни европейски избори, то много трудно може да се случи и сега. По някаква причина практически всички политици са убедени, че европейската тематика, европейската проблематика не носи допълнително гласове и е излишно да бъде експлоатирана, защото само ще доведе до изоставане спрямо опонентите, и най-малкото показва, че не са в състояние да измислят как да я представят по начин, който да ги движи напред. И това наистина за съжаление, защото именно в кризисни ситуации на европейския проект достатъчно отчетливо може да се види по какъв начин във всяка отделна държава-членка на Европейския съюз нейният глас, нейните възможности са важни за крайния резултат на това, което се получи. В Западна Европа, ние виждаме западноевропейските държави ожесточено дебатират именно по това – всяка от държавите доколко може да представлява интегратор на Европа, доколко може да представлява мотор по някакъв начин или спирачка съответно на едни или други планове, които на централно, на брюкселско равнище се разглеждат. Това е много важно за България, но просто като че ли онова, което се  осъзнава добре от нашите политици, според мен, те не могат да го обяснят на българската общественост.

Водещ: И още един коментар от вчерашния ден – за един нов прочит на „Апартаментгейт“ говори вицепремиерът Красимир Каракачанов: целта на скандала, според него, не са местните избори, а битката за избора на нов главен прокурор. Според него, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е бил косвена жертва. Как ще коментирате това изказване?

Борис Попиванов: Страшно много коментари вече бяха направени по повод скритите мотиви зад „Апартаментгейт“. Ние, струва ми се, твърде много наблегнахме на въпроса „Кой?“, вместо да си задаваме въпроса „Какво?“. Като че ли няма колебания около това, какво се е случило точно при закупуването на апартаментите и че цените са под пазарните и т.н., и започнахме да задаваме въпроса кой е започнал скандала, кой е подавал информацията, вместо да видим дали са виновни замесените в него. Не знам дали става дума за нов избор на главен прокурор, но трябва да се замислим за нивото и състоянието на кадрите на изпълнителната власт в България – една тема, която е много деликатна за българското общество, което много добре знае какво означава за нас да поддържаш собствено жилище, да изплащаш свое собствено жилище, да подреди своя собствен дом и не желае да приеме начина, по който българските полици му предлагат като алтернатива начина да живееш с помощта на властовите си ресурси.

Водещ: Има ли възможност за още напрежение в предизборната надпревара и откъде може да дойде?

Борис Попиванов: За съжаление, случаи като този в Габрово показаха, че много лесно в България се активизира етническо напрежение. Изискват се малко усилия това да се случи. И аз много бих се надявал това да не се случва, особено в напрегната предизборна обстановка, в която партиите и политиците са изкушени да използват всякакви лостове за въздействие за доказват своята решителност, воля и компетентност в дадени ситуации. И естествено международните теми, които също биха могли да предизвикат, международните събития, които се случват около нас, свързани и с Русия, и със САЩ, обстановката в Балканския регион също биха могли да предизвикат големи размествания у нас без да можем да ги предвидим и без да можем да ги контролираме. Поне засега това е, което виждам. В България често пъти разместванията, сътресенията идват от страна на едрия бизнес. Поне до европейските избори, не очаквам да направи нещо, което да преобърне ситуацията.

Водещ: Но се опасявате от вмешателство от Русия, казахте- от Балканите, Турция ли имате предвид?

Борис Попиванов: Да.

Водещ: Вмешателство?

Борис Попиванов: И САЩ също.

Елеонора ЧОЛАКОВА