Борис Цветков, БСП-София: Нула лева предвижда Столична община за отчуждаване на частни терени за 2019г., БСП предлага пълен регистър на собствеността и приоритизиране при механизма за отчуждаване

Интервю с общинския съветник от БСП Борис Цветков за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

 

Водещ: Каква е жилищната политика на Столична община и колко ефективна е тя?

Борис Цветков: На практика към днешна дата за най-голямо съжаление на столичани отсъства общинска жилищна политика. Всички столичани знаят, по-старите са ни разказвали също, че преди промените в София се строяха десетки хиляди нови жилища годишно. Те се строяха в специално, цялостно проектирани жилищни квартали с много места за зеленина – за паркове, за поликлиники, за детски градини и училища. И сега се радваме, че „Дружба“ примерно – кварталът, от който аз съм избран за съветник, Район Искър – е много зелен. В големи междублокови пространства с място за игра, паркиране, разходки и така нататък. В същото време се оказва, че през всичките тези години общината на практика прекъсна своята жилищна политика. дори не може да управлява ефективно оставения от предишния строй жилищен фонд. Какво имам предвид? Огромният брой общински жилища, които бяха в помощ на хора – примерно младо семейство, което има нужда да се отдели от родителите си и да отгледа децата си в собствено жилищно пространство или хора, които са дошли примерно, детето е от София, съпруг или някой е от провинцията и искат да направят семейство. На практика общината се лиши от такава възможност да им предложи определен ред жилища, защото част от жилищния фонд беше разпродаден. Примерно, ако сте 5 или 10 години, преди беше, сте живели в жилището, на преференциални цени го купувате. Много хора по този начин си решиха въпроса да не са под наем, а вече да си имат собствено жилище. Много направиха и спекулации. Издебнаха момента, в който го купуват на ниска цена, без да живеят или да целят да живеят там, само и само да го препродадат. Но на практика в момента след мои и на колегите питания има под 10 000 общински жилища в София, което за над милион и половина град е смешно малко. Примерно ние сме от един от районите – Искър, в който имаме доста жилища, има около 900. Има райони с 0 или с много малко общински жилища – централни райони и др. При нас са много на брой, но общината няма ресурс, виждане дори да ги поддържа. Например ако във вашия вход, в който живеете, има 3 общински жилища, и входът събира пари за смяна на щранговете, за покрив ремонт или нещо друго, общината на практика е незаинтересована за своята собственост. Тези три апартамента, ако някой плати в етажната собственост, това са наемателите. Тоест общината не е заинтересована да си поддържа

и да си санира собствеността. От друга страна има и наематели, трябва да признаем, които са некоректни и които например на практика, знаейки, че са временно и не чувстват съпричастност, няма и контрол рушат примерно и превръщат дадения вход в гето или в нещо неудобно дори за съседните живущи. Но на практика общината няма например своя политика примерно да прецени, че в Район Искър ще се развива някакво производство, че трябва работна ръка – и специалисти, и обикновени работници. Ще трябва да се привлекат примерно 300 работни места, част от които е хубаво да са от самата „Дружба“, а не да пътуват от „Овча купел“ или от други край на София. И да си създаде съответно зони, в които да се каже: или чисто общински жилища да строим, или с публично-частно партньорство, което за София за съжаление е мръсна дума, защото нямаме положително публично-частно партньорство. Провал имаме в няколко отношения като община с такива съвместни участия. Обикновено частния си печели и си прави интереса, а общината само губи. Та, да се реши въпросът, за да може като други европейски градове и столици, например във Виена и общинната стори, и частните инициативи строят. И фактически общината решава въпросът, давайки преференциален наем на социално слаби, на млади семейства, на дадени специалисти, които иска да развива такива сектори в града, а така и частната инициатива. Но също става какво преди промените, с планиране. В този нов комплекс къде ще са местата за отдих, за детски градини, за училища, за да може това, което вие правилно съобщихте в анонса, да не се получи цирковете, които са тук. Вие виждате в „Манастирски ливади“, в „Изток“, в „Запад“, „Кръстова вада“. Хубави сгради, нови блокчета с най-хубавата архитектура в красиво изглеждащ като строителство квартал, обаче без възможност дори две коли да се разминат. По улицата не може да има едно дърво, където да има сянка или чист въздух. Майката с количка или човекът с торбите от магазина, прибирайки се към вкъщи в хубави си блок, не може да мине, защото някаква китайска стена от 4-5 залепени блока, за да гонят максимална печалба, са направили непреодолимо препятствие. Никакъв парк, никаква детска градина, никакви места за отдих, дори никакъв градски транспорт. Там са данъкоплатци с възможности, плащат сериозни данъци, Такса „Смет“. Нито може да мине камион за изхвърляне на боклука, нито могат хората да хванат метро, трамвай в тези нови „хубави“ гета, луксозни гета, но без достатъчно въздух, без достатъчно място. Тоест това, което ние апелираме няколко пъти, е не само да се приеме жилищна стратегия, ами тя целенасочено да се изпълнява. Общината да направи един преглед във всеки район какви са терените, с които общината все още разполага и не са разпродадени, които по устройствен план позволяват строителство, отредени са за жилищна политика или за смесена многофункционална функция, където се допуска жилищно строителство и да се прецени. В районите, където има най-остър дефицит, общината строи метро, да не може да построи един четириетажен блок. Примерно в нашия район имаме такива места, където може да се построи такъв блок и където да живеят хората, обаче да е модерно изграден, енергийно ефективен, с видеонаблюдение, с контрол. Постоянно имаме сигнали за нашия район, че в даден общински апартамент настанен ужким нуждаещ се човек 2-3 години не се забелязва никой, натрупани две, три хиляди лева такси за парно, вода или за други неплатени сметки и общината с малкото си на брой служители дори не може да си контролира, дето се казва, наемателите, камо ли да се загрижи да си санира, да си ремонтира базата и съответно да си я развива и да построи нова.

Водещ: И сякаш тази жилищна политика или по думите ви – липсата на жилищна политика – поражда и гражданските протести, които станаха ежедневие в столицата. За какво всъщност протестират софиянци?

Борис Цветков: Софиянци протестират, защото осъзнаха, че имат право, имат сили да си защитят жизненото пространство в случая от презастрояване. Какво имам предвид? В даден голям, изграден жилищен комплекс, такива открити протести имаме в момента в Район Искър, „Дружба“ 1 и 2, в „Младост“-ите, в „Овча купел“, в „Надежда“, във „Връбница“ има, в „Обеля“. Когато общината и държавата преди се отчуждили съответната собственост и са решили там да се стори този комплекс, всичките проектирани инфраструктурни обекти – детска градина, училище и т.н, се допусна в началото на Прехода грубата грешка да се реституират поземлени имоти, ниви, които на практика вече не са ниви в междублоковите пространства. Имаме парадокси в „Дружба“ дори под жилищен блок да е върната земя. Това законно няма как да стане. Какво имам предвид? В закона е пишело, винаги, във всичките му поправки: „Ако е изградено нещо на инфраструктурата, за която е отчуждено, тоест блок, парк, алея, улична лампа, тръба на „Топлофикация“, това вече не е нива“. Имало е механизъм на човека да му бъде реституирана земя на друго място или ако няма къде да му се изплатят компенсаторни записи. За съжаление тук според мен и с грубата намеса и на поземлени комисии, виждате го случая в Панчеревската, и със съда има определени съмнителни състави. Там с някакво вещо лице казват, че в градинката между вашите блокове няма нищо – няма беседка, няма детски катерушки, няма лампа, няма алея. Идват през зимата, виждат, че е сняг и казват: „Тук не е изградено нищо“. Подписват се и съдът със съдебно решение връща безформено парче между блоковете. Частникът започва да строи, където пробие, строи. Някъде са нахални и нагли и искат да се построи на всичките си терени. Примерно са му върнати 5 земи. На три вече е построил, иска и на другите две. И се получават парадокси. Примерно в центъра на „Дружба“ 1 имаме детска градина – 36-то ОДЗ „Пеперуда“, там имаме около половин декар върната земя в двора на градината. Тази година се преборихме да се реконструира, тоест да не е опасна ри пожари и така нататък, ще има и разширение. Обаче се оказва, че частникът имал възможност да ни обжали, да спре, да забави, да ни блокира, защото някой незаконно, според мен, му е върнал през годините собствеността, върху която вече е изградено нещо и не е трябвало по законен начин да му се върне. Примерно в „Дианабад“ протестите са за подобно нещо. В „Овча купел“ е същото – изграден квартал. Там драстичното беше до блок 412, ако не се лъжа, в терен, който е отреден за детска градина, но не е стигнало време да бъде изградена, но жителите, които имат нужда от тази градина, настояват, знаете, там беше и протестът с директорката, където изкара далаверите при настаняването. Оказа се, че в годините частично е реституиран този имот, собственикът започнал да си придвижва нещата, разбира се явно не по най-добрия и непрофесионален начин, защото така некадърно е укрепил изкопа, че неговата ограда, улицата и автомобил пропаднаха в дупката, защото преди това са скъсали някаква тръба на „Софийска вода“ и течът на водата е образувал свлачище. И хората протестират. Ние ги подкрепихме, забави се строителството. И вчера бяхме изненадани от РДНСК-София, че поради това, че той си е укрепил изкопа, строежът продължава. Те нямали основание да разрешат… И вчера ваши колеги журналисти от една от телевизиите дадоха на живо включване от хората, които казаха, че продължават протестите. Те видяха, че институциите не могат да се справят. Какъв е проблемът? Този проблем не може да не бъде решен и общината в лицето на кмета Йорданка Фандъкова, на мнозинството в Общинския съвет, да си заравят главата в пясъка. Защото от една страна се явяват инвеститорите или частниците, реститутите, и казват: имам си земя, моя си е собственост, имам право по Конституция да си правя каквото искам, плащам си евентуално някъде данъци, такси смет и т.н., и вие ми блокирате, ходите ми по земята и не ми плащате нищо. Едва ли не искат междублоковите пространства да ги заградят, вече за съжаление им се дава такова право по закон. Те не могат да го използват веднага, но пречат на хората да си действат. От друга страна пък са хората, които казват – ние сме десетки хиляди граждани, лишавайки ни от това… вие виждате как хората се вдигнаха за дюните и защитиха дюните, където хората прекарват 1-2, максимум 3 седмици през годината. А тук си 340 дена в годината, всеки ден след работа, тук ти расте детето, тук родителите ти живеят старините си, и да не можеш да имаш собствено жизнено пространство за отдих, живот и възстановяване. И решението, което аз и колегите ми от БСП предлагаме, е да се направи пълен регистър на такава собственост в паркове, зелени площи, да се направи приоритизиране при механизма за отчуждаване. Например, в Южния парк има 260 декара частна собственост, които собствениците искат да строят, но поне да си я заградят. Това означава Южният парк да заприлича на някакво гето с едни безформени огради и хората да не могат да минават. Същото е до парка „Фестивална“, същото е в парка до езерото – има два частни имота, в парка до 108 училище в „Дружба“ има също. Хората тръгват да се разхождат на алеята, изведнъж идва жена и казва: „Това ми е частна собственост“. Садим дръвче примерно, защото искаме да ни е по-хубаво, те казват: „Не, насадили сте го, когато го отчуждите“. Общината тази година е предвидила нула лева за отчуждаване на такива терени. В предишни години бяхме гласували 20 милиона, те ги редуцираха на 17 и усвоиха само 5,7 милиона за отчуждаване, които са само за обекти на метрото и други такива кръстовища. Те са наистина най-приоритетни, защото решават много по-важни въпроси. Но след като зам.-кметът по тази дейност прокарва неговите проекти и правилно, за да се обезпечи третият лъч на метрото, други кръстовища, където се налага, трябваше и другите две направления. В направлението „Зелени системи“, екология и т.н., също да кажат – нямаме пари едновременно да отчуждим всички частни имоти. Но най-важни за София са тези в големите паркове, тези във важните за много столичани, за повече от един район места, примерно хвърлянето на кръста на езерото е събитие за цяла София, идват гости не само от „Дружба“, а от цяла София. Оказва се, че сигурно го правим от частна собственост. След това по детски градини и училища общината е длъжна в отредените за озеленяване и училища и детски градини терени да ги изкупи. Изпусне ли срока да ги изкупи от частника, той има право вече да си строи. Те се надяват точно на това. Една, две, три години вече минават, срокът наближава към своя край и тогава ще се окаже, че те ще могат и на това, което сега не могат да строят, да го строят. При застрояването хаотично, което го виждаме в южните райони и от което слава Богу бяха защитени някои от районите на София до момента, не се спазва точно това – няма предвидени места за училища и детски градини, на много места не спазват и местата за паркиране. Води се формално, че са предвидени необходимият брой места, обаче това не е така. Така че без да се създаде един такъв фонд, в който общината да събере ресурс за изплащането на тези отчуждени имоти, няма приоритетен списък, който всяка година да се прави стъпка, в един момент ще наближи крайният срок и ще се каже – ние нямаме 300 милиарда или 100 милиарда едновременно да извадим да платим на всички частници всички земи.

Водещ: И ми се иска да засегнем още един съществен за столичани проблем, а именно замърсяването на въздуха. Каква е връзката му с презастрояването?

Борис Цветков: Връзката е с липса на цялостно планиране. Когато в „Дружба“ примерно са построени и в „Младост“ няколко спирки на метрото, но не е избран най-добрият вариант за лъч на метрото, което да е близо до жилищните сгради, тоест вече си има от двете части „Дружба 1“ и „Дружба 2“, и лъчът на практика на метрото минава косо покрай едната част на „Дружба“ и въобще не минава през другата. Единственият начин хората да стигнат до това метро е или пеша при хубаво време, но тогава не всеки има възможност, някои са по-трудно подвижни, ако е натоварен, ако е с деца, ако е дъжд, кал и т.н., тогава се налага да ползват градски транспорт. Забележете, за една или две спирки. Може да го няма, ако го има, трябва да чакаш още 25 минути и трябва да платиш още един билет от 1,60 лв. Отхвърли се, в София го имаше това, почасов билет и карта за две и наземни линии. С триста мъки се преборихме за метро и още един довеждащ транспорт. Но липсва билетът, който ти даваше възможност като се качиш в рамките на 60 или 90 минути да смениш колкото искаш превозни средства, тоест този проблем с лошото планиране и липсата на довеждащ транспорт да се преодолее. Казах ви, в цели райони няма градски транспорт. Хората от „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“, „Малинова долина“ са обречени, за да закарат детето си на работа, съпругата си и той самият да стигне до някъде, да ползва личния си автомобил. Това влиза в задръстването, спира паркирането, замърсяват въздуха, разнасят кал, ако идват от улица, по която няма добра инфраструктура. Това е единият проблем. Отделно с неефективното управление на „Топлофикация“, въпреки че е хубаво и това е най-голямото топлофикационно дружество и в България, и на Балканите, това е хубава социална услуга, но когато лошо се управлява, не е гъвкава, вместо да привлича нови и нови клиенти, не само новите сгради, тя загуби част от клиентите, които сега са принудени поради липса на средства, да горят какво ли не, каквото е най-евтино, каквото го намерят изхвърлено до кофите – дограма, дрехи и т.н. Това е другият замърсител. И трето-недакърността на Общината. Ето, още като се стопи снегът, сравненията са много показателни. Примерно европейските градове – Виена, Братислава, всичките градове, дето ви казах, че е по-различна жилищната политика, за да се топи снегът и ледът, се използват едни камъчета, които после не могат да направят запрашаемост. Да, сигурно е по-неудобно, като ходим с обувките по тях, но тук се хвърлят луга, пясък. После като се стопи снегът и изсъхне, това всичкото няма кой дори да го измие. Улиците трябва да се мият по-често. Помните, едно време по-често от един път седмично, дори в крайните квартали всеки ден се миеха улиците, за да може… София е специфична, че заради наносните води има кал, има запрашаемост. Просто трябва да се полагат усилия.

Веселка ИВАНОВА