Боряна Маринова, Държавен архив – Велико Търново: Тържествата за Независимостта в града са продължили цели три дни

Боряна Маринова, началник отдел Държавен архив – Велико Търново, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Добър ден и честит празник, г-жо Маринова! Какво се пази в Държавен архив – Велико Търново за обявяването на Независимостта на България преди 111 години?

Боряна Маринова: Честит празник на всички слушатели. Бих искала първо да се спрем на самото събитие, което се е случило на 22 септември преди 111 години. На тази дата през 1908 година в старата столица Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват съединената вече на 6 септември 1885 година България за независимо българско царство. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Когато българските власти завземат източните железници в Южна България, това поражда известни икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за известно време Фердинанд се отдръпва и се стряска, страхува се да обяви Независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 година в старата българска столица Търново като символичен акт на продължение на Второто българско царство.  При нас се пази докладът на краеведа Тодорка Драганова, която съобщава, че с цел психологическа нагласа на гражданството и преди всичко да се подкрепи правителството в този акт, на 12 септември общинската управа в Търново отправя призив към търновските граждани, с който ги приканва на събрание, посветено на премахване на чуждата компания, която експлоатира железните в България. Събранието се състои на 14 септември 1908 година в салона на читалище „Надежда“. На него е съставена резолюция и е взето решение, с което се одобряват действията на правителството по отнемане на експлоатацията на южнобългарските железници от ръцете на ориенталската компания. Избрана е специална комисия, която да представи резолюцията на правителството и да я оповести по медиите.  Непосредствено след събранието в Търново започва активна подготовка за деня, определен за обявяване на Независимостта. В общината са били изградени специални комисии, които трябвало да украсят града, да се грижат за посрещане на гостите и реда в деня на самото тържество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхта „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара „Две могили“ и точно там Малинов написва Манифест за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. За тържеството на самия ден научаваме от Тодорка Драганова, която цитира търновския учител и бивш кмет на града Евстати Мартинов. В празнично облекло българската войска, начело с военната духова музика, минава в тържествен марш по главната улица и се отправя към църквата „Св. 40 мъченици“ в „Асенова махала“. Точно в 09.00 часа влакът с официалните гости спира на гара „Трапезица“. Да вмъкна, че точно там е направен и първият препис на Манифеста, който се съхранява в Регионален исторически музей – Велико Търново. По стар български обичай тук на гарата е поднесен хляб и сол. Кметът на града Иван Вителов приветства народните представители, журналистите и членовете на Министерски съвет. Официалните гости се отправят към църквата „Св. 40 мъченици“, където княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта и се обслужва молебен за благоденствие на българската държава. След това министър -председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Тържествата по случай обявяването на Независимостта в Търново са продължили цели три дни и в тях са взели участие официални гости, представители от съседни селища и живи поборници от целия район. Спомените на всички съвременници за този ден завършват почти еднакво с думите: „До късно през нощта продължи празненството и народното веселие, народът ликуваше цели три дни и вярваше в справедливото и прогресивно дело“. Провъзгласяването на Независимостта е не само успех на българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар. Княжество България става независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават вече официално българската независимост. България е призната за независима от Великите сили и Османската империя през април 1909 година. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният й авторитет се завръща.

Фокус: Бихте ли споменали някакви интересни факти около този празник?

Боряна Маринова: Търновската общественост е тази, която полага основите на честването. Непосредствено след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателното самочувствие за мястото и ролята на града в него, това е единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на прокламацията на редовна сесия Търновският общински градски съвет, чиито протоколи се съхраняват в Държавен архив – Велико Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Метрополска“ да се преименуват на „Цар Фердинанд I“, а улица „Булевард“ – на улица „22 септември“. Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събития на 22 септември. Отново пак от протоколите на Градски общински съвет Търново научаваме, че търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно, за да се увековечи датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време  предлага да се избере подходящо мястото за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново. И така на извънредна сесия през декември 1908 година Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за случая е хълмът Царевец, тъй като не е само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на нашия средновековен град. На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се провеждат първите тържества в България, които са посветени на Независимостта. Те се отличават със своята изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.  За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членове на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещение на височайшите гости на Преображенския манастир. Царица Елеонора се среща с най-активните дейци на Търново и изразява желание да дари 60 хиляди лв. лични средства при условие, че църквата „Св. 40 мъченици“, където е четен Манифестът на Независимостта, бъде сред първите реставрирани обекти в града. По повод празнуването на първата годишнина от Независимостта, активно е и първото туристическо дружество „Трапезица“, което изпраща писмо до Фердинанд. То се съхранява във фонда на дружеството. Пази се също и кореспонденция с централното настоятелство на дружество „Трапезица“ с царския кабинет, учредения, организации и дружества са честване на Независимостта на България и организиране на туристически събори и излети за периода от 21 март 1909 година до 25 февруари 1911 година. Две години след обявяване на Независимостта правителство възлага на художника Харалампи Тачев да изготви художествено Манифеста. Той използва пергамент, специално доставен от Дюселдорф.  Манифестът е подписан от царя и членовете на кабинета, скрепен е с 8 кръгли восъчни печата в сребърно ложе, те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия, царствен надпис и украсени елементи. Оригиналът на Манифеста се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.  Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник пирамида, който отгоре завършва с кръст. Този паметник е премахнат през 1952 година.  На 3 март 1951 година по инициатива на юриста Горазд Чолаков е учреден Инициативен комитет „Независимост“ – Велико Търново с цел възстановяване на почетния знак-пирамида на крепостта Царевец. След  учредяването на кабинета е извършена проучвателска работа за възстановяване на първоначалното място на паметника, формата и размерите му. Паметният знак-пирамида е открит тържествено на 22 септември 2002 година от Симеон Сакскобургготски, а на 16 ноември същата години Инициативен комитет „Независимост“ дарява на Община Велико Търново паметния знак-пирамида за стопанисване и поддържане от историческия музей в града. Документите на този инициативен комитет също се съхраняват в Държавен архив  – Велико Търново. И така след Първата световна война празникът е честван едновременно с възвишението на Цар Борис III, по нов стил 5 октомври. Точно по тази причина след 1944 година празникът е бил обявен за царски и е забранен. И така до 1998 година, когато Денят на независимостта се превръща в един от най-младите празници в новата ни история.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА