Боян Боев, писател: Писането е полезно, когато е в полза на обществото

снимка: pixabay.com

По повод Деня на народните будители, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с младия писател  Боян Боев, който вече има издадени две книги, много публикувани произведения в  литературни сборници, сайтове, един, от които се разпространява в Чикаго за българите там и не последно място негов материал е публикуван  в учебника за 6-ти клас по Литература за миналата учебна година. 

Фокус: Г-н Боев, разкажете ни за Вас и за Вашето творчество?

Боян Боев: В момента пиша разкази в стила на Йордан Йовков и Елин Пелин. Също така имам и доста разнообразни по жанр разкази, като се започне от детски приказки до криминални разкази. Като цяло произведения, които в даден момент са повлияни от моето настроение и от нещата, които ме вълнуват в различен период от време, но в момента съм на тази вълна, която е на по архаичен език.

Фокус: За Вас писането хоби ли е или професия?

Боян Боев: За момента все още е хоби, понеже виждам, че е доста трудно в България да се реализира млад човек, като автор. Мечтая един ден това да се превърне в моя професия и да си „изкарвам хляба“ с писане, понеже това е нещо, което ми харесва и се стремя от доста дълго време да се усъвършенствам и да го превърна един ден в моя професия?

Фокус: Какво Ви вдъхновява да пишете?

Боян Боев: Като цяло чисто житейски, човешки истории, даже много от разказите са ми вдъхновени от истински събития. Има случки, които толкова са ме докоснали, че не е имало как да не ги пренеса върху белия лист. Сега се сещам за една история, която остава дълбоко запечата в съзнанието ми. Става въпрос за една майка, която не е могла да гледа двете си деца – близнаци и ги дава за осиновяване на двама лекари в съседен град. След години тя среща близнаците си и разбира, че това са нейните деца, защото познава техните осиновители. Това е истинска история, която ми беше разказана и се превърна в мой разказ, един от любимите ми.

Фокус: По повод днешния празник – Денят на будителите, няма как да не Ви попитам, много от възрожденците, които наричаме будители са били и писатели.  Според Вас как писането би било начин за пробуждане на народа?

Боян Боев: Мисля, че писането би бил начин на пробуждане, ако писателят пише за неща, които биха били полезни по някакъв начин на обществото, било то в житейски ситуации или с образователна цел. Напоследък голяма част от пишещите хора, не само в България и по света, пишат с комерсиална цел и не влагат нищо в техните произведения. В такъв случай не мисля, че писателят е будител, но тези, които наистина пишат със сърцето си и влагат наистина някаква умисъл в своите произведения и се опитват по някакъв начин да покажат, да научат на нещо читателите си, такива биха могли да бъдат наречени будители.

Фокус: Вие бихте ли могъл да се наречете будител?

Боян Боев: По-скоро не. Поне за момента, понеже все още не мисля, че чисто житейски имам чак толкова много да разкажа за себе си. Да, разказвам чуждите истории, което също не е малко, но може би един ден, когато мога да пиша повече за своите житейски истории и своите лични преживявания, тогава може би бих могъл да се нарека по някакъв начин будител, чрез моя опит да накарам читателите ми да научат нещо, свързано с писане или други неща свързани с живота.

Фокус: Смятате ли да продължите да вървите по този път?

Боян Боев: Да, макар че е много трудно и пътят наистина е много трънлив. Опитвал съм се да спра да пиша, тъй като съм имал и много неуспехи, много откази, било то от издателства или просто хора, които публикуват произведения в интернет. Правил съм различни паузи, дори наскоро бях направил една такава пауза, но това е нещото, което ме изкарва от моето ежедневие. Едва ли не за мен писането е като терапия да се измъкна от моята действителност и да мисля за други неща, хора, истории. Така че това ми харесва и възнамерявам да продължава с опитите да пробия в писането, било то дори и да си остане просто хоби.

Фокус: Според Вас днес има ли будители и в чии лица можем да ги открием?

Боян Боев: Мисля, че съвременните будители, това са всички наши учители в училищата, понеже това са хората, които първи успяват да достигнат до децата и да ги превърнат в хора. Те са първите, които ни дават някакви знания, така че със сигурност бих нарекъл учителите във всяка една област будители и отделно всички хора, които се занимават с изкуство, било то писатели, музиканти, художници.

Фокус: Какво послание бихте отправили към младото поколение, днес?

Боян Боев: Според мен младите хора първо трябва да се научат да бъдат хора, да имат чисто човешки взаимоотношения по между си, не само към хората, но и към всички живи същества. Според мен това е най-важното да бъдем човечни и също да не спираме да се развиваме в областите, които са ни интересни и ни доставят удоволствие. Да не търсим само лесните варианти и да пренебрегваме това, което искаме всъщност да правим и да постигнем. Според мен в една по-късна възраст би било много по-трудно, ако тогава човек придобие някаква смелост да се върне към мечтите си.

Деница ДИМИТРОВА