Боян Ботйов: Христо Ботев е символът на възрожденската епоха, той се превръща в най-висшата духовна мярка на нацията    

Боян Ботйов, правнук на поета и революционер Христо Ботев и председател на Общонародна фондация „Христо Ботев в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Всяка година във всички точки на страната има най-различни чествания по повод Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. По най-различен начин българите изразяват обичта си към войводата Христо Ботев, към нашия гениален поет и революционер. По какъв начин тази родствена връзка ви задължава, господин Ботьов?

Боян Ботйов: Завършил съм история, интересите ми са били към епохата на Възраждането още от студентските ми години, а и преди това. От 25 години ръководя народната фондация „Христо Ботев“, която е посветила дейността си именно на великия българин, на неговите четници, съратници, представители на възрожденската епоха, с всички измерения на такава една дейност на неправителствена организация.

Водещ: Можете ли да ни кажете кои са малко известните факти около Христо Ботев, които не са постоянно изкарвани в общественото пространство – нещо, което ние не знаем?

Боян Ботйов: Общо взето всичко се знае – това, което изследователите са уточнили през десетилетията. Има по-малко известни неща, които са свързани с родовите спомени за неговите детски и юношески години. Има разбира се и такива моменти, които винаги около подобни тържества и чествания излизат на повърхността – кой е убил войводата, последните му мигове на лобното място.

Водещ: Да, това е традиционният спор.

Боян Ботйов: Лично за мен той не стои като дилема, като спор, защото науката е уточнила, че черкезинът Джамбулет е прострелял войводата на 20 май смъртоносно в сърцето, той е издъхнал без да каже нито дума. И най-близките му четници а взели неговите лични неща и военни атрибути, за да не се гаврят турците с тях, с тялото му и с всичко, което е притежавал. Това са сабята, револверът, бинокълът, картата на европейска Турция, портмоне с няколко наполеона, личният му джобен часовник.

Водещ: Да, знаете историята за личния часовник на Христо Ботев – че всъщност попада у един от четниците, у Никола Обретенов.

Боян Ботйов: Да, точно така.

Водещ: Всъщност историята казва по въпроса, че самият Никола Обретенов преди да умре е казал, че ще сподели как точно е загинал войводата. Това обаче не се случва. Именно заради това се пораждат подобни съмнения

Боян Ботйов: Тогава се пораждат тези легенди и митове за гибелта на войводата. Но в крайна сметка историята мълчи точно какво е имал предвид Никола Обретенов в последните си дни.

Водещ: И оттук идват вече различните тълкувания. Липсата на информация ражда легендите.

Боян Ботйов: Но винаги тези неща и на срещи с ученици, и с хора, които проявяват интерес към епохата на Възраждането, съм казвал, че тези подробности аз разбирам, че са важни за хората, те проявяват интерес, но това са детайли на фона на голямото гениално дело, творчество и революционна дейност в емигрантските години на националния герой Христо Ботев.

Водещ: Така е, абсолютно сте прав. Аз искам да поговорим по един друг спорен момент. Аз вече споменах в предаването за четиристишието от баладата „Хаджи Димитър“, което се намира в Сорбоната. Знаете, че и по този въпрос има спорове.

Боян Ботйов: Да, знам. Това, което ми е известно, е, че са записани стихове на световни поети, между тях е и това четиристишие. Различни мнения се чуват, че това не е точно в Сорбоната, че е на други места. Някак си пак изпадаме в детайли. Известен е Христо Ботев със стиховете си, по-малко с публицистиката си, за съжаление, но това е друга тема. Не само в България, но и по целия свят той е превеждан на над 40 езика и Франция е една от държавите, които тачат неговото гениално творчество. Знаете, че Пол Елюар е превеждал неговите стихове. И именно в периода на 50-те и 60-те години на миналия век са се провеждали Ботеви вечери в Париж. И оттогава датира това четиристишие.

Водещ: Да, което е и едно доказателство, че Христо Ботев се нарежда сред най-известните европейски поети.

Боян Ботйов: Да, и мислители. Защото той е наистина европеец, с цялата си революционна дейност и с нейния блестящ финал на кораба Радецки, когато четниците слизат на козлодуйския бряг, войводата в своето послание казва накрая: „Да живее Франц Йосиф, …..да живее християнска Европа“. И неслучайно той избира кораба Радецки. Това, което е казал на капитана, ние избрахме вашия кораб, защото той носи името на един славянски генерал, това е Йосиф Радецки, който е чех по произход. По Дунава тогава са плавали още няколко други кораба, три кораба на Австрийското параходно дружество.

Водещ: Което идва да каже, че Христо Ботев много преди нас е влязъл в Европейския съюз, ако позволите такова сравнение.

Боян Ботйов: Да твърди в неговите статии във вестник „Знаме“, че от Европа трябва да взимаме това, което е полезно за нас, което ни е необходимо, а не сляпо да й подражаваме. И това е изключително актуално днес. Друг е въпросът как действаме в съвременността и какво ни е отношението към Европа.

Водещ: Какво е посланието, което бихте искали на днешния ден, в навечерието на 2 юни, когато почитаме паметта и на Христо Ботев, и на всички, отдали живота си за освобождението на България и за независимостта ни, кое е посланието, което искате да достигне до сърцата на българите?

Боян Ботйов: Това е да помним заветите на Христо Ботев. Всеки един народ се самосъзнава не само с личностите, които е родил, но и с това кого помни, кого почита и какво пренася от миналото в днешния ден. Христо Ботев е символът на възрожденската епоха. Той се превръща в най-висшата духовна мярка на нацията и не само на такива дни трябва да го споменаваме, да го четем и да се опитваме поне мъничко да се доближаваме до него.

Евелина БРАНИМИРОВА