Боян Радев: Горд съм като българин,на България й пожелавам повече олимпийски шампиони, защото другото е гарнитура

Боян Радев, първият двукратен олимпийски шампион, колекционер и дарител в сутрешния блок „Добро утро „България“ на Радио „Фокус“ за изложбите, колекционерството и дарителството. В Националната художествена галерия бяха изложени платна от личната колекция на Боян Радев. Тези дни той направи дарение на Перник.

 

Водещ: Подарената картина от художника Стоян Илиев ли постави началото на колекционерството ви?

Боян Радев: Да. Това е някъде 1974 г., ходих в общината да си сменям жилището и в салона всеки ден един човек. Викам, какво става, какъв си тук всеки ден и ти като луканка висиш. Той вика аз съм художник. А, викам, художник, я ми подари една картина. Той ми казва, да отидем в ателието ще ти подаря. Влязохме вътре в ателието и той – избери си нещо. Аз му казвам виж какво, аз съм пълна талпа на тази тема, дай ми нещо хубаво да си закача в вкъщи. И той вика – ето тази работа – едно момиче, седнало и държи един гълъб. Казвам, таман съм бил гълъбар и му викам, аз съм пръв приятел с Дечко Узунов, ще отида днес при него да си взема една картина. Той- ти си луд, как ще ти даде картина Дечко Узунов. И аз така наум си казвам, този къде ме бърка, че няма да ми даде картина. Паля колата, право при бай Дечко. Звъня на вратата, излиза бай Дечко – Бояне, какво те носи при мен? Викам, ще ти кажа. Влиза вътре, ще пиеш ли нещо, аз викам естествено, с теб всичко се пие. Аз с него се срещах всеки ден в хотел „София“ навремето. В този хотел се събираха Дечко Узунов, Васил Стоилов, елитът на София, цигулари, певци, фокусници, до два часа разменяха мнения. Викам, бай Дечко, аз съм колекционер от вчера, трябва да ме подкрепиш. А той, няма начин да не те подкрепя и вика на жена си, Олге, ела да видиш този нашия Боян и той стана колекционер, я да му дадем една картина. Какво искаш? Викам, дай някакво голо тяло. Подари ми и каза ще дойдеш утре при мен в Съюза на художниците, той беше председател. Отидох при него и той се обади на пет-шест художника и за два дена имах вече десет работи- Енчо Пиронков, Светлин Русев, Димитър Кирилов, много. Всеки ми даваше. И реших няма да спирам и продължих и до днес съм в същата форма.

Водещ: Кое поддържа интереса толкова години?

Боян Радев: Де да знам, аз съм такава фигура, така бях и в борбата, така съм и в тези неща, нещо което ми хареса, което искам да стана, ставам общ работник денонощно за тези неща. И реших, че няма да спирам докато мога да ходя, ще колекционирам. И така е и до момента.

Водещ: Казвате, че на времето са ви давали картините, а днес по-трудно ли се събират?

Боян Радев: Днес въобще не можеш да събереш картини. Особено пък от тези майстори Денчо Узунов, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Васил Стоилов, Майстора, тези големите, това е абсурд да намериш картина. Особено пък да ти подари някой. Такъв като мен може да ти подари, който има повече работи, голяма колекция и мога да правя жестове за различни хора.

Водещ: Това ли са българските класици, които изредихте?

Боян Радев: Има много класици, но трябва да се върна сега назад – Перец, Васил Стоилов, Васил Бараков, са големи личности, много големи. И техните работи са изключително хубави. И аз се гордея с тях, защото имам много работи от тях. Например аз мога на Бараците да направя една изложба самостоятелно- Бараците в колекцията на Боян Радев. Там мога да изложа, да кажем – 70-80 платна

Водещ: Тогава да кажем, че предстои такава изложба.

Боян Радев: Хайде да кажем, че предстои такава, защото съм отдавна мераклия да им направим една изложба.

Водещ: Треперите над картините си. Разкажете ни още за тях? Колко са на брой, как ги съхранявате?

Боян Радев: Аз ако можех да броя толкова много, няма да се познаваме.

Водещ: Този месец е рожденият ви ден. Винаги купувате картини. Ще ни подскажете ли кои са произведенията, на които залагате тази година?

Боян Радев: За рождения ден засега още не съм решил какво ще правя, но съм решил какво ще подаря на НИМ, това е една мраморна стела, която е много хубава. Тази стела вече много години гостува на музея, но не е тяхна собственост и днес или утре ще отида там и ще се подпиша, че става тяхна собственост.

Водещ: Да припомним на нашите слушатели, че вие сте дарител № 1 на НИМ, имате зала на ваше име, където са изложени ценни предмети. Всички свои награди и отличия за борба сте дарили. Смятате ли че е отворен българинът към дарителството?

Боян Радев: Когато има пари, българинът е бохем човек, обича жестовете. Смятам че и тази година дарителите ще се съберат бая неща в различни области всеки подарява това, което има. Аз сега подарявам само на НИМ антични неща, шедьоври, които трябва да останат, те не са за вкъщи да си сложиш една само плоча, то си е хубаво в музея.

Водещ: Това ли ви прави щастлив, колекционерството и дарителството?

Боян Радев: Нито едното, нито другото. Щастлив. Аз като подарявам пак мисля какво трябва да намеря още друго, за да подарявам и пак съм затормозен психически.

Водещ: Да, но пък създавате положителна емоция.

Боян Радев: Положителната емоция е временна, моментна.

Водещ: Да ви върна към спорта, с какви чувства си спомняте спорта?

Боян Радев: С най-хубави чувства, спорът ме създаде, спортът ме направи човек. Със спорт започнах ранните години – 1957-1959 г. Глад, мизерия беше тогава, нямаше храна. Аз работех в рудника тогава  „Република“, преди това съм бил каруцар. Един от най-хубавите каруцари в моето село бях аз. Карах най-хубавите коне, работех от сутрин до вечер. Универсален шампион съм в селскостопанските добиви.

Водещ: Важно е, че сте прославили България на световната спортна сцена.

Боян Радев: Много съм горд с това като станах двукратен олимпийски шампион, първият в България, когато станах за първи път олимпийски шампион в Токио 1964 г. и след свиренето на химна ме грабнаха моите противници и ме сложиха на раменете си, направиха една обиколка в цялата зала в Токио, всички ме аплодира, всички прави станали. В такъв момент не може да го имаш втори път никога в живота си. Може би тогава вече ще си понапълнял малко, няма кой да може да те носи.

Водещ: Вашата внучка е ски състезател. Можете да я поздравите. Тя в момента е на състезание в Банско.

Боян Радев: Бибенце, поздравявам те, деди. Да си жива и здрава и да следваш примера на дядо си. И да станеш много голяма шампионка като скиорка и една хубава българска да останеш.

Водещ: Последното ви дарение е в Перник тези дни. Какъв беше поводът?

Боян Радев: За бюста ли? С кметицата се видяхме, тя е много добър човек, към мен се държи много добре. Викам, хайде ще ви подаря един бюст, той е правен от Величко Минеков, много е хубав. То и аз съм същия изключителен, но портретът е друга работа. Величко Минеков е един голям скулптор, поздравявам го, да е жив и здрав. И по-нататък да направи още нещо в името на спорта.

Водещ: Вие дарявате в такъв случай без повод?

Боян Радев: В Перник искам да остане нещо от мен, защото в моето село /Мошино/ ми събориха къщата, нищо няма, помен няма от моята фамилия. Горд съм с моето село, независимо че през цялата си спортна кариера, Перник не ме посрещнаха нито веднъж като олимпийски шампион, като герой. Те перничани малко не обичат личностите, големите.

Водещ: Но явно днес нещата са различни. Какво е славата за вас?

Боян Радев:  Горд съм като българин. Все пак тази държава ме създаде. Аз на нея дължа всичко. На времето нямаше какво да се яде, все пак ние имахме анцузи, найлонови анцузи, платненки, борехме се в Дианабад на един тюфлек, отдолу със слама или сено, отгоре един брезент  и се борехме. Нямаше тепих, нямаше такива хубави анцузи. Когато почива отборът събота и неделя, аз взимах един рейс и отивах на камъните горе на Витоша. Отивам с една фланелка и една нося резерва, сняг до корема. Когато почива отборът, аз правим 20 км крос, поход в планината в снега. Отивам на Витоша, оттам Бистрица, хващам другия рейс и се прибирам. Това го правя събота и неделя, когато отборът почива, аз правим две натоварвания. И с това се гордеем, защото все пак големите неща искат и голям труд.

Водещ: Така се става световен шампион.

Боян Радев: Инак научен работник ставаш, стоиш на топло. Нашата работа е гладиаторска работа, битка водиш със себе си, със семейството си, с всичките, да се подготвиш, да тренираш, изоставаш семейството си, спиш по балканите, тренираш като луд. Възможно е да не станеш шампион и медал да не вземеш през цялата си кариера. А си талант и си голям шампион, да кажем, силен си. Някой път се случват и такива неща в спорта.

Водещ: Т.е. важен е и талантът, не само усилията. Но това ли са големите неща в живота – усилията, които полагаме?

Боян Радев: Не е само това, не трябва да е само това.

Водещ: Какво още трябва..?

Боян Радев: Има и още работи. Големите неща в живота са и също работата на някой научен работник, инженер, някой професор, който не хвърля по-малък труд, отколкото един голям шампион,  само че неговият труд е по-интелектуален, на друго поприще. Докато ние, нашата работа е гладиаторска работа. Това е цялата работа. Аз съм един гладиатор, един човек, който обича спорта, обича хората, лошо не съм направил на нито един човек, помагал съм цял живот с каквото мога и с това се гордеем пак към гарнитура, към големите постижения.

Водещ: И светът знае за България. Какво е мнението ви за съвременното изкуство?

Боян Радев: Съвременното изкуство  малко го изкривиха. Аз не събирам съвременни такива. Няма къде да стоят в моята колекция такива автори. Все пак аз поддържам едно ниво на авторите, които съм ги събирал 30-40 г. Не мога да се прехвърлям да започнем от минус. Аз съм някъде по таваните.

Водещ: Какво мислите за изкуството като инвестиция, за което се заговори през последните години?

Боян Радев: Инвестиция е относителна работа. Например, някой път улучваш. Художникът прави картини, минава се 30-40-50 г., идва твоят ред да покажеш и да продадеш и да вземеш пари, все пак семейството чака това. Много е трудно, особено сега. Много се пазарят – искат за малки пари, големи картини. Това никъде го няма. Няма и в България да остане. Някой ще станат много силни в бъдеще, само зависи кой издържи. Битката е да оцелееш, да кажат – да, той е добър художник е, взимай. Обаче започнеш да купуваш, започнеш да взимаш такива неща, обаче веднага те атакуват вкъщи – за какво ти е тази работа, какво ще правиш, тук да стои, нас ни трябват пари за това, това. Много тънка работа е изкуството. Може и много да спечелиш, но може и на минус да си.

Водещ: Тези дни много се говори за откупения портрет и предметите на княз Александър I Батенберг, които бяха представени на търг във Виена. Как, според вас, трябва да се реагира в такава ситуация?

Боян Радев: Това си заслужава внимание, заслужава си почит, уважение, който има пари да го купи. Наддаването е относителна работа. Но този портрет не е лошо.

Водещ: И трябва да остане за България, защото  е част от историята.

Боян Радев: Абсолютно. Имам един изключителен портрет на цар Симеон, много хубав и на времето, от 40 г. го имам, съм го купил, беше на един скулптор. Той е от Андрей Николов, много хубав портрет, карански мрамор, обаче някъде е бил на такова място, където са тренирали стрелците в него и по гърдите, челото има следи от патроните.  Царят идва вкъщи, с жена си дойдоха, както е редно, веднага храната се проверява, пиенето също. Симпатичен човек, жена му много усмихната. Разгледаха колекцията, видяха майка си, баща си, не пожелаха да кажат колко пари струва, искам да го купим. Аз бях готов да им го подаря, обаче те на тази тема не открехнаха, включително потретите. Освен това Андрей Николов е световен скулптор, по-голям скулптор е от мен в борбата.

Водещ: Какво се случва с ценностите, които не попадат в колекциите и музеите? Какво трябва да стане с тях, трябва ли да има държавна политика спрямо тези предмети?

Боян Радев: Държавата трябва да застане зад тези художници, които имат такива картини или фамилии, които имат, да се направят изложби, като се отбере най-хубавото и да останат в България. Защото все пак западните хора вече се пренасочват към България, защото България и Румъния има страхотно изкуство. Аз съм много горд с един румънски художник, който е световен и изключително голям художник, това е Йон Георгиу. Имам 16 работи, лично той ми ги е дал. Дебнех го много години и накрая случайно беше в хотел „София“ и отидох при него, и се представих, и преводачката му каза за мен. И той каза „О, Боян, знам го той е „тулуп татор“, което е борец на румънски, и вика – искам да ти видя колекцията и тогава ще говорим“. И веднага в колата го натоварих, отидохме вкъщи. Той като видя колекцията и вика на преводачката, кажи му на Боян, че искам да му се извиня, затова че го подценявах. Викам си на акъла сега този „тулуп татор“ какъв колекционер ще е и за да ти се извиня истински, ще ти подаря трите картини от триеналето на живопистта, на което е участвал. Ама те, шедьоври. И след това ми даде още други работи, станахме приятели. Той идваше често в Пловдив отсядаше, много голям художник, голяма личност и добър човек. И жалко, че почина в силните си години като художник. И затова съм горд с Йон Георгиу  лека му памет, лека му пръст.

Водещ: Имате достатъчно картини да направите изложба в негова чест.

Боян Радев: Аз правих изложба с всичките неща в „Ракурси“, сложихме румънското знаме и тогава изложих 11 работи и една скулптура –изключително хубави. А точно в този момент пък за 1300 г. събираха произведения. Ходили при Йон Георгиу и той им казал картините са подарени на  Боян Радев, ако той иска да ви  ги продаде, с него се разправяйте. И от 1300 г. дойдоха моите хора, ченгетата и викат това е за България.  Викам, няма такова нещо, картините са мои и на този му викам, изчезвай, защото аз 20 г. ходя по Йон Георгиу  да има нещо, ти сега за един път цък-цък. Трите по 60 хиляди лева бяха. Викат ще ти ги платим, а аз, я бегай, не става въпрос за парите. Сега са вкъщи, страхотни са.

Водещ: Постигнали сте много неща. Остава ли нещо за постигане?

Боян Радев: Не. Да съм жив и здрав. Фамилията ми да е жива и здрава. Поздравявам моята внучка, тя като шампионка да е жива и здрава, тя е много нахакана, много добро дете е, възпитано, силно. Рядко е тази комбинация да си силен и умен, това е невъзможно.

Водещ: Значи на нея ще предадете искрата на колекционерството.

Боян Радев: Засега тя е много силна в спорта. Не се интересува от такива работи. Идва на изложби, разбира. Като беше дошъл /Томас/ Бах  президент на Олимпийския комитет на моите изложби, тя му подари една много хубава работа и аз му подарих. С голямо уважение съм към тези личности, които поддържат олимпизма в разцвет да бъде. И на България й пожелавам повече олимпийски шампиони да има. Защото другото е гарнитура към олимпийските шампиони.

Водещ: Да, но пък от тази гарнитура ще излязат олимпийските шампиони и трябва да ги поддържаме и тях.

Боян Радев: Да, поздравявам ги.

Водещ: Каква изложба предстои? Обещахте Бараците, остава ли уговорката в ефира на Радио „Фокус“?

Боян Радев: Ще я направим тази изложба, тримата Бараци, но имам и нещо в предвид друго, но няма да го обявя сега.

Останалата част от интервюто ще чуете в предаването „Съкровищницата на тайните“ с водещ Анна Ангелова, неделя в 17 часа.

Елеонора ЧОЛАКОВА