Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите: Темата за климатичните промени вече е извън научната общност, превърнала се е в политика

Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България “  на Радио „Фокус“по повод срещата на върха на ООН по въпросите на климата. Как се позиционира България на климатичната карта, какви ангажименти може да поеме страната ни?

Водещ: Г-н Рашев. първо да изясним: колко е сериозен въпросът с климатичните проблеми?

Боян Рашев: Въпросът с климатичните проблеми не е толкова сериозен, колкото изглежда, и колкото се опитват да го изкарат много политици.

Водещ: Обяснете ни защо.

Боян Рашев: Защото климатът се променя и винаги се е променял. Доколко човек има въздействие върху това – вероятно има някакво въздействие в последните 100-ина години, поради емисиите на парникови газове. Сега, реално обаче в климатичните променливи в отношение на самия климат, примерно дали има повече наводнения, урагани и някакви такива неща – реално изменение няма. Повече наводнения и урагани има в медиите. Но реална такава промяна няма отчетена все още. Дали ще има такава промяна в бъдещето – това е въпрос, на който, ако някой ви отговори и ви каже, че е сигурен, лъже.

Водещ: Искате да ни кажете, че тези урагани, за които съобщаваме периодично, засушаванията, са по-скоро регулярно съществуващи явления, които ги има открай време, без да е ускорен техният ритъм?

Боян Рашев: Да. Няма никакво изменение на световно ниво нито в броя, нито в силата на ураганите, нито в броя или дължината на сушите. Има леко повишаване на температурата на планетата – факт, обаче за всякакви явления, които се случват и които ги асоциираме с климата: първо, нито едно метеорологично явление няма как да бъде асоциирано с промяната на климата със сигурност. Не може да се знае дали това явление би го имало, ако нямаше увеличаване на въглеродните емисии или не. Това няма как да бъде доказано.

Водещ: Как се получава това разминаване- въпросът, който е представен на срещата на ООН и който от години се дискутира за климата, и това, което вие казвате като специалист?

Боян Рашев: Ами аз ви казвам, че всичко е политика. За съжаление, много отдавна темата за климатичните проблеми излезе от научната общност. Това знаете ли как се случва? В един момент някои учени решават, че са открили много сериозен проблем и се превръщат в активисти. Почват да се опитват да накарат обществото да вземе някакви мерки. И от този момент нататък те се превръщат в политици. Защото в момента, в който ти имаш някаква кауза и я защитаваш с политически средства, ти ставаш политик. Оттук нататък ти вече не правиш наука, защото търсиш аргументи само за собствената си теза. Науката, това, което прави, е да търси аргументи да обори някаква теза, и за съжаление политиката и бизнесът много отдавна хванаха тази тема и стана нещо страшно. Вие виждате за какво става въпрос. Това последното изказване на това момиченце от Швеция…

Водещ: Грета Тунберг.

Боян Рашев: Ами, нормален човек, като го гледа това, какво би си помислил? Това вече прераства в нещо, което не е нормално. Първо, детето очевидно е болно, има нужда от помощ, а не да го изкарват отпред да му ръкопляскат. Второ, тези стачки, някакви деца искат нещо да се промени много бързо, ако може веднага да се спрат емисиите. Как да се спрат емисиите? Няма такъв начин. Цялата цивилизация зависи от това ние да потребяваме фосилни горива. Точка. Цялата цивилизация е изградена върху това. И ако някой си мисли, че ние можем да щракнем с пръсти и да налеем големи суми. Като те не ги хвърлят реално – те казват, че ще ги дадат за еди-какво си, но после не се случва така. Не можем да променим начинът, по който функционира светът от днес за утре. Да не говорим, че начинът, по който функционира светът, до днес е доказал, че води до това хората да живеят все по-добре. Това е факт. Ние живеем все по-добре. По всяко едно измерение. Измислете някакъв индикатор.

Водещ: Но специалистите отчитат влошаване на здравето на хората. Вие споменахте за вредните емисии, които са свързани с фосилните горива. Това, предполагам, че няма как да го отречем?

Боян Рашев: На глобално ниво като цяло има намаление на здравното въздействие от замърсяване на околната среда. Всички специалисти това отчитат. Аз гледам реалните данни. Това се вижда. В медиите това нещо не излиза, никой не го коментира. В медиите виждаме снимки на някакви комини, които пушат. Факт е, че има все още места, в България ги знаем тези места кои са, покрай драмите с изгарянето на отпадъци напоследък в топлофикациите на Ковачки. Там има места, където има замърсяване. Да, през зимата все още в България за съжаление се горят твърде много дърва, повтарям, дърва, не фосилни горива, а дърва, които се отчитат като решение за климатичната криза. Има замърсяване, но е лъжа, че замърсяването е асоциирано само с фосилните горива. Най-голямо замърсяване има там, където хората имат най-малко достъп до чиста енергия, където хората ползват биомаса за енергия.

Водещ: Въпреки че явно нямаме отправна точка по проблема, защото вие смятате, че няма проблем. Да се хванем за лекото повишаване на температурата на планетата и вредните емисии, които все пак се отделят. На тази среща на високо равнище по въпроса за климата начертаха ли пътища за справяне според техните критерии? Вие чухте ли такива?

Боян Рашев: Най-големите, тези, които емитират най-много въглероден диоксид, като Китай, САЩ и т.н., го дават: „Не ме занимавайте.“ Общо взето виждате президентът Тръмп какво отношение има към цялата работа. Той казва: „Тази тема не ме интересува, оправяйте се, ако искате“, което значи, че светът няма как да направи никакви крачки напред. Русия щяла да ратифицира протокола, споразумението в Париж. Това е абсолютен майтап. Русия сама по себе си е толкова енергийно неефективна страна. От какво живее Русия? От износ на нефт и газ. Само че тези емисии от изгарянето на нефт и газ, които тя продава, ще бъдат емитирани някъде другаде и ще се отчетат в друга страна. Тоест за Русия това е някакъв абсолютен цирк. Германия щяла да постига стопроцентова въглеродна неутралност 2050 г. Немците го казват това, защото избирателите им в момента в Германия го искат. Там са толкова brainwashed-нати на тази тема, че това им е най-важното нещо. Те толкова са си решили всички проблеми хората, че трябва да спасяват света, нямат друг проблем. Забелязвате ли кои са другите държави, които щели да си намалят до нула емисиите до 2050 г.? Това са все южни, малки държави…

Водещ: Включително и Гърция излезе с такова предложение в националната си политика.

Боян Рашев: В Гърция, пак няма как да стане и толкова смешно. Гърците оня ден инвестираха в супер модерни котли в лигнитните си ТЕЦ-ове, и обясняват, че щели да ги затворят тези ТЕЦ-ове през 2028 г.? Глупости. Ако някой вярва на това, той просто няма представа какво реално се случва. Много е интересно поведението на бедните страни по света, които допреди 10 години тотално не искаха да се взимат никакви мерки, да се прави каквото и да е, свързано с намаляване на емисиите, защото на тях им е пределно ясно, че те само могат да си увеличават емисиите. Те, ако искат да се развиват, няма как да не си увеличат емисиите, и то се случва. Но това, което е много интересно напоследък, те сега заеха обратната позиция, казаха: „Ние тук ще си поставим великите цели да станем на нула“, и знаете ли защо го правят това?

Водещ: Кажете ни.

Боян Рашев: Защото чакат едни милиарди, трилиони евро и долари да пускат към тях от Европа и САЩ. Само че Щатите го затвориха това кранче, европейските страни слагат някакви малки пари на масата, обаче Европа не е в цветущо икономическо състояние. Европа е влиза в рецесия. Ако някой си мисли, че една икономика, която е в рецесия, може да си позволи да раздава пари наляво-надясно, ами объркал се е. Няма как.

Водещ: Как се позиционира България на тази карта, която очертахте?

Боян Рашев: Никак. За съжаление България няма активна позиция от много години, България просто се съгласява с всичко, което се случва в ЕС, след което се опитва по всякакви начини да не изпълни това, с което се е съгласила, защото знае, че всъщност това работи против нашите интереси. Ние имаме един-единствен надежден, сигурен, наш източник на енергия и това са лигнитните въглища основно в Маришкия басейн. Точка. Оттам нататък, ако някой обяснява как България щяла да стане въглеродно неутрална и не знам какви си други неща – това няма как да стане. Ние това имаме, а в реалната политика, за съжаление, ти трябва откъм енергийна гледна точка трябва да направиш всичко възможно да си независим. Защото, когато дойде големият студ, както се случи януари 2017 г., и когато Румъния и Гърция ти кажат: „Ами ние нямаме ток, няма как да изнесем ток за България, оправяйте се сами“, защото когато тук е студено, обикновено и там е много студено, те имат същия проблем като нас, ние тогава на кой мислите, че можем да разчитаме? Електричество не може да се внесе от Щатите или от Русия. Ние трябва да имаме енергийни източници, на които да разчитаме, които са наши, които ползват нашия ресурс. България няма как да ги затвори просто ей така.

Водещ: А какви ангажименти може да поеме страната ни? Казахте, че ТЕЦ-овете няма как да бъдат затворени. А какво като ангажимент в тази насока можем да предприемем, да приемем?

Боян Рашев: България има много голям проблем. България лятото ползва около 5000 мегавата електроенергия, при пиково потребление, зимата ползва около 8000. Разликата от 3000 идва съвсем малко от осветление, защото зимата се налага все пак да светят повече лампи. Огромната част идва от отоплението на електричество. Защото зимата, ние в България, се топлим на електричество масово. Това е гигантски проблем за електроенергийната система, защото ти зимата не можеш да разчиташ нито на слънце, нито на вятър, ако е сушава година и на ВЕЦ-ове не можеш да разчиташ, защото просто няма вода в язовирите. Което значи, че през зимата трябват ТЕЦ-овете. Без тях не може да гарантира буквално физическото оцеляване на хората, защото ако няма електричество, а те имат само електроуреди, на какво ще се топлят? Ще направим огънче в средата на хола от мебелите? Този гигантски проблем може да бъде решен само ако България премине, както Западна Европа, почти навсякъде се топлят ексклузивно на газ или нафта. Газът е най-чистия начин да се топлиш в  градовете. Ако България почне да се топли много повече на газ или топлофикациите се оправят.  За тази цел нещо трябва да се случи с „Топлофикация София“, защото тя е в технически фалит, практически не инвестира нищо, много други топлофикации, които се държат от Ковачки, пък също са в неособено добро състояние. Без инвестиции в топлофикации и газификация България няма как да си реши проблемът с електричеството. Ако се случат тези инвестиции, ние ще можем да затворим спокойно най-мръсните и най-старите централи въглищни, без изобщо да имаме някакъв проблем, защото те няма да ни трябват.

Водещ: Предполагам, че с газовите проекти, които текат, това което казвате би могло да се осъществи?

Боян Рашев: Всички газови проекти в България вървят за трансфер на газ, който само да преминава през България. Това е лудост. През България минава огромно количество газ, а ние ползваме смешни количества, в сравнение с другите страни. В Германия огромна част от хората се топлят на газ, те затова могат да си позволят електричеството да е скъпо и да си плащат масрафа на ВЕИ-тата. Докато в България само по-малко от 3% от хората се топлят на газ. Ние имаме нужда- интерконектор България-Гърция трябва да заработи възможно най-бързо, България трябва да може да внася газ отвсякъде – от Румъния, от Турция, от Гърция, от Сърбия. Около нас има терминал за регазификация на втечнен газ, в Гърция, в Турция има четири такива терминала, в Хърватска има терминал. Тоест ние можем да внасяме газ от Щатите, от Австралия, от Катар – откъдето си искаме, ако имаме възможността да го вкарваме в България. Оттам нататък България реално вече участва на международния пазар и можем да ползваме газ за каквото си искаме. Газът е страшно ефективно гориво, и нещо, което между другото за индустрията е супер ценно като суровина.

Водещ: И екологично, казахте по-рано.

Боян Рашев: Абсолютно. Чисто. Газът изгаря практически без никакви емисии на замърсители, за разлика от дървата и въглищата. В същото време обаче откъм въглеродни емисии той  генерира въглеродни емисии, но много по-малко. Няма как ти да стигнеш до нулев въглерод, използвайки газ като гориво. Това е.

Водещ: Така да завършим –  реализирането на газови проекти, интерконекторът България-Гърция и доставяне на газ от възможно повече страни би могло да реши проблема и със замърсяването в България.

Боян Рашев: Абсолютно.

Елеонора ЧОЛАКОВА