Бранимир Митов, ДТ „Енчо Халачев“-Благоевград:  Важно е още от ранна детска възраст да се възпитава една любов към изкуството

театър

Бранимир Митов, директор на Драматичен театър „Енчо Халачев“-Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Трябва ли децата да се възпитават в любов към изкуството?

Бранимир Митов:  Важно е още от ранна детска възраст да се възпитава една любов към изкуството. Родителите трябва да водят децата си още от малки на куклен театър. Трябва да ги водят на опера, тук в Благоевград имаме и опера, да ги водят на представления, които са с жив план актьори, на балет. Хубаво е  децата да свикнат да ходят на театър, да свикнат с това, че в театър се влиза по друг начин, не с пуканки. Децата трябва да разберат, че отношението им към изкуството като цяло, говоря и за театър, и за балет, и за изобразителното изкуство, е много важно и те трябва да имат уважение към творците.

Фокус: На каква възраст са децата, които се включват в театралните школи?

Бранимир Митов:  Децата в школите са от първи до дванайсети клас, някои от школите работят с деца от първи до четвърти клас, а други работят само с големи. Все пак едно дете когато стане първи клас и може да чете, винаги може да бъде записано, ако проявява интерес към театъра и да започне своето развитие.

Фокус: Как се работи с деца и кой е основният проблем, особено при по- малките деца?

Бранимир Митов:  Проблемът с текста не е толкова от голямо значение. Дисциплината е от най- голямо значение, както навсякъде. Най- важното е да запазим детското в тези деца, т.е. да не ги правим толкова бързи актьори, а възможно най- дълго време те да си останат деца. По детски да не представят своите възможности.

Фокус: Привърженик ли сте на твърдението, че съвременното младо поколение малко по- бързо пораства?

Бранимир Митов:  Всяко поколение си има своя чар и всяко ново поколение е много по- напред от нашето. Това е в техен плюс , защото когато те са по- напред- четат, отворени съм им сетивата, тогава децата са ок.

Фокус: Какъв е броя на децата, които продължават да се занимават с театър?

Бранимир Митов:  90% от кандидатите за актьори са преминали през театралните школи. Това обаче не е най- важното. Важното е, че тези деца се научават да работят в екип, да мислят, да гледат театър, как се стои в театралната зала, как се гледа театър . Те дори да не станат актьори, те ще бъдат една много добра театрална публика, която има вкус. Идеята на театралните школи е да създава вкус в децата. Това е основната задача. Естествено най- талантливите и най- амбициозните продължават и стават професионалисти и се реализират на професионалната сцена.

Фокус: При контактът Ви с по- големите деца, те определят ли, че има бъдеще театърът и киното в България?

Бранимир Митов:  Те все още не се замислят за това. Те все още са чисти души, неопетнени и не се замислят за тези неща. Понякога ние ги съветваме, но вече едва ли може, да помогнем. Важно е те да опитат и да знаят, че са опитали, защото ако се откаже някое дете, за това че не е добре финансово да се занимава да бъде актьор, а стане например адвокат или нещо, което ще му донесе повече пари, един ден ще съжалява. Имаме един такъв случай. Един наш възпитаник, които е невероятен талант отиде да учи в полицейската академия, а сега го виждам да участва все по- често в кастинги.

Фокус: Има ли бъдеще театралното изкуство в България?

Бранимир Митов:  Въпросът е не дали се развива или не се, а в каква посока се развива. Когато се търси само комерсията, бързата печалба, тогава ако кажем,че се развива, това не е развитие. Една от мисиите на театъра е да издига публиката, т.е. Публиката да се доближава до актьорите и до идеите на режисьора, а не театралите да слизат на нивото на публиката. Ако говорим за проблемите на държавните театри, те трябва да търсят първо проблемът в себе си, т.е. защо те нямат публика и приход, правилно ли се ръководи този театър, дали има нужда от него. Лично нас не ни притеснява това, защото ние се изцяло съфинансираме, нямаме подкрепа от страна на Министерство на културата и това не наш проблем. Ние имаме проблем да имаме зала, в която да играем, а когато имаме зала- нашите зали са пълни. Това се случва, не защото играем халтури и показваме пръст на публиката да се смее, а защото се правят представления, които предизвикват интерес в хората и те идват да ги гледат/

Лора КАЛЧЕВА