Бранимир Митов, ДТ „Проф. Енчо Халачев“ – Благоевград: В Симитли имаме изключително добра публика, която не е даденост – тя се „възпитава“ и „отглежда“ през последните няколко години

Бранимир Митов, директор на Драматичен театър „Проф. Енчо Халачев“ в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин по повод „Нощта на театрите“, която за трета поред година се проведе в Симитли.

Фокус: Г-н Митов, тазгодишното издание на инициативата „Европейска нощ на театрите“ вече е в историята, ако мога така да се изразя. В тази връзка каква е Вашата равносметка от нея?

Бранимир Митов: Равносметката ми е, че с всяка следваща година, събитията, които правим с Община Симитли и читалище „Св. Климент Охридски“ набират все по-голяма популярност, а също така все повече са хората, които идват да гледат театър. Тази година имахме 5 представление, което е доста, но въпреки това залата беше пълна през цялото време. Има уверението на кмета на Симитли – Апостол Апостолов, че тази инициатива ще се запази и „Нощ на театрите“ ще има и през следващата година.

Фокус: Всъщност стана ясно, че публиката е останала възхитена от това, което сте направили. Планувате ли да продължите с театралните представления в Симитли и извън инициативата?

Бранимир Митов: Да, имаме разни идеи и може би още на пролет ще зарадваме публиката в Симитли. В момента репетираме две представления – едното е „Ревизор“ на Гогол, а другото е съвременна градска пиеса „Белградска трилогия“ на Биляна Срблянович. Именно тях мислим да представим на публиката в Симитли през 2018 година, защото вече сме свидетели на това, че те са радват когато отидем там, познават ни и знаят, че това което показваме е добро. Честно да Ви кажа съм малко изненадан от това, защото 5 представления за един ден не са малко, а залата все пълна.

Фокус: С Вас и преди сме говорили, че публиката всъщност се възпитава. С оглед на това, което казахте, то може ли да заключим, че Вие успяхте да си възпитате публика в Симитли?

Бранимир Митов: Да, може да кажем, че в Симитли имаме такива публика и това всъщност е благодарение на школата, която имаме там в читалището. Всъщност най-важното нещо при театъра е, че публиката не е даденост – тя се възпитава и отглежда, но за целта трябва да се показва качествен театър. Интересно е, че тази година в Симитли имахме публика от всякакви възрасти, защото бяхме направили така програмата, че имаше постановки за най-малките, имаше такива, които са за големи. Направи ми впечатление, че например на постановките за малки, имаше деца от детските градини, от основните и начални класове в училище. След това за постановката „Ромео и Жулиета“ дойдоха хора, които са 30, 40 дори 50-годишни. Вечерта за Ники Станоев публиката беше съвсем различна. Това показва, че хората вече разбират от театър и успяват да подберат това, което искат да гледат и това, което е подходящо за тях. Тоест ние сме си свършили работата.

Ливия НИНОВА