Бригаден генерал Пламен Богданов: Учим бъдещите офицери както на военна история, така и на борба с тероризма  

Бригаден генерал Пламен Богданов – началник на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Господин генерал, какво място заема Средновековната история на България в обучението на курсантите в Националния военен университет?

Пламен Богданов: Трябва да кажем, че бъдещите български офицери преминават курс по военна история, която обхваща войните на България и през Средновековието. Те изучават емблематични за българското Средновековие битки, като битката при Онгъла, обсадата при Константинопол, при която хан Тервел спира арабското нашествие и на практика спасява Европа, битката при Върбишкия проход, водена от хан Крум, сражението при Ахелой и победата на цар Симеон, битката при Тревненския проход, която е една невероятна катастрофа за византийците и която продължава успехите на България, постигнати от въстанието на Асен и Петър. И така стигаме до битката при Клокотница, с която е свързан и празникът на град Велико Търново – битка от 9 март  /ст. стил/ 1230  година между войски, водени от цар Иван Асен II и войската на епирския деспот Теодор Комнин. Наистина тази битка е може би една от най-важните в историята на Второто българско царство, защото след тази битка, знаем, Иван Асен с право започва да се титулува като цар на българи и ромеи. Тази тила представлява и реалната мощ на България, тъй като след него тя е носена от всички негови приемници. Тази битка на практика променя съотношението на силите и то рязко. Тази голяма победа при Клокотница е ознаменувана с надпис върху паметна мраморна плоча, поставена в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново – плоча и надпис, които ознаменуват

победата му. Знаем и че в същата църква след Освобождението, в знак на приемственост със Средновековната българска държава, Фердинанд обявява независимостта на България и приема титлата „Цар на българите“.

Водещ: Освен във военно дело, пред вас стои нелеката задача да обучавате бъдещите офицери във всеотдайност към родината. Как постигате тази своя мисия?

Пламен Богданов: Да, наистина това е мисията на нашия военен университет – най-старото военно учебно заведение в България, което в края на миналата година чества своята 140-годишнина. Наистина това е част от възпитанието, което ние даваме на нашите курсанти и всички други категории обучаеми. При нас обучението и възпитанието са неразривно свързани, това е единен процес. И това се постига всеки ден, ден след ден – от индивидуалната подготовка, от колективната подготовка, когато момчетата и момичетата рамо до рамо изграждат и сглобяват отделенията, екипажите, разчетите, когато се учат на взаимопомощ, когато наистина осъзнават потребността от техните способности и качества за държавата, които те трябва да покажат, когато се наложи. Това е постоянен процес при нас.

Водещ: Знаете, че напоследък доста актуален е недостигът на кадри за военната професия. Има ли достатъчно желаещи младежи, които да кандидатстват в Националния военен университет?

Пламен Богданов: Наистина има такъв недостиг в армията и във въоръжените сили като цяло. Затова нашата цел е да приемем повече курсанти, млади момчета и момичета, които да се обучават за офицери. Всички знаете, картината е еднаква за всички висши учебни заведения на практика в България. Ние все пак успяваме през последните години и имаме около трима кандидати за едно място, което в сравнение с предишни години е малко, но отчитайки реалностите, е едно нормално ниво. Само че тук веднага трябва да добавя и процента на отпадащи по различни причини, тъй като, знаете, при нас има различни изпити,  медицинска годност, психологическа и физическа подготовка. Но с усилията, които полага университетът, нашите преподаватели, командният състав, с неспирните обиколки на България, на много училища и населени места, ние все пак успяваме да увеличим всяка година броя на курсантите, които се обучават при нас.

Водещ: Казахте, има голям брой отпаднали. Къде най-често не успяват младежите да се справят – с физическата подготовка или с учебния материал, за да прескочат прага за влизане в Националния университет?

Пламен Богданов: Знаете ли, в последните 4-5 години тенденцията беше най-много да отпадат поради невъзможност да отговорят на всички изисквания към медицинската годност. Миналата година тази тенденция като че ли си  обърна, но не можем да кажем категорично. Миналата година, като споменах, около 20% от кандидатите ни отпаднаха по медицински причини. Физическата подготовка е също едно предизвикателство към тях, което е факт.

Водещ: А как отговаря Военният ни университет на съвременните предизвикателства пред сигурността? Имате ли открити нови специалности, които да отговарят на съвременните заплахи? Ето един пресен пример от вчера – атентатът в Нова Зеландия.

Пламен Богданов: Да. Това е един постоянен процес при нас. Ако започнем с атентата в Нова Зеландия, в програмите на всички наши специалности е заложена една дисциплина – борба с тероризма. Да не говорим и подготовката, която ние водим на съветниците, които участват в мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан, които минават подготовка при нас. Това е част от тяхната програма на обучение. Но, ако трябва да допълня, от миналата година ние въведохме бакалавърска програма по киберсигурност, тази година и магистърска програма. Въведохме също една нова инженерна специалност „Защита на населението и инфраструктурата“, наред с друга, която имаме от години, като „Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи“ – все свързани със съвременни предизвикателства към сигурността. Но, освен това, все пак за да бъдем адекватни на реалностите, имаме една нова специалност, която от миналата година е факт във Факултет „Авиационен“ в Долна Митрополия, тя е насочена към различни специалисти, които могат да намерят приложение на своите способности в ръководство на въздушното движение, тази нова специалност се нарича „Авиационни електронни системи за управление на въздушното движение“. Другите нови специалности, които изредих, те са както във факултета в Търново, така и във факултета в Шумен. Така че това е непрестанен процес.

Водещ: Доколкото разбирам, тези нови специалности са приложими и в цивилния живот.

Пламен Богданов: Точно така, тъй като ние обучаваме освен курсанти,  и студенти, които също са немалко при нас.

Водещ: И сега от съвременните предизвикателства пред сигурността, ще ви върна отново към празника на Велико Търново, който предстои на 22 март. Как ще вземе участие Националният военен университет в честванията по повод празника?

Пламен Богданов: Да, наистина нашият университет ще участва активно в празничната програма в град Велико Търново. Ние сме съорганизатори на тържествата, заедно с община Велико Търново, с Регионалния исторически музей във Велико Търново и с Великотърновската Света митрополия. Така че в двора на църквата „Свети 40 мъченици“ ние ще поднесем цветя на саркофага на цар Калоян. След това великотърновският митрополит ще направи водосвет и благослов за здраве, ще поръсят представителната военна част на Националния военен университет и бойното знаме на университета. И заедно с всички граждани и гости на Велико Търново ще участваме в празничното шествие, което по традиция се провежда от църквата „Свети 40 мъченици“ до сградата на община Велико Търново и до известния паметник „Майка България“. Предстои ни един тържествен ден.

Евелина БРАНИМИРОВА