Бриг. ген. Спас Спасов: Не пилотска грешка, а отказ на техниката е вероятната причина за трагичния инцидент, при който загинаха двама пилоти

Министерство на отбраната

 

Интервю на бригаден генерал от запаса Спас Спасов, председател на Фондация „Български ВВС“ за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, по повод трагичния инцидент с вертолет Ми-17.

Водещ: На територията на авиобаза Крумово при планиран тренировъчен полет, вертолет Ми-17 катастрофира, при което загинаха 2-ма военни, един беше ранен. Започна разследване. Коментар по темата ще потърсим от бригаден генерал от запаса Спас Спасов, председател на Фондация „Български ВВС“, на когато казвам добро утро.

Спас Спасов: Здравейте. На мен все още ми е трудно да казвам добро утро, защото тъгата е силна в нас, в колегите. Поздравявам ви вашия екип, вашето радио, вашите слушатели и същевременно още сега иска да изразя съболезнования към всички, които са съпричастни към този трагичен инцидент, към роднините, към семейството, към командирите, към всички колеги.

Водещ: Генерал Спасов, почти веднага след инцидента се изказа мнение, че не е човешка грешка. По-късно началникът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков отхвърли мнението, че е техническа повреда. Разбира се,  започна разследване и е рано за констатация, но все пак къде може да е  причината според вас?

Спас Спасов: Ами все пак компетентността на командира на ВВС е много по-висока и неговата информация е най-достоверна. Може да е отхвърлил дадена позиция или нещо, което се поднася от медиите или от някой друг, а той да има някаква по-сериозна информация, по-истинска. Или, което е най-правилно за всеки един на настоящия етап, това е да не заема някаква позиция. Защото има назначени две комисии и те ще разследват най-обстойно, прецизно и се надяваме обективно, разбира се, то не да се надяваме, не е правилно да се каже, те трябва да бъдат обективни. Истината тогава ще излезе. Някой път при такива инциденти има и скрити картинки, невъзможност да се стигне до истината. Но мисля, че в случая ще се стигне до точната причина за този инцидент, за този трагичен инцидент. Така че аз не бих подложил под някакво съмнение неговите думи. Засега моето мнение е, че това не е пилотска грешка, а е отказ на техниката. Това мога да кажа.

Водещ:  Вие сте летели на различни самолети. Има ли нещо по-специално при управлението на Ми-17?

Спас Спасов: Нещо специално, как да ви кажа, вертолетът все пак е нещо различно от самолета като управление, като поведение, като аеродинамика. Много неща са много по-сложни. Всеки, който лети на даден тип вертолет, той усвоява и вече за него стават нещата по-рутинни за пилота, за екипажа, който управлява съответния вертолет. Така че това, че е по-сложно за управление, това е от моя гледна точка като самолетчик, тъй да се каже. Летял съм и на вертолет, разбира се, три години съм летял на вертолет, имам известен нальот, не много, но имам определена представа от поведението на вертолета. Коренно различно е, сложно е. Но пак казвам, сложно е за нас, които не сме толкова летели и запознати, но тези, които усвояват вертолета и натрупват своя опит в часове, за тях вече това представлява нормално поведение и умението да го управляват е налице. Тук веднага ще се докоснем до една много неприятна за нашата действителност ситуация или просто то не е ситуация, то е някакво ежедневие вече за нашите ВВС, липсата на достатъчно ресурси да се лети. Много загубихме ние в подготовката на нашите авиатори. Тези, които са с по-добър нальот, по-добра подготовка, те летят най-много. Но имаме и летци, които просто съвсем  малко поддържат някаква летателна подготовка. Но това е мизерно, мизерно малко. И тук трябва всеки да се замисли, дори и не тези, които управляват, а всички, които и плащат данъци и искат да имаме една истинска авиация, българска военна авиация. Така както сме имали и сме я запазили дори след Ньойския диктат. Ние сме крили самолети по плевни, къде ли не и сме възстановили летателната подготовка, а и машините, и летците сме възстановили и сме имали една много силна авиация в ония години. А сега, при положение, че ние сме част от НАТО, част от ЕС, част от Европа, част от Балканския полуостров, а сме последни именно и в това. Не само икономически, няма да засягам такава тема, но ние сме последни и по бойни способности и възможности. Не само вертолетната авиация, а и другата авиация – транспортна, изтребителна, ударната авиация. Просто е трагедия при нас. А какво стана на тази тежка дата, на 11-и? Ами загинаха колеги, считам, че по причина на техниката. Но ние загубихме едни пилоти, хора, които спасяват хора. Ето това беше тяхното призвание. И те са част от тези екипи, които най-много летят, въпреки че са със смешните часове, годишно едно 25-30 часа, което просто е смешно. В грозния смисъл на думата смешно. Да не споменаваме някъде да ни се смеят и най-изостаналите нации в авиационно-техническо отношение. Това е положението.

Водещ:  Да, споменахте бойни способности на авиацията. Вие сте били инструктор методист. Как оценявате стандартите на НАТО пилотите да имат по 180 часа и може ли с по-малко да се достигне добър професионализъм?

Спас Спасов: Разбира се, че може и с по-малко. Зависи и от подготовката, до която са стигнали летците. Аз ще ви върна малко в онези времена, когато летяхме много. Но летяхме много, но това много беше в рамките на 120 часа. Лично за млад летец, за подготвените, които бяха първокласни летци, така както и аз в началото съм бил млад летец, всяка години ми се планираха по 120-130 часа. Правехме ги и ги надхвърляхме. След това вече като добих и първи клас, и в йерархията бях на по-високи длъжности, вече този нальот го намалихме, тъй като няма какво да усвоява много, на 65 часа. За НАТО, като има такъв критерий, но ние не го спазваме, и затова тук пак ще кажа, ами смешни сме. За НАТО изискванията са действително много високи, за способности. Защото НАТО не е само на съответната си страна, а изпълняват и мисии извън страната, изпълняват и много сложни мисии, далеч по-сложни, от тези, които и ние сме изпълнявали. Аз мога да спомена, че съм летял с англичанин на боен самолет и трябва да ви кажа, че действително показа страхотни умения на това, което аз много години съм се учил и съм учил мои обучаеми – полети на пределно малка височина. Ниско на терена. Бях страхотно впечатлен. Но това става с много нальот. И затова ви казвам, да, тези 180 часа тях непрекъснато ги премята в ефира, в разговори, на маса, навсякъде, но ние сме далеч от това. Не зная какво ще стане, ако поне половината можем да постигнем, не 180, а 90 часа. Защото, пак се връщам на това, смешните 25-30 часа. И то за летци, които считаме, че са подготвени. Ето тези наши колеги, които загинаха. Да, те са с толкова и дават всичко от себе си. Но не са мотивирани да летят. Летят, но просто това е тежко за тях. Имат натрупан опит, имат за определени задачи. Нямат в пълния аспект на възможностите на дадения тип машина. Е, някъде в някои бази и повече може да е, но са далеч всички пилоти от тези 180 часа, които се изискват. Ние сме далеч от това, което ни искат, и 2 % от БВП. Защо ги няма и кога ще ги има?

Водещ:  Защо не може да се достигне тази норма?

Спас Спасов:  Ами това вече е желание на всички в авиобазите, които у нас останаха да съществуват, и е нежелание на всички, които са ни управлявали, откакто сме влезли в НАТО. Ние имитираме нещо. И ей така, да мине и да замине. Тази година, този мандат, ей така. Да не говорим изобщо за НАТО като някаква фантазия или някаква имагинерна структура. Имаме съседи, които са също в НАТО, това са Турция и Гърция. Бил съм и в двете страни и те точно така летят те, изпълняват тази норма, която споменахме. А тези, които са им командири, най-подготвените, те са на 90 часа. Това лично съм питал командира на база „Бандарма“, той ми го е споделил. Това беше преди години, още първите години, когато направихме контакти и те идваха при нас на гости, и ние при тях на гости.

Водещ: Да се върнем на случая. Следва разследване от страна на Окръжна прокуратура и отдел „Авиационна безопасност“. Защо и двете институции са ангажирани, а вие отделно казахте, че ще има и две комисии?

Спас Спасов: Ами това имам предвид, това са като комисии. Сега там какви специалисти, какви хора са в тези комисии, не мога да коментирам, не съм съвсем  запознат. Мисля, че трябва да действително много да се обърне внимание точно на техниката. Как е поддържана. Вертолетът знам, че е ремонтиран сравнително наскоро, 2016 г. и да се погледне там какво е извършено и какво е станало. А в авиобазите, говоря за всички, там няма техника, която да не се подготвя така, както се изисква, за да лети съответния тип машина. Много често се говори, ама нашите самолети са много стари и т.н., ама защо се ремонтират. Първо, трябва да кажа, че се ремонтират с решение на министъра на отбраната, ремонтират се, за да летят нашите летци, нашите инженери и техници да обслужват, нашите обслужващи да изпълняват своите задължения и всичко да работи в една авиобаза, макар и с тези самолети. Но те трябва да се ремонтират. Не говоря за модернизация. Нямам мнение, че трябва да се модернизират, но трябва да летят, защото летците ни трябва да летят. А вече купувайки нов самолет, това ще бъде модерното, което имаме, и ще направим крачка напред в НАТО, а не опашката и да не казвам грозна дума, под опашката.

Водещ:  Не можем да не засегнем и темата за гласуваните в парламента проекти за инвестиционен разход за модернизация на сухопътните войски, ВВС. По-рано в интервю за Радио „Фокус“ констатирахте, че на високо ниво в държавата вече се говори за армията и казахте, че очаквате адекватни решения. Тези проекти адекватни решения ли са според вас?

Спас Спасов: Да, напълно подкрепям и това е, все пак не е направена крачката, направена е, но в смисъл не сме видели резултата. И аз се надявам, че това правителство най-после от всички други досега, които са били, то действително ще успее да направи нещо. Знаете и преди, започваше се, заминава си правителството преждевременно или нещо друго пречи, скандални истории и т.н., надявам се, че сега нещата ще се доведат докрай и това ще се осъществи. Като мое мнение е това. Подкрепям и вярвам и се надявам, че всичко това ще стигне до успешен край, така както е започнато. Няма да коментирам абсолютно нищо друго. Кой самолет, какъв ще се взима, кой е най-добър и т.н. За мен, след като съм летял на много типове самолети, всеки е бил добър за това, за което е бил закупен от държавата и си е изпълнявал задачите. Естествено, изпълнявал ги е самолетът с екипажа, който се обучава на него. Държавата ни дава възможност да се подготвям, за всички колеги. Ние нямахме някой, който да стои ей там в ъгъла и да не лети, защото няма ресурс за него. Имало е случай на летци да спират да летят поради слаба подготовка, в смисъл психически и т.н. , просто не всеки може да стане летец. Но за всички е имало възможност да летят.

Водещ:  Проектът за ВВС включва придобиване на 16 изтребителя. Това достатъчно ли е, оценявайки ВВС ни сили да изпълнят задачата си, и това дава ли повече от санитарния минимум тази бройка?

Спас Спасов:  Ами, как да ви кажа? Тук който и да ме слуша от тези, на които не им се дават пари, смятат, че може да разчитаме на съюзниците, а не на себе си, винаги ще ме упрекне. Не, не е достатъчно. И тук ще цитирам професор полковник Недялков, преподавател във Военна академия, аз всъщност съвсем точно не зная дали ще цитирам, но при него изследвания, това е научно направено, сериозно като намерение, минимумът са 72, говоря за бойни самолети. Тук не включваме вертолети, транспортни и други, а бойни самолети, които са многоцелеви. Могат да изпълняват изтребителни задачи, могат да изпълняват и задачи по нанасяне на удари по земни надводни обекти. Така че това е малко. Но пак ще кажа това, нека това да е първата крачка, да я направим. Защото ние от 2000-2001 все правим, все се засилваме и нищо не правим. Така че за едно 15-16 години, като не сме направили нищо, поне сега да видим, с първите осем, след това още осем, разбира се, след още някоя година трябва да говорим за още самолети. Това е достойно за нация като българската. Всеки друг, който говори нещо друго, или е пацифист, или мрази България.

Водещ:  Генерал Спасов,  благодаря ви за вашия коментар и за отделеното време.

Елеонора ЧОЛАКОВА