Българи, номинирани за Нобелова награда през годините (справка на Радио „Фокус“)

На 10 декември ежегодно от 1901 г. в Стокхолм в тържествена обстановка се връчват най-престижните награди за наука и литература Нобеловите награди. Нобеловите награди за постижения в науката, литературата и икономиката традиционно се връчват в Стокхолм, а Нобеловата награда за мир – в Осло.

България има не един кандидат за престижната награда, но за съжаление нито един от тях не е взел приза. Ето и кратък списък, който Радио „Фокус“ изготви за българските кандидати за Нобелова награда през годините:

Държавникът Андрей Ляпчев е бил номиниран през 1910 година за Нобелова награда за мир от брата на Пенчо Славейков – Христо Славейков, по това време председател на Народното събрание. Предложението идва за успешни дипломатически преговори с Турция след обявяване на независимостта на България през 1908 година.

Кандидат е бил и големия български поет Пенчо Славейков , предложен от Алфред Йенсен през 1912 година, но преждевременната му смърт осуетява награждаването му, тъй като Нобеловите награди се връчват само на живи хора.

Патриархът на българската литература Иван Вазов е предложен за Нобелово награда от проф. Иван Шишманов – неговия най-добър приятел и изследовател, през 1916 година. Зад кандидатурата е отново и Алфред Йенсен, превел романа „Под игото“ на шведски през 1895г. По това време бушува Първата световна война и кандидатурите не са много, но в крайна сметка наградата печелят двама шведи. Възможно е и кръгът около д-р Кръстьо Кръстев да е оказал влияние, тъй като са известни противници на Вазов и не биха се помирили с неговия избор (за това говори самият Иван Шишманов в своите спомени).

Един от кандидатите е малко известният в широките кръгове – Иван Грозев , поет, писател и драматург. Той е предложен двукратно – през 1928 и 1929г, от проф. Михаил Арнаудов, но не достига подиума в Стокхолм.

Големият наш писател Йордан Йовков , предложен от турски професор по литература – Сабри Смявушгил. По-късно турският литературовед изказва разочарование от пропадналия избор.

Елисавета Багряна е предлагана също няколко пъти за престижната награда – в годините 1943, 1944 и 1945, като неин застъпник е големият писател Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет; отново безрезултатно, вероятно поради
липса на подкрепа от тогавашната социалистическа държава.

Йордан Радичков е номиниран от проф. Боян Биолчев през 2001г. и надеждите са големи – българският писател е превеждан на много езици в различни страни. Но и той не достига до Стокхолм.

Антон Дончев е номиниран три пъти за своя роман „Време разделно“, преведен на основните европейски езици, като през 2005г не му достига само един глас.

През 2017-та година Българската православна църква бе номинирана за втори път за Нобелова награда за мир заради спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

Никой няма право да се предлага сам, кандидат-лауреатите трябва да бъдат номинирани – било то от някой от предишните Нобелови лауреати, от декана на скандинавски факултет в съответната област или от някой друг учен, който Кралската шведска академия на науките счита за достоен.

Ако бъдете номиниран, трябва да предадете научния си труд за оценка. За всяка от петте дисциплини (физика, химия, медицина, литература и икономика) има комисия от експерти, включваща 3 до 5 души.

Лауреатите се избират от няколко институции – Кралската шведска академия на науките присъжда Нобеловата награда за физика, химия и икономика, Каролинският медикохирургически институт в Стокхолм – за медицина, Шведската литературна академия – за литература, а 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент – наградата за укрепване на мира.

В началото на октомври се оповестяват имената на лауреатите – най-много по трима в категория. Повечето от тях узнават от медиите, че са получили Нобелова награда, защото тези се опитват да ги открият минути след оповестяване на решението.

Церемонията по награждаването е по принцип на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Има строги изисквания за облеклото. Мъжете трябва да носят фракове и бели папионки, като костюмите се шият по поръчка специално за лауреатите. Паричната стойност на наградата е около 1 милион евро. Ако има няколко лауреати в една категория, сумата се поделя по определени правила. Парите се облагат с данък!

И накрая някои любопитни факти около престижните награди: Най-много Нобелови лауреати имат САЩ – общо 306-има, на второ място е Великобритания със 107 лауреати, Германия е трета с 80. До началото на тази седмица са връчени общо 809 Нобелови награди, като 754 от тях на мъже и само 35 на жени. С 20 награди са отличени освен това институции.
Десислава ВАСИЛЕВА