Българската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Мироточец – Димитровден

Снимка: Архиерейско наместничество - Смолян

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Мироточец – Димитровден. Християнската история, счита че св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика от които потекло благовонно миро. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични св. Литургии.
Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за св. Георги лятото, а за св. Димитър зимата. В народния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.
Датата 26 октомври е приета и за празник на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.