Валентин Господинов, директор на ХГ „Владимир Димитров – Майстора”: Картините на Майстора нямат само финансово изражение

Радио "Фокус" - Кюстендил

 

Директорът на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Валентин Господинов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Господинов, галерията „Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил показа пред своите посетители една картина на големия български художник, която десетилетия наред е била скрита от широката публика, каква накратко е нейната история?

Валентин Господинов: Историята на тази картина е много богата. Това предизвика голям интерес към нея, което се отрази и много добре на галерията. В едно интервю дори споменах, че това е една приказка с красив край. Това е една от многото картини, собственост на хора, които са били близки до Майстора, хора които са му позирали. Случаят с тази картина е точно такъв, тя е съхранявана като семейна реликва и все още се приема като такава. Много се радвам, че собственикът се обърна към нашата галерия. Преди това се е консултирал и с колеги от Националната художествена галерия. Принадлежността му към Кюстендил и желанието му да бъде обогатена нашата колекция го навежда на идеята, че точно тук е мястото към което трябва да се обърне. Да, имаше едни обстоятелства, свързани с евентуално притеснение със сменяне притежателя на картината, но от миналия октомври тя вече е под наша опека, а от Коледната изложба на групата на кюстендилските художници, тя вече е официално показана и е част от нашата експозиция. Договорът ни със собственика на картината е за срок от пет години, но аз силно се надявам, че като наблюдавам неговото отношение и начинът на приемане като духовна ценност, че това ще продължи и след това.

Фокус: В какво състояние дойде картината при вас?

Валентин Господинов: Самият дълъг период от нейното излизане от под четката на Майстора до сега предполага, че е необходимо да се направят поддържащи действия. Не, не беше в добро състояние. Тогава културата на хората към произведенията на изкуството е била по-друга. Това все пак са хора от село Шишковци и не са били точно запознати как да се съхранява. Тя беше просто платно, дори нерамкирано на подрамка. Наложиха се едни действия, които да я покажат в максималния си блясък. Това което в момента виждаме е може би както тя е изглеждала когато е била направена от Майстора.

Фокус: Какво показва тази картина, какво разкрива тя допълнително от творчеството на Владимир Димитров – Майстора?

Валентин Господинов: Да, има неща които са доста специфични за тази картина. Като изключим историята на картината, за която доста се приказва, която ние обследвахме и която всъщност е абсолютно достоверна. Интересното е това, че в тази картина той използва един негов технически похват, в който размива много боите и се получава един акварелен почерк. Тя е масло, но фонът е много акварелен – много размит. Това прави един дифузен фон с концентрация към портрета.

Фокус: Тази картина беше представена пред широката публика още в края на миналата година, какви са реакциите на хората, има ли интерес от страна на посетителите?

Валентин Господинов: Служителите от галерията казват, че има хора, които специално идват, които идват да видят конкретно тази картина. Това е много важно за политиката на галерията и аз много държа на това. Ако няма новости в една галерия, Майстора все пак е един от колосите на българското изобразително изкуство и винаги ще има посетители, радваме се и на изключително голямо повишение в посещаемостта и благодарение на новото осветление, но това да проветряваш, да успееш да вкараш нови работи в пространството автоматически подсилва интереса на хората. Причината е и тази картина на Дюлгеров, която успяхме да закупим и която също е изключително ценна и рядка като творба. Убеден съм, че това нещо ще активира посещаемостта. Това е нещо за което си мисля, че си заслужава човек да работи и може би едно от важните неща за такава галерия, каквато сме ние. Ние сме регионална галерия, единствената галерия с такъв мащаб в нашия град, но това ни принуждава ние да съвместяваме доста дейности. Ние сме едновременно музей на Майстора, ние сме и институт, защото тук се съхраняват най-голямо количество научни архиви. Това е изключително ценно, защото ние не разчитаме не само на депото и на хранилищата, а и на изключителния научен фонд. Другото много важно за нашата галерия е това, че ние трябва да сме и живо туптящ организъм, който да отразява развитието на съвременните художници и тяхното утвърждаване.

Фокус: Вие споменахте, че картината е била семейна реликва, какви са условията една творба на Майстора да се превърне в такава ценност?

Валентин Господинов: Пак нещата опират до личността на Майстора. Сега много хора подменят състоянието, придавайки му материален израз. Една творба, особено творба на Майстора, тя няма само материално изражение. Много пъти ми задават въпрос каква е цената на една картина на Майстора? Да, тя може да има някакво финансово изражение, някакви цифри, но личността на Майстора, неговата странност, дълбоко философска, емоционална и духовна чистота го правят изключителен. Всеки досег на хора, които са имали с него, всички спомени са се превърнали в нещо изключително специално и ценно. Това прави картините безценни за тези хора. За това те се превръщат и в семейни реликви. Аз познавам хора които притежават картини на Майстора, но не дават да бъдат заснети за архива. Те ги пазят не като материална ценност, те ги пазят като съкровеност, защото в крайна сметка това е досегът с нещо чисто и нещо изключително.

Фокус: Правено ли е проучване колко творби на Майстора се намират в други галерии, в частни колекции в страната и чужбина?

Валентин Господинов: Мисля, че скоро няма да има отговор на този въпрос. На искам да кажа, че никога няма да има отговор, но скоро няма да има отговор на този въпрос. Новите медии помагат много за скъсяването на пътя и изваждането на светло на много неща, но Майстора е изключително продуктивен художник. Това е бил неговият живот, той е рисувал с такава динамичност – той просто е дишал с рисуването.

Фокус: Да ви разбирам, че това което се случи сега с тази картина, може и да се повтори?

Валентин Господинов: Да, аз в момента работя по една друга възможност. Аз съм убеден, че такива работи ще се случват. Тази следа, по която работя в момента, съм сигурен на 80 %, че ще се доведе до положителен край, защото хората са от този габарит, какъвто беше и собственикът на тази картина.

Фокус: Много ли са творбите на Майстора, съхранявани в галерията в Кюстендил?

Валентин Господинов: Да, това е изключително голяма колекция –  над 1350 творби са в нашия фонд. Това не е таванът който може да има. Аз съм сигурен, че ние ще може да продължим да обновяваме колекцията на Майстора. Това е изключително ценно – да можеш да подхранваш този фонд. Това е голямото призвание, голямата кауза да си директор и да работиш тук.

Фокус: Къде е мястото на една такава картина, каквато е изложената нова творба на Майстора?

Валентин Господинов: Не само като директор на галерията, но ревниво казвам, че мястото е в галерията. Естествено има колекционери които работят изключително добре, които поддържат работите в изряден вид. Радвам се тогава, когато това са колекционери, които правят това с една отвореност, когато имат желанието тези неща да бъдат показвани и да видят бял свят. Още повече се радвам, когато това са колекционери, които поддържат изкуството изцяло. Това за мен са колекционерите, които наистина инвестират в изкуство.

Фокус: Да завършим нашия разговор с нещо предстоящо, на 1 февруари се навършват 137 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора, по традиция галерията в Кюстендил отново ще бъде център на честванията и на връчването на Националната награда за живопис, какво планирате?

Валентин Господинов: Очаквам една много хубава изложба на Анета Дръгушану, която спечели наградата миналата година. Ние сме домакини и всяка година се опитваме да има нещо ново и различно при връчване на наградата.

Венцеслав ИЛЧЕВ