Валентин Дебочички, директор на РИМ – Кюстендил: Образователната програма на музея дава изключително добри резултати

Директорът на Регионален исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Дебочички, каква беше изминалата 2018 година за Регионалния исторически музей в Кюстендил?

Валентин Дебочички: На първо място бих изтъкнал обстоятелството, че през 2018 година колегите археолози в музея имаха много ангажиращи и важни задачи. Колегите извършиха спасителни археологически разкопки на три обекта – парк „Галерията” пред Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”, спасителни разкопки на обект на улица „Демокрация” 44 в Кюстендил също в рамките на резервата Пауталия – Велбъжд – Кюстендил и спасителни археологически разкопки в град Сапарева баня. Щастливи сме, че през 2018 година чрез осигуреното финансиране от Министерството на културата продължиха редовните планови археологически разкопки на един великолепен и много стойностен обект. Това е светилището от римската епоха в землището на село Долна Козница, община Невестино. За първи път бяха финансирани редовни проучвания в рамките на централната част на Кюстендил в рамките на резервата, като обектът се намира в парк „Галерия” в Кюстендил и се надявам, че двата обекта ще бъдат отново финансирани през 2019 година, за да могат тези проучвания да продължат. Извършиха колегите и едно археологическо наблюдение във връзка с реновирането на далекопровода „Илинден” в землището на Община Рила.

Фокус: Кои са най-успешните направления в работата на културния институт”

Валентин Дебочички: Традиционно,  вече от десетилетия едно от най – успешните направления в работата на музея, е научно – изследователската работа, част от която са и теренните археологически проучвания. През 2018 година музеят беше основен организатор на три престижни научни форума. Първият от тях е национална конференция „Форуми и прояви на българското национално освободително движение 1908 – 1928 година”, която се проведе съвместно с Института за исторически изследвания, Македонският научен институт. Традиционната конференция под общото мото „Кюстендилски четения”, като темата беше „Памет и забрава в историята”. Тя се проведе съвместно с Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. И още една конференция, която се превръща в традиционна – третото издание на конференцията „Музейните архивни фондове, места на памет, представяне на богатството на музейните фондове и архиви”, която през 2018 година от регионална се превърна в национална и с международно участие. Радваме се, че през 2018 година е факт и том осемнайсети от „Известията на исторически музей Кюстендил” с разработки на музейната колегия и на наши бивши колеги, работили в музея.

Фокус: Каква е оценката за организираните детски музейни работилници?

Валентин Дебочички: Основен акцент и изключително успешен през 2018 година беше работата на колегите от отдел „Връзки с обществеността” във връзка с образователната програма на музея. Изключително успешни бяха проведени за четвърта поредна година дванадесет ежемесечни музейни работилници за деца. Бих искал освен благодарността си към колегите, да посоча, че децата – участници в дванадесетте детски музейни работилници, са почти с 400 повече, отколкото през предходната 2017 година, когато те са били 664 деца, а през 2018 година има като участници в работилниците 1040 деца, което считам за изключително радващо и устойчиво развитие на тази образователна програма и затова ще спомогне и реализирането на поредния образователен проект, който е одобрен и финансиран от Министерство на културата.

Фокус: Какво представлява този проект?

Валентин Дебочички: Неговото наименование е „Децата и музеят – културното наследство през призмата на детските деца”. Неговото изпълнение предстои през първото полугодие на 2019 година и ще ни спомогне да закупим допълнително оборудване, да бъдат направени допълнителни възстановки и да обогатим темите и тематичните занимания с нашите най – малки посетители, тъй като те наистина са от най – малките, но цифрите, които споменах за участниците в детските музейни работилници, искам да посоча още една цифра, че децата от предучилищна възраст – до 6 години, са 464 деца, което е прекрасно за техния допир и съприкосновение с музея, с миналото и с историята да стане на тази ранна възраст.

Фокус: В рамките на годината организирахте и разнообразни изложби, кои са основните от тях?

Валентин Дебочички: През 2018 година музеят, макар и с по – малко на брой гостуващи и собствени изложби, смятам, че имаме по този показател една успешна годината. Гостуваха ни с фотодокументална изложба колегите от Македонския научен институт в къщата – музей „Димитър Пешев”. Една прекрасна изложба с икони от сбирката на Регионален исторически музей Перник – „Храмови иконописания от Пернишко” в музеен комплекс „Свети Георги” в Кюстендил. Нашият музей със собствени материали участва в една изключително престижна национална изложба през месец ноември миналата година – „Спасени съкровища на България”, която е открита и експонирана в Националния археологически институт с музей – София. В края на годината участвахме в една обща етнографска изложба – „Багри по долините на Струма и Места”, експонирана в Исторически музей – Брезник, съвместно с РИМ -Перник, Исторически музей – Брезник, Исторически музей – Гоце Делчев и Музеен комплекс – Банско, която предстои  да гостува и да се превърне в мобилна изложба и да гостува в изложбена зала „Стримон”. Тази изложба планираме да бъде открита на 20 март 2019 година. Наблюденията, във връзка с посещаемостта, нямаме общата, глобалната цифра за годината, но поне финансовите показатели показват, че има увеличена посещаемост и макар да са все още скромни увеличени приходи от тази посещаемост на музейните обекти като по традиция най – посетените обекти на музея са зала „Асклепий” с археологическата изложба, временната изложба „С дъх на билки –  лечебни и магични”, която поради интерес към нея задържахме и през 2018 година. Средновековната църква „Свети Георги” с вече споменатата временна изложба, която е експонирана по настоящем и къщата – музей на Димитър Пешев. В това отношение се надявам, че чрез планираните изложби през 2019 година, отново да имаме тази устойчивост и ръст в посещаемостта на музейните обекти на регионален исторически музей Кюстендил.

Фокус: Какви са плановете за 2019, какво очаквате?

Валентин Дебочички: Имаме вече набелязани приоритети и задачи, някои от тези задачи вече споменах. Надяваме се, че ще може да продължим редовните археологически проучвания в центъра на Кюстендил и на обекта в село Долна Козница. Вече имаме и запитвания за обекти за извършване на спасителни разкопки през 2019 година, така че очакванията и намеренията са ни за една подобна натоварена, наситена почти през цялата година теренна работа на колегите археолози музея. Надяваме се, че през 2019 година, както сме планирали, че ще имаме собствени изложби, подготвени от колегите етнографи в музея да бъдат представени в зала „Стримон”. Имаме изключително напрегната издателска работа, тъй като под печат или като комплектуване, събиране на материалите, предстоят да бъдат издадени том 19, том 20 и том 21 от „Известията на исторически музей Кюстендил”, както и редица сборници или монографични издания. Според финансовите ни възможности, които имаме в бюджета на музея. Ще стартира работата по вече одобрения и спечелен образователен проект „Децата и музеят – културното наследство през призмата на детските деца” през 2019 година. Надявам се, че чрез очакваната промяна в някои от нормативните наредби и документи, ще можем да регистрираме голяма част от направените дарения през изминалата година и през предходните години, като даренията на господин Румен Манов, даренията на Мила Милчева, чрез Асен Милчев, което ще спомогне да извършим по – добре музейните си дейности. Организираните от музея конференции, част от тях са вече традиционни и ежегодни, така че през 2019 година ще се проведе в началото на месец юни поредната кюстендилска конференция „Кюстендилски четения” с Историческия факултет на Софийския университет. Също и четвъртото издание на конференцията „Музейните архивни фондове – места за памет”. Ще се постараем с работата си, 2019 година да бъде и по – успешна от изминалата вече 2018 година.

Венцеслав ИЛЧЕВ