Валентин Николов: Вече имаме три източници за доставки на газ за газов хъб „Балкан“

Валентин Николов, председател на парламентарната комисия по енергетика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и гръцкият ѝ колега – министърът на енергетиката и околната среда Константинос Хадзидакис подписаха в София Междуправителствено споразумение за установяване на данъчен режим по отношение на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България. В рамките на събитието бяха подписани и други договори за ключови ангажименти и дейности по изграждане на интерконектора: договорът за заем между Европейската инвестиционна банка и „Българския енергиен холдинг“, споразумения за пренос на газ с „Булгаргаз“, ДЕПА и Едисон. Каква е ролята на интерконектора Стара Загора – Комотини? Научаваме от председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. Господин Николов, защо подписаните договори бяха определени от министрите Хадзидакис и Петкова като ключови?

Валентин Николов: Да го кажем така – те са важни договори от гледна точка не по тяхното съдържание, а най-вече по това, защото има вече писмена ангажираност на новото правителство на Гърция, дясното правителство на Мицотакис, че ще съдейства максимално, с всички възможни средства, да може да бъде изградена тази тръба максимално бързо. Защото знаем, че ангажираността до този момент, разбира се не през годините, 10 години назад, колкото се мъчеше този проект, реално погледнато беше на премиера Ципрас, който беше тук във връзка с първата копка за изграждането на този газопровод. Реално погледнато това е най-важната новина – че новото правителство се ангажира. Даже в речта на министъра беше разкритикувано именно това, че различни фактори са го забавили през годините и това абсолютно няма да се случи. Тоест ние вече имаме ангажираност, че до средата на следващата година ние ще имаме функционираща тръба. Така че от тази гледна точка – това е. Иначе другото бих казал, че не е изпълвало проекта толкова, но е важна част.

Водещ: Необратим проект ли е вече този интерконектор?

Валентин Николов: Необратим проект ще бъде, след като се подпишат договори с фирмите изпълнители – двете фирми – едната е доставчик на оборудването, а другата – която ще го изгражда. До този момент знаете, че още нямаме такъв договор. Но пък те – фирмите изпълнители – вече са избрани. Реално погледнато, обжалването в КЗК и в съда всъщност бави този процес. Но общо взето аз смятам, че да, наистина е необратим. Той е желан както от Европа, така и от САЩ, първо като диверсификация не само на България, а въобще на целия регион, и второ, като възможност за доставка и на компресиран газ, който ще бъде доставен до новия LNG терминал, който ще бъде изграден в Александруполис.

Водещ: Каква е ролята на този  интерконектор – Стара Загора – Комотини?

Валентин Николов: Той свързва България, и не само България, а и цялата Югоизточна Европа, защото знаем, че ние се стремим да изградим нашия газов хъб „Балкан“, който направихме съответно и законодателство в тази връзка. Тоест това е важна част, за да ни свържат към трансанадолския газопровод. Така че оттам ние можем да получаваме както азербайджански, така евентуално за в бъдеще ирански, и въобще от цялата южна част на Турция газ от различни източници, който по този тръбопровод да влиза в България. Това е реална диверсификация на източници, реална диверсификация и на трасета. Ние обаче ще получим и друга диверсификация, това е реверсивната връзка с Турция, споразумението, което имаме „Булгартрансгаз“ с Боташ, сега всъщност вече започват, а може би са и започнали обществените обсъждания, които са задължителни, след това вече ще има роля регулаторът да подпише, и след това ще имаме споразумение, където ще можем да се снабдяваме и по тази реверсивна връзка от цяла Турция от тръбопровода, тоест от всички източници, които влизат в Турция, пак да си доставяме съответно газ.

Водещ: Каква е ролята на реверсивната връзка и на интерконектора към нашата концепция за газов хъб „Балкан“?

Валентин Николов: Огромна. Знаем, че ние вече имаме подписан договор за закупуване на един милиард кубически метра газ. За слушателите да кажа, че България потребява на година около 3 милиарда кубически метра газ, тоест една трета, а през 2020 година с Азербайджан. Разбира се, законодателството, което направихме и платформата, която ще заработи сега от 1 декември, реално погледнато ще получи лиценз от новата година, ще позволи тук да се търгуват на абсолютно свободен пазар различни количества газ. Те ще дойдат както от Гърция през реверсивната връзка, освен руската газ, не коментирам нея, освен реверсивната връзка от Гърция, откъдето вече получихме евтин газ от американския компресиран газ, ще получим съответно от тази нова тръба, която идва от гръцка страна, и съответно през реверсивната връзка с Турция. Съответно ще има количества, надявам се, и от „Балкански поток“, които в бъдеще ще останат, защото тези количества са заявени от руската страна, но не е ясно дали всичките ще отидат в „Баумгартен“. Така че, реално погледнато, ние вече ще имаме поне три източници на газ, което е задължително за един хъб. А иначе, честно казано, защо е много важен? Защото България вече няма да се страхува дали през Украйна ще мине руската газ, защото това е единственият ни доставчик на газ, или няма да мине. Тоест ние не само, че ще си гарантираме процеса на постоянна доставка, но ще си гарантираме най-ниската цена от всички възможни.

Водещ: Тоест, ако ви разбирам правилно, и чрез този интерконектор България изгражда структури, обезпечени в дългосрочен план с доставки на природен газ?

Валентин Николов: Точно така. Абсолютно правилно. Да не говорим, че когато се изгради LNG терминала, а той се очаква 2023 година да бъде готов, да можем да получаваме вече неограничено от страните от Америка, от Катар и от къде ли не газ.

Водещ: Малко да поговорим за цени. Най-напред подсигурено ли е изграждането на интерконектора финансово, защото става дума за заем от Европейската инвестиционна банка, но той е държавно гарантиран заем?

Валентин Николов: Точно така. Абсолютно осигурено е. Подписан е вече окончателно договорът за заем, така че всички пречки, които ги е имало, са отстранени и те вече са се съгласили да отпуснат парите. Така че са гарантирани. Това само да уточня, че всъщност собственик на тази тръба ще бъде БЕХ като 50%, другите 50% се държат съответно от италианската ЕНИ и съответно от гръцката компания. Така че фактически БЕХ и другите компании заедно са осигурили привлечените средства за изграждане на тръбата.

Водещ: Ще си изплати ли заема БЕХ?

Валентин Николов: Определено да. Иначе знаете, че Европа съфинансира този проект, парите са по „Конкурентоспособност“, които бяха отпуснати преди години. Те са гарантирани. Така че, реално погледнато, на БЕХ и другите компании всъщност тази тръба ще им излезе доста по-евтино, отколкото реално струва.

Водещ: Господин Николов, газът, който ще мине по тази тръба, по-евтин ли ще бъде от руския, на същата цена или по-скъп?

Валентин Николов: Това няма никакво значение за нас. При всички случаи ще имаме право да избираме. Разбира се, ние ще избираме по-евтиния газ. Така че за нас е важно да има различни източници. Разбира се, че най-евтиния газ ще се продаде на тази борса, която вече ние сме създали законово. Така че ние се нуждаем от различни източници, те да се конкурират помежду си. Защото към настоящия момент знаете, че България даже в момента взема по-скъп газ. Разбира се, зимата беше по-евтин, от спотовите пазари.

Водещ: Какво става с навлизането на румънския природен газ у нас?

Валентин Николов: За съжаление все още не може да влезе, защото все още няма компресорна станция от другата страна на тръбата, която беше изградена. В момента само румънци могат да теглят от нас газ, но ние с помощта на Европейската комисия, те са поели ангажимент, но за съжаление виждате, че там правителство трудно се задържа. Новината е, че там правителството не е издържало вота на доверие. Което значи, че и този партньор, с който сме се договорили да го направят, отпада. Тоест ние трябва да чакаме изборите, които ще се проведат следващата година, и пак трябва да натискаме следващото правителство, за да може да изгради тази компресорна станция. Истината е, че те нямат кой знае какъв интерес да изграждат, защото по този начин, вие знаете, че имат голяма добивна газова промишленост, газът остава в Румъния и по този начин цената им е по-ниска.

Водещ: Страната ни с интерконекторите в какви газови пазари се интегрира?

Валентин Николов: Да не забравяме, че 80% от газовата инфраструктура на Балканите е съсредоточена в България. Тоест съвсем нормално и логично е всички бъдещи потоци, които вече направлението ще бъде най-вероятно от юг на север, защото потреблението, което се предвижда, нараства, в бъдещи години няма да може да бъде задоволено нито от „Балкански поток“, нито от „Северен поток 2“. Ще има нужда от нови източници. Да не казвам, че в Холандия вече се изчерпаха източниците на газ, в Норвегия все още има, но те са в бъдещ период ограничени. Така че остават новите находища, които се откриха между Кипър, Израел и Египет, разбира се и азербайджански газ. И, дай Боже, когато се нормализират отношенията с Иран, разбира се и ирански газ. Разбира се, бъдещето, както каза и заместник-държавният секретар по енергетика в Абу Даби – че бъдещето е на LNG терминалите. Тоест едни мобилни терминали, построени на кораби, които ще минават от държава в държава и много бързо ще може да дават тази компресиран газ от целия свят, което си е абсолютна диверсификация.

Цоня Събчева