Валентин Николов, ГЕРБ: Най-доброто решения за АЕЦ „Белене“ е да стане балкански проект, защото политическата компонента ще бъде сведена до минимум

Снимка: Народно събрание . Валентин Николов, ГЕРБ: КЕВР предлага минимална кубатура, откъдето да се плащат големите суми за вода, социално слабите ще бъдат компенсирани

Валентин Николов, народен представител от ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по енергетика, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ за Радио „Фокус“

Водещ: Темата за АЕЦ „Белене“ отново е на дневен ред. Народното събрание възложи на Министерството на енергетиката в срок до 30 юни да подготви доклад с конкретни предложения, свързани с визията за това как по най-добрия начин да бъде оползотворено всичко, което България притежава като активи във връзка с проекта „АЕЦ „Белене“. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че до броени дни докладът за АЕЦ „Белене“ трябва да бъде внесен в парламента, от който в същото време се очаква да вземе решение за размразяване на ядрения строеж и даване мандат на правителството да обяви до края на годината процедура за приватизация на проекта или привличане на стратегически инвеститор. В следващите минути ще разговаряме с Валентин Николов, народен представител от ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по енергетика. Добро утро, г-н Николов.

Георг Георгиев: Добро утро.

Водещ: До броени дни в парламента ще бъде внесен докладът за АЕЦ „Белене“, чието основно послание е, че трябва да се потърси възможност за реализацията на този проект. Какъв е коментарът ви за тези възможности?

Валентин Николов: Проектът е внесен в Министерски съвет и може би днес може и да бъде разгледан, което в последствие значи, че ще бъде внесен и в Министерски съвет. Т.е. може би още тази седмица той ще бъде наличен. А това е доклад на база работна група, която беше направена по заповед на министър Петкова и по решение на Народното събрание да се даде някаква пътна карта, която да показва какво ще се случи с това оборудване. Т.е. трябва ние да знаем пътищата, по които това оборудване трябва да се реализира – дали ще бъде в „Белене“, АЕЦ „Козлодуй“ или продажба, но то трябва нещо да се направи. Затова ние трябва да имаме някаква информация. И тази работна група вече е готова с доклад, ще бъде внесен и най-вероятно, предполагам, ще трябва да дадем мандат с решение на Народното събрание, с който да упълномощим министър Петкова да преговаря от името на правителството с потенциални инвеститори. Всъщност двете условия, които са категорично сложени – знаете, още от 2010 г., даже преди още проектът да бъде спрян от правителството и после с решение на Народното събрание то да не дава държавни гаранции. И второто нещо, което е много важно – да няма задължително изкупуване на тока, както примерно е в Англия.

Водещ: Поне три пъти е спиран този проект. Дали сега сме на път да го осъществим или ще последва и четвърти пореден, сходен с предишните ход? Кои бяха мотивите за спирането на проекта и съответно новите за възобновяването на познатия казус на всички?

Валентин Николов: Ако трябва да си говорим истината, това беше един воденичен камък, който правителството на Борисов наследи още 2009 г. Т.е. ако образно можем да кажем, в един момент вие да кажем се жените, омъжвате и знаете, че наследявате една къща, обаче тая къща всъщност я няма и вие 20% от заплатата трябва да отделяте всяка година, не знаете колко години наред и за каква сума става дума за тая къща. 20% от Брутния вътрешен продукт на българите трябваше да отидат за нещо, което не знаеш колко  е – на книга е 4 милиарда долара, а в един момент се оказа, че е 10 милиарда евро, на това отгоре. И в крайна сметка, вече всички нямат илюзия, че 10 милиарда струва. И БАН също излезе със същото заключение. Вече знаем цената, прагматични сме, платили сме една част от парите в оборудване в площадка, така че пред нас стои угрозата нещо да направим с това, което сме дали пари, волю или неволю. Нямаме кой знае какъв избор. Мотивите, с които беше спрян проектът – първо, че няма стратегически инвеститор, т.е. България, ако иска да направи проекта, трябваше да извади едни пари, които не знае колко са, и да ги плати. Като казвам 20% от Брутния вътрешен продукт, което можеше да докара държавата не да бъде лидер в най-нисък дълг, а да бъде лидер в най-висок. Можеше да изпреварим без никакъв проблем Гърция в това й съревнование. Така че мотивите бяха чисто икономически.

Водещ: Правителството иска вдигане на мораториума върху строеж на АЕЦ „Белене“, т.е. въздържане от действие, което следва по закон или по договор, или се очаква да бъде извършено. Ако парламентът гласува да падне мораториумът за строителството на АЕЦ „Белене“, какви мерки трябва да се предприемат, за да се реши казусът?

Валентин Николов: Аз само една лека поправка – мораториум никога не е налаган на АЕЦ „Белене“. Той просто беше спрян, т.е. Народното събрание потвърди решението на правителството да бъде спрян проектът. Най-вероятно, със свое решение, понеже никой сериозен инвеститор не би влязъл в преговори, ако няма мандат това правителство и този министър, т.е. да знае с кого говори и наистина ли зад него стои държавата. По този начин ние ще дадем възможност на министър Петкова, т.е. правителството да строи и ако купувачите, т.е. инвеститорите са сериозни и искат да влязат с тези условия, които им бъдат поставени, в тоя случай и проектът да бъде възобновен. Т.е. мораториум няма, няма някакво временно спиране. Той си е спрян окончателно проектът.

Водещ: Китайски интерес, имаме и френско предложение, възможен заем от Русия, който пък да бъде одобрен от Брюксел. Премиерът Борисов отправи предложение по време на участието си в икономически форум за участие нпо време на срещата всъщност да бъде повдигнат въпросът за участие на страните, Европейски съюз – Западни Балкани. Какво се случи с това предложение?

Валентин Николов: Това показва, че правителството е достатъчно активно, за да бъде обвинено в безстопанственост. Търси всякакви варианти, без да обременява държавата с допълнителни разходи, така че да бъде реализиран проектът. Наистина едно от най-добрите решения, ако наистина стане балкански проект, защото по този начин политическата компонента ще бъде сведена до минимум, която оскъпява страшно много проекти, между другото, и фактически ще бъде гарантиран един голям пазар, в който няма да има съмнение, че електрическата енергия, която е произведена, ще бъде реализирана. Така че това е наистина най-добрият вариант. Но това не пречи и постоянно да се преговаря и с потенциални инвеститори. Такава компания е CNNC – Китайската национална ядрена компания, която фактически е и участник в „Хинкли пойнт“, т.е. акционер там, така че тя има достатъчно опит в Китай с изграждането на такива централи. Това е наистина един добър инвеститор. Китайската експортна банка също беше тук и гарантира, че може да осигури финансирането на такъв проект. Но скоро видяхме, лично и аз се срещнах с представители на „Фраматом“. „Фраматом“ е френска компания, която фактически представлява ядрената част на „Арева“, и акционер там е EDF – Electricité de France, най-големият оператор в Европа на ядрени централи. Всъщност тя управлява почти всички ядрени централи във Франция, така че също много състоятелен и стратегически инвеститор. Така че слава богу, интерес има. Въпросът е да се стигне до финалната права. А що се отнася до заема от Русия, мисля, че това не е добър вариант, защото това значи, че проектът ще бъде държавен и ние трябва като Унгария да инвестираме всичките пари чрез заемни средства от Русия и в последствие ние да ги изплащаме, т.е. целият риск да бъде върху държавата, а ние искаме да избегнем това.

Водещ: Аз ви връщам пак малко назад за мотивите за спирането на проекта през годините.

Валентин Николов: Да.

Водещ: Имаше мнения, коментари различни по въпроса, че там е опасно да се строи. Сега обаче сякаш не се говори за такава опасност.

Валентин Николов: Да. Безспорен факт е, че там е сеизмична зона в Белене, и то висока сеизмична зона. Но да припомним, че 2010-2011 г., на база „Фукушима“, случващото се във „Фукушима“, беше взето решение да се направят стрес тестове на абсолютно всички централи и да се предприемат мерки за тяхната безопасност, ако не издържат стрес тестовете. Беше подложена и АЕЦ „Козлодуй“, и „Белене“ на стрес тест, в който те и двете го издържаха. Предприемат се мерки допълнително за тяхната безопасност. В „Козлодуй“ бяха вложени огромни средства за повишаване на безопасността и тя е една от най-безопасните централи. „Белене“ също е издържал стрес теста. Независимо от това какво земетресение може да се случи на площадката, то данните показват, че централата ще издържи. Така че от тая гледна точка, никой не е поставил от експертите притеснение, че това е опасна централа. Напротив. Единствено икономически са мотивите за спирането на проекта. Първо – неяснотите около параметрите, и второ – това, че държавата няма възможност да извади такива огромни средства. Да припомня само, че една такава централа носи голям риск от гледна точка на сроковете. Мога да ви дам един пример – в Китай „Уестингхаус“ завърши проекта, в един момент проблем в главните циркулационни помпи забавиха пускането близо с 3-4 години, което доведе до огромни неустойки на „Уестингхаус“ и това е и част от нещата, които породи тяхната финансова нестабилност.

Водещ: Добре, казахте икономически. Според Вас тогава кое е най-доброто икономическо решение за страната ни?

Валентин Николов: Стратегически инвеститор. Между другото и правителството на Станишев проведе търг, но тогава имаше, преди кризата, имаше достатъчно интерес, държавите бяха заинтересовани. RWE си спомняте, че беше победител и в един момент RWE каза „Вие в крайна сметка ще дадете ли тези пари? Откъде ще ги вземете? и т.н. Помним писмата, не припомням. И 2009 г. и поради икономическата криза, поради политически причини – Германия се изтегли изцяло от ядрения бизнес, то в този случай нямаше друг шанс, освен да се търси друг или да се спре проектът. В крайна сметка, поради факта, че 2012 г. след един телефонен разговор между премиера Борисов и тогава мисля, че Путин беше премиер също, се видя, че няма стратегически инвеститори и поради тая причина правителството взе решение за спиране на проекта.

Водещ: Необходим ли ни е такъв проект и как можем да го разгледаме от геополитическа гледна точка?

Валентин Николов: В момента, ако трябва да се изгражда една енергетика, базови мощности ако градите, в никакъв случай няма да заложите на въглищни централи, защото Парижкото споразумение казва, че вие трябва да ограничавате максимално замърсителите на околната среда. Това значи, че не само Парижкото споразумение, но и въглеродните емисии от „Евро 4“ в момента са над 14 евро. Това поражда огромен финансов натиск върху въглищните централи. Следващата базова мощност, която технологично е измислена към момента – това са ядрени мощности. Няма други базови мощности, които може да изградите. И газови централи съответно. Така че това са технологиите. В един момент, ако се стигне до там поради икономически причини от въглеродните емисии или на база взети решения в Европейския съюз за намаляване на замърсяването, то в тоя случай България трябва да изгради базови мощности. В момента ние сме платили над 3 милиарда лева за тази централа. Ако трябва да изграждаме нови мощности и сме платили пари, ако намерим стратегически инвеститор, мисля, че това е единственият вариант, който ние можем да реализираме.

Водещ: Какви са вашите очаквания?

Валентин Николов: Моите очаквания са. Аз съм доста ентусиазиран. Защо? Първо, в този парламент имаме едно огромно мнозинство – говоря във всички партии, които подкрепят евентуално, при тези условия, които казах, подкрепят евентуалното изграждане на ядрена мощност, независимо къде ще бъде тя, което значи, че ако в един момент след избори дойде опозицията на власт, тя ще продължи този проект, ако има такова решение. Така че политическият риск вече за първи път е сведен доста ниско като компонента и мисля, че всеки един инвеститор в този случай вече ще има надеждата, че ще изгради без политически разправии и натиск този проект. Аз очаквам наистина да се получи една ядрена мощност, в която ще бъдат вложени пари от стратегически инвеститори.

Йоланда ПЕЛОВА