Валентин Николов: Заради свободния пазар на тока търсим варианти по какъв начин да подпомогнем нашата индустрия

Валентин Николов, председател на парламентарната комисия по енергетика, народен представител от ГЕРБ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Рекордните над 308 милиона лева печалба отчита АЕЦ „Козлодуй“ за първите 9 месеца на годината, тоест към края на септември. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба, освен АЕЦ „Козлодуй“, са също така Електроенергийният системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, „Булгар транс газ“ и „Булгаргаз“. В същото време най-голямата енергийна компания – компанията майка на всички дружества – БЕХ, е на загуба, а в тежко финансово състояние остават НЕК и ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Парадокс ли е и как се обяснява? Очакваме разясненията от Валентин Николов, председател на Парламентарната комисия по енергетика, народен представител от ГЕРБ. Парадокс ли е разминаването между високата печалба на АЕЦ „Козлодуй“ и загубите на НЕК и на БЕХ?

Валентин Николов: Няма как да бъде парадокс. Първо, АЕЦ „Козлодуй“ вече с голям процент е в свободния пазар, тоест много по-малък процент е на регулиран пазар. Това дава възможност АЕЦ „Козлодуй“ да продава на пазарни цени. На това отгоре, като тренд електрическата енергия, както на българския, така и на регионалния пазар, расте нагоре. Това се вижда от българската независима електроенергийна борса, което дава възможност на АЕЦ „Козлодуй“ да формира голяма печалба. И тази голяма печалба е факт. За „Булгаргаз“ знаете, че се регулира съответно цената досега, но вече знаем, че започва да работи от 1 януари газова борса в България, което ще задължи „Булгаргаз“ да продава на пазарни цени, да отделя част от количествата прогресивно, и така че „Булгаргаз“ всъщност има норма на печалба, която досега се формираше съответно от КЕВР. Оттук насетне обаче ще има малко участници, които ще бъдат на регулиран пазар, а това са именно газоразпределителните дружества, топлофикациите, и това са единствените, които са регулирани. Оттук насетне всички други са на пазара на свободни договорни цени, което ще покаже „Булгаргаз“ като търговец и съответно има възможност да вдигне печалбите или съответно да загуби, ако пазарът го притисне. За „Булгартрансгаз“ знаем, че формира своята печалба от транзитни такси. Той сега прави мащабна инвестиционна програма, знаете, за Балкански поток, на която първите 11 км вече се реализираха и се включи Балкански поток, тоест Турски в Балкански поток и оттук в нашата газопреносна мрежа, и очакваме 308-километровото трасе да бъде изградено до Сърбия. Съответно има и други инвестиционни проекти от междусистемната свързаност, така че „Булгартрансгаз“ се развива много добре, реализира добър търг за заем, който фактически е взел на много ниска лихва, която пък ще се покрие от лихвата, която ще дойде от техните доларови позиции. Така че, реално погледнато, при „Булгартрансгаз“ неговата печалба отива в проекти, отива в бъдещи приходи от транзитни такси. Знаем, че това е най-голямата инфраструктурна мрежа в региона – 80% е съсредоточена в България газовата инфраструктура. Що се отнася до НЕК, знаем, че му тежат доста активите на „Белене“, знаем съответно „Цанков камък“ – всичко това му тежки върху плещите. Иначе тарифният дефицит би трябвало да е изчистен, на база решението на КЕВР, и всичко се компенсира от фонда „Сигурност на енергийната система“. Тоест, реално погледнато, би трябвало по тарифи НЕК да няма загуби. Разбира се, тук в момента той намали приходите си поради факта, че водата в язовирите е много ниска, тоест малко реализира от водна енергия. Тази година по принцип е с проценти по-ниска от предната и е доста сушава година, което при всички случаи оказва влияние върху приходите на НЕК, плюс лихви и отписани активи – това формира загубата на НЕК. Но, ако „Белене“ се реализира, ние ще видим как изведнъж НЕК ще изплува. Продължава либерализацията на пазара и аз мисля, че НЕК ще може в бъдещ период да бъде добра компания, една от водещите в енергетиката. При ТЕЦ „Марица Изток“ тежестта на въглеродните емисии е огромна. Знаем, че тя сега е малко под 30 евро на тон въглеродни емисии, тоест тя е нараснала страшно много, очаква се да продължи да расте. Натискът от Парижкото споразумение и поетите ангажименти от Европейския съюз, изтеглянето на въглеродни емисии от пазара на такива довежда до покачване на цената. Говори се даже за 70 евро за тон въглеродни емисии, което ще е убийствено. И това оказва огромен натиск върху ТЕЦ „Марица Изток“ 2, съответно холдингът, който е създаден като такъв финансов холдинг, който да може да обира тези луфтове, негативи в някои предприятия, именно по тази причина – да може да покрие заеми, които той взема и ги пренасочва към предприятията, довежда до натиск и върху холдинга. Тоест ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и НЕК формират натиска върху БЕХ, така че той, който формира всъщност приходите само от дивиденти от дружествата, реално погледнато, при него заради тях се пораждат тези негативни финансови параметри.

Водещ: Господин Николов, след като високите цени на електроенергията, заради свободния пазар, са осигурили 308 милиона лева печалба на АЕЦ „Козлодуй“, дали това не е за сметка на индустрията, на българския бизнес?

Валентин Николов: По принцип високата цена е за сметка, разбира се, на всички потребители, включително и на битовите потребители, не само на индустрията. Разбира се, ние търсим варианти по какъв начин да подпомогнем нашата индустрия. Един от вариантите е намаляването на зелената добавка „задължение към обществото“, която е реализирана; сега в момента влиза законопроект част от въглеродните емисии да могат да се разпределят във високоенергоемката индустрия. Съответно се търсят и други варианти, които постоянно  обсъждаме с бизнеса – такива варианти, които, разбира се, няма да ни накажат или да ни образуват дело в Европейската комисия. Така че работим по въпроса, за да подпомогнем индустрията. Но, реално погледнато, ако погледнете в годишен план, България има най-ниските цени от региона. Даже има дни, в които наистина се реализира висока цена. Но средно статистически България е с най-ниската цена на електроенергията. Разбира се, обвързаността на пазарите с Румъния, с Гърция ще даде възможност тези флуктуации в някои дни да бъдат обрани и фактически да се получи средна цена в региона. Но при всички случаи растяща цена е съпроводена с растяща цена на въглеродните емисии, което натиска въглищните централи да продават скъпо. Това неминуемо е факт и ще продължи да бъде факт.

Водещ: Ще се запази ли цената за потребителите на ток? Дали свободния пазар няма да я изстреля  нагоре?

Валентин Николов: Цената на потребителите реално погледнато се формира от статистически средната цена на пазарната, която фактически се дава и от КЕВР с прогноза напред на всеки регулаторен период и тя расте. Това се вижда. Беше малко над 70 лв., сега е 89 лв., очаква се КЕВР да вдигне още цената. Но за битовите потребители реално погледнато цената расте с около 1-2 %, максимум 3%, което фактически обира инфлацията. Защо се получава това? Това се получава заради това задължение към обществото, което се плаща и заради таксите, които се слагат върху електрическата енергия. Понеже намаляват задълженията към обществото, така сме го направили модела, за битовите потребители не усещат този голям скок от проценти, което се формира от свободния пазар. Така че към този момент не се очаква вдигане на цената на потребителите, освен с инфлационния индекс евентуално, но това говорим за следващия инфлационен период.

Водещ: Господин Николов, ползвам възможността, че сте наш гост за още един въпрос. Последните отчети в енергетиката показват и нова тенденция при преноса на газ. Транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Въпросът е – ще компенсира ли за догодина недостига новият газопровод „Балкански поток“?

Валентин Николов: Първо България си има договор с „Газпром експорт“, с който му се гарантират таксите за пренос на газ през България, съответно към Гърция, Турция и Македония. Фактът, че са намалели, не лишава „Трансгаз“ от транзитни такси. Но предвид на геостратегическите, геополитическите промени, които виждаме напоследък както в целия свят, така и в региона, виждаме че потоците на газ почват да преминават вече по други трасета. Всъщност трасетата се изместват или крайно от север, или крайно от юг. Имам предвид „Турски поток“, но не само. Виждаме, Азербайджански поток вече ще минава чрез българо-гръцката връзка и през ТАП, Трансанадолския газопровод. Така че всъщност потоците, които вече ще влизат в България ще бъдат от юг. Ние съответно тази инфраструктура, която градим с „Балкански поток“, съществуващата инфраструктура и съответно от Трансбалканския газопровод, който логично е да не остане сух, тоест да се снабдява Молдова, Украйна от тук, и така реално погледнато ще се създаде възможност този газов хъб „Балкан“ да заработи. Така че реално аз мисля, че „Булгартрансгаз“ има бъдеще предвид, защото правителството успя да предвиди всичките тези процеси и „Булгартрансгаз“ съответно да реализира по европейското законодателство всички процедури, за които нямаме нито една забележка. И запазихме „Булгартрансгаз“ да бъде българско дружество, защото имаше голям натиск да бъде продадена. Мисля, че има голямо бъдеще. И приходите от него чрез съответно дивиденти да влизат в републиканския бюджет.

Цоня Събчева