Ваня Йорданова, етнолог: В среднородопските селища Бъдни вечер е един от най-почитаните семейни празници

За традициите и обичаите на Бъдни вечер, Коледа и Нова година, Радио „Фокус“ – Смолян потърси етнологът В Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.

„Фокус“: Госпожо Йорданова, с какви традиции и обичаи е свързан днешният празник – Бъдни вечер в Родопите?

Ваня Йорданова: Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска територия. Коледният празничен цикъл включва както подготовката за самия празник, така и поредица от обреди, изпълнявани през трите коледни дни. Денят преди Коледа, с който завършва коледния пост се нарича Суха коледа или детешка коледа, а вечерта срещу Коледа навсякъде е известна като Бъдни вечер. В среднородопските селища, Бъдни вечер е първата кадена вечеря е и един от най-почитаните семейни празници. Съществено място в неговата структура заемат обредите, които са свързани с домашния огън, с обредната трапеза и с коледуването на деца и ергени. Няколко дни преди Коледа стопанинът на дома отсича дебело дърво, което трябва да поддържа буен огънят през цялата коледна нощ. Пепелта от горенето на това дърво не се изхвърля, защото според поверието тя е лековита и стимулира плодовитостта. С нея се пръскат на пролет нивите , за да дадат повече реколта, с нея често лекували болен или урочасан добитък.

„Фокус“: Какво е характерно за празнична трапеза на Бъдни вечер в региона на Смолян?

Ваня Йорданова: Обредната бъднивечерска трапеза в среднородопските селища се нарежда върху чиста и нова кърпа, постлана върху пода. Ястията са постни – сърми, варен фасул, царевица или пшеница, подсладени със сусам и орехи и така наречения кешкек. На трапезата се слагат още сушени плодове, орехи, чесън, стафиди. Тук неизменно присъства и коледицата – това е един меден съд пълен със сурови зърнени храни и свещ, символ на изобилието в дома. Особено място заем хлябът, който се отличава със своята богата пластична украса, криеща определена символика. Сред преобладаващите елементи се откриват кръст, кръгове, орнаменти, символизиращи труда на селяните, както и типичните за Средните Родопи печати от просфорник. Специални хлябове се приготвят за даряване на коледарите, като те са най-различни по вид и форма краваи и колаци, украсени с орехи или с други сушени плодове. В средата на Бъднивечерската трапеза се слага и кесията на чорбаджията, за да се множат парите в нея през следващата година. Около трапезата се нарежда цялото домочадие. Най-старата жена в семейството обикновено запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията, с поставен върху керемида или палешника на ралото тамян. Прекадяват се още стаите, оборът, градината, домашният добитък и двора. По този начин се цели магическото пропъждане на злите сили и демоните, които бродят през коледните нощи. След разчупването на хляба от стопанинът на къщата започва и същинската вечеря, по време на която никой не бива да става или да напуска трапезата.

„Фокус“: Практикува ли се обичаят „коледуване“ в Родопите и с какви са традициите при него?

Ваня Йорданова: Последният компонент от разглежданата обредност е обичаят коледуване. В Средните Родопи той е познат и в двете си форми коледуват както ергените, така и деца. В Смолянско конкретно коледуват главно деца – това са момчета и момичета, водени обикновено от баща, коледар или учител. Облеклото на коледарите е празнично. Обикновено от лявата страна на момчетата-коледари на калпаците е забодена китка от чимшир или бръшлян. Всеки носи в ръка си тояга, наречена шарена поради резките и украсата, направени върху нея с нож или с остър предмет. С тези тояги, с шарени торби на рамо и коледни песни децата обикалят домовете в селището и благославят стопаните и всеки член на дома. За тези свои наричания и благословии те са дарявани с колаци, с брашно, яйца и царевица. Обхождането на селото от големите коледари, което е доста забравена практика е ставало от полунощ нататък, като коледарските групи не влизат само в онези къщи, където е починал човек от чиято смърт не е изминала една пълна година. Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. С женитбена насоченост са коледните обреди на българите-мюсюлмани в Средните Родопи, известни като насяване. В навечерието на празника няколко девойки в предбрачна възраст, обикновено водени от старица отиват мълчешком до реката. През реката те поставят кобилица, по която минават една след друга като всяко мома пръска наоколо ечемичени и царевични зърна и тихо си шепти: „С когото го вземеме, с него да се жениме“. Вечерта преди да си легнат те слагат под възглавницата си парче хляб или накити и вярват, че ще се омъжат за онзи момък, който сънуват през тази нощ. С Коледа започва един опасен отрязък от годишното време известен като поганците или мръсните дни. В народните вярвания тогава бродят караконджули, джинове, вампири, които се мъчат да пакостят и да вредят на хората. Тази представя поражда и определен кръг от действия и забрани, които целят да предпазят семействата от злите и нечести сили. По тази причина не се излиза навън след залез слънце. Жените не работят с вълна, не режат с нож и ножици, не перат, не мият, в дрехите си носят чесън и т. н.

„Фокус“: Следващият голям празник е Нова година, как се празнува тя в Родопите и с какво се слага на новогодишната трапеза?

Ваня Йорданова: В навечерието на Сурвак на Новата година е втората кадена вечеря за среднородопското население. На трапезата задължително вече се слагат варено жито, баница с късмети, пача, обреден хляб. След полунощ или на разсъмване на първи януари по домовете тръгват сурвакари.

„Фокус“: Какво е характерно за обичая „сурвак“ в региона на Смолян и околните населени места?

Ваня Йорданова: В родопския вариант на обичаят сурвакане участват деца от 5-6 до 10-12-годишна възраст – момчета и момичета. С дрянова клонка, която специално е подбрана за целта и е украсена с разноцветна вълна, с тестени гевречета, с орехи, с пуканки, с нанизи от фасул и сушени плодове децата сурвакат най-напред всички членове на семейството, а след това обхождат домовете на роднини и на съседи. За своите добри пожелания, те са дарявани с дребни монети, с колачета, с орехи, с лешници, със сушени плодове. В някои среднородопски селища, като Славейно, Момчиловци, Петково, Устово, Райково и други се изпълнява обичаят „бухане“,съпътстващ сурвакането. При него по-големите момчета от сурвакарската дружина носят по домовете и речни камъни, които задължително трябва да са мокри. Пред огнището те тупват силно камъкът на пода и наричат: „Както тече реката, тъй да текат и парите в тази къща“. Тази благословия е особено ценена от родопчани, затова и момчето, което първо донесе такъв камък в къщата бива дарявано със сребърна монета.

„Фокус“: Споменахте за двете кадени вечери в Родопите, а кога е третата?

Ваня Йорданова: Третата кадена вечеря в Родопите е вечерта срещу Йордановден, на която трапеза ястията са същите като за предишните две кадени вечери. Освен с присъствие на тържествената света литургия в църквата, която завършва с хвърлянето на кръста във водата, в Средните Родопи Богоявление или Йордановден се свързва и с обредното къпане на младоженците, младите булки и новородените деца. Това къпане се нарича хошкане и цели отново магическото осигуряване на здраве и благополучие през годината.

Нели ГЕРГЬОВСКА