Ваня Йорданова: Сирница с празничните огньове и с кукерските игри е един от най-обичаните български празници

Интервю с етнологът от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян по повод празника Сирни заговезни.

 

„Фокус“: Госпожо Йорданова, какви са характерните традиции и обичаи за Сирни заговезни в Родопите?

Ваня Йорданова: Особено място в годишния каланедар от празниците заемат Месни и Сирни заговезни, а седмицата, която ги разделя се нарича Сирница. Тя също е свързана с няколко елемента от общата празнична обредност. Заговезни менят мястото си според Великден. Месните са осем седмици преди празника, а Сирните са седем седмици преди това. Повсеместна практика на Сирни заговезни  е прощаването. С бъклица вино, халва и баница, по-младите семейства отиват последователно на гости у родителите си или у кумовете, за да вземат прошка. Те целуват три пъти ръка на по-възрастните с думите „Прощавай мамо“ или „Прощавай тате“, а отговорът е „Простено да ти е сине“ или дъще или снахо. Следва тържествена вечеря, за която задължително се приготвя баница с яйца и сирене в родопския вариант – родпски клин , варени яйца, бяла халва с орехови ядки. На трапезата се изпълнява обредното хамкане на варено яйце, парче халва или сирене. За тази цел стопанката на къщата връзва халвата или яйцето на долния края на бял памучен конец, който е закрепен към гредата на тавана или към хурка. В хамкането участват най-вече децата като те се стремят да захапят яйцето, халвата или сиренето само с уста. След като тази игра приключи, конецът се запазва и се използва срещу болести по очите или болести по домашните животни.

„Фокус“: Каква роля играе паленето на огньове на Сирни заговезни?

Ваня Йорданова: Паленето на огън на Сирница е друг от съществените характерни обичаи за този ден. То е познато навсякъде в страната като се среща под различни форми и наименования. В Родопите се среща като оради. Приготовлението за тези оради става месец по-рано, като през цялата Сирна неделя момците и децата организирани по махали събират хвойнови клони и ги трупат по високите места в селото те се подреждат около прав и дълъг кол, на горния край на който се забожда глава на петел или пък кръст от сурово обелено от кората дърво. Между клоните се слага слама и папрат. Ергените и момчетата от съседните общини се надпреварват в направата на най-голям и най-висок куп. Вечерта след залез сланце всички клади се запалват, а докато те горят момчетата и ергените стрелят със саморачно направени стрели от леска които ги насочват към домовете на харесваните от тях девойки. Те отправят и шеговити закани към бащите  на тези момичета като „На дядо Георги ако не ми даде момата, ще му запаля брадата“ и т. н. Паленето на огньове по високите места, а по-късно и в дворовете на къщите се превраща постепенно в една своеобразна детска игра. Тези оради се срещат и днес в редица селища в област Смолян. Например в квартал Райково над 25 години се органиира такова отбелязване на Сирни заговезни.

„Фокус“: Какви други обичаи се свързват с празника?

Ваня Йорданова: На Сирни заговезни се играе и голямо общомегданско хоро, което е скокливо, буйно, темпераментно и според народната вяра, колкото по-висок е отскокът на това хоро, толкова повече и по-високи ще растат посевите. На места докато хорото се вие всяка годеница трябва да закичи с китка  чимшир всички играещи родственици на нейния годеник. Хората на Сирни заговезни са последните зимни хора. През периода на Великденските пости хора не се играят, а от Сирната неделя до Великден се преустановяват и сватбите. Друг типичен елемет от празничната обредност на Сирницата са предрешванията от типа на кукерите. В Смолянско подобни игри са ставали и все още се случват макар и с много иновации в тях в селата Широка лъка, в Орехово, в Петково и в  кварталите Райково и Устово. Основен обреден елемент в тези кукерски игри е обхождането на всички домове в селището с пожелание за здраве, плодородие и събиране на подаръци от кукерските състави. Друг такъв момент е обредното заораване и засяване. Сирница с празничните огньове, с кукерските игри е един от най-обичаните български празници и всъщност основният смисъл на всички тези разнообразни обичаи, които се изпълняват на този ден в общи линии е един и същ – чрез обредни дейности и практики да се прогонят злите сили, вредните насекоми, лошотията , които се активизират при настъпването на пролетта и да се осигури плодородие, плодовитост и здраве на хората.

Нели ГЕРГЬОВСКА