Василка Дафкова, Неделно училище – Симитли: Голям процент от децата, посещаващи неделното училище в Симитли са по-проблемни, но с времето се променят

Василка Дафкова, ръководител на Неделното училище в Симитли, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: В началото на нашият разкажете ни малко повече за Неделното училище в Симитли. Всъщност от кога функционира то и каква е неговата основна дейност?

Василка Дафкова: От много отдавна. Възникването му стана по мое желание. Бях поканена да бъда в настоятелството към храм „Рождество Богородично“ – Симитли. Тогава изразих желанието си, ако ми дадат шанс, да водя Неделно училище. Всъщност то не може да бъде наречено точно Неделно училище, защото не е с много преподаватели. Към момента имаме един клас, с който водим извънкласни дейности. В групата участват деца, които са на доброволни начала. Първоначално започнахме със съобщения, свързвахме се и с наши близки хора, на които казвахме, че могат да доведат децата си при нас. Обяснявахме на родителите, че ние няма да занимаваме децата с чисто религиозни неща и история, а повече ще залагаме на процеса на доброволни начала от страна на децата и техните родители, но и за тяхното духовно и нравствено усъвършенстване.  Първоначално се насочихме към по-малките деца до 5 клас. Събраха се в началото 10 – 12 деца, но е имало години, в които съм работила само с 1 дете. То имаше голямо желание да посещава Неделното училище, но все пак го попитах дали му е скучно като си говорим и занимаваме само двамата, детето от своя страна каза, че няма проблем, защото за него е важно да знае всичко, свързано с религията. Така в продължение на 1 година водих Неделното училище само заради това момче, което сега вече е ученик в 10 или 11 клас. Тук бих искала да споделя и нещо малко по-различно, а то е че според мен е хубаво децата да посещават Неделно училище до 9 клас, след това би било по-добре този предмет да влезе за изучаване в учебните заведения. Самото Неделно училище създадохме през декември 2005 година. Много съм щастлива, че с всяка изминала година броят на децата нараства. Тази година имам вече 24 деца и всички те идват с много голямо желание. Децата, които идват просто така, то след няколко посещения се отказват, но имаме такива, които от 1 клас, а сега са 8 клас идват редовно, не отсъстват, а това ни радва.

Фокус: Как успяхте да организирате създаването на Неделното училище?

Василка Дафкова: За създаването на неделното училище единствена роля изигра отец Спас Веселински, който ни помага постоянно през годините. Всъщност той бе човекът, който ме окуражи да започна да се занимавам с това. Дори ме изпрати в София на курс, от където имам издадена диплома, за да мога да преподавам на деца. Той бе човекът, който ми даде начален път. В началото, когато започнахме дори нямахме маси и чинове, затова се наложи да вземем такива на заем от едно кафе само и само децата да могат да започнат обучението си. По-късно отец Веселински ни направи зала с всички удобства, за което сме му безкрайно благодарни.

Фокус: А каква всъщност е дейността на неделното училище? Как преминава един учебен час?

Василка Дафкова: Първо ще започна с това, че един учебен час в неделното училище е с продължителност 90 минути, които са разделени на 3 часа от по 30 минути. Стараем се уроците, които представяме да са интересни за децата, затова търсим синхрон между актуалното, свързано с живота на учениците и християнските традиции и празници. Освен това поставяме основен акцент върху възпитанието и социализацията на малкия ученик, а също така се опитваме да ги възпитаме в правилен модел на човешко поведение. Опитваме се да изграждаме нравствени и социални потребности у децата. Самия час минава като започнем с молитва към Бог – да ни прощава, да ни помага и да ни води по правилната пътека. След това прочитаме „Символа на вярата“, защото е трудно да накарам децата да го научат на изуст. След това го разискваме. Часът продължава като разговаряме по различни теми, свързани с църковни празници, ритуали, светии или пък какво представлява иконата. Всъщност по време на часовете правим всичко необходимо за един образователен процес. Важно е да отбележим, че всичко, което правим не е както в училище, а по-скоро се опитваме да правим провокации към децата. Обсъждаме много теми, които са интересни за тях, но чрез житията на отделните светци. Старая се направя така, че да поведа децата към адекватно формиране на отношение към доброто, злото, към нравствената позиция на всеки човек. Стремя се да изградя в моите ученици духовни сили, с които да могат да преборят неприемливите модели на човешко поведение, да обичат близките си, да прощават, да са добронамерени, да търсят искреността и честността. Ще Ви дам и пример, свързан с нормални ученически живот. По време на часовете коментираме дали при забравена ненаписана домашна работа е по-добре да излъжем, че е написана, но забравена или е по-хубаво да се извинят, че не са готови. Говорим си в кой случаи учителката би им простила и как би приела нещата. Обсъждаме как те трябва да постъпят. По принцип така водя занятията с тях и мисля, че са им интересни. Другата част, която е важна при обучението в неделното училище е ученето на песни, стихотворения, свързани с определени празници. В последните години се насочихме и към организирането на благотворителни базари, в които включваме идеи от самите деца. В рамките на тези събития те изработват различни артикули, които са в помощ на хората в беда. Базари правим на Великден и Коледа като имаме и малки посвещения от песни или стихове. Така подпомагаме нуждаещи се. През 2016 година например помогнахме на деца сираци, които в същата година бяха загубили родител, а през 2017 година организирахме базар за абитуриенти, които нямат възможност да си закупят необходимото за бала, който им предстои. Тази Коледа средствата от базара, който организирахме отидоха за лечението на 4-годишната Лия от село Полето, която се нуждае от лечение извън България. Една от годините пък помогнахме на деца, които са в неравностойно положение. Всичко това много въодушевява децата, които искрено и много старателно се грижат за доброто организиране на този базар.

Фокус: Предполагам през годините сте работила и с по-проблемни деца, които имат затруднения в училище или са по-агресивни от останалите. Успяват ли те да се променят с времето, изучавайки християнските добродетели и ценности?

Василка Дафкова: Много се радвам, че ми зададохте този въпрос, защото повечето от децата са такива – по буйни. Някои от тях идват с нежелание, дори тази година имаме подобен пример. Интересното е, че такива деца не се съобразяват с нищо, преди да дойдат при нас, а след това няма да сгреша ако кажа, че Бог помага. Проблемните деца, които идват при нас слушат с внимание, стоят спокойно. Много пъти дори казвам на родителите, че всъщност децата им не са чак толкова лоши. Последния случай, който искам да споделя е за едно момче, на което преди да се пенсионирам, бях учителка в детската градина. То беше по-буйно от останалите в групата, на моментни дори беше дразнещ останалите. Срещнах майка му и и предложих детето да дойде в неделното училище, но тя заяви, че момчето няма желание. Това се случва миналата година, а тази – самото то дойде на вратата на неделното училище и каза, че иска да идва при нас. Това много ме зарадва. В момента детето е много послушно, на моменти се опитва да проявява по-буйният си характер, но като поговоря с него, той започва да се съобразява. Имала съм и други интересни случаи. Мога да Ви кажа, че неделното училище води децата към добри чувства, към отвореност, спокойствие. Може би примера на светците и начина, по който им се поднася техния живот, нравствеността и грижата за околните ги променя. Само не мога да кажа дали тази промяна остава и в училище или не. Все пак мога да допълня, че тези деца искат промяна, затова идват при нас години наред, търсейки реализация в друга светлина, а не така, както до този момент.

Ливия НИНОВА