Васил Кацаров, ИМ-Панагюрище: Съкровището от село Попинци съдържа 387 сребърни римски монети, включващи 15 императори и 7 императрици

Историческият музей в Панагюрище показва едно малко познато съкровище, открито до село Попинци. Това е сребърно монетно съкровище, включващо 387 римски императорски монети. По този повод Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Васил Кацаров, уредник и завеждащ отдел „Археология“ в музея в Панагюрище.

 

Фокус: Г-н Кацаров, Историческият музей в Панагюрище откри изложбата „60 години римско монетно съкровище – село Попинци“.  Какво включва изложбата и кои са най-интересните и ценни монети в нея?

Васил Кацаров: Изложбата е посветена на 60 години от откриването на сребърното монетно съкровище до село Попинци, община Панагюрище. Съкровището е открито през 1957 година съвсем случайно от местен жител на селото Георги Галчев, който е копаел за резерват за вода с багер за нуждите на местното ТКЗС и попада на тази случайна находка от 387 сребърни императорски монети. Римските монети се разделят на две групи- едната включва монети от III-I век пр.н.е. или т.нар. републикански монети и втората група е съставена от монети от I-V век от н.е. или т.нар. императорски монети. Именно от втората група монети е съставено съкровището в село Попинци. Общо 387 монети, включващи 15 императори и 7 императрици. Първият император е Веспасиан, управлявал Римската империя в периода 69-96 година. Останалите монети са по времето на император Гордиан III, който е управлявал империята от 238 до 244 година. Находката е уникална, тъй като повечето от монетите не са влизали в обращение, т.е не са били употребявани и няма изтъркване по тяхната повърхност. С колегата от музея в Русе Върбин Върбанов, който е нумизмат по професия ги обработваме в момента, тъй като все още не е публикувана и описването ще отнеме време, докато се опише всяка монета, с всички белези по нея, дали може да се установи произхода, от коя монетарница е –дали това е Августа Траяна, Сердика, Пауталия, или Филипопол.  Именно тогава с идването на император Траян по тези провинции започва сечене в провинция Тракия и Македония, което допринася за развитието на тогавашната търговия, най-вече Римската империя налага своята монетна система цялостно на Балканите, в този период след I век, когато установява тук своята власт и по този начин отменя останалите монетни форми – тракийските монети и навлиза изцяло само римската монетна система.

Фокус: Кои са най-интересните елементи в тях?

Васил Кацаров: Монетите са доста интересни, тъй като освен образите на императорите на лицето, от другата страна носят важна информация за римските божества като Веста, Виктория, Марс и други. Има изображения и на тракийския конник. Има информация и за сгради, които могат да се открият и припознаят при проучвания на такива обекти. Също така дават важна информация относно пропагандата, която са използвали тогавашните императори. На някои от тях има изображения именно с това как поздравяват – римският император е на кон и поздравява населението при влизането в даден град, който посещава. Имаме и идея да направим анализ на среброто, тъй като досега това не е правено с големи находки, открити по българските земи. Това ще бъде доста голям принос в нумизматиката.

Фокус: Има ли предположение на кого е принадлежало това съкровище?

Васил Кацаров: Находката няма археологически контекст и няма как да установим точно на кого е било и как се е озовало там. Това е един от важните пътища, който се е явявал второкласен път на важния тогава Виа Милитарис, който е свързвал Цариград /Константинопол/ с Филипопол и Белград или т.нар. Цариградско трасе. Имало е отклонение през Панагюрище, където е позволявало преминаването и по-бързата локация на военните отряди, свързващи Горнотракийската низина и Дунавската равнина. Например Филипопол, който тогава е бил важен търговски център, за да избегне по-бавния път който минава през Сердика, именно те са използвали това отклонение, за да се прехвърлят през Панагюрище и оттам през т.нар. проход Ели Каша или Троян-Кърнаре, за да стигнат по-бързо до Северна България и до река Дунав.

Фокус: Имат ли номинал самите монети или не?

Васил Кацаров: Да, това са т.нар. сребърни денарии, които са сечени по времето на император Макрин, при който се секат т.нар. антонини, които са малко по-тежки, т.е тези, които са от император Веспасиан до император Септимий Север с тегло от 3 до 4 грама, а вече при императорите от Макрин, който поставя началото на т.нар. войни-императори в империята Максимин Трак е първият варварин, който се смята, че е от тракийски произход който застава начело на Римската империя, именно от тогава започва тази реформа да се секат антонини, които са по-тежки от 4 до 5 грама, което показва, че има засилване на инфлацията, което вдига и теглото на монетата. Изложбата е разположена в залата-трезор на музея и може да бъде разгледана до края на годината.

Ваня НИКОЛОВА